РЕШЕНИЕ
№ 22701
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:................
при участието на секретаря ...................
като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20241110103743
по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .............. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу М. Г. Т. за заплащане на сумите, както следва: сумата от
3068, 86 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ..... находящ се в гр. ...................., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението (26.05.2020 г.) до
плащането, сумата от 440, 24 лева – лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода ..................., сумата от 28, 32 лева,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението (26.05.2020 г.) до плащането, както и сумата от 5, 69 лева –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
31.03.2017 г. – 15.05.2020 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414
ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Г. Т. е депозирала писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че не е потребител на
1
топлинна енергия през процесния период. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ................... не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
..................... се установява, че ................ М.а Т. е дарила на сина си М. Г. Т.
процесния недвижим имот – апартамент № .... находящ се в гр. ..................,
като е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху същия.
Сключеният договор касае обект с абонатен № .................. По силата на
договора ответникът М. Г. Т. е станал едноличен собственик на процесния
апартамент преди началото на исковия период, като ................ М.а Т. е била
вещен ползвател. По делото липсват доказателства, от които да се установява
погасяване на вещното право на ползване на ................ М.а Т. преди или през
процесния период. Потребител на топлинна енергия би могъл да бъде
алтернативно както собственикът, така и носителят на вещно право на
ползване на имота. Когато обаче е налице учредено вещно право на ползване
на лице и има подадена декларация от собственика за откриване на партида на
негово име, потребител на топлинна енергия е собственикът, а не вещният
ползвател. В случая собственикът на имота и ответник по делото – М. Г. Т., е
подал молба – декларация за откриване на партида на негово име на
05.09.1995 г. (л. 17 от делото), непосредствено след придобиване правото на
собственост върху процесния имот. Съгласно мотивите на задължителното за
съобразяване от настоящата съдебна инстанция Тълкувателно решение 2/2017
г. от 17.05.2018 г., клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
2
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов
клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР на ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя. при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
Ето защо и доколкото всяко трето лице може да встъпи в облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия с подаването на молба –
декларация до топлопреносното предприятие, то по аргумент на по силното
основание собственикът на имота дори при наличие на вещен ползвател може
да сключи такъв договор с подаването на молба – декларация за откриване на
партида на негово име. Ето защо и с подаването на декларация от 05.09.1995 г.
ответникът е сключил договор за доставка за топлинна енергия за процесния
апартамент. С оглед изложеното през исковия период клиент за топлинна
енергия е бил единствено ответникът по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3
ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна
енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от ................ при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на
3
СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно
Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към
Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от
ответника, във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния
период.С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на
ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл. 111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19855/2020 г. по
описа на СРС, 119 състав – 26.05.2020 г. (арг. чл.116, б.„б“ ЗЗД), като в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г.,
като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано на 26.05.2020 г. и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020 г.
– 20.05.2020 г. давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на
ищеца за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г., вкл. са погасени по давност,
поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане само за останалата част от исковия период – от 01.02.2017 г. до
30.04.2019 г. При кредитиране заключението на СТЕ и ССчЕ се установява, че
за непогасения по давност период размерът на реално потребеното количество
4
топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от
2525, 76 лева. Искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли до
пълния предявен размер от 3068, 86 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до
31.01.2017 г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява, че за исковия период от 01.02.2017 г. до
30.04.2019 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 28, 32 лева, поради което искът следва да се
уважи изцяло.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура
за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
5
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 555, 68 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, възнаграждения на вещи лица по
СТЕ и ССЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
чл. 78, ал. 8 ГПК. Дължимите разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 19855/2020 г. по описа на СРС, 119 състав, са в размер на 87, 12 лв. – за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 111, 66 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено
от ответника на адв. И. Б., видно от договор за правна защита и съдействие от
03.10.2024 г. (л. 135 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,ал. 1 ГПК, че М. Г.
Т., ЕГН ********** дължи на ................, сумите, както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 2525, 76
лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № ...., находящ се в гр. .................., аб. № .................. за
периода от .............., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19855/2020 г. по описа на СРС, 119 състав –
26.05.2020 г. до плащането;
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 28, 32 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19855/2020 г. по
описа на СРС, 119 състав – 26.05.2020 г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 3068, 86 лева и за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г., както и
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 440, 24 лева –
лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода
................... и за сумата от 5, 69 лева – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода .................... г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Г. Т., ЕГН ********** да
заплати на .............., ЕИК ................., сумата от 87, 12 лева, представляваща
6
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
19855/2020 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 555, 68 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК .............., ЕИК ................. да
заплати на М. Г. Т., ЕГН ********** сумата от 111, 66 лева разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ...... като помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7