Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2819 01.11.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На трети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 4520/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на “Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н. против И.С.П., ЕГН ********** *** за приемане
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5458.26 лева главница по
договор за кредит за текущо потребление от 19.02.2013г., сумата от 4585.14 лева
договорна лихва за периода от 07.09.2013г. до 20.03.2019г., сумата от 2892.60
лева лихвена надбавка за забава за периода от 09.09.2013г. до 20.03.2019г.,
сумата от 119 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на делото.
Твърди се, че банката
е сключила посочения договор за кредит със С.М.П., на когото е отпуснала кредит
от 5800 лева. Срокът за издължаване е 72 месеца. Размерът на лихвата е 14.95%
годишно, а ГПР е 17.88%. С.П. е починал на 08.08.2013г., като е оставил за
наследници И.С.П. и С.С.М. В производство по чл.51 ЗН наследникът И.С.П. е
приел наследството, а другият наследник е изгубил правото да го приеме. Частта
на отказалия се наследник уголемява частта на приелия наследството. Кредитът е
бил обслужван до август 2013г., след което плащанията са преустановени. Крайният
падеж на кредита е настъпил на 20.02.2019г. Остават непогасени 54 броя вноски.
Моли се искът да се уважи и да се приеме за установено, че наследникът дължи
процесните суми.
Искът е по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По реда на чл.410 ГПК
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 1336/22.03.2019г. по ч. гр. дело № 2468/2019г. за търсените суми. След като ответникът е възразил срещу
заповедта, ищецът е завел настоящото дело за доказване на вземането си по общия
ред.
Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се
постанови неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане на съда от 14.06.2019г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че между банката и С.М.П. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление от 19.02.2013г. за сумата от 5800 лева. Срокът на издължаване на кредита е 72 месеца, като падежът на последната месечна вноска е 20.02.2019г. Следователно налице е валидно възникнала облигационна връзка по повод на предоставения кредит. Към момента договорът е с настъпил краен падеж. По признания на ищеца, плащания по договора са правени до август 2013г., след което кредитът не е бил обслужван. Доколкото падежът за плащане на всички вноски е настъпил, кредитополучателят дължи да заплати непогасените суми за главница от 5458.26 лева, договорна лихва от 4585.14 лева, лихвена надбавка за забава от 2892.60 лева и заемни такси от 119 лева. Видно е от официалните данни, че длъжникът П. е починал на 08.08.2013г. Оставил е за наследници синовете си И.С.П. /ищец по делото/ и С.С.П.. Банката-кредитор е инициирала производство по чл.51 ЗН, чийто резултат е бил, че ответникът И.П. е приел наследството на покойния си баща, а С.С.П. е загубил правото да приеме същото наследство. Според чл.53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. В случая ответникът е приел наследството, а неговият брат е загубил правото да го приеме. Ето защо ответникът е приел цялото наследство, поради което дължи да заплати и стойността на целия кредит. Сумите по кредита не са спорни, поради което трябва да се приеме, че П. ги дължи именно в посочените в исковата молба размери. По тези съображения, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в исковото производство в размер на 506.49 лева, както и съдебно – деловодни разноски в заповедното дело в размер на 311.10 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.П., ЕГН ********** ***, че дължи
на “Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н. сумата
от 5458.26 лева /пет хиляди
четиристотин петдесет и осем лева и двадесет стотинки/ главница по договор за
кредит за текущо потребление от 19.02.2013г., сумата от 4585.14 лева /четири хиляди петстотин осемдесет и пет лева и
четиринадесет стотинки/ договорна лихва за периода от 07.09.2013г. до
20.03.2019г., сумата от 2892.60 лева
/две хиляди осемстотин деветдесет и два лева и шестдесет стотинки/ лихвена
надбавка за забава за периода от 09.09.2013г. до 20.03.2019г., сумата от 119 лева /сто и деветнадесет лева/ заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 21.03.2019г. до окончателното изплащане, което вземане е присъдено
със заповед за изпълнение № 1336/22.03.2019г. по ч. гр. дело № 2468/2019г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА И.С.П., ЕГН ********** ***
да заплати на “Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявана от
В.М.С. и Д.Н.Н. сумата от 506.49 лева /петстотин и шест лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
направени в исковото производство разноски, както и сумата от 311.10 лева /триста и единадесет лева и
десет стотинки/ разноски в заповедното дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.