РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Велико Търново, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора НЕВЕНА ОРМАНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10 138/2021г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, в редакцията
на ДВ бр.94 от 2019г.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 188/06.04.2021 г., постановено по АНД № 1549/2020 г., с което състав на Районен съд Велико Търново е потвърдил Наказателно
постановление /НП/ № 6961/ 16.09.2020 г., издадено от началник отдел „Контрол
по РПМ“ в Дирекция”Анализ на риска и оперативен контрол” на Агенция „Пътна
инфраструктура“-София, с което на П.Т.П.
с ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б”а” от Закона за
пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП е наложена глоба в размер на 1000,00 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок от наказаното лице - водачът
на ППС, комуто е наложена глоба. Последният счита, че Решението на РС е
необосновано и неправилно. Фактическата обстановка съдът възприел само въз
основа на показанията на актосъставителя и неговите колеги. Не бил направен
цялостен анализ на хронологията на събитията. Не били взети предвид доводите в
жалбата, в частност този, че се касае за отговорността на водача на ППС. Същият
не може да е пряк извършител на нарушението по чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП. Задължението по чл.26, ал.2, т.1, б”а” от ЗП касае специалното
ползване на пътя, т.е. използването му за превозване на тежки и/или
извънгабаритни товари. Водачът нямал вина за непредставянето на разрешение,
когато се касае за специалното ползване на пътя. Субект на отговорност по тази
разпоредба бил самият работодател на наказаното лице. По тези съображения моли
касационната инстанция да отмени Решението на РС и самото НП изцяло.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован не се явява и не се
представлява.
От името на АПИ е постъпил писмен отговор
по КЖ, със становище за неоснователност на същата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на РС следва да бъде потвърдено като постановено при
вярно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния
закон.
Оплакванията в жалбата АСВТ квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона, защото няма конкретно оплакване
за съществено нарушение на процесуални правила, а необосноваността не е
касационно основание по НПК. Предвид това,
извърши проверка за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 от НПК.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното:
Касаторът е бил страна в производството
пред РС, като за него съдебното решение е неблагоприятно по резултата си. КЖ е
подадена в срок, от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на касация,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба
е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
От фактическа страна РС установил, че НП е
издадено срещу П.Т.П. за това, че на 25.08.2020г. е констатирано от служители на АПИ, че същият като водач на
съчленено ППС с 5 оси/описано конкретно в НП/ е осъществявал движението на това
ППС/превозвал пшеница/ без разрешение за дейност от специално ползване на
пътищата/нито квитанция за платени пътни такси/. Такова разрешение за специално
ползване на пътя е било необходимо, т.к. при проверката е направено измерване, при
което било констатирано, че измереното натоварване на задвижващата (2ра)
единична ос на ППС е 15,455 т., при максимално допустимо натоварване 11,5т., а
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 32,575 т., при
максимално допустимо натоварване 24 т. Тоест, ППС е тежко по см. чл.3 от Наредба №11 на
МРРБ, т.к. надвишава нормите по чл.7 от същата. С което по силата на §1, т.1 от
ДР на Наредбата същото се явява и извънгабаритно. Контролните органи приели, че е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11
от 03.07.2001г. на МРРБ. Съставеният АУА
бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Писмени
възражения не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което на
основание чл. 53, ал. 1 от ЗП на водача на ППС е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 лева.
От правна страна РС приел, че АУАН и НП са съставени от материално
компетентни лица, в законоустановените срокове и притежават необходимите
реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съставът на съда е посочил, че описаната в
НП фактическа обстановка е правилно установена и се подкрепя от всички писмени и гласни доказателства.
Включително тези за средствата за измерване и тяхната техническа годност. Въззивният
съд е достигнал до извода, че е безспорно установено извършването на визираното
в НП нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. РС приел, че наказанието
е правилно определено по вид и индивидуализирано по размер.
При проведения контрол, настоящата
инстанция не намери основания за касиране на решението на РС. АСВТ в този състав намира, че фактическите
констатации на въззивния съд са основани на достатъчно годни и допустими доказателствени
средства, приети по предвидения процесуален ред – писмени и гласни такива.
Действителните факти по случая са изяснени обективно, всестранно и пълно. Върху
фактите, чието осъществяване е доказано, въззивният съд е основал правните си
изводи, които съответстват на приложимия материален закон. Изложени са ясни и
адекватни мотиви, във връзка с предмета на доказване. Изводите на въззивния съд
по фактите и по правото се споделят изцяло от настоящата инстанция, и не е
необходимо да се преповтарят. В тази връзка на основание чл.221, ал.2,
изреч.2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на РС.
Касационната инстанция намира за неоснователно възражението, че се касае за отговорността на водача на ППС, а същият не може
да е пряк извършител на нарушението по
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, т.к. водачът нямал вина за непредставянето на разрешение. Субект на отговорност по тази разпоредба бил самият
работодател на наказаното лице
Безспорно е, че след проведено измерване процесното
ППС се явява тежко и извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на от Наредба №11 на МРРБ. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП
"специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари. Поради което, за да превози товара
си по път от републиканската пътна мрежа на 25.08.2020г. П. е следвало да
разполага с валидно разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни
такси/. Такива не са представени, което не се оспорва. Субект на отговороност
по санкционната норма на чл.53, ал.1 от ЗП е всяко административнонаказателноотговорно
ФЛ, в т.ч. водачът на ППС за собственото си виновно поведение. Независимо,
че работодателят не е изпълнил своето задължение да снабди водача с
необходимите документи, то физическото лице - водач на превозното средство е
бил длъжен и е имал възможност да се съобрази със забраната на закона. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 т. 2б. "а" от ЗП
предвижда забрана за движение без специално разрешение за специално ползване на
пътя на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, като в разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за посоченото нарушение се
налага административно наказание - глоба в размер от 1000лв. до 5000лв. Видно
от нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, санкция се предвижда както за поведението
водача на ППС, като пряк извършител, така и на лицето, което е наредило да бъде
извършено такъв превоз.
По всички свои признаци процесното нарушение е деяние съставомерно по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а не по чл.177,
ал.3 от ЗДвП. Трайната практика на АСВТ е в смисъл, че правилно е била
ангажирана отговорността на виновното лице/водача на ППС/ по реда на Закон за пътищата за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, б. "а" от този закон. Нормата изисква за дейности от
специалното ползване на пътищата, каквото е установено в случая безспорно,
движението да става след издадено специално разрешение за това. Липсата на
такова води до ангажиране на административно-наказателната отговорност по реда
на чл. 53, ал. 1, т.
2 от ЗП както на водача на ППС, така и на лицата, които са наредили
превоза. В настоящия казус е ангажирана отговорността на водача на ППС. При
движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без специално разрешение по пътищата
несъмнено се нарушават правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от
увреждане. След като се нарушават негови правила/ЗП/, то логично и в
съответствие със закона е и отговорността да се търси на основание на същите,
от органите, контролиращи неговото изпълнение. В случая се изисква преценка от
страна на оправомощените за целта органи на АПИ дали едно ППС може да се движи
по пътищата със специално разрешение или дължи заплащането на такса, която се
набира във фонд, финансиращ ремонта на тези пътища, по аргумент на чл. 44, ал. 1, т.
2, във вр. с чл. 18, ал. 3
от ЗП.
С оглед изложените съображения,
касационната инстанция счита атакуваното решение за валидно, допустимо и
правилно. При постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба
нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски не се
присъждат.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 188/ 06.04.2021 г.,
постановено по АНД № 1549/2020 г. по описа на Районен
съд – гр. Велико Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: