Решение по дело №142/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 132
Дата: 1 септември 2020 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20207130700142
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 01.09.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                       МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 142/2020г. по описа на АС Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 44 от 15.04.2020г., постановено по а.н.д. № 269/2019г., Луковитски районен съд е изменил Наказателно постановление (НП) № 2019-0046416/15.07.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” №115И, представлявано от изпълнителния директор А.И.Д., на основание чл.222а във вр. с чл.231 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 6000 лева, за извършено нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, като е намалил размера на санкцията на 4000 лева.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационни жалби от надлежно легитимирани лица – „БТК“ ЕАД гр. София и РД Русе към КЗП, страни по а.н.д. № 269/2019г. по описа на Луковитски РС.

В касационната жалба на „БТК“ ЕАД гр. София се твърди, че решението на районния съд е постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, за което се излагат пространни доводи. Твърди се неправилна преценка на доказателствата от страна на съда, излагане на мотиви, различни от тези в НП и липса на дата на извършване на нарушението. Моли се да се отмени оспореното решение и да се отмени изцяло НП.

В касационната си жалба РД Русе към КЗП възразява против намаляването на размера на санкцията с оспореното решение. Доводите са, че при определяне на размера АНО е взел предвид степента на засягане на обществените отношения, влезлите в сила наказания на същия търговец за идентични нарушения в цялата страна, обосноваващи повторност, отегчаващите отговорността обстоятелства и имущественото състояние на нарушителя. Моли се да се отмени оспореното решение в тази част и да се потвърди изцяло НП.

В съдебно заседание касаторите, които са същевременно и ответници, не се представляват и не ангажират становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на „БТК“ ЕАД гр. София и за основателност на касационната жалба на РД Русе към КЗП.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и са допустими.

Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационните жалби за неоснователни. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 27.12.2018г. служители на КЗП извършили проверка в магазин 4811, гр. Луковит, област Ловеч, на ул. „Възраждане” №88, стопанисван от търговеца. Проверката била извършена по повод постъпила в КЗП, РД – Русе жалба с вх. № Р-01-415/07.12.2018г., относно отнета гаранция на мобилен апарат Huawei P10 Lite+Selfie Stick, закупен на 30.08.2017г. в търговския обект. Потребителят изложил, че на 29.10.2018г. телефонът проявил дефект и той предявил рекламация пред търговеца в магазин 4811 в гр. Луковит, като му бил отказан гаранционен ремонт с мотива, че е счупен капака на телефона и трябва да се смени целия панел, за което трябвало да заплати сумата от 80,00 лева.

При проверката в обекта, за която бил съставен констативен протокол № К-2677532/27.12.2018г. било установено, че мобилният апарат е бил прегледан от служител на търговеца в магазина, който на 29.10.2018г. приел рекламацията и не е констатирал наличие на счупен (спукан) капак на телефона. В сервизна карта № **********/29.10.2018г., с която стоката е приета в магазина, били отразени следните вписвания: „Забележки външен вид“: захабен, запрашен и следи от надрасквания, „Описание на повредата според клиента“: при работа с мобилни данни апаратът изключва независимо от заряда, загрява при работа с него. С протокола от проверката било наредено на основание чл.192 от ЗЗП управителят или упълномощено от него лице да се яви на 07.01.2019г. в офиса на КЗП в гр. Ловеч и да представи писмено становище по жалбата, както и документ, удостоверяващ, че при приемането на телефона за рекламация на 29.10.2018г. същият е бил със счупен (спукан) капак.

На 22.01.2019г. при извършената проверка на документи, за което бил съставен Протокол за проверка на документи № К-0123714/22.01.2019г. в КЗП, офис Ловеч било депозирано писмено становище от търговеца „БТК“ ЕАД по жалбата, видно от което извършването на гаранционен ремонт е отказано, тъй като дефекти на стоката, причинени в следствие на външна намеса от потребителя или трето лице, не попадат в обхвата на гаранцията. Представен бил Протокол за отказ от гаранционен ремонт № OGS013027974/01.11.2018г., издаден от „Сръчко Сервиз“ ЕООД – официално оторизиран от производителя сервиз, в който било констатирано, че уредът е използван по начин различен от описания в указанието за употреба, вследствие на което се наблюдава механична повреда – счупен заден капак. Не бил представен изискания документ, от който да е видно, че при приемането на устройството за рекламация на 29.10.2018г., същото е било със счупен капак.

Във връзка с констатираното на 15.03.2019г. в присъствието на упълномощен представител на търговеца, против „БТК“ ЕАД бил съставен АУАН № 2019 К-0046416 от същата дата за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Актът бил предявен и подписан от представител на нарушителя без възражения. Такива не постъпили пред АНО и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП.

При така установеното от фактическа страна решаващият състав приел, че обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, в предвидените в ЗАНН срокове, не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН и не създават неяснота относно нарушението. Съдът приел още, че АНО правилно е приложил материалния закон при безспорна установеност на нарушението на чл.113, ал.1 от ЗЗП, след като при предявена рекламация търговецът не е привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба. В решението било изложено, че при приемане на рекламацията търговецът не е отразил, че телефонът е със счупен капак, и незаконосъобразно е отказал гаранционно обслужване и удовлетворяване на рекламацията. По отношение размера на наложената санкция въззивният съд приел, че същият е завишен на максимума без излагане на мотиви за това от наказващия орган, поради което го намалил на 4000 лева и изложил, че този размер се явява адекватен на тежестта на нарушението и е достатъчен за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН. С горните мотиви районният съд изменил НП.

Настоящият състав намира посочените касационни основания на двамата жалбоподатели за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и правилно.

По касационната жалба на „БТК“ ЕАД:

При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени и преценени са в пълнота представените по делото писмени и гласни доказателства и са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. За последното първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които не е необходимо да повтарят мотивите на НП. Съгласно чл.305, ал.3 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН, в мотивите на съда се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, т.е. мотивите на съда са израз на вътрешното му убеждение по смисъла на чл.14 от НПК. Следователно не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а оплакването в тази връзка в жалбата на първия касатор е неоснователно.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на оспореното пред него НП.

„БТК” ЕАД е санкционирано за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, за това, че не е изпълнило задължението си да приведе потребителска стока в съответствие с договора за продажба. Анализът на посочената правна норма сочи, че съставомерният признак на процесното нарушение е неизпълнение от страна на продавача на задължението да приведе в съответствие с договора за продажба конкретната потребителската стока. В случая неизпълнението на това задължение на търговеца е безспорно установено по делото, като правилно РС не е приел за основателни доводите на наказаното лице, че телефонът е бил с увредена цялост (счупен капак) още при предявяване на рекламацията и това е основание за отказ от гаранционно обслужване. От приобщената в хода на съдебното производство сервизна карта № **********/29.10.2018г., с която стоката е приета в магазина, е видно, че в нея е вписана забележка за външния вид „Захабен, запрашен и следи от надрасквания“, но не е отразен спукан или счупен капак, налагащ извънгаранционен ремонт, респективно отказ от гаранционно обслужване. Въпреки че АНО изрично е изискал от „БТК“ ЕАД да представи доказателства, че телефонът е постъпил при търговеца със счупен капак, такива не са представени, поради което и вмененото му нарушение се явява доказано по безспорен начин, както правилно е приел и РС.

По отношение на възраженията за липса на дата на нарушението, възведени в обстоятелствената част на касационната жалба, същите повтарят тези, релевирани в първоинстанционното производство и по тях районният съд е изложил конкретни и ясни мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни – чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

По касационната жалба на РД Русе към КЗП:

Настоящият състав споделя изводите в оспореното решение, че в НП липсват мотиви какво налага определяне на наказанието в максималния законов размер. Посочените три влезли в сила НП за последната година обосновават повторност на нарушението, съответно налагането на санкция в двоен размер съгласно чл.231 от ЗЗП, но не и налагането й в максимален размер. Изложените в касационната жалба доводи са релевирани едва в съдебното производство и не могат да санират липсата на мотиви на АНО, а допълването на мотивите на НП в съдебната фаза е недопустимо. Намаленият от РС размер на санкцията е в границите между средния и максималния размер, регламентирани в ЗЗП, явява се адекватен на тежестта на нарушението и е достатъчен за постигане целите на наказанието, както правилно е приел и решаващия състав.

С оглед на изложеното, съдът намира касационните жалби за неоснователни, а решението на Районен съд Луковит за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44 от 15.04.2020г., постановено по а.н.д. № 269/2019г. по описа на Луковитски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

                                                                               2.