№ 14438
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110120050 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Т. Х. Х. срещу
С.О., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, с който да се установи, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор
02659.2169.1023 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
КККР, засягащо ПИ, е направено със Заповед 18 – 2065 – 25.02.2022 г. на Началник на
СГКК – София, с адрес на ПИ в гр. Б., площ: 13659 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За второстепенна улица, който имот
съгласно документ за собственост представлява: тупик към ул. „В.“, находящ се между О.Т.
71А и О.Т. 71Б, със ширина 3,5 м., осигуряващ достъп до имот № 485 от квартал 40,
находящ се в гр. Б., квартал „В.“.
Ищцата твърди, че е собственик на дворно място с площ от 662 кв.м., съставляващо
парцел V-485 и 721 от кв. 40 по плана на гр. Б., квартал „В.“, заедно с имота около мястото,
представляващ подход-тупик откъм ул. „В.“. Излага, че процесният тупик е изграден и
одобрен от предишните собственици на придобитото от нея дворно място, а именно – Р. И.
Г. и И. И. Г., които го наследили от своя баща И.Г.И. починал на 22.04.1988 г. Твърди, че
след смъртта на баща им, Р. И. Г. и И. И. Г. постигнали спогодба по гр. д. № 12308/1995 г.
на СРС, 52 състав, по силата на която имотът бил получен в дял от Р. И. Г.. Заявява, че през
2009 г. същият е подал Заявление № АГ9400-1351/26.05.2009 г. до ответника за изясняване
на легитимацията на процесния тупик, като в отговор на запитването С.О. заявила, че с
проект за ЧИЗРП за 40 кв.м., кв. „В.“, одобрен със Заповед № РД-50-373/16.05.1995 г., са
отредени парцели с открит тупик между О.Т. 71А и О.Т. 71 Б със широчина 3,5 м. По силата
на Нотариален акт № 18, том I, рег. № 369, н.д. № 18/1998 г. на нотариус с рег. № 111 на НК,
1
ищцата закупила процесното дворно място от Р. И. Г., като излага, че заедно с него като
неразделна част е придобила и собствеността върху „подход-тупик“ към ул. „В.“. От
отговора на ответника се установило още, че за образуването на тупика били взети части от
имот с пл. № 650, собствен на И. И. Г. и имот с пл. № 721, собственост на ищцата. Сочи, че
при закупуването на дворното място в него е имало построена сграда, за която и към
настоящ момент не може да се снабди с Акт 16, тъй като ответникът твърди, че процесният
тупик, подход към ул. „В.“, чрез който се осъществява достъпът до сградата, е публична
общинска собственост. Излага, че тупикът е изграден и разширен чрез вземане на части от
собствения имот с пл. № 721, като се осигурявало достъп единствено и само до посочения
от нея имот – УПИ V-485, 721. С тези доводи прави искане до съда да се признае за
установено, че ответникът не е собственик на тупик към ул. „В.“, находящ се между О.Т.
71А и О.Т. 71Б, със ширина 3,5 м., осигуряващ достъп до имот № 485 от кв. 40, находящ се в
гр. Б., кв. „В.“, представляващ подход до „масивна жилищна сграда на два етажа и сутерен –
близнак“, намиращ се в район Б. – СО, бул. „В.“ № .., местност кв. „В.“, кв. 40, УПИ № V
485, 721.
Ответникът С.О. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Оспорва, че ищцата е собственик на процесния тупик с оглед на
обстоятелството, че същата е придобила дворното място, находящо се в гр. Б., кв. „В.“, бул.
„В.“ № .., с площ от 595 кв.м., както е притежавано от праводателя на Р. И. И. – баща му И.
Г. И., видно от Н.А..., том VI, н.д. № 1051/1987 г. на IV нотариус при Коларовски районен
съд – Ж. Б. като за разликата над тази площ до 622 кв.м. Т. Х. Х. не може да има претенции
за собственост. Счита, че тупикът представлява публична общинска собственост, като за
него не следва да бъдат издадени актове за собственост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен нотариален акт № 18 от 29.10.1998 г., с който Р. И. Г. продава
на Т. Х. Х. следния свой недвижим имит: празно дворно място с площ от 622 кв. м.,
съставляващо парцел V-485, 721 от кв. 40 по плана на Б., кв. „В.“.
Със Заповед № РД-50-373/16.05.1995 г. на Столична голяма община се одобрява проект
за ЧИРЗП, кв. 40, кв. „В.“ – гр. Б. и се отреждат индивидуални дворищно-регулационни
парцели: V-485, 721.
В писмо на С.О. от 29.06.2009 г. е посочено, че са отредени парцели с открит тупик
между О.Т. 71А и О.Т. 71Б със пирочина 3,5 м, като за образуването му освен площта /с
променлива широчина между 1,7 м и 2,5 м/ по делбен договор от 1987 г., осигуряваща
достъп до имот № 485, са взети и части от имоти № 650 и № 721.
С протокол от 03.04.1996 г. по д. № 12308/1995 г. от извършена съдебна делба в полза
на Р. И. Г. е поставен следния имот: празно дворно място с площ от 622 кв. м., съставляващо
парцел V-485, 721 от кв. 40 по плана на Б., кв. „В.“, гр. Б..
2
С протокол от 01.06.1987 г. по д. № 383/1987 г. от извършена съдебна делба в полза на
И. Г. И. е поставен следния имот: празно дворно място с площ от 595 кв. м., находящо се в
землището на кв. „В.“, гр. Б., София и представляващо онази част от имоти пл. № 485 и пл.
№ 486 в кв. 40 по плана на кв. „В.“, гр. Б., София, съставляващ дял I от заключението на
вещото лице И. М. И. от 25.04.1987 г., който в изготвената от него и неразделна част ит
заключението му скица със същата дата е обозначен с пл. № 485 и с буквите АБВГДЕЖЗА, а
в полза на Димитър Г. Г. е поставен следния имот: празно дворно място с площ от 500 кв. м.,
находящо се в землището на кв. „В.“, гр. Б., София и представляващо онази част от имот пл.
№ 486 в кв. 40 по плана на кв. „В.“, гр. Б., София, съставляващ дял II от заключението на
вещото лице И. М. И. от 25.04.1987 г., който в изготвената от него и неразделна част ит
заключението му скица със същата дата е обозначен с пл. № 486 и с буквите БИКНУБ.
В удостоверение от 25.07.2003 г. е посочено, че ищцата е собственик и инвеститор на
обект: „Масивна жилищна сграда на два етажа и сутерен – близнак“, намираща се в район
„Б.“, СО, бул. „В.“ № .., местност кв. „В.“, кв. 40, УПИ V 485, 721.
С нотариален акт № 102 от 25.05.2018 г. Н. Г. В. получава в собственост ½ ид. част от
жилищба сграда – еднофамилна с идентификатор № 02659.2196.617.1 с адрес: С.О., гр. Б.,
кв. „В.“.
С нотариален акт № 167 от 29.12.1987 г. И. Г. И. е принзат за сосбтвеник по давност,
наследство и делба на следния недвижим имот: празно дворно място от 595 кв. м.,
представляващо реална част от имот пл. № 485 от 1115 кв. м. и имот пл. № 486 от 1480 кв. м.
от кв. 40 по плана на кв. „В.“ – Б. София.
По делото е изготвено заключение на съдебно-техническа експертиза, според което
ищцата е закупила с н.а. № 18, том 1, рег. № 368, дело 18 от 29.10.1998 г. празно дворно
място с площ от 622 кв.м., съставляващо парцел V-485, 721 от кв. 40, което към момента на
покупката представлява урегулиран поземлен имот (парцел), като тупикът не е включен в
него. Имотът на И. Г. И. е включвал част от улицата-тупик съгласно извършена делба по
заключение на СТЕ от 25.04.1987 г. С последващата делба на наследниците на И. Г. И. в дял
1-ви, предоставен на Р. И. Г., процесната улица-тупик не е включена, като неговият дял
представлява парцел V-485, 721 от кв. 40, съгласно ЧИРГТ, одобрено със Заповед РД-50-373
от 16.05.1995 г., което е видно от приложения по делото Протокол от споразумение по
съдебна делба от 03.04.1996 г. и наличната скица от ТОА „Б.“ от 04.09.1995 г., както и
заключението на в.л. Л.С. в което са описани и оценени двата дяла по делбата от 1996 г.,
представляващи двата парцела, без да е включена в тах улицата-тупик. Към момента на
образуването на улицата-тупик през 1995 г. съгласно извършената съдебна делба от 1987 г.
и скицата на вещото лице по делото е бил наличен тупик за достъп до дял 1 - реална част от
имот 485, който тупик е бил част от дял 1-ви при делбата от 1987 г. С частичното изменение
на регулационния план, одобрено със Заповед РД-50-373 от 16.05.1995 г., се отреждат
самостоятелни парцели за отделните дялове по делбата от 1987 г. Съгласно одобрения
проект се обединява западната част от ПИ 485, представляваща дял 1-ви от делбата от 1987
г., с южната част на ПИ 721 за образуването на парцел V-485, 721 от кв. 40 с площ от 622
3
кв.м., като при това се намалява дължината на тупика и той престава да бъде част от имота,
който вече е парцел V-485, 721. За образуването на тупика се взимат 84 кв.м. от ПИ 485, 42
кв.м. от ПИ 650 и 14 кв.м. от ПИ 721 (от които 2 кв.м. са от частта на имота, която е
попаднала в ПИ 619 и 12 кв.м. от северната му част, която е придадена към ПИ 80). Общо
измерена графично площта на тупика по регулационния план е 140 кв.м. Процесният имот
представлява улица-тупик между о.т.71а и о.т.71 б с площ от 133 кв.м. За първи път
улицата-тупик графично е отразен в скицата на в.л. И. И. към делбата от 1987 г., когато този
тупик е бил част от дял 1-ви, предоставен съгласно делбения протокол на И. Г. И. и описан в
н.а. № 167 от 29.12.1987 г. След делбата през 1987 г. улицата-тупик е нанесена в
кадастралния план на гр. Б., кв. „В.“ като част от ПИ пл. № 619. В плана улицата-тупик е
нанесена с ширина между 1.7 м. и 2.5 м. и дължина 50 м. С ЧИРП, одобрен през 1995 г.,
който е в сила и към момента, е образувана улица-тупик между о.т.71 а и о.т.71б с ширина
3.50 м. и дължина 40 м. СТЕ няма данни от коя дата е влязла в сила заповедта за одобряване
на улицата тупик, но от направените на място оглед и измервания се установява, че същата е
била приложена преди изграждане на оградите в съседните от изток и от запад имоти. В
регулационния план на кв. „В.“, одобрен със Заповед № 666 от 10.03.1930 г., е бил нанесен
голям имот с пл. № 212 от кв. 24, за който е бил отреден парцел II, включващ в себе си както
процесният тупик, така и всички делбени имоти по делбата от 1987 г. В този план, както и в
последващите от 1966 г., от 1976 г., с измененията му от 1980 г. и 1980 г., процесният тупик
не е съществувал. С ЧИРП, одобрено със Заповед РД-50-373 от 16.08.1995 г., което
изменение е в сила и към момента, е създадена улицата тупик между о.т. 71а и 71б и са
създадени дворищно-регулационни парцели от кв. 40: V-485,721, VI-485A, VII-4856, VIII-
479, IX-672, Х-478, XI-673, XII-486A, ХШ-486, XIV-650, XV - за трафопост. Със същата
заповед е изместена в южна посока и улица-тупик между о.т. 111а-о.т. 110а. Първият имот,
описан в Н.А..., том VI, н.д. № 1051 от 29. 12.1987 г., въпреки че не е описан по съседи,
според СТЕ е в съответствие с дял 1-ви от делбата от 1987 г., тъй като съответства на този
дял като собственост на дела, номер на имота и площ. В така описания имот следва да е
била включена и източната част на процесния тупик, която по скицата на вещото лице е
била част от този дял. Вторият описан в акта имот представлява дялове II и III, както и
северните части от дялове IV и V по делбата от 1987 г. В кадастралния план на кв. „В.“, в
к.л. А-4-10-Г е нанесен имот с пл. № 619, отговарящ на дял 1-ви от делбата от 1987 г.,
съгласно която този дял е даден в собственост на И.Г.И. като в този дял е включена
източната част от улицата-тупик (към момента) с дължина 50 м. и ширина между 1.70 и 2.10
м. С последващата делба от 1996 г., която е извършена съгласно влязлото в сила ЧИРП,
одобрено със Заповед РД-50-373 от 16.08.1995 г., в дял на Р. И. Г. е поставен дял 1-ви,
съставляващ парцел (УПИ) V-485, 721 от кв. 40 с площ от 622 кв.м. В този дял, както и в дял
2-ри, улицата-тупик не е включена, нито по описание, нито по площ. Дял 1-ви по делбата от
1987 г. не е идентичен с дял 1-ви по делбата от 1996 г. Ищцата купува през 1998 г. от Р. И.
Г. парцел (УПИ) V-485, 721 от кв. 40 с площ от 622 кв.м., в който тупикът не е включен нито
по описание, нито по площ (тупикът е с площ от 140 кв.м.). Предвиждането на ПУП за
процесния тупик не следва да бъде нанесено в ОУП, тъй като при евентуална промяна в
4
собствеността на съседните имоти неговото съществуване може да се окаже ненужно или да
е необходимо неговото разширяване, тъй като единственото предназначение на тупика е да
осигури достъп до имоти, които се явяват вътрешни спрямо основната улична мрежа.
Съгласно действащия ОУП за района на кв. „В.“, където попада процесният, в зона Тти
(терени на бази на градското стопанство и техническа инфраструктура) попада само бул.
„В.“, който е основната транспортна артерия за района. Останалите улици, включително
процесната улица-тупик, не са отделени в зони Тти, а са изградени съгласно действащия
ПУП и попадат в зона Жм2 - жилищна зона за нискоетажно застрояване с допълнителни
специфични изисквания. Преди да бъде обявен като улица-тупик, част от неговата площ е
била част от дял 1-ви по делбата от 1987 г., предоставен на И. Г. И.. Процесния тупик е
образуван като такъв с ЧИРП, одобрено със Заповед РД-50-373 от 16.08.1995 г. за
обслужване на парцел V-485, 721 и на парцел VI-485а, и двата от кв. 40. Към момента на
образуването на тупика и за двата новосъздадени парцела тупикът е бил единствен достъп.
Към момента по улицата-тупик достъп се осигурява до имота на ищцата и до долната
(северната) част от УПИ VI-485 от кв. 40. До момента на покупката на имота от ищцата през
1998 г. не е имало друг достъп за двата парцела - V-485, 721 и VI- 485а, и двата от кв. 40,
освен процесният тупик. Към настоящия момент достъп до южната част от УПИ VI-485 от
кв. 40 е наличен от улица-тупик между о.т. 110а-о.т.110, започваща от ул. „Плиска“. Ищцата
е закупила през 1998 г. парцел (УПИ) V-485, 721 по регулационния план, действащ към този
момент, който е бил одобрен със Заповед РД-50-373 от 16.08.1995 г. Този план е влязъл в
сила, доколкото освен улицата-тупик, по него е извършена сделката за закупуване от ищцата
на нейния имот и е поставена границата между УПИ V-485, 721 и УПИ XIV-650.721. Така
закупеният от ищцата имот е идентичен с дял 1-ви от делбата от 1996 г., възложен на Р. И.
Г., който представлява парцел (УПИ) V-485, 721 по регулационния план на гр. Б. с площ от
622 кв.м. и който не включва улицата-тупик. Този дял не е идентичен по граници и площ с
дял 1-ви от делбата от 1987 г. Тупикът е образуван при условията на ЗТСУ, а не при
условията на ЗУТ, тъй като планът е одобрен през 1995 г. Отнетата площ от имота на И. Г.
И. - 84 кв.м., е 14.12% от площта на неговия имот (595 кв.м.), което е по-малко от 25% от
него. Тупикът е образуван за обслужване на парцел V-485, 721 и парцел VI- 485а, и двата от
кв. 40. За образуването на тупика се вземат 84 кв.м. от ПИ 485, 42 кв.м. от ПИ 650 и 14 кв.м.
от ПИ 721 (от които 2 кв.м. са от южната част на имота, която е придадена към ПИ 619 и 12
кв.м. от северната му част, която е придадена към ПИ 80). Общо измерена графично площта
на тупика по регулационния план е 140 кв.м. Ищцата е закупила парцел (УПИ), образуван
със същото изменение на регулационния план, с което е образуван и тупика и от нейния
имот не са вземани части за тупика. Същият е образуван при условията на ЗТСУ след
първата делба и преди втората делба от 1996 г.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че процесният тупик съответства на
законово предвидените размери. Сочи, че не се е натъкнала на документи относно заплащане
на площта на улицата тупик, както и за разрешение за оградата, представляваща имотна
граница и за която не се изисква разрешение за строеж.
5
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. Р. И. Г., който продадал на
ищцата процесното място. Имотът бил наследствен на свидетеля и в него се влизало от ул.
„В.“. Свидетелят и брат му разделили имота на две, като прекарали тупик от собствено
място, за да има достъп до всяка част, като при делбата горният парцел с тупика се паднал в
дял на свидетеля, който бил продаден на ищцата заедно с тупика. Сочи, че тупикът бил
върху собствена земя. Ищцата знаела, че купува мястото с тупика. Общината не била
отчуждавала този имот, не е имала претенции за този парцел, не била плащала обезщетение.
Наследниците оставили място за път от собствен имот, като при продажбата ищцата
заплатила и пътя, който бил в договорената квадратура.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предмет на делото е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за
отричане правото на собственост на отвтеника върху ПИ с идентификатор 02659.2169.1023,
представляващ тупик към ул. „В.“, находящ се между О.Т. 71А и О.Т. 71Б, със ширина 3,5
м., осигуряващ достъп до имот № 485 от квартал 40, находящ се в гр. Б., квартал „В.“.
Ищцата в настоящото производство се легитимира като собственик на дворно място с
площ от 662 кв.м., съставляващо парцел V-485 и 721 от кв. 40 по плана на гр. Б., квартал
„В.“, като сочи, че е придобила и имота около мястото, представляващ подход-тупик откъм
ул. „В.“. Ищцата основава правото си на собственост върху нотариален акт № 18 от
29.10.1998 г. Праводателят на ищцата е придобил процесния недвижим имот в следствие на
съдебна делба от 03.04.1996 г., който пък е бил поставен в дял на неговия праводател в
следствие на съдебна делба от 01.06.1987 г. Според изготвената по делото СТЕ обаче, при
делбата от 1987 г. процесният тупик е бил част от дял 1-ви, като впоследствие при делбата
от 1996 г. улицата тупик не е включена в нито един от дяловете, доколкото със Заповед №
РД-50-373/16.05.1995 г. улица тупик е изместена в южна посока между о.т.111а-о.т.110а.
Когатао ищцата купува през 1998 г. от Р. И. Г. УПИ V-485, 721 от кв. 40 с площ от 622 кв.
м., в него тупикът не е включен нито по описание, нито по площ (тупикът е с площ от 140
кв. м.). Съдът намира, че този извод не се опровергава от събраните по делото гласни
доказателства, доколкото свид. Р. И. Г. е праводател на ищцата и неговите показания целят
да установят, че продаденият от него имот включва по-голяма площ от тази, която
действително съдържа, освен това съдът намира, че не следва да дава вяра изцяло на
субективните представи на свидетеля относно обстоятелството каква точно площ е
включвал притежаваният от него имот, доколкото вещото лице е дало своите заключения
въз основа на извършени измервания и проверени писмени доказателства, докато
свидетелските показания се формират въз основа на наблюдения, които не са с достатъчна
степен на конкретност и биха могли да варират.
С оглед на горепосоченото съдът намира, че ищцата не е доказала поставеното в
нейна доказателствена тежест обстоятелстово, че нейният праводател е бил собственик на
процесния тупик, който да е прехвърлил заедно с дворното място съставляващо парцел
V-485, 721 от кв. 40 по плана на Б., кв. „В.“.
6
Поради изложеното предявеният отрицателен установител иск е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, който обаче не е претендирал такива.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Х. Х., ЕГН **********, срещу С.О., ЕИК .., иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е
собственик на ПИ с идентификатор 02659.2169.1023 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо ПИ, е направено със Заповед 18 – 2065 –
25.02.2022 г. на Началник на СГКК – София, с адрес на ПИ в гр. Б., площ: 13659 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За
второстепенна улица, който имот съгласно документ за собственост представлява: тупик
към ул. „В.“, находящ се между О.Т. 71А и О.Т. 71Б, със ширина 3,5 м., осигуряващ достъп
до имот № 485 от квартал 40, находящ се в гр. Б., квартал „В.“
Решението е постановено при участието на М. А. В. и Н. Г. В. - трети лица-помагачи
на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7