№ 142
Силистра,
13.12.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора
Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2. Добринка Стоева
при секретаря Ели Николова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова
в.гр.д. № 232 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на „Лъки
СИС“ ЕООД гр. Силистра и „Търговия на едро-СС“ ЕООД гр. Силистра чрез
процесуален представител с искане за обезсилване изцяло или евентуално
спрямо „Търговия на едро-СС“ ЕООД гр. Силистра или евентуално за отмяна
на решение № 160/30.05.2018 г., постановено по гр.д. № 2123/2017 г. по описа на
Силистренският районен съд в частите,
с които оставя без уважение възражението им за недопустимост на съдебното
производство в непрекратената част поради липса на правен интерес, с които
признава за установено по отношение на „Търговия на едро-СС“ ЕООД гр. Силистра
и „Лъки СИС“ ЕООД гр. Силистра, че „Диел“ ООД гр. Силистра е собственик на
13,4% идеални части от
-едноетажна
масивна сграда – склад № 2 с идентификатор 66425.514.502.2 с площ 44 кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта
и регистри на гр. Силистра, целият с площ 18 066 кв.м., състояща се от
складово помещение, заедно със съответните идеални части от изградените в
поземления имот комуникации, при съседи на имота: имоти с идентификатори
66425.514.74, 66425.514.272, 66425.514.476, 66425.514.501 и 66425.514.276;
-едноетажна
масивна сграда – склад № 3 с идентификатор 66425.514.502.3 с площ 83 кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта
и регистри на гр. Силистра, целият с площ 18 066 кв.м., състояща се от
складови помещения, заедно със съответните идеални части от изградените в
поземления имот комуникации, при съседи на имота: имоти с идентификатори
66425.514.74, 66425.514.272, 66425.514.476, 66425.514.501 и 66425.514.276;
-едноетажна
масивна сграда – склад № 10 с идентификатор 66425.514.502.11 с площ 143 кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта
и регистри на гр. Силистра, целият с площ 18 066 кв.м., състояща се от
складови помещения, заедно със съответните идеални части от изградените в
поземления имот комуникации, при съседи на имота: имоти с идентификатори
66425.514.74, 66425.514.272, 66425.514.476, 66425.514.501 и 66425.514.276,
които
идеални части са предмет на сключен между ответниците договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 59, т.1 по описа на СВ-Силистра за 2011 г.
Правото на собственост на ищеца произтича от 3 бр. постановления за възлагане
от 31.03.2016 г., влезли в сила съответно на 29.08.2016 г. за първия имот и на
17.05.2016 г. за втория и третия имоти, вписани в СВ-Силистра на 09.09.2016 г.
под № 200, т. XIII – за постановлението, касаещо първия имот, на 08.06.2016 г.
под № 50, т. VIII – за постановлението, касаещо втория имот и на 08.06.2016 г.
под № 49, т. VIII – за постановлението, касаещо третия имот, и с които са
осъдени:
-„Търговия
на едро-СС“ ЕООД гр. Силистра да заплати на „Диел“ ООД гр. Силистра 21,22 лв.
за държавна такса, 169,77 лв. за адвокатски хонорар и 4,10 лв. държавна такса
за вписване на исковата молба;
-„Лъки СИС“
ЕООД гр. Силистра да заплати на „Диел“ ООД гр. Силистра 21,22 лв. за държавна
такса, 169,77 лв. за адвокатски хонорар и 4,10 лв. държавна такса за вписване
на исковата молба;
-„Диел“ ООД
гр. Силистра да заплати на „Търговия на едро-СС“ ЕООД гр. Силистра 181,41 лв.
за адвокатски хонорар и
-„Диел“ ООД
гр. Силистра да заплати на „Лъки СИС“ ЕООД гр. Силистра 181,41 лв. за
адвокатски хонорар,
като молят
да се прекрати изцяло производството по делото или да се отхвърли изцяло
исковата претенция, претендират разноски за въззивната инстанция.
Жалбоподателите
са депозирали частна жалба срещу Определение № 1806/27.07.2018 г., постановено
по делото, с което е оставена без уважение молба за изменение на решението по делото
в частта за разноските, с искане да се отмени определението и да се уважи
подадената молбата им по чл.247 и чл.248 от ГПК.
Ответникът по жалбата „Диел“ ООД гр. Силистра чрез
процесуален представител моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част и
да се остави без уважение частната жалба, претендира разноски за въззивната
инстанция.
Въззивният
съд, като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните в двете
инстанции и оплакванията във въззивната жалба, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима и по същество основателна.
Обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът моли
да се признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на
13,4% от 104/18066 ид.ч. от поземлен имот и три склада, подробно описани.
Ответниците възразяват, че исковете са недопустими, евентуално неоснователни,
правят искания за евентуалност по отношение на всяко от двете дружества,
позовават се и на погасителна давност.
В частта на
установителния иск за собственост върху идеални части от поземления имот делото
е прекратено, в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Ищецът
твърди, представя доказателства и не се спори, че след публична продан с три
постановления на ЧСИ от 31.03.2016 г. процесните три сгради, бивша собственост
на първия ответник, са му предоставени и е въведен във владение.
Постановленията са вписани в СВ-Силистра с актове № 49, т. VIII, № 50, т. VIII
и № 200, т. XIII за 2016 г. Не се спори, че в хода на изпълнителното
производство, след наложена възбрана, с договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 66/17.01.2011 г. първият ответник е продал на втория
ответник 13,4% идеални части от поземлен имот и от 26 броя сгради, между които
и процесните три склада. Вписването е с Акт № 59, т.1 по описа на СВ-Силистра
за 2011 г.
Правилни и
законосъобразни са доводите, изложени в исковата молба, че правото на
собственост върху процесните имоти по силата на чл.496, ал.2 във връзка с
чл.452, ал.2 от ГПК не може да бъде противопоставено на ищеца и от двамата
ответници. От деня на влизане в сила на трите постановления на ЧСИ ищецът е
собственик на трите склада. Тези доводи касаят недействителност на
разпоредителната сделка спрямо последния по силата на закона.
Ищецът
предявява установителните искове за 13,4% ид.ч. за всеки склад по причина, че
при справка в Службата по вписванията и при издаване на скици от Службата по
геодезия, картография и кадастър вторият ответник „се изписва като собственик
на продадените при тази сделка 13,4%“. Това е единствено заявеният правен
интерес от ищеца, който е несъществуващ. Вписаните по реда на чл.4 от ПВп и
чл.3 от ЗКИР актове, в случая постановления за възлагане от ЧСИ, са последни за
процесните имоти, съответно промяна в собствеността след тях няма и ищецът е
легитимен собственик. Приложените по делото скици на имотите отразяват, че
ищецът е последен собственик на целия имот и само като предходна история се
посочват 13,4% ид.ч. собственост на втория ответник. Отразеното предходно
записване е само едно, защото кадастралната карта е одобрена със заповед от
2008 г. Ако беше утвърдена по-рано, като още по-предходен собственик вероятно
щеше да излезе първия ответник, съответно ако имаше поредица от сделки в
периоза 2011-2016 г., щяха да бъдат отразени и те.
Следователно
вписванията на промяна в собствеността в нейната последователност не формират
правен интерес за предявяван на установителен иск. За трети лица последен
собственик е ищецът, което изрично се доказва и от удостоверенията за данъчни
оценки, в които ищецът фигурира като единствен собственик на складовете. Друго
твърдение за правен интерес няма.
В хода на
производството и пред въззивната инстанция ищецът се позовава на т.3Б от ТР №
4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г., съгласно която „Налице е правен интерес от
предявяването на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със
спорния имот преди завеждането на исковата молба“. Акцентът на това тълкуване е
обаче кой да бъде ответник – само приобретателя, или прехвърлителя и
приобретателя. То е неотносимо към процесния случай по отношение наличие въобще
на правен интерес за предявяване на установителен иск за собственост при
положение, че разпоредителната сделка е извършена преди ищецът да е придобил
собствеността на имота. Освен това същият твърди, че владее имотите
необезпокоявано. Не са налице фактически и правни действия на ответниците,
застрашаващи правото му на собственост – те не се и твърдят към момента на
придобиване на собствеността до вписване на исковата молба.
Предвид
изложеното, въззивният съд приема, че не е налице правен интерес по смисъла на
чл.124, ал.1 от ГПК за предявяване установителен иск за собственост на
процесните три склада срещу който и да е ответник.
Дори да се
приеме наличие на правен интерес за предявяване на установителен иск за
собственост, такъв би бил налице за целите имоти (складове), а не за идеална
част от тях. Ищецът няма правен интерес да твърди и доказва, че е собственик на
имагинерна част от имот, след като твърди, че е собственик на целия имот.
Установяване собственост на идеална част може да бъде предмет на иск, предявен
от съсобственик, или евентуално при отрицателен иск за собственост на идеална
част при застрашаване частично на правото на собственост.
Ответникът
в първоначалния отговор, в хода на производството и във въззивната жалба е
изсипал множество несъстоятелни твърдения и възражения, които поради изложените
по-горе мотиви не налагат подробно обсъждане, тъй като е от значение основното
възражение за недопустимост на предявените искове.
Следва
крайният извод, че искът се явява недопустим, поради което и на основание
чл.270, ал.3, хипотеза първа от ГПК, обжалваната част от решението следва да се
обезсили и производството по настоящото дело в тази част да се прекрати.
Процесуалният
представител на ответниците в първата инстанция е депозирал молба за поправка
на очевидна фактическа грешка или за изменение на решението в частта за
разноските, която с Определение № 1806/27.07.2018 г. е оставена без уважение.
Срещу определението е подадена частна жалба с искане за отмяна и уважаване на
искането. Становището на ищеца-ответник по нея е, че е неоснователна, като. и в
двете инстанции е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възражение. Частната жалба е процесуално допустима и въпреки, че е
неоснователна, предвид прекратяване на производството по делото, определението
следва да се отмени, защото следва да се отмени решението в частта за
разноските и да се присъдят на ответниците преизчислени разноски за двете
инстанции.
При
определяне на разноските следва да се уважи възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал5 от ГПК, защото фактите и
писмените доказателства са безспорни, защитата е въпрос на избрана правна теза,
почти идентична за двамата ответници. Следва да се уточни, че не може да се
приложи чл.7, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, защото исковете не са по чл.108 от ЗС, а по чл.124 от ГПК.
Освен това броят на исковете няма значение, тъй като по чл.7, ал.2 от наредбата
възнаграждението е за „дела с определен интерес“. Минималното адвокатско
възнаграждение за всяка инстанция и за всеки ответник следва да се присъди по
минимума по чл.7, ал.2, т.2 - 501,85
лв., а за две инстанции – 1 003,70 лв. На втория ответник следва да се
добавят разноски за д.т. за частна жалба 15 лв. и д.т. за въззивна жалба 21,22
лв. или общо – 1 039,92 лв.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 160/30.05.2018 г., постановено
по гр.д. № 2123/2017 г. по описа на Силистренският районен съд в частите, с които оставя без
уважение възражението на „Търговия на едро-СС“ ЕООД гр. Силистра и „Лъки СИС“
ЕООД гр. Силистра за недопустимост на съдебното производство в непрекратената
част поради липса на правен интерес, и с които се признава за установено по
отношение на „Търговия на едро-СС“ ЕООД гр. Силистра и „Лъки СИС“ ЕООД гр.
Силистра, че „Диел“ ООД гр. Силистра е собственик на 13,4% идеални части от
-едноетажна
масивна сграда – склад № 2 с идентификатор 66425.514.502.2 с площ 44 кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта
и регистри на гр. Силистра, целият с площ 18 066 кв.м., състояща се от
складово помещение, заедно със съответните идеални части от изградените в
поземления имот комуникации, при съседи на имота: имоти с идентификатори
66425.514.74, 66425.514.272, 66425.514.476, 66425.514.501 и 66425.514.276;
-едноетажна
масивна сграда – склад № 3 с идентификатор 66425.514.502.3 с площ 83 кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта
и регистри на гр. Силистра, целият с площ 18 066 кв.м., състояща се от
складови помещения, заедно със съответните идеални части от изградените в
поземления имот комуникации, при съседи на имота: имоти с идентификатори
66425.514.74, 66425.514.272, 66425.514.476, 66425.514.501 и 66425.514.276;
-едноетажна
масивна сграда – склад № 10 с идентификатор 66425.514.502.11 с площ 143 кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта
и регистри на гр. Силистра, целият с площ 18 066 кв.м., състояща се от
складови помещения, заедно със съответните идеални части от изградените в
поземления имот комуникации, при съседи на имота: имоти с идентификатори
66425.514.74, 66425.514.272, 66425.514.476, 66425.514.501 и 66425.514.276,
които
идеални части са предмет на сключен между ответниците договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 59, т.1 по описа на СВ-Силистра за 2011
г., като правото на собственост на ищеца произтича от 3 бр. постановления за
възлагане от 31.03.2016 г., влезли в сила съответно на 29.08.2016 г. за първия
имот и на 17.05.2016 г. за втория и третия имоти, вписани в СВ-Силистра на
09.09.2016 г. под № 200, т. XIII – за постановлението, касаещо първия имот, на
08.06.2016 г. под № 50, т. VIII – за постановлението, касаещо втория имот и на
08.06.2016 г. под № 49, т. VIII – за постановлението, касаещо третия имот, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото и в тези части.
ОТМЕНЯ решение № 160/30.05.2018 г.,
постановено по гр.д. № 2123/2017 г. по описа на Силистренският районен съд в частите, с които са осъдени:
-„Търговия
на едро-СС“ ЕООД гр. Силистра да заплати на „Диел“ ООД гр. Силистра 21,22 лв.
за държавна такса, 169,77 лв. за адвокатски хонорар и 4,10 лв. държавна такса
за вписване на исковата молба;
-„Лъки СИС“
ЕООД гр. Силистра да заплати на „Диел“ ООД гр. Силистра 21,22 лв. за държавна
такса, 169,77 лв. за адвокатски хонорар и 4,10 лв. държавна такса за вписване
на исковата молба;
-„Диел“ ООД
гр. Силистра да заплати на „Търговия на едро-СС“ ЕООД гр. Силистра 181,41 лв.
за адвокатски хонорар и
-„Диел“ ООД
гр. Силистра да заплати на „Лъки СИС“ ЕООД гр. Силистра 181,41 лв. за
адвокатски хонорар,
и Определение
№ 1806/27.07.2018 г., постановено по делото, с което е оставена без уважение
молба за изменение на решението по делото в частта за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Диел“ ООД гр. Силистра, ЕИК
*********, да заплати на „Търговия на едро-СС“ ЕООД гр. Силистра, ЕИК
*********, разноски за двете инстанции в размер на 1 003,70 лв. (хиляда и
три лв. седемдесет ст.)
ОСЪЖДА „Диел“ ООД гр. Силистра, ЕИК
*********, да заплати на „Лъки СИС“ ЕООД гр. Силистра, ЕИК *********, разноски
за двете инстанции в размер на 1 039,92 лв. (хиляда и тридесет и девет лв.
деветдесет и две ст.)
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Д.Стоева по
в.гр.д. № 232/2018г. по описа на СОС:
Не съм съгласна с мнението на
останалите членове на състава. Считам, че така предявените искове за сградите
са допустими, както е приел и СРС в своето решение.
Същите са процесуално допустими, тъй
като ищецът има идентифициран интерес, който е правно защитим и произтича от
това, че твърдяното неговото абсолютна право на собственост върху сгради с
идентификатор 66425.514.502.2, 66425.514.502.3 и 66425.514.502.11 е накърнено с
извършената от първия ответник на втория ответник продажба на 13. 04 % от тези
сгради, предмет на НА № 66/17.01.2011г. на нотариус Румен Тодоров /стр. 8 от
делото/. В този смисъл е и т. 3 Б от
Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.
Ето защо, решение № 160/30.05.18г.
на СРС не следва да бъде обезсилено като недопустимо, поради липса на правен
интерес.
СЪДИЯ: