Решение по дело №2013/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на „Бурнарски“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Изгрев, [улица], [адрес], представлявано от управителя М. Л. Б., чрез адв. С., със съдебен адрес гр. Пловдив, [улица], офис №2 срещу заповед № 24ОА-2426 от 10.09.2024 г. на кмета на община Пловдив, с която е наредено на дружеството-жалбоподател да премахне преместваеми обекти: мобилна количка за хот-дог с размери 1,60м х 2,30м с обща площ 3,68 кв.м. и намираща се пред нея маса с разположена върху нея машина за захарен памук с обща площ 0,50 кв.м., описани в констативен протокол серия А № 116692 от 06.08.2024 г. и констативен акт № 75 от 08.08.2024 г. на Пловдивски общински инспекторат, находящи се в град Пловдив, [улица], ъгъла с [улица], ПИ с [идентификатор] по КККР на град Пловдив, в непосредствена близост до кръстовището с ПИ с [идентификатор] по КККР на град Пловдив, място 1 и до него съгласно схема, одобрена с решение № 144, взето с протокол № 7 от 16.05.2013 г. на Общински съвет Пловдив.

Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, както и поради несъответствие с целта на закона. Иска се нейната отмяна по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендират се разноски.

Ответната страна, кмет на община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Представя писмени доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Основанието за обжалване на индивидуалните административни актове, издавани по реда на ЗУТ се съдържа в чл. 215, ал. 1 от същия нормативен акт. Съгласно изр. първо от посочената разпоредба, индивидуалните административни актове по този закон (ЗУТ), отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот.

Преклузивният срок, в рамките на който горепосочените актове подлежат на обжалване, е посочен в разпоредбата на чл. 215, ал. 4, предл. първо, съгласно което - жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му.

С оглед посочените правни норми, съдът констатира, че процесната заповед с № 24ОА-2426 от 10.09.2024 г. на кмета на общ. Пловдив е издадена с правно основание – чл. 56а, ал.4 от ЗУТ, поради което подлежи на обжалване по посочения ред. Същата е връчена лично на управителя на дружеството-жалбоподател на 12.09.2024 г., видно от приложената по делото разписка за извършено връчване (л. 58)

Жалбата срещу заповедта е подадена на 13.09.2024 г. директно в Пловдивски административен съд от надлежна страна – адресата на акта, следователно същата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 06.08.2024 г. инспектори от Пловдивския общински инспекторат са извършили регулярна проверка на обект: „мобилна количка за хот-дог“, находящ се в град Пловдив, [улица]на ъгъла с [улица]. Пред този обект, върху пластмасовава маса е разположен обект: „машина за захарен памук“. Обектите са стопанисвани от „Бурнарски“ ЕООД. За извършената проверка е съставен констативен протокол серия А № 116692 от 06.08.2024 г. (л.55-56), констатирано е, че представеното разрешение за ползване на място общинска собственост № ОБ-001471-2 от 01.04.2024 г. (л.57) важи от 01.04.20204 г. до 30.06.2024 г. и е невалидно. На управителя на дружеството е дадено предписание до 08.08.2024 г. да представи разрешение за ползване на място общинска собственост и одобрена схема за разполагане на преместваем обект.

На 08.08.2024 г. от инспекторите на Пловдивския общински инспекторат е съставен констативен акт № 75 (л.53-54), с който е установено, че „Бурнарски“ ЕООД е поставил преместваем обект за търговска и обслужваща дейност по смисъла на чл.56а, ал.1 ЗУТ – преместваем обект – мобилна количка за хот-дог, поставени на общински терен в град Пловдив на [улица]и ъгъла с [улица], с общо заета площ 3,68 кв.м, за което няма издадено валидно разрешение за ползване на място общинска собственост за поставяне на преместваем обект, с което е нарушен чл.56а, ал.3 ЗУТ. Констатирано е също, че в модулния преместваем обект се извършва търговска дейност – продажба на бърза закуска хот-дог от „Бурнарски“ ЕООД, съответно че модулната количка подлежи на премахване на основание чл.56а, ал.4 ЗУТ и чл.46, ал.1, т.1 и 6 НРПОТДОДЕГОТОП.

Въз основа на констатациите от констативен протокол серия А № 116692 от 06.08.2024 г. и констативен акт № 75 от 08.08.2024 г. и след извършена служебни проверки в община Пловдив е издадена оспорената заповед № 24ОА-2426 от 10.09.2024 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

При служебните проверки е установено, че с решение № 144, взето с протокол № 7 от 16.05.2013 г. на Общински съвет Пловдив, е одобрена схема за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона І и прилежащите пешеходни пространства – пешеходна зона А, Б и В, съгласно която в актуализиран вариант за разглеждания териториален обхват е предвидено перпендикулярно разполагане върху [улица]на 3 броя преместваеми обекти – 2 броя по 3 кв.м и 1 брой от 5 кв.м, като в посока [улица], от дясно на ляво, местата са номерирани съответно 1, 2 и 3. Установено е, че описаното местоположение – град Пловдив, ъгъла на [улица]с [улица], представлява ПИ с ИД***по КККР на град Пловдив, в непосредствена близост до кръстовището с ПИ с ИД *** по КККР на град Пловдив. ПИ с ИД *** представлява общинска публична собственост, вид територия: урбанизирана, НТП: за второстепенна улица; че върху описаното местоположение е разположен 1 брой преместваем обект – мобилна количка тип „Hotway“.

Констатирано е, че представеното разрешение за ползване на място общинска собственост е с краен срок до 30.06.2024 г., поради което е налице нарушение на чл.56а, ал.1 ЗУТ и чл.46, ал.1, т.2 и 6 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив, съответно преместваемият обект подлежи на премахване принудително по ред, определен в наредбата. Съответно с оспорената заповед е наредено премахване на процесните преместваеми обекти.

В административната преписка е приложено решение от 06.08.2024 г. (л.14-16) на кмета на община Пловдив за спиране на производството по заявление вх.№ 24Ф-3283(1) от 14.06.2024 г., подадено от „Бурнарски“ ЕООД, за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост за разполагане на съоръжение за мобилна количка за хот-дог намиращо се в град Пловдив, [улица]с ъгъла на [улица], за периода 01.07.2024 г. – 30.09.2024 г. за площ от 3 кв. м, до приключване на административно дело № 1656 по описа на АС Пловдив за 2024 година.

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че предмет на цитираното дело е решение № 199, взето с протокол № 10 от 20.06.2024 г. на Общински съвет Пловдив, с което са одобрени схеми за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона І на град Пловдив: площад „Централен“, ул. „Княз Александър І Батенберг“, площад „Римски стадион“, [улица]до пешеходен мост и прилежащите пешеходни пространства – пешеходна зона А, зона Б, зона В и зона Г. Жалбоподател по делото е „Бурнарски“ ЕООД. В заседание от 23.10.2024 г. делото е обявено за решаване, като все още няма произнасяне на съда. Т.е., към настоящия момент производството по подаденото на 14.06.2024 г. заявление за издаване на ново разрешение за ползване на място общинска собственост, находящо се в зона А – Централна градска част, е спряно поради неприключилото съдебно производство по административно дело № 1656 по описа на АС Пловдив за 2024 година и в полза на дружеството-жалбоподател няма издадено разрешение за ползване на общинско място в обхвата на [улица]с ъгъла на [улица]за периода след 30.06.2024 г., който факт не е спорен между страните по настоящото дело.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства. Страните нямат спор по фактите. Спорът е правен и касае правилното приложение на материалния закон и спазването на административнопроизводствените правила.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл.56а, ал.1 ЗУТ части от улици, тротоари, площади, озеленени площи за широко обществено ползване и други имоти и обекти – публична общинска собственост, могат да се ползват за извършване на търговска и/или друга дейност на открито чрез съоръжения и елементи – открити щандове, апарати, грилове, хладилни витрини, щендери, колички и други подобни, въз основа на разрешение, издадено от кмета на общината. А съгласно чл.56а, ал.4 ЗУТ при констатиране на нарушение по ал.3 (извършване на дейност по ал.1 без разрешение или в нарушение на издаденото разрешение) съоръжението, послужило за осъществяване на дейността, се премахва принудително по ред, определен с наредбата по чл.56, ал.2 или по чл.13а. Доколкото в случая по безспорен начин е установена липсата на разрешение и този факт не се оспорва от дружеството-жалбоподател, безспорно е налице хипотезата на чл.56а, ал.4 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на процесния преместваем обект.

В този смисъл, противно на заявеното от жалбоподателя, фактическите основания за издаване на заповедта за премахване на преместваемия обект се явяват безспорно доказани и те са в достатъчна степен конкретно и ясно описани в обстоятелствената част на оспорената заповед. Затова и фактът, че като правно основание за издаване на оспорената заповед не е посочена нито една от хипотезите на чл.57а, ал.1 ЗУТ, в случая не може да се квалифицира като съществено нарушение на изискването за форма, доколкото установените факти по безспорен начин определят и правното основание – чл.57а, ал.1, т.2 ЗУТ – обектът е поставен без правно основание, тъй като срокът на разрешението за ползване на място общинска собственост е изтекъл на 30.06.2024 г. и ново разрешение не е издадено.

В случая правилно административният орган е посочил като правно основание за издаване на оспорената заповед чл.56а, ал.4 ЗУТ и приетите въз основа на дадената законова делегация наредби на Общински съвет Пловдив – Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив и Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив. В този смисъл съдът намира, че изискването за форма е спазено, оспорената заповед съдържа правилните правни основания, на които е издадена, като за жалбоподателя не е създадена каквато и да било неяснота, която да препятства реализиране на правото му на защита.

Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е фактът, че жалбоподателят своевременно е подал заявление за издаване на ново разрешение за ползване на място общинска собственост. На съда е служебно известно, че Административен съд Пловдив с определение № 9331 от 30.10.2024 г. по адм. дело № 1809/2024 г. е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на кмета на община Пловдив по заявление вх.№ 24Ф-3283(1) от 14.06.2024 г. Следователно по подаденото заявление кметът на община Пловдив не се е произнесъл, тъй като е спрял производствата поради наличие на преюдициален съдебен спор – адм. дело № 1656 по описа на АС Пловдив за 2024 година, което не е приключило към настоящия момент, както се каза вече, и който факт прави напълно обоснован изводът на административния орган, че към момента на издаване на оспорената заповед липсата на ново разрешение за ползване на място общинска собственост е безспорно доказана.

Нормата на чл.56а, ал.4 ЗУТ е императивна и кметът действа в условията на обвързана компетентност, т.е., няма право на преценка, а задължително следва да издаде заповед за премахване на преместваемия обект, поставен без разрешение за ползване на общинското място.

Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по чл.57а, ал.2 ЗУТ, изискваща преди издаване на заповедта за премахване обстоятелствата, налагащи премахването, да бъдат установени с констативен акт, съставен от общинските служители по контрол на строителството, тъй като служителите на Пловдивския общински инспекторат са именно общински служители по контрол на строителството, а от друга страна, мястото, където е ситуирано процесното преместваемо съоръжение се намира в централната градска част на град Пловдив, в която съгласно чл.46, ал.2 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив отклоненията от изискванията на наредбата се установяват с констативен акт, съставен от именно от служителите на Пловдивския общински инспекторат. Т.е., не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, защото, дори да се приеме за основателно възражението на дружеството-жалбоподател, че служителите на Пловдивския общински инспекторат не са служители по чл.223, ал.2 ЗУТ, установените при проверката факти са действителни, истинни и не са опровергани в хода на съдебното производство, правата на жалбоподателя за участие в производството по издаване на оспорената заповед не са били нарушени, не е било нарушено и правото му защита. Следователно констатирането на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и отмяната на издадения в такова опорочено производство административен акт има смисъл единствено и само, ако връщането на производството в начална фаза се налага заради преценка на факти и доказателства, които са съществували още преди или към момента на издаване на отменения административен акт, но са били игнорирани от административния орган. Настоящият случай категорично не е такъв, защото в съдебното производство не бяха представени разрешение за ползване на място общинска собственост за периода след 30.06.2024 г. Т.е., в настоящия случай отмяната на оспорената заповед не би довела до различен краен резултат, защото не са налице такива релевантни към казуса доказателства, които да не са били установени и преценени от кмета на общината при издаване на заповедта.

Противно на заявеното от жалбоподателя, спазена е целта на закона – да се премахват преместваеми обекти, които са поставени в нарушение на изискванията на ЗУТ или на други изисквания, определени с нормативен акт, каквито са наредбите на Общински съвет Пловдив, за тяхното поставяне и съществуване. Оспорената заповед не засяга никакви права и законни интереси на дружеството, тъй като към момента на нейното издаване дружеството вече не е притежавало право на ползване на общинското място в обхвата на [улица]с ъгъла на [улица], защото издаденото разрешение се е отнасяло за времето до 30.06.2024 г.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на община Пловдив сумата 100 лева на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бурнарски“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к. „Изгрев”, [улица], [адрес], представлявано от управителя М. Л. Б., срещу заповед № 24ОА-2426 от 10.09.2024 г. на кмета на община Пловдив.

 

ОСЪЖДА „Бурнарски“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к. „Изгрев”, [улица], [адрес], представлявано от управителя М. Л. Б., да заплати на община Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.