№ 75
гр. Пловдив , 14.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500307 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№720/25.05.2021г. от Д. Й. В. с
ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Д.№19, чрез пълномощника му адв.В.С.,
против Определение №41 от 17.05.2021г., постановено по гр.дело
№276/2021г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което е прекратено
производството по делото на основание чл.130 от ГПК. Жалбоподателят
счита определението за незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения, тъй като не е взето предвид, че цената
на иска е над 10000лв., поради което административният ред е неприложим в
случая и не следва да бъде изчерпван, а съдът се е позовал на неотносима
практика на ВКС. Претендира за връщане на делото на окръжния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във
връзка с чл.130 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие
на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради
което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна по следните съображения:
С искова молба вх.№121/08.04.2021г. ищецът Д. Й. В. е предявил против
1
П.Р.Б. иск с правно основание чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение в размер на 100000лв. за претърпени от него неимуществени
вреди вследствие нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от ЕКПЧОС, основаващ се на
твърдения срещу него да е водено ДП№1117/1997г. по описа на 02 РУ на
МВР-С., прокурорска преписка №5159/1997г. по описа на СРП, за това, че е
извършил грабеж на движими вещи – престъпление по чл.199,ал.1 от НК, в
съучастие с още две лица, по което в продължение на една година и шест
месеца бил задържан под стража и същото било прекратено с Постановление
от 03.02.2021г. поради давност, като воденото наказателно производство в
течение на 24 години в нарушение на всякакви разумни срокове и условията,
в които бил задържан, както и, че изобщо бил задържан, му причинили
значителни неимуществени вреди. С исковата молба е поискано да се изиска
от Министерство на правосъдието да представи препис от споразумението,
което било постигнато пред ЕСПЧ по жалбата на И.М.И.. С исковата молба е
представено цитираното в нея Постановление от 03.02.2021г. на Софийска
районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по
ДП№1117/1997г., образувано против ищеца и още две лица за престъпление
по чл.199,ал.1 от НК. Представено е и решение от 10.01.2008г. на ЕСПЧ по
делото И.И. срещу България.
С Разпореждане №29 от 28.04.2021г. окръжният съд е оставил без
движение исковата молба да уточняване каква е връзката с настоящия спор на
твърдяното споразумение между Министерство на правосъдието и И.М.И.,
както и проведена ли е административната процедура по реда на Глава трета
„а“ от Закона за съдебната власт, и ако да – да представи доказателства, както
и четливо пълномощно за адв.С., чрез когото е подадена исковата молба, в
едноседмичен срок от съобщението с указване на последиците при
неизпълнение – връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото.
В дадения срок ищецът е подал молба вх.№476/11.05.2021г., с която е
представил надлежно пълномощно, и е заявил, че, според него, не е
необходимо да се изчерпва административната процедура, защото тя е само
за случаите, когато се претендира до 10000лв., но, въпреки това, подал на
26.04.2021г. заявление и всеки момент очаквал от там отказ или указания, а
2
решението на ЕСПЧ е от значение за размера на обезщетението.
С обжалваното Определение №41 от 17.05.2021г. окръжният съд е
приел, че правната възможност на гражданите и юридическите лица да
претендират обезщетение за вреди като предявят иска по чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ
е обусловена от наличието на абсолютните процесуални предпоставки,
установени в разпоредбата на чл.8,ал.2 от същия закон, а именно да е
изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда
на Глава трета „а“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение, което правило
да не се дерогира от обстоятелството, че претендираната в случая сума в
размер на 100000лв. е по-голяма от посочената в чл.60а,ал.3 от ЗСВ,
позовавайки се на Определение №3192 от 01.10.2018г. на САС по в.гр.дело
№4841/2018г. Приел е, че, съгласно чл.8,ал.3 от ЗОДОВ, когато закон или
указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага, а
в случая е предвидено този закон да се прилага само след изчерпване на
административната процедура и ако не се стигне до споразумение по
обезщетението, а не ако ищецът не прибегне до тази процедура, независимо
от съображенията му за това, в каквато насока да е Определение №274 от
11.04.2014г. на ВКС по ч.гр.дело №914/2014г. Обобщил е, че, с оглед липсата
на приключила процедура по административен ред, която, макар и да е
висяща в момента, доколкото трае 6 месеца от постъпване на заявлението
/чл.60ж от ЗСВ/, искът се явява недопустим, тъй като изчерпаната
административна процедура е процесуална предпоставка за допустимост на
гражданския иск за обезщетение на причинените вреди по чл.2б от ЗОДОВ,
позовавайки се на Решение №62 от 09.03.2016г. на ВКС по гр.дело
№3714/2015г. По така изложените съображения окръжният съд е прекратил
производството по делото.
Настоящата инстанция споделя приетото от окръжния съд с
обжалваното определение. Със ЗИДЗОДОВ /ДВ, бр.98 от 11.12.2012г./ за
първи път с приетата разпоредба на чл.2б се предвижда право на иск за
обезщетяване на вреди от нарушение на правото по чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС по
специалния закон, като до тогава такъв иск се е разглеждал по общия исков
ред. В тази връзка е приета и нова разпоредба на чл.8,ал.2 от ЗОДОВ, според
която гражданите и юридическите лица могат да предявят този иск по
приключени производства само, когато е изчерпана административната
3
процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от Закона за
съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Процедурата по
чл.60а и сл. от ЗСВ се отнася само до приключени, а не и висящи,
граждански, административни и наказателни производства и прекратени
досъдебни производства, и следва да бъде инициирана със заявление в 6-
месечен срок от приключване на съответното производство, съгласно
чл.60а,ал.4. Така приетите нови разпоредби са с действие занапред и се
отнасят до случаите, в които делото, по което е допуснато нарушението, е
приключило с окончателен акт след влизането им в сила. За заварените
случаи пар.8,ал.2 и пар.9 от ЗИДЗОДОВ /ДВ, бр.98 от 11.12.2012г./
предвиждат 6-месечен срок от влизането му в сила за подаване на заявление
за обезщетение по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, когато делата, по които са
допуснати нарушенията, са приключили с окончателен акт към тази дата и не
са изтекли повече от 6 месеца от постановяване на окончателния акт.
Допустимостта на исковете в тези случаи също е обусловена от изчерпване на
административната процедура за обезщетяване, съгласно чл.8,ал.2 от ЗОДОВ.
В останалите случаи, в които производството по делото, по което е допуснато
нарушението, е приключило с окончателен акт преди повече от 6 месеца от
влизане в сила на посочените нормативни промени, лицата не могат да
подават заявление за обезщетяване по административен ред, нито да предявят
иска по чл.2б от ЗОДОВ, а следва да предявят правата си по общия исков ред
на чл.49 от ЗЗД. В тази връзка производството по обезщетяване на вреди от
нарушението на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок
е уредено като двуфазно и изчерпването на административната процедура е
процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.2б от ЗОДОВ. Без
значение за това е ограничението по чл.60а,ал.3 от ЗСВ на максималния
размер на обезщетението /не повече от 10000лв./, което пострадалият би
могъл да постигне в рамките на административната процедура, на което
жалбоподателят в случая неоснователно акцентира. То е от значение дали ще
бъде постигнато споразумение, като именно липсата на такова в рамките на
административната процедура е предпоставка за допустимост на иска. В
конкретния случай тази предпоставка е приложима, тъй като досъдебното
производство, което ищецът твърди да е проведено в неразумен срок, е
образувано през 1997г., т.е. преди влизане в сила на ЗИДЗОДОВ /ДВ, бр.98 от
11.12.2012г./, и е прекратено с постановление от 03.02.2021г. – след влизане в
4
сила на този закон. Ищецът твърди да е подал заявление за обезщетение по
административния ред на Глава трета „а“ от ЗСВ в преклузивния 6-месечен
срок от постановлението за прекратяване, но не е представил доказателства в
тази насока, нито такива за приключване на процедурата без постигане на
споразумение, поради което на този етап предявеният от него иск се явява
недопустим и правилно с обжалваното определение производството по него е
прекратено на основание чл.130 от ГПК, поради което същото следва да се
потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №41 от 17.05.2021г., постановено по
гр.дело №276/2021г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което е
прекратено производството по делото на основание чл.130 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5