Р Е Ш Е Н И Е
№
…… 13.12.2021 г. Гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 30 ноември 2021 г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Ивелина Костова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5130 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ.
Ищецът В.К.М. твърди в исковата
си молба, че в резултат на трудова злополука му били причинени телесни
увреждания. Сочи, че бил назначен с
трудов договор № 3-5224/08.12.2014 г., на длъжност „Изпитател на въоръжение,
военни техники и имущества в участък за изпитване на артилерийска материална
част, бойни машини и боеприпасите им“ във военно формирование - 26940 - Стара
Загора.
На 19.11.2018 г. се провеждали
якостни изпитания на РПГ-7 на централна огнева позиция. Към 10 часа започнало
изпитанието чрез произвеждане на изстрели. При произвеждането на изстрелите
пострадалият и другите участници в изпитанието се укривали зад създаденото за
тази цел укритие. В процеса на провеждане на изпитанието около 11:25 часа при
произвеждане на изстрел, пластмасовата капачка от стартов заряд на РПГ-7
рикоширала в бетонова преграда, намираща се зад укритието. Рикоширалата капачка
го ударила в областта на окото, като получил разкъсно-контузна рана на лявото
око с пълно разкъсване и унищожаване на очната ябълка с тежък орбитален
кръвоизлив.
След инцидента на 19.11.2018 г.,
постъпил по спешност в Клиника по очни заболявалия към „ВМА МБАЛ гр. София“ в
следното обективно състояние: болка и загуба на зрението с обилно кървене.
Прегледан бил от офталмолог и насочен за оперативно лечение. След консултация с
анестезиолог и кардиолог била направена операция: ревизия на склералната
руптура с ексцизия на пролабирани вътреочни тъкани, прекъснат шев 5/0 коприна.
Ревизия и шев на конюнктивата със 7/0 коприна. Ревизия и адаптиране на раневите
повърхности в цяла дебелина на горен и долен клепач. Отпрепариране на
конюнктивата и оголване на склерата. Прошиване на правите очни мускули с
резорбируем конец 6/0 и срязването им до инсерцията. Срязване на зрителния нерв
зад булба. Механична тампонада и поставяне на гелапсон. Завързване на правите
мускули един за друг. Непрекъснат шев на конюнктивата. Поставяне на марлено
топче с антиниотичен мехлем в конюнктивното ложе. Завързване на конците на
горен и долен клепач. Изписан бил на 05.12.2018 г. със следния статус: ляво
око-поставена очна протеза и с препоръки за проследяване на състоянието от
офталмолог. Бил издаден болничен лист Е20183236046 за 47 дни отпуск. Заявява,
че продължавало лечението, като продължавал да има болки, поради което на
05.01.2019 г.; на 04.02.2019 г.; 06.03.2019 г.; 05.04.2019 г. и на 05.05.2019
г. били издадени нови болнични листи. На 29.05.2019 г. било издадено Експертно
решение № 1834/29.05.2019 г. за временна неработоспособност.
За настъпилата злополука в ТП -
НОИ, гр. Ст.Загора била подадена декларация № 157 от 19.11.2018 г. и било
издадено Разпореждане № 157 от 03.12.2018 г., с което злополуката с В.М. се
приемала за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО - станала през време и
във връзка с извършената работа.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ
работодателят отговарял имуществено за претърпените от работника вреди, които
са причинна връзка с настъпилата трудова злополука, която била правопораждащият
юридически факт. Отговорността на работодателя била обективна, безвиновна,
независимо от това, дали негов орган или друг работник имали вина за
настъпването на вредите. В случая било налице валидно трудовоправно
правоотношение към датата на трудовата злополука, същата била причинена при
извършване на възложена от работодателя работа, наличие на причинна връзка
между трудовата злополука и телесните увреждания. Ето защо, съгласно
разпоредбите на КТ ответникът по делото следвало да плати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
на претърпяната трудова злополука.
В резултат на претърпяната
трудова злополука на 19.11.2018 г. заявява, че търпял силни болки и много
страдания, не се чувствал добре физически и емоционално. Възстановяването му от
получените при злополуката увреждания продължавали и до днес, като оплакванията
му за болка в наранените области не били отшумели. Преди процесната трудова
злополука бил в отлично здравословно състояние, работоспособен мъж, на 50
години, но след инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си динамичен
начин на живот, а травмата оставяла последици. При инцидента изпитал жестока
болка в областта на окото. Било необхоД.извършване на оперативна интервенция.
Травмата била причинила временна неработоспособност за период от 180 дни. Към
настоящия момент продължавал да се оплаква от болка в областта на окото,
състоянието му било недобро, продължавал да търпи болки денонощно, имал
проблеми и със зрението.
С оглед на изложеното,
причинените болки и страдания следвало да бъдат компенсирани. Безспорно било,
че неимуществените вреди имали по-голямо значение и съответно се оценявали
по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални
блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от престъплението.
Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително
пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното престъпление. Предявеният иск бил
съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
търпените болки и страдания, а от друга страна със съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да постанови решение, в
което да приеме, че вследствие на претърпяна от В.М. трудова злополука на
19.11.2018 г., в резултат на която е причинено пълно разкъсване и унищожаване
на очната ябълка с тежък орбитален кръвоизлив и да осъди ответника Министерство
на Отбраната на РБ, евентуално Военно формирование 26940 - Стара Загора, да
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева, от които
предявява частичен иск за сумата от 25
000 лева, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и
дискомфорт, вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законна лихва
върху всяка една от сумите от датата на увреждането - 19.11.2018 г. до тяхното
окончателно изплащане.
Претендира направените по делото
разноски.
В уточняваща молба заявява, че
ответника по делото е Военно формирование 26940 – гр. Стара Загора, като в
условията на евентуалност същият е предявен срещу Министерство на отбраната на
Р България.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, в който заявяват, че иска е недопустим, тъй като не
са надлежна страна по предявения иск, тъй като ищецът имал сключен договор с
военното формирование, където изпълнявал работата си. Сочат също, че ищецът не е ангажирал
медицински документи, от които да е видно какви са последиците от трудовата
злополука, както и че следвало да се има предвид, че същият се е върнал на работа, не му бил нарушен нормалния
ритъм на живот и комуникацията с околните и не било настъпило влошаване на
здравословното му състояние. Молят съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
По основателността на иска
считат, че предявеният иск е неоснователен по следните съображения:
Елементите на фактическия състав
на чл. 200 от КТ, предполагащ обезщетяването на вреди от работодателя, били
налице когато имали трудово правоотношение между пострадалия работник и
ответника към момента на настъпване на злополуката; безспорно установена
злополука с характер на трудова такава; настъпило в резултат на злополуката
увреждане; претърпени неимуществени вреди от увреденото лице; причинна връзка
между вредите и злополуката.
Видно от исковата молба и
приложените към нея писмени доказателства ставало ясно, че ищецът имал сключен
трудов договор с военно формирование 26940 - Стара Загора. Предвид това
следвало да се има предвид, че надлежен ответник по предявения иск следвало да
бъде военно формирование 26940 - Стара Загора, тъй като В.М. към процесния
период имал сключен договор с посоченото военно формирование, както и че все
още продължавал да работи там.
Във всички такива случаи
учреждението, в което се изпълнявала работата трябвало да осигури необходимите
условия, за това то дължало определената заплата и всички други допълнителни
възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на работата. В подкрепа
на горното била практиката на ВКС (Решение№ 128 от 29.04.2011 г. на ВКС, IV ГО,
по гр. д. № 1356/2009 г.).
Ето защо предявения иск се явявал
предявен срещу ненадлежен ответник, а именно срещу Министерство на отбраната и
настоящия състав не следвало да го допуска.
Въпреки горното, ако съда приеме,
че надлежен ответник бил МО то следвало да се имало предвид следното:
За да бъде основателен настоящия
иск разпоредбата на чл. 200 от КТ изисквала наличие на следните кумулативно
предвидени предпоставки:
-наличие на професионално
заболяване,
-констатиране на същото по
надлежния ред с влязло в сила решение,
-вреди,
- причинна връзка между вредите и
професионалната болест и -размер на вредите.
От изложеното в исковата молба и
приложените към нея писмени доказателства горните предпоставки не били
кумулативно налични.
На следващо място следвало да се
има предвид, че размерът на обезщетението на неимуществените вреди бил
ограничен от законодателя единствено от критерия на справедливостта - чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 г. определянето на размера на
паричното обезщетение за неимуществени вреди следвало да се извърши след
отчитане на характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които било извършено, допълнително влошаване на здравето,
морални страдания, възраст и др.
За обосноваване размера на
претенцията за заплащане на неимуществени вреди не били ангажирани медицински
документи, от които да е видно какви били последиците от трудовата злополука за
ищеца. От представеното с исковата молба експертно решение №1834/29.05.2019г.
било видно, че нямало налична инвалидност, чужда помощ, трайно намалена
работоспособност или професионално заболяване. Следвало да се има предвид, че
ищецът се върнал на работа и все още работи във в.ф.26940 - Стара Загора. На
ищецът не бил нарушен нормалният му ритъм на живот и комуникацията с околните,
не настъпило влошаване на здравословното му състояние.
С оглед гореизложеното, молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като недопустим,
неоснователен и недоказан.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЦЕНТРАЛЕН АРТИЛЕРИЙСКИ ТЕХНИЧЕСКИ
ИЗПИТАТЕЛЕН ПОЛИГОН, ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26940, в който заявяват, че предявеният от ищеца иск е правно допустим и може да
бъде разгледан от съда.
Признават част от фактите и
обстоятелствата върху, които се основавал иска. Действително цивилен служител В.М.
бил назначен по трудов договор № 3-5224/08.12.2014 год. в ЦАТИП, военно
формирование 26940, на длъжност „Изпитател на въоръжение, военни техники и
имущества“, която длъжност упражнявала и в момента. С оглед изясняване на
фактическата обстановка посочват, че В.М. бил на служба в Българската армия от
04.12.1992 год. до 07.10.2014 год., като се пенсионирал със звание „старши
сержант“, след придобиване на право за пенсия като военнослужещ по чл.69 КСО.
За доказване на тези обстоятелства, прилагат кадрова справка за ищеца.
Последната длъжност като военнослужещ с била „Старши специалист по съхранение
на артилерийска материална част, бойни машини и боеприпасите им“.
Не оспорват и факта, че на
19.11.2018 год. в резултат на трудова злополука, В.М. получил нараняване в
областта на лявото око, на което загубва зрението си, въпреки получената своевременно
медицинска помощ. Факт било обаче, че за това нараняване ищецът допринесъл с
поведението си по време на изпитването.
При изпитването той следвало да
се намира в укритието, а според свидетели на случилото се след подадената
команда “Укрий се”, пострадалият М. се укрил зад укритието, а не в него. По този начин с
непредпазливото си поведение и не съобразявайки се с мерките за безопасност и
следване на определения ред и условията на изпълняваното изпитване,
пострадалият допринесъл за нараняването си. Ако същият се бил укрил в
укритието, нямало да настъпи нараняване.
С оглед на дългия си служебен стаж
на тази отговорна и опасна позиция, „Изпитател“, ищецът следвало да познава и
спазва всички правила за безопасност на здравето при работа с оръжие,
боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Той обаче действал с
груба небрежност и допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния
резултат от трудовата злополука. За доказване на фактите за евентуално
съпричиняване заявяват, че ще ангажират гласни доказателства.
Не оспорват фактите и
обстоятелствата в исковата молба относно вида на нараняването и лечението. На
ищеца своевременно била предоставена медицинска помощ и то със съдействието на
колегите му. Нямало спор, че в резултат на травмата М. било възможно да търпи
някакви болки и страдания и на основание чл.200, ал. 1 от ТК работодателят
следвало да отговаря имуществено за претърпените вреди в следствие на трудовата
злополука.
Оспорват размера на исканото
обезщетение. Считат, че исканото обезщетение в размер на 90 000 лв. макар
според исковата молба да е предявен като частичен иск за 25 000 лв. било
неоснователно, немотивирано и несправедливо завишено без да се вземало под
внимание факта, че от значение за размера на обезщетението бил интензитета на
болките и страданията, които получил ищеца. Тези болки и страдания не се
предполагали само поради факта, че същият претърпял трудова злополука, довела
до липсата на жизнено важен орган, а подлежали на установяване от страна на
ищеца съгласно чл. 154 ГПК. От друга страна при определяне на дължимото
обезщетение следвало да се спазва принципа на справедливостта. За да се
определи обаче баланса за един справедлив размер на обезщетение съдът следвало
да отчете редица факти и обстоятелства, а именно съпричиняване от страна на
ищеца, получени плащания под формата на обезщетения за временна
нетрудоспособност, пенсия, застраховка и да намали исковата претенция съобразно
разпоредбите на чл.200, ал.3,4.
Пострадалият М. бил ЦАТИП от 2012
год. първоначално като военен, а последствие, след пенсионирането си, като
цивилен. Длъжностните му задължения обаче винаги били свързани с изпитване на
боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, първоначално като старши
експерт, а последствие като изпитател. Въпреки, че бил пенсиониран като военен,
той отново бил назначен на работа, която продължавал да изпълнява. Нямало
изменение в обичайния динамичен начин на живот, както се твърдяло в исковата
молба. Ищецът не загубил работата си вследствие трудовата злополука, а въпреки
нараняването си продължавал да работи и да получава редовно трудово
възнаграждение на позицията, на която бил назначен преди злополуката. Не били
нарушени осигурителните му права, нямало намаляване на размера на
осигурителните вноски за пенсия или загуба за осигурителния му стаж вследствие
злополуката или необхоД.ст да заема по - ниско платена длъжност. Ищецът бил
пенсионер, той получавал пенсия като военнослужещ, която пенсия била по-голяма
от пенсията, която би получавал по инвалидност вследствие на претърпяната
трудова злополука. Връщането му на същата позиция като изпитател, не било
придружено с оплаквания за причинени болки или страдания или от неудобството да
изпълнява задълженията си с едно око.
Неправилно исковата молба била мотивирана
с необходимостта от нематериални последици в резултат от извършено
престъпление. Това твърдение на ищеца не кореспондирало с нормативната основа
на чл.200 КТ, според който текст отговорността на работодателя била безвиновна.
Нямало данни настъпилите вредни последици да са в резултат на престъпление.
Налице било изпълнение на трудови задължения. Ако ищецът твърдял, че имало
престъпление, то не установил този факт с доказателства. Ако имало престъпление
от друг, който бил виновен за телесната повреда, ищецът имал друг ред за
търсене на отговорност по чл.55 ЗЗД и претенцията на ищеца в тази връзка била
неоснователна.
Във връзка с трудовата злополука
било образувано досъдебно производство за търсене на наказателна отговорност на
военнослужещ за виновно причиняване на телесна повреда било образувано
наказателно дело НОХД № 100/2020 г. по описа на Военен съд - Пловдив, което
било насрочено на 19.10.2020 год. Ако било налице престъпно поведение или вина
на работници или служители, този факт щял да е от значение само като обосновка
на регресния иск, който работодателя по чл.202 ГПК можел да образува срещу
виновния служител. В наказателното производство, обаче можели да се приемат за
установени факти и доказателства, които били в пряка връзка с настоящият иск, а
именно евентуално съпричиняване на ищеца за настъпването на телесната повреда.
В тая връзка и на основание чл.229 ГПК , ал. 1, молят да бъде СПРЯНО настоящото
дело до приключване на НОХД № 100/2020 г. по описа на Военен съд - Пловдив, тъй
като решението на делото имало значение за правилното решаване на настоящия
спор, а от установените обстоятелства по делото зависил изхода на настоящото
дело.
Като претърпял трудова злополука
ищецът получил обезщетение за временна нетрудоспособност, това обезщетение следвало
на основание чл.200, ал. 3 КТ да се приспадне от обезщетението, което съда ще
определи по чл.200, ал.1. В тази връзка молят съда да задължи ищеца да
представи доказателства за полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност.
От друга страна длъжността на
ищеца, попадала в списъка на длъжностите, за които работодателя, респ.
Министерството на отбраната, сключвал задължителна застраховка злополука, която
покривала отговорността на работодателя.
Със заповед на министъра на
отбраната на Република България № ОХ- 142/15.02.2018 год. бил Обявен
застрахователен договор № УД 15-2 12.01.2018 г. между Министерство на отбраната
и ЗК „Лев Ине” АД с предмет на договора Застраховане със застраховка
„Злополука”, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения, на
цивилните служители от Министерство на отбраната, структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Според чл. I, 1, б
„В“ „Обект на застраховката, били 22 (двадесет и двама) цивилни служители,
работещи, като изпитатели на боеприпаси (20 човека) и участващи в
обезвреждането на невзривени боеприпаси (2 човека) от военно формирование 26940
Стара Загора“.
Покрития риск за всеки цивилен
служител, посочен в чл. I, 1, б „В“ се определял като процент, равен на
загубената работоспособност в съответствие е Решение на ТЕЛК/НЕЛК или Здравната
медицинска комисия (ЗМК) на застрахователя, изчислен на база застрахователната
сума по т. III. 1. б. „б“ от договора за застраховка. В случая отговорността на
застрахователя била за сумата от 30 000,00 (тридесет хиляди) лева. Според
решение на ТЕЛК № 2621 от 115 - 240719, ищецът бил с процент на загубената
работоспособност 50%, т.е. той получил застрахователна сума в размер на 15 000
лв. като обезщетение.
Тъй като работодателят нямал достъп
до личните данни на ищеца, молят съда да
задължи ищеца да представи доказателства за размера на получената
застрахователна сума. Ако това задължение не бъде изпълнено, молят съда да
приеме за установено, че полученото застрахователно обезщетение от ищеца е в
размер на 15 000 лв. изчислено, съгласно условията на договор за застраховка №
УД 15-2 12.01.2018 г. и с тази сума да се намали определеното обезщетение
съгласно чл.200, ал.4 КТ.
С оглед изложеното молят съда да
отхвърли иска на ищеца за присъждане на обезщетение за нанесените неимуществени
вреди с размер на 90 000 лв., частично предявен за 25 000 лв. по чл. 200 КТ, в
пълен размер, като неоснователен и недоказан, несправедливо завишен и
неотговарящ на действително претърпените болки и страдания причинени на ищеца.
Молят съда да приеме, че
изплатените по застраховката суми, платеното като обезщетение за временна
нетрудоспособност и полученото пенсионно плащане, покривали в пълна степен
отговорността на работодателя и обезщетявали в пълен размер ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди, а поведението на груба небрежност,
което ищеца имал по време на инцидента, допълнително изключвали имуществената
отговорност на работодателя и определяне на допълнително обезщетение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори
по делото, че ищецът В.К.М. е бил назначен с Трудов договор по чл.67,ал.1, т. 1
от КТ на длъжност „изпитател на въоръжение военни техники и имущества в участък
за изпитване на артилерийска материална част, бойни машини и боеприпасите
им“ на 8.12.2014 г. във Военно
формирование 26940 гр. Стара Загора.
С
разпореждане № 157 от 3.12.2018 г., НОИ Териториално поделение – Стара Загора
на основание чл. 60, ал.1 от КСО, декларираната злополука вх. № 157 от 20 ноември 2018 г. от
Териториално поделение – Стара Загора от
осигурителя Централен артилерийски
технически изпитателен полигон 26940 станала с В.К.М. на 19.11.2018 г. се
приема за трудова злополука по чл. 55 ал.1 от КСО. По делото е приложена
декларация № 157 от 20.11.2018 г. за трудова злополука и протокол № 24 от 30.11.2018
г. относно разследване и анализ на трудовата злополука, станала с В.К.М..
По делото са допуснати и изслушани
гласни доказателства. Свидетелят Д.А.Д. сочи, че познава В., тъй като са
работили заедно. Твърди, че инцидента е станал на 19.11.2018г. при извършване на изпитания на централната
огнева позиция във Военно формирование 26940 в с. Змейово. Д.Момеров произвел изстрела, а В. и той били
укрити зад укритието. След изстрела уплътняващата капачка на стартовия заряд
рикоширала в бетонна преграда и ударила В.. Видял как той се държал за лицето. Свидетелят
сочи, че при произвеждането на всеки изстрел се подава команда – „Укрий се“ и
след укриване на наличния състав се произвежда изстрела. Те били зад бетонното
укритие. Всеки път били различни изделията и броят им. Нямали инструкция за
изпитване на точно това РПГ-7, с което станал инцидента. В този момент, в който
били зад укритието, капачката рикоширала в бетонна стена, която държи земен
насип, дига. Най-близката стена, в която е можела да рикошира тази тапа е
някъде около 40м., а в конкретния случай разстоянието между стената и тапата и
укритието е 25-30м. Към момента на инцидента имали работно облекло – ръкавици,
антифони, нямали очила. Към настоящия момент вече имали очила. Свидетелят бил
ръководител когато станал инцидента, като определил мястото за стрелба.
Изпитването се извършвало с инструкция, която е за мерки по техника за
безопасност, при провеждане на изпитване в участък за изпитване на артилерийски
системи и боеприпаси. Запознат бил със
заповедта на началника, която е да не се правят изпитвания без инструкции, но
това станало след инцидента. Укритието представлява постройка, тя има преградни
стени и врата, той бил извън вратата. В. също бил с него, извън укритието. Тази
капачка след удара /която ударила В./, после ударила и него в десния крак в
кубинката.
Свидетелят В.Й.В. сочи, че работи
при ответника като изпитател от 1998 г. В. също бил изпитател. Сочи, че не е
присъствал на изпитанието когато е бил инцидента с него. За тези изпитания се
провеждали инструктажи. Свидетелят твърди, че няма инструкция за изпитване на
конкретното РПГ-7 WARRIOR. Знаел за инцидента от В.. Ръкавици и антифони имало
осигурени, очила не, но сега вече имало. Ръководителят на стрелбата следи за
използването на тези защитни средства. Нямало е никакви инциденти до сега,
случвали са се по-леки инциденти при промяна на позицията. Укритието при
първоначалната позиция е различно, от това което е към инцидента, не било едно
и също. Заповедта е устна за смяна на позицията, преди инцидента се сменила
тази позиция за прикритие. Първата позиция била голяма и висока преградна
стена,дълга около 10м., висока 4-5м., а при промяната на позицията трябвало да
се укриват зад бункерите или вътре в тях. Бункерите били място за хората и за
боеприпасите, с врата, нещо като къща. Хората трябвало да бъдат укрити в нещо.
Нямало точни инструкции къде точно да е това.
Свидетелят Димо Д. Момеров сочи, че познава В. от местоработата им. Свидетелят работил във
военно формирование 26940 от октомври месец 1998г. като старши специалист по
изпитване на реактивни системи и боеприпаси за тях. Бих на самото изпитание
когато станал инцидента. При един от изстрелите, след като минал изстрела видял,
че Вальо се държи за главата, настанало голяма суматоха. При команда „Укрий се“
трябвало да се укрият вътре в бункера, а Вальо не помни къде е бил - вътре или извън бункера. Свидетелят сочи, че
не знае дали има конкретна заповед, дали трябва да са в бункера или извън него.
Твърди, че на мястото имало два бункера, един малък за съхранение на
боеприпасите, другият бил за укритие на личния състав, но не помни кой къде е
бил.
Свидетелят Теньо Генов Динев сочи, че работи като изпитател във военно формирование
26940 от 2016г. За инцидента с В. знае, че при провеждане на изпитание се случил
инцидента. Свидетелят твърди, че В.
останал отвън бункера. Твърди, че Инструкцията указвала, че трябвало да са в бункера
или зад него. В инструкцията не било уточнено къде точно. В това изпитание
участвали 6-7 човека, но не помни всички къде са били. Сочи, че след инцидента им
осигурили очила, но преди това имали само антифони. Преди започване на
стрелбите имало инструктаж за безопасност, който се провел от капитан Д..
Свидетелката Марина Валентинова Минкова твърди, че
на 20.11.2018 г. към 9.30 ч. отишла във „ВМА“, гр. София, където видяла баща си
обинтован. Бил в съзнание, но психически не бил добре, имал подутина и сиН.на
лявото око. Извършили две операции на окото, като на 25.11.2018 г. била втората
операция на лявото око и ако не били
отстранили лявото око, нямало да вижда и с дясното. На 06.12.2018 г. го изписали,
но той се затворил в себе си, не искал
да контактува с никого. Като му звъннел телефона, очите му се насълзявали, той
не искал да се събира с хора. Свидетелката и майка й се грижели за него до
месец септември 2019 г. Бил подвижен, но имал нужда от помощ, защото нямал
добра ориентация.Придружавали го до тоалетната и до банята. След около 5 месеца поставили протезата. След поставянето на протезата пак
се налагало да се почиства и промива около 3 пъти на ден пак с мехлеми, като до
ден днешен продължават почистване с мехлеми и капки. Докторът казал, че това ще
продължи до смъртта му. През м. Септември
2019 г. се върнал на работа и
работел в поделението до 30.09.2021 г. От 01.10.2021 г. работи като
пазач на друго място, намерил си по-лека работа. Наложило се да смени работата,
защото се чувствал много натоварен и самото работно място му напомняло всеки
ден за инцидента, самата работа много му тежала. Преди инцидента нямал никакви
оплаквания, здравословно бил добре, но след инцидента се наложило да носи
очила, за да предпази дясното око, след това забелязали промяна в слуха -
започнал да усилва телевизора. На втората седмица след излизането от ВМА
започнали проблеми със слуха. След това започнал да вдига кръвно, а преди това
не е вдигал кръвно. Преди инцидента баща й бил енергичен, усмихнат, имал много приятели, продължавал да
ги има, но го било срам да излиза с тях, защото като не чувал се налагало да
повтарят по няколко пъти и му е неудобно да ги кара да повтарят. Липсата на
зрение в лявото око му се отразявало в ежедневието - нямал ориентация, не може
да свикне, че го няма лявото око. Блъскал се с хората. Налагало се да измести
цялата си страна, за да погледне на ляво, не може да прецени тротоари. Преди
шофирал много често, а сега много рядко и малко, дори и да шофира, е много
бавен. Със семейството си се стараел да е спокоен, да споделя всичко и да се
възвърне към предишния си начин на живот, да бъде усмихнат, колкото и да му
тежко след инцидента.
Свидетелят Неделчо А. Тишев твърди, че работи в
полигона в с. Змейово във Военно Формирование 26940, гр. Стара Загора като
лекар. Бил първият, който се срещнал с него след инцидента, транспортирал го до
Спешното отделение Стара Загора, след това до „ВМА“ гр. София с линейка от
Спешния център. Първоначално състоянието му било със силна болка, кръвоизлив от
едното око, видял, че орбитата е много увредена, не се вижда нищо като око, а
само един тежък кръвоизлив. Ишецът се върнал на работа като му свършил
болничният, но имал проблеми с кръвното налягане. Имало профилактични прегледи
веднъж годишно, които се правят по модул, например въглероден двуокис – снимка
на бял дроб, кожен кабинет. Очен лекар не включва профилактичният преглед. УНГ
включва задължително, тъй като има завишени норми.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите, тъй като всеки от тях сподели личните си
възприятия и своята гледна точка за инцидента и състоянието на ищеца след него.
По делото е изслушано заключение на съдебно-медицинската експертиза, от
вещото лице доктор Нина С. – офталмолог, което не е оспорено от страните и
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза е налице трайна и необратима загуба на зрение (абсолютна слепота) с
последваща атрофия на очната ябълка. Нормалната зрителна острота е равна на 1.0
(100%), а пълната липса на зрение се отразява като 0 (нула), което означава, че
окото не различава дори и светлината (абсолютна слепота). При наличие на
абсолютна слепота е невъзможно да се възстановят зрителните функции във времето нито с
консервативни методи на лечение, нито оперативно. Като
последица на перфоративно нараняване на едното око може да се развие автоимунно
възпаление на здравото, ненаранено око, което може да се наблюдава не по- рано
от 14-ден след травмата и да се прояви в различно дълъг период след нея.
Офталмия симпатика е автоимунно възпаление на здравото, ненаранено око, което
се развива след перфоративно нараняване на другото око. В случая при
нараняването се освобождават антигени от тъканите на очните обвивки и лещата,
към които се развива автоимунна реакция и атакуване на здравото око с клинични
белези на тежко хронично възпаление. За профилактика на офталмия симпатика се
прилагат кортикостероиди и/или енуклеация (отстраняване на наранената очна
ябълка) до 14.ден след травмата. Счита се, че при отстраняването на нараненото
око до 14.ден се елиминира възможността да се развие автоимунно възпаление на
здравото око. Енуклеация се предприема в случаите, когато се касае за тежка
булбус-разрушаваща травма с напълно загубено зрение и невъзможност за подобряване
на зрителни функции, при невъзможност за хирургично възстановяване на
анатомичните структури на окото и изразен болков синдром. Обикновено на първи
етап след тежка перфоративна травма се извършва ревизия на раната със
зашиването й, което цели съхраняване на окото като орган и много рядко се
предприема първична енуклеация. На втори етап при изразена болка в нараненото
око, особено ако то е сляпо (зрителна острота = 0, зеро), при опасност от
допълнителна инфекция и като профилактика на офталмия симпатика, може да се
предприеме енуклеация (отстраняване на окото). След енуклеация се поставя
временна очна протеза (конформатор), която след зарастването на раните се
заменя с постоянна. Очната протеза цели да създаде обем в орбиталната кухина
(където е била очната ябълка преди енуклеацията) да стимулира костното
развитие, като по този начин се поддържа костната симетрия на лицето.
Поставянето на временна протеза се налага поради факта, че може да настъпи
сраствалия между клепачната и булбовата конюнктива (лигавицата, която покрива
очната ябълка и вътрешната повърхност на клепачите), както и скъсяване на
форниксите (пространството, в което се поставя по-късно протезата), което в
последствие може да доведе до неудобство при носенето на протезата, болка, сълзене
и възпалителни изменения. Поставявето на протеза след енуклеация има
психологически аспект и козметична цел.
Наличието на булбус-разрушаваща травма с изтичане на голяма част от очното
съдържимо, разкъсванията на клепачите и счупванията на костите на орбитата са
свързани с много силни болки в окото и наранените тъкани и водят до отоци и
кръвонасядания на меките тъкани на лицето, чиято резорбция е индивидуална
(средно около 15 дни). Раните на кожата на клепачите зарастват за 7 до 14 дни с
формирането на белези. Резорбирането (разнасянето) на голям орбитален
кръвоизлив може да отнеме повече от месец, както и зарастванията на костните
счупвания, които в случая са без разместване на костни фрагменти. При тежка
лицева травма е възможно в дългосрочен план да има периодични спонтанни болки,
непровокирани от други причини, поради увреждане на сетивни нервни окончания по
време на травмата. Болката е субективен и строго индивидуален симптом, чиято
продължителност и интензитет не могат да се определят.
По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза от
вещо лице специалист УНГ, чието заключение не е оспорено от страните. Вещото
лице сочи, че оплакванията и уврежданията, констатирани в
медицинските документи най- вероятно имат връзка с процесната трудова злополука,
ако аудиометрията, която е нормална и най-вероятно направена преди злополуката
при профилактични прегледи. Последиците от
травмата са звукоприемно намаление на слуха двустранно и отражението за пострадалия
е, че има намаление на слуха.
По делото е назначена
съдебно-психологична експертиза от вещо
лице клиничен психолог Е.З., чието заключение не е оспорено от страните. Вещото
лице сочи, че претърпеният инцидент има отражение върху психиката на осв. В.К.М., 53г.,
който е останал без едното си око по време на трудова злополука на 19.11.2018г.
В краткосрочен аспект осв. М. е
преживял ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ,
преминала в РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА. В дългосрочен аспект осв. М. е
развил ТРАЙНА
ПРОМЯНА НА ЛИЧНОСТТА, която е разбалансирала цялостното му психическо
равновесие, нарушавайки хармонията и комфорта на личността от момента на
инцидента до настоящия момент. Преживеният инцидент се е отразил
негативно на неговия психически живот и здраве като е нарушило трайно нивото му
на афективен /емоционален/ живот и личностовата му структура.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна
и гаранционно-обезпечителна по правната си природа. Работодателят отговаря за
увреждания, причинени на работника или служителя при или по повод изпълнение на
трудовите му задължения независимо дали причиняването на тези увреждания се
дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като основно задължение на
работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на работниците и служителите
условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на
производствения процес. По реда на чл. 201, ал. 2 КТ тази отговорност може да
бъде намалена само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е.
извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя
правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на
вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати,
разчитайки на притежаваните знания и умения. В тази хипотеза вината на
пострадалия не може да се предполага. По настоящото дело се навеждат доводи от
страна на работодателя в тази насока, като ответникът Военно формирование 26940 – гр. Стара Загора сочи,
че ищецът проявил грижа по-малко от очакваната и дължима в подобна ситуация. В хода на производството не се събраха категорични доказателства, че
ищецът е проявил самонадеяно и безкритично поведение, с което да е допринесъл
до вредоносния резултат. От събраните гласни доказателства се установи, че в
Инструкцията за безопасност липсват точно определено местоположение на лицата,
участващи в изпитването /в или зад бункера/. Едва след този инцидент са
осигурени предпазни очила.
Съдът не споделя становището на
процесуалния представител на ответника Военно
формирование 26940 – гр. Стара Загора за приложение на чл. 201, ал. 2 КТ.
При
обстойно обсъждане на причините за настъпване на трудовата злополука, съдът взе
предвид всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съгласно НАРЕДБА
№ РД-07-2 от 16.12.2009 г. / Издадена от министъра на труда и социалната
политика, обн., ДВ, бр.
102 от 22.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., попр., бр. 4 от
15.01.2010 г., изм., бр. 25 от 30.03.2010 г./ за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд – чл. 10/1/ - Инструктажът по
безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и служителите
практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да
ги запознае с конкретните условия на работа, а съгласно ал.2 инструктажът по
безопасност и здраве при работа се провежда: при постъпване на работа; при
преместване на друга работа или промяна на работата; при въвеждане на ново или
при промяна на работно оборудване и технология; периодично за поддържане и
допълване на знанията на работещите по безопасност и здраве при работа.
Съгласно ал.3 инструктажите по безопасност и здраве при работа са: 1. начален;
2. на работното място; 3. периодичен; 4. ежедневен; 5. извънреден. Съгласно чл.
14 (1) Периодичният инструктаж има за цел да поддържа и допълва знанията на
работещите по безопасност и здраве при работа. По делото липсват данни за
проведен какъвто и да било инструктаж за безопасност на труда. Представена е
единствено Инструкция по техника за безопасност при изпитание на РПГ-7 от която
е видно, че ръководителят на изпитанията носи лична отговорност за
безопасността им. Поради тази причина, началникът на „Участък за изпитване на
артилерийски системи и БП“ на подписал инструкцията капитан Димо Д. е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 134, ал1, т.1 във вр. с чл. 128, ал.1 от НК, видно от приложения по делото обвинителен акт по наказателно дело,
образувано във Военен съд гр. Пловдив. Съдът счита, че в случая при ответника
не се е провеждал в пълна степен предвиденият в НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009
г. периодичен и ежедневен инструктаж.
Съдът отчита и допуснатата
небрежност от страна на работника, че вероятно не се е укрил в точно
установеното помещение за целта близо до огневата позиция за укритие, но не
всяко действие на работника в нарушение на инструктажа по безопасността на
труда съставлява груба небрежност. Небрежността като понятие в гражданското
право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа.
Работникът действа при груба небрежност само в случаите, когато не е положил
грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, каквото
поведение от страна на пострадалият работник не е установено.
При тези доказателства съдът приема, че ищецът е пострадал при трудова
злополука, като е извършвал работа в интерес на работодателя и не е спазил
изискванията за безопасност при този вид дейност, които действия са в границите
на обикновената небрежност, която не намалява отговорността на ответника за
обезщетяване на настъпилите вреди и не могат да се квалифицират като проява на
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ.
Ето защо съдът намира, че в случая
следва да се ангажира пълната имуществена отговорност на ответника Военно формирование 26940 – гр. Стара Загора на основание чл.200 КТ.
При определяне размера на неимуществените вреди, които следва да бъдат
присъдени, съдът се съобрази с принципа за справедливост, като взе предвид
характера и степента на увреждането и продължителността на страданието.
По делото са
представени многобройни амбулаторни и
болнични листове, видно от които от 19.11.2018 г. до 17 май 2019 г., ищецът е
бил в отпуск по болест, както и Епикриза ИЗ № 40543/2018 г. на „ВМА-МБАЛ
София“; Протокол на медицинска комисия;Експертно решение № 1834/29.05.2019 г.;
6 броя Болнични листи № 20183236046, № Е 20183420110 , № Е 20196497077, № Е
20196850374, № Е 20197069720, № Е 20197378112; Копие от експертно решение на
ТЕЛК № 2621 от 115-24072019 год. 1 (един) лист некласифицирана информация. Касае
са за човек в трудоспособна възраст /на 53 г./ и липсата на зрение в лявото око
му се отразява в ежедневието - няма ориентация, не може да свикне, че го няма
лявото око, блъска се с хората, налага се да измести цялата си страна, за да
погледне на ляво, не може да прецени тротоари – видно от свидетелските
показания. Ищецът М. е развил трайна промяна на личността, която е разбалансирала цялостното му
психическо равновесие, нарушавайки хармонията и комфорта на личността от момента
на инцидента до настоящия момент. Преживеният инцидент се е
отразил негативно на неговия психически живот и здраве като е нарушило трайно
нивото му на емоционален живот и личностовата му структура –видно от
заключението на съдебно-психологичната експертиза. Налице е нарушение
на социалното функциониране, като последица от сериозното стресогенно събитие/
в случая трудова злополука със загуба на едното око/. Налице са депресивни изживявания, депресивно и / или
хиподепресивно настроение, безпокойство за настоящето и бъдещето, чувство за
невъзможност за справяне със ситуациите и планиране на бъдещето. Нарушени са ежедневните
рутинни дейности и психическия баланс и равновесие за дълъг период от време. Променил значително
начина си на живот, режима, ритъма на ежедневието, стереотипите и нагласите си.
Налице е промяната не само в инвалидизацията като
физически проблем, но и в загуба на предишното ниво на функциониране-промяна на
едно от сетивата/ липса на ляво око стеснява полезрението на възприятно-
представната дейност като цяло, констатирано е и намаление на слуха, по данни
от съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л. УНГ. Налице е и нисък праг на фрустрация и
лабилност в посока към натъжаване, плачливост, неустойчивост на афекта като
цяло. Ищецът е загубил предишното си самочувствие, стеснил е контактите си
извън служебните, избягва събирания с приятели и познати, поради страх от
излагане и накърняване на собственото самолюбие. Стеснил дейностите си като
цяло. Станал зависим от близките си, които ежедневно промивали очите му,
полагали капки и мехлеми по предназначение.
При съвкупната преценка на събраните доказателства и с оглед критериите
конкретизирани в чл. 52 ЗЗД, съгласно който обезщетение за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, при определяне на размера на
неимуществените вреди, съдът като взе предвид степента на увреждане,
продължителността на страданието приема, че искът се явява доказан до размера
на 100 000 лв., като в останалата част до размера на 200 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът счита, че не следва да приспада
полученото от ищеца застрахователно обезщетение, тъй като същото е получено по
силата на застраховането на всички работници и служители от ответника-работодател
за настъпили застрахователни събития, тъй като същото не е във връзка с
дължимото на пострадалия обезщетение за претърпени от него болки и страдания.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 обезщетение се дължи за всички вреди,
които са в пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението
за вреди се определя към момента на тяхното възникване. Следователно съдът
счита, че следва да присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000
лв., ведно със законната лихва от датата на злополуката – 19.11.2018 г.
Съдът
следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. В това число
влизат на първо място надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната
процесуална правоспособност и надлежното им представляване, тъй като нито едно
съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу
процесуално нелегитимирано, неправосубектно и ненадлежно представлявано лице.
Предявяването на иска е първото процесуално действие, с което се сезира съда и
възникват процесуални правоотношения между ищеца и съда и между ответника и
съда. В случая, посоченото в исковата молба лице като ответник - Министерство
на отбраната не е процесуално легитимирано да отговоря по предявения иск, тъй
като предявеният от ненадлежна или срещу ненадлежна страна иск е недопустим. В
настоящия случай, трудовият договор на ищеца е сключен с началника на Военно
формирование 26940 и това е учреждението,
в което се изпълнява службата, която трябва
да осигури необходимите условия за това, то дължи определената заплата и всички
други допълнителни възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на
службата.
Ето защо,
съдът счита, че производството по делото следва да бъде прекратено по отношение
на ответника Министерство на отбраната, като процесуално недопустимо.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ
в размер на 4000 лв., съобразно уважената част от иска, както и да заплати
сумата в размер на 1231.98 лв., представляваща изплатено възнаграждение за вещи
лица в полза на Държавата по Бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски, съразмерно уважената част от иска, а именно 3530 лв.,
представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения /в
сила от 23 май 2017 г./
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26940-Стара
Загора“ със седалище и адрес на управление: с. Змейово, обл. Стара Загора, БУЛСТАТ:
0006953245048, представлявано от Началника на Централен артилерийски технически
изпитателен полигон полк. Иван Иванов да заплати на В.К.М., ЕГН **********,***,
адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. Славянска“ № 6, ет.4, офис.10 – адв. П.К.
от АК София сумата от 100 000 лв. / сто
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на трудова злополука настъпила на 19.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 19.11.2018 г., до окончателно изплащане на сумата,
както и сумата в размер на 3530 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.К.М., ЕГН **********,***,
адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. Славянска“ № 6, ет.4, офис.10 – адв. П.К.
от АК София против „ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ
26940-Стара Загора“ със седалище и адрес на управление: с. Змейово, обл. Стара
Загора, БУЛСТАТ: 0006953245048, представлявано от Началника на Централен
артилерийски технически изпитателен полигон полк. Иван Иванов иск за
неимуществени вреди до размера на предявените 200 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26940-Стара
Загора“ със седалище и адрес на управление: с. Змейово, обл. Стара Загора,
БУЛСТАТ: 0006953245048, представлявано от Началника на Централен артилерийски
технически изпитателен полигон полк. Иван Иванов да заплати ДТ в размер на 4000 лв., както и сумата в размер на 1231.98 лв., представляваща изплатено възнаграждение за вещи лица в
полза на Държавата по Бюджета на съда по сметка на РС Стара Загора.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5130/2020 г. по описа на РС Стара Загора по
отношение на ответника МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, поради недопустимост на
предявения иск – липса на надлежна страна.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че същото е изготвено, а в частта относно прекратяване на производството по
делото в едноседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: