№ 3271
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря М. АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110206154 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН по жалба, подадена
от А. З. Х., чрез адв. М. Д., против Наказателно постановление № 22-4332-
003390 от 17.03.2022г. на Началник група в СДВР при отдел „Пътна
полиция” СДВР, с което са наложени административни наказания на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП глоба в размер на
1 000 (хиляда) лева и лишаване от право на управление на моторно превозно
средство за срок от дванадесет месеца.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита,
че АУАН не отговаря на императивните изисквания за форма и реквизит.
Излага доводи за нарушение на процедурата при съставяне на АУАН, като в
тази връзка изтъква, че същият не е съставен в присъствието на повече от
един свидетел като гаранция за съответствие на фактически установеното с
отразеното в АУАН. Оспорва компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган. Намира, че констатациите на
административнонаказващия орган не отговарят на действителното
положение, като се позовава на назначена на жалбоподателя медикаментозна
1
терапия с Тусавит и Мукоплант, което не е взето предвид при извършената
проверка с техническо средство. Твърди, че чрез посочване с пръст му е
указано къде да положи подписа си и че не е бил запознат със съдържанието
на акта на разбираем за него език или в присъствието на преводач, тъй като е
чужд гражданин.
Процесуалният представител допълва така подадената жалба, като счита
за доказано по безспорен начин, че подзащитният й не е употребявал алкохол.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по
обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
В късните часове на 03.03.2022г. в гр.София по бул. „Никола Петков“ с
посока на движение от бул. „Възкресение“ към бул. „Овча купел“ А. З. Х.
управлявал товарен автомобил Ситроен Берлинго с рег. № ***, собственост
на „Терехофф и Ко“ ЕООД, като при бензиностанция „ОМВ“ на водача
жалбоподател била извършена проба с техническо средство Алкотест дрегер
7510 с фабр. № ARNA 0146, проба №1017 от 23:39 часа на 03.03.2022г., която
отчела резултат 0,81 (нула цяло и осемдесет и един) промила.
На водача е издаден талон за медицинско изследване със сериен номер
077740 и седем броя стикери за медицинско изследване за УМБАЛ „Св.
Анна“. От проведеното химическо изследване в пробите кръв на А. З. Х. е
установена концентрация на алкохол 0,82 (нула цяло и осемдесет и два)
промила.
За изложеното е съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 580631 от 04.03.2022г. за извършено нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на 03.03.2022г. в 23:46 часа, послужил за издаване на
обжалваното наказателно постановление. В наказателното постановление е
посочено, че нарушението е извършено на 03.03.2022г. в 23:35 часа.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва по несъмнен
начин от административно-наказателната преписка, съдържаща: акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 580631 от
04.03.2022г., талон за медицинско изследване № 077740, протокол за
химическо изследване №73/ 04.03.2022г., протокол за медицинско изследване
2
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, извлечение от паметта на средство за измерване
Алкотест дрегер 7510, тест №1017 от 03.03.2022г., Докладна записка за
допусната техническа грешка, Заповед №513з-1224/10.02.2021г. на Директор
на СДВР, Заповед №8121к-13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните
работи на Р.България, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021г., и от събраните в хода на съдебното производство:
медицинско направление/искане, листовка на медикамент Мукоплант,
листовка на медикамент Тусавит, Съдебно- медицинска експертиза (л. 49-51
от СД), анекс към съдебно- медицинска експертиза (л.52-55 от СД), и
показанията на свидетелите А. М. К. и С. Д. С., служители на ОПП СДВР.
В хода на съдебното следствие свидетелите К. и С. описват подробно и
по непротиворечив начин проверката. Твърдят, че по време на обход на
поверения им маршрут по бул. „Никола Петков“ с посока на движение от бул.
„Възкресение“ към бул. „Овча купел“ забелязали криволичещ по платното за
движение автомобил Ситроен Берлинго, който спрели за проверка при
бензиностанция „ОМВ“. При отваряне на прозореца на автомобила и двамата
свидетели усетили мирис на алкохол. На предна дясна седалка седяла жена,
която държала дете, а в товарния отсек на автомобила установили като
пътник още едно дете. Предприели проверка на водача, когото установили
като А. З. Х.. На жалбоподателя била извършена проба с техническо средство
Алкотест дрегер, която отчела резултат 0,81 (нула цяло и осемдесет и един)
промила. Според показанията на св. С. Х. говорел перфектно български език
След извършената проверка, полицейските служители разяснили на А. Заки
Х. в какво се състои нарушението, което той е разбрал. Св. К. издал на Х.
талон за медицинско изследване със сериен №077740, връчен му в 00, 10 часа
и акт за установяване на административно нарушение серия GA № 580631 от
04.03.2022г.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите като конкретни, логични
и взаимно допълващи се. Противоречието в описанието на цвета на
автомобила не е съществено за предмета на доказване по делото, а с оглед
изминалия период от време от около една година от проверката до момента
на депозиране показанията на свидетелите, логично е възникването на
противоречие в такъв род обстоятелства, поради което същото не е от
естество да се отрази върху доверието, с което съдът кредитира показанията.
3
В извлечението от паметта на средство за измерване Алкотест дрегер
7510 с фабр. № ARNA 0146, проба №1017 от 23:39 часа на 03.03.2022г. е
отбелязан успешен тест с показание 0,81 (нула цяло и осемдесет и един)
промила.
От проведеното химическо изследване в пробите кръв на А. З. Х. е
установена концентрация на алкохол 0,82 (нула цяло и осемдесет и два)
промила.
За изясняване на въздействието на медикаментите Тусавит и Мукоплант
върху резултатите от кръвните изследвания за концентрация на алкохол в
кръвта е назначена съдебно-медицинска експертиза (л. 49-51 от СД), която
ведно с изготвения анекс към нея, съдът кредитира като обоснована и
изготвена от лице, притежаващо съответните специални знания. Вещото лице
обосновава извод, че след прием на медикаментите Тусавит и Мукоплант,
които съдържат етилов алкохол, може да се докаже алкохол в кръвта, но в
много по-ниска концентрация от определената 0,82 промила в кръвните
проби Х.. Сумарното количество алкохол в еднократна доза на посочените
медикаменти при мъж с телесна маса на жалбоподателя – 92 кг., би довело до
концентрация на алкохол в кръвта 0, 01 промила. Вещото лице посочва, че
при орален прием на препарат, съдържащ алкохол и изследване с техническо
средство изследващо дъха до около 15 минути след приема, алкохолните пари
биха могли да дадат неверни по-високи показания за концентрация на
алкохол в кръвта, но отбелязва че в случая е взета кръвна проба, която е била
изследвана.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказания жалбоподател в срока за обжалване на
обжалваем акт, поради което разглеждането и е допустимо.
́
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Със Заповед №8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните
работи на Р.България, в т. 3.10 е възложена компетентност на
административно наказващия орган за обслужваната територия, според
законовата делегация на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Административно
наказващият орган старши инспектор Гергана Владимирова Борисова е
4
заемала длъжност Началник на 01 група „Административно- наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП СДВР към
момента на издаване на наказателното постановление, според Заповед
№8121к-164/2310.2019г. на Министъра на вътрешните работи на Р.България и
Заповед №8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи на
Р.България.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
кръга на компетенциите на актосъставителя А. М. К., възложени му със
Заповед №513з-1224/10.02.2021г. на Директор СДВР.
Актът е съставен в деня следващ началото на проверката, поради което
не са нарушени предвидените срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съставеният
акт е предоставен на административнонаказващия орган в срока, предвиден в
чл. 44, ал.4 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния
срок на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Актът е съставен в присъствие на един свидетел очевидец и на
нарушителя, комуто е връчен в деня на съставянето му. При съставянето на
акта и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани
възражения. При съставянето на акта в присъствие на един свидетел е спазено
законовото изискване за публичност на това действие.
Актът за установяване на административно нарушение покрива
необходимите минимални стандарти, съгласно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно и подробно за да се осигури
възможност за ефективна защита срещу административнонаказателното
обвинение.
Твърденията на жалбоподателя, че чрез посочване с пръст му е указано
къде да положи подписа си и че не е бил запознат със съдържанието на акта
на разбираем за него език или в присъствието на преводач, тъй като е чужд
гражданин, съдът възприе изцяло като защитна версия. Съобразявайки
показанията на св. С., Х. говорел перфектно български език и е разбрал в
какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта.
От друга страна според чл. 1, т. 3 от Директива 210/64/ЕС от 20.10.2010г.
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство,
когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на
5
санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава
санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се
прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.
Настоящия случай попада в тази хипотеза, тъй като административното
наказание е наложено от орган, различен от съд за административно
нарушение. В този смисъл според (16) от преамбюла на директивата, „в някои
държави-членки орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително
леки нарушения. Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения,
извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след
пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква
компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата
директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено
право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси,
настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по
обжалване пред този съд.” В случая се касае за пътнотранспорто нарушение,
за административно нарушение, установено при управление на моторно
превозно средство, установено при пътнотранспортна проверка. Според съда,
въпросното административно нарушение попада под квалификацията на
регламента за „леко нарушение”, предвид характера и вида му на формално
нарушение, от което не са произлезли вредни последици и размера на
предвидената санкция, за което съдът намира, че е приложимо изключението
от задължението за устен и писмен превод.
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда
забрана на водачите на пътни превозни средства да управляват такива с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Редът за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта е предвиден в Наредба №1/19.07.2017г.,
в която са предвидени начините за установяване на същата, а именно чрез
използване на технически средства, тестове, медицински или химически
изследвания. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от наредбата, при
установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила е съставен
талон за медицинско изследване, приложение №1 към наредбата.
В талона за медицинско изследване е посочено, че същият е връчен на
6
03.03.2022г. в 00:10ч., което противоречи на посоченото начало на проверката
в талона 23:35 часа на 03.03.2022г.
Съгласно Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
жалбоподателят е депозирал кръвна проба в 00:50 часа на 04.03.2022г.
В протокола за химическо изследване е посочено, че депозираните
кръвни проби отговарят на изискванията на наредбата, като резултатът от
изследването удостоверява 0,82 промила етилов алкохол в кръвта на
нарушителя.
Констатираното несъответствие при изписване на датата на връчване на
талона за медицинско изследване – в 00:10 часа на 03.03.2022г., след като за
начало на проверката в талона е посочено 23.35 часа на 03.03.2022г. има
значение с оглед оценката за спазване на срока по чл. 6, ал. 6, т. 2 от
наредбата, с оглед срока на явяване на провереното лице за извършване на
медицинско изследване и депозиране на кръвна проба, а и поставя въпроси за
момента на извършване на деянието.
Това несъответствие следва да се тълкува с оглед отразеното в докладна
записка от актосъставителя К. неправилно посочване в акта за установяване
на административно нарушение на часа на извършеното нарушение 23:46
часа, вместо 23:35 часа. Отразеният час в акта за установяване на
административно нарушение на извършване на нарушението предхожда часа
на започване на проверката, според талона за медицинско изследване.
Жалбоподателят не е запознат с така въведеното ново обстоятелство в
докладната записка, което е от съществено значение за правото на защита.
Макар посочената разлика да е само от 11 минути, с възприемането на
изложеното в докладната записка в наказателното постановление от
административнонаказващия орган, жалбоподателят е бил изправен пред нова
фактическа обстановка, срещу която не се е защитавал, с което е нарушена
защитата му. Предложената промяна с докладната записка въвежда нова
фактическа обстановка, при която оценката за законосъобразно протичане на
процедурата по Наредба №1/19.07.2017г. от за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози би довела до различни изводи, съответно до
различен изход на делото. В този смисъл е налице нарушение, свързано с
7
издаване на наказателно постановление за непосочено в акта за установяване
на административно нарушение нарушение, което съществено нарушава
правото на защита и представлява основание за отмяна на акта по чл. 58д, т. 1
от ЗАНН.
С оглед изхода на делото СДВР следва да поеме разноските за изготвяне
на назначената от съда съдебно-медицинска експертиза в размер на 448, 50
лв.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-003390 от 17.03.2022
г. на Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на А. З.
Х. са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 1 000
(хиляда) лева и лишаване от право на управление на моторно превозно
средство за срок от дванадесет месеца.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от
448, 50 /четиристотин четиридесет и осем лева и петдесет стотинки/ лв.,
представляваща разноски за изготвена експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8