Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично
заседание на втори юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря А.М. и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 478 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П.А.К.
чрез адв. М.П. ДАК, против „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че наследодателят
на ищцата А.В.К. б.ж. на с. Българево, общ. Каварна не дължи на ответника
сумата 2337,38 лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката за
ел. енергия за обект на потребление, находящ се в с. Българево, общ. Каварна, с
клиентски № *** и абонатен № ***, за периода 15.08.2017 г. – 14.08.2018 г., за
която сума е издадена фактура № **********/13.06.2019 г.
В исковата си молба ищцата излага, че наследодателят й
А.В.К. е бил потребител на ел.енергия за имот находящ се в с. Българево, общ.
Каварна до смъртта си настъпила на 03.11.2009 г. когато е прекратена
правосубектността му и същият е престанал да има качеството на потребител.
Твърди се, че претенцията на ответника е за вземане възникнало в периода 2017
г. – 2018 г., т.е след смъртта на наследодателя на ищцата, поради което не е
било включено в наследството, а наследниците не могат да отговарят за
задължение което не е било част от приетото наследство.
Оспорва се дължимостта на начислената от ответника
сума, т.к. не е доказано, че посочената във фактурата ел.енергия е доставена.
Липсват доказателства за началния и крайния момент на неточното отчитане. Не са
установени данни за неправомерно поведение от страна на потребителя, както и
доказателства по какъв начин е извършена описаната в КП външна намеса, след
като не е установена манипулация на софтуера, както и физическа намеса. Оспорва,
че демонтираното СТИ е било монтирано с нулеви начални показания на всички
тарифи. Оспорва проверката да е извършена в присъствието на посочените в протокола
лица. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по корекцията.
Поддържа, че в случая не е спазена уредената от ПИКЕЕ корекционна процедура.
Твърди, че липсва нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват
ел.енергия за минал период от време. В допълнително становище по делото твърди,
че в процесния период ответното дружество и ищеца не са били обвързани от действието на договор за доставка на електрическа
енергия в недвижимия имот, собственост на починалия А.В.К.. Твърди, че в нито
един от документите ответникът не посочва на какъв адрес е поставено СТИ, т.е.
адреса на абоната и каква е връзката на това СТИ с ищеца. В представения
констативен протокол било посочено, че по време на проверката е присъствала И.К.,
за която се твърди, че е починала, а лицето с
имена Ж.С.Ж., с адрес гр.София не
е било в това време там и не е известен
на ищеца. От приложените доказателства не ставало ясно през кои периоди е
преминала посочената във фактурите ел.енергия. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответника „Енерго-Про Продажби” АД, чрез процесуалния му
представител – адв. Вадимир К., с който се оспорва допустимостта на предявения
иск с мотива, че задължено лице по фактура № **********/13.08.2019 г. на
стойност 2337,38 лв. е лице различно от ищеца, а именно – А.В.К.. Твърди, че
между ищцата и ответника липсва правен спор относно посочената сума, дължима за
начислена ел.енергия, поради което за нея липсва правен интерес от водене на
иска.
Потвърждават се обстоятелствата, че е извършена
проверка на средството за измерване на обекта в с. Българево, общ. Каварна, ул.
„С.” № **, при която е констатирано, че СТИ е в несъответствие с
нормираните характеристики. За проверката е съставен констативен протокол. На
база на констатациите е изготвена корекция на сметката. Отношенията
между страните във връзка с извършената корекция се уреждат от ОУ на ДПЕЕ и ОУ
на ДПЕЕЕМ, чл. 98а, ал. 1, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ. Корекционната
процедура е предвидена в ОУ в съответствие със законовото
изискване. Сочи се, че в актуалната практика на ВКС по аналогични
дела се приема, че е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява
сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато
действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в
по-малък размер, поради грешно въведени в информационната база данни за
техническите параметри на СТИ. Моли поради това за
постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен. Претендират се
разноски.
Настоящият състав на съда, съобразявайки
становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
От приетото като доказателство по делото удостоверение
за наследници изх. № АО-11-242/26.08.2019 г. изд. от кметство с. Българево, се
установява, че А.В.К. е починал на 03.11.2009 г. като е оставил за свои законни
наследници И.П.К. – съпруга и П.А.К. – дъщеря, двете с постоянен адрес *** и Е.А.К.
- дъщеря с постоянен адрес ***.
Установява се от представения от ответника протокол за
монтаж на СТИ (стр. 109-110 от делото), че на 01.10.2015 г. в с. Българево служителите
на „Енерго Про Мрежи” АД и пълномощници на „Енерго Про Продажби” АД – И.Д.И. и И.С.Р.
са извършили монтаж на електромер – средство за търговски измерване (СТИ) с
абонатен № *** и кл. № ***, с посочен клиент Я.В.К.. В протокола освен данните
за СТИ : тип, модел, номер на пломба и пр. са посочени фабричния № 1102010907925150,
и показанията на електромера при монтирането – нощна: 0, дневна: 0, върхова --.
На 14.08.2018 г. в 10.10 ч. служители на Енерго Про
Мрежи АД и пълномощници на Енерго Про Продажби АД – С.Т.Г. и Й.Д.В., извършили
проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на
СТИ с кл. № *** и абонатен № ***, в обект находящ се в с. Българево, в
присъствието на член на домакинството на клиента – И.П.К. – съпруга и Ж.С.Ж. -
свидетел, които са подписали протокола. В съставения по време на проверката констативен
протокол № 1202304 (л. 117-118 от делото) са посочени отчетените показания на
електромера: 000509 kWh по първа /нощна/ тарифа, 003905 kWh по
втора /дневна/ тарифа и 012468 kWh по трета тарифа. Отразено е наличието на
държавна пломба със сигнатура „М 1” и ведомствена
Дч 07/3153 на капака на клемния блок. Електромерът е демонтиран и е монтиран
нов с нулеви показания по всички тарифни регистри. Горните обстоятелства се
потвърждават изцяло от показанията на разпитаната по делото свидетелка С.Г.,
съставила описания протокол.
Демонтирания електромер е представен в БИМ ГД „МИУ” РО
Варна, в запечатан плик, пломбиран с пломба № 508034, придружен с КП № 1202304
от дата 14.08.2018 г. на ЕРП Север АД. Установява се от представения
констативен протокол № 1883/09.08.2019 г. на БИМ ГД „МИУ” РО Варна, за
извършена метрологична експертиза на средство за измерване, че статичен еднофазен
двутарифен електромер тип: „Carat digitron”,
идентификационен № 1115031500784365, при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер „Carat digitron” М02 трябва
да състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя
и върху невизуализираната тарифа Т3 – 012468,2 kWh. Не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
Въз основа на така съставения констативен протокол ЕРП
„Север” е изготвило становище за начисление на ел. енергия за абонатен № *** и
кл. № ***, за допълнително общо количество ел.енергия в размер на 12468 кВТч.
за периода от 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г.,
като електроенергията е разпределена на два периода. В становището е
посочено, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на електромера, при
което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
От „Енерго-Про Продажби” АД на 13.08.2019 г.
е издадена фактура № ********** за заплащане на електрическа енергия
в размер на 12468 kWh на обща стойност 2337,38 лв. Фактурата е
изпратена до абоната със съпроводително писмо, в което е посочено, че в
резултат на констатираното неточно измерване на ел. енергия за обект в с.
Българево, с абонатен № *** и кл. № ***, е направено преизчисление на
количеството енергия и е издаден счетоводен документ с № **********/13.08.2019
г. на стойност 2337,38 лв. със срок на плащане 23.08.2019 г.
На 29.08.2019 г. П.А.К., чрез пълномощника си Д.П. е
депозирала пред ЕРП Север заявление с приложено удостоверение за образувано
гражданско дело за оспорване на вземането по процесната фактура, в което е
декларирала, че е фактически ползвател на имот в с. Българево, общ. Каварна,
ул. „С.” № 19.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Ч.Г.Ц.,
чийто показания съдът намира за недостоверни и необективни, т.к. противоречат
на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Същият твърди, че е
наблюдавал процесната проверка от служители на Енергото „двама човека”
„момчета”, а видно от съставения протокол и разпитания свидетел, проверката е
извършена от С. Г., която е съставила протокол и Й.В.. Въпреки наличието на
съставен нарочен протокол, в който фигурират саморъчно изписани имена, лични
данни и подписи на И.К. - члена на домакинството и свидетел - Ж.Ж., свидетелят Ц.заявява,
че не е виждал И. да излиза навън от дома си, не познава Ж.Ж. и не го е виждал
да подписва протокол „имаше някакъв човек, който си мина от там, но той си мина
и замина”. Поради изложеното несъответствие на свидетелските показания с
обсъдените по-горе доказателства съдът не дава вяра и не цени свидетелските
показания на Ц..
Съгласно изготвените по делото заключения от вещото
лице В.Ч. по назначените СТЕ, които съдът кредитира като компетентно изготвени се
установява, че измерването на електроенергията, потребявана в обекта ползван
на ищеца се е извършвало посредством еднофазен статичен електромер Caratdigitron М02, идентификационен № 1115031500784365. Същият е одобрен тип средство за измерване.
Електромерът е предназначен за директно измерване на активна
енергия в еднофазни мрежи. Има до четири тарифни регистри, превключвани с
вграден часовник за реално време. Показанията се визуализират чрез
течно-кристален дисплей. Процесният електромер е произведен през
2015 г. и е с
оценено съответствие „СЕ М15 2275” по MID. За еднофазните електромери
валидността на метрологична проверка е шест години. Монтиран е на
адреса на потребление на 01.10.2015 г., като са записани нулеви начални
показания по два от тарифните регистри на електромера – Т1 /нощна/ и Т2,
/дневна/. Няма записани показания за регистри Т3 и Т4. В процесния случай СТИ е
правилно свързано между захранващата мрежа и консуматорите и измерва с грешка
до ±1% преминалата
електроенергия. Тъй като измервателната грешка на СТИ е в
допустимите граници следва, че цялата потребена от абоната електроенергия в
периода на корекцията е измерена, като част от нея е записана в невизуализирания
за отчет регистър Т3, поради което тази част не е отчитана като
потребена. Вещото лице е дало заключение, че е налице метрологически изправно
СТИ, но по начина, по който е установено, че е параметризирано, не се отчита
правилно потребената електроенергия за неизвестен период от време (от
неустановена дата на активирането на регистър Т3 до демонтажа на СТИ). Според
представена от БИМ информация вещото лице е установило, че прочита на паметта
на електромерите Caratdigitron М02 се извършва с
програмния продукт Digitron Read
ENP ver.1.21 на производителя
„АК Пластроник” АД България, като софтуера е представен на БИМ от
производителя. Във фактура № ********* от 13.08.2019 г. са приложени цени на технологични
разходи и мрежови услуги за битови клиенти на крайния снабдител, задължение към
обществото, начислен е ДДС 20%. Математическите изчисления по извършената
корекционна процедура са аритметично точни.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор
между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по
отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В настоящата
хипотеза интересът на ищеца П.А.К. произтича от качеството й на потребител на
ел. енергия в имот който обитава, нейна собственост, находящ се в с. Българево,
общ. Каварна, ул. „С.” № 19, в който обект е монтирано СТИ с клиентски № *** и
абонатен № ***, за които има издадена фактура за корекция на сметка за
потребена енергия, със срок на плащане 23.08.2019 г. и заплахата
електроподаването в обекта да бъде преустановено при нейното неплащане. По
изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално
допустим и съдът дължи произнасяне по същество на спора.
От събраните в процеса доказателства съдът намира за
установено съществуването на правоотношение по доставка на електрическа енергия
до потребителя-собственик на обект находящ се на адрес с. Българево, общ.
Каварна, ул. „С.” № **, присъединен към електроразпределителната мрежа. От
събраните доказателства се установява, че ищцата е ползвател на електрическа
енергия в недвижим имот, находящ се на адрес с. Българево, общ. Каварна, ул. „С.”
№ 19, и че за отчитане на доставената ел.енергия в обекта се е използвал
електромер с ид. № 1115031500784365.
Отношенията между доставчика и потребителя на енергия,
като търговска сделка, са уредени в чл. 91 и сл. от ЗЕ. Според чл. 98а от ЗЕ
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, а според чл. 98б от ЗЕ потребителите на крайния снабдител
използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично
известни общи условия.
Правото на електроразпределителното дружество да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от
12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла
на чл. 83 ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013
г. на основание чл. 21 ал. 1 т. 9 вр. с чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, отменени с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ, ДВ бр. 15/14.02.2017 г. с изключение на разпоредбите на чл. 48-51
от ПИКЕЕ, като и последните са отменени с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д.
№ 3879/2017 г. на ВАС, ДВ бр. 97/23.11.2018 г., но са били действащи и
приложими към момента на проверката на процесното СТИ и за периода на
корекцията на сметката на ищеца. Предвид изложеното се налага извода, че
към датата на извършване процесната проверка – 14.08.2018 г. на СТИ на ищеца,
на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува законова възможност,
която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна
корекция на количество ел. енергия.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установи по несъмнен начин, че при проверката не са
констатирани механична повреда, деформация или неизправност в корпуса,
схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - тоест не е
установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и
дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на
СТИ, по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа Т3. В
чл. 50 ПИКЕЕ е предвидена възможност за корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
Настоящият случай обаче не е такъв, защото процесният електромер не е от типа
„Смарт”, при който данните от преноса да се записват директно в
информационните масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени
доказателства да е извършван отчет на място, показателите от който да са
различни от тези на електромера. Ето защо разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ, на
която се позовава ответника не може да бъде приложена.
Правоотношението между страните обаче
съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи
условия. Те имат своята специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за
неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД, касателно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Дори да е
налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане
на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
В съответствие с общата норма на чл. 183
от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е
отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба,
този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Потребителят дължи да заплати реално потребената
електронерегия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер.
При липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /в този
смисъл решение № 124/18.06.2019 по гр.д.2991/2018г. на
III Г.О. на ВКС/. Според ВКС гражданският съд не може да се позовава
единствено на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърли исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а
е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. Правото на доставчика да извърши едностранно корекция на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, не е обусловено и от доказване на виновно поведение на потребителя
защото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за неговото виновно поведение /в този смисъл решение № 115 от
20.09.2017 г. по т.д.№1156/2016 г., на ІІ г.о. на ВКС, решение №274
от 06.11.2017г. по в.гр.дело №404/ 2017г. на ДОС/. Друг аргумент за този извод
е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно измерване
на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на потребителя /каквато
е настоящата хипотеза/.
В настоящия спор ответникът
доказа неправомерното вмешателство в софтуера на СТИ, както и
извършването му след монтиране на средството в обекта на ищеца. В резултат на
неправомерното вмешателство доставената в обекта на ищеца електроенергия по
тарифа Т3 не е отчетена при електроразпределителното дружество и не е заплатена
от ползвателя П.А.К.. Софтуерното вмешателство е свързано
с противоправно виновно поведение на ищеца. То съставлява човешка намеса в
паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването
му е виновното поведение на ищеца-купувач, който при неотчитане на част от
реално доставената и потребена електрическа енергия би се облагодетелствал за
сметка на ответното дружество.
Като се има предвид изложеното
процесното количество електроенергия, начислено от ответника на стойност от 2337,38
лева, се дължи от потребителя по сключения между тях договор за продажба на
електроенергия. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно отговорността за разноски:
Ответникът претендира разноски, както
следва: 936.00 лв. – адвокатско възнаграждение, 300 лв. – депозит за вещо лице
и 20 лв. депозит за свидетел. Наведеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се явява основателно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5
от ГПК предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минималния
такъв, в случай когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се
явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В настоящия случай съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, се установява, че минималният размер за адвокатско
възнаграждение е 280,24 лв., изчислено при цена на иска от 2337,38 лв. Уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 780,00 лв. без ДДС
и 936,00 лв. с вкл. ДДС надвишава значително
минималното такова. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което наведеното своевременно от ищеца възражение за
прекомерност е основателно и следва да бъде уважено, като платеното
от ответното дружество възнаграждение от 780,00 лв. без
ДДС следва да се намали на 280,24 лв., респ. при
начисляване на ДДС следва да се присъди такова в размер
на 336,29 лв. В
полза на „Енерго - Про Продажби” АД следва да се присъди и сумата от 320 лв. –
депозит за вещо лице и свидетел.
Водим от горното, Каварненският районен
съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.К. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Владислав Варненчик, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, за недължимост на сумата от 2337,38 лв.
с ДДС, представляваща начислена сума по
корекционна процедура за периода от 15.08.2017 г. до 14.08.2019 г., по фактура № **********/13.08.2019 г., за обект находящ се в с.
Българево, общ. Каварна, ул. „С.” № 19, с клиентски № *** и абонатен № ***.
ОСЪЖДА П.А.К. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, сумата от 656,29
лв. (шестстотин петдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки), представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………….