Решение по дело №221/2019 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 24
Дата: 23 март 2020 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Живко Павлов Георгиев
Дело: 20193240200221
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.Каварна 23.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Каварненски Районен съд в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря ***,като разгледа докладваното от съдията НАХД №221 по описа на КРС за 2019г. за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

Образувано е по жалба на С.П.,роден на ***г. с паспорт  ***,издаден на ***г. от издаващ орган ***,чрез адв.Х.К.,съдебен адрес *** срещу Наказателно постановление  № 70/28.08.2019г. издадено от Началник на Гранично полицейско управление-Генерал Тошево при Регионална дирекция “Гранична полиция“-Русе,с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000/хиляда/лева на основание чл.53 от ЗАНН и чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ за извършено административно нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.

В жалбата се твърди,че атакуваното наказателно постановление е съставено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Жалбоподателят,чрез процесуалния си представител моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,не се представлява.Депозирани са от процесуалния представител на жалбоподателя писмени становища с приложени писмени доказателства,за попълване на делото с целия отнасящ се към него доказателствен материал.

Въззиваемата страна се представлява от издателя на атакуваното наказателно постановление-Началник на ГПУ гр.Ген.Тошево,който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на атакуваното НП,като мотивирано,правилно и законосъобразно.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненският Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Жалбата е допустима-подадена е в срок и от надлежно лице,чрез упълномощен защитник.Съдът приема жалбата за подадена в срок,т.к. не са спазени разпоредбите на чл.58 от ЗАНН.Съгласно чл.58 ал.1 от      ЗАНН-препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение.Алинея втора сочи,че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес,а новият му адрес е неизвестен,наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.По делото има приложена разписка за връчване на обжалвания акт,но липсва подпис на нарушителя,т.е. препис от наказателното постановление не е връчено срещу подпис на нарушителя,респ. на упълномощено за връчване на препис от наказателното постановление лице.Обективираното в разписката за връчване на наказателното постановление твърдение на административно-наказващият орган,че нарушителят няма посочен адрес в Р.България се опровергава от приложеното като писмено доказателство по делото разрешение за работа № 8200299 на което срокът е продължен с 12 месеца,считано от 17.07.2019г. с Решение № РД-08-2318/27.08.2019г.От разрешение за работа № 8200299 се установява,че С.П.,роден на ***г. с паспорт  ***,издаден на ***г.  има адрес на месторабота в гр.*** Южна промишлена зона Булярд Корабостроителна индустрия АД.Фактът,че НП не е изпратено на адреса,посочен в разрешението за работа № 8200299 от което се установява,че С.П.,роден на ***г. с паспорт  ***,издаден на ***г.  има адрес на месторабота в гр.*** Южна промишлена зона Булярд Корабостроителна индустрия АД e  достатъчен за да обоснове нередовното връчване на НП.

В този смисъл настоящия състав намира,че не са били налице предпоставки за връчване по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН,съответно извършеното по този ред връчване се явява нередовно,а депозираната пред районния съд жалба-подадена в срок и процесуално допустима.Независимо от това,доколкото наказателното постановление изобщо не е било връчвано на санкционираното лице,то моментът на подаване на жалбата е без правно значение,тъй като срокът по чл.59 ал.2 от ЗАНН започва да тече от връчването на наказателното постановление,което в случая не е направено.Ето защо съдът следва да разгледа жалбата като процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 28.08.2019г. около 16.30ч. на ГКПП-Дуранкулак при извършване на гранична проверка на излизане от страната е установено,че *** гражданин  С.П.,роден на ***г. с паспорт  ***,издаден на ***. и валиден до 22.09.2026г. е влязъл в страната на основание разрешително за пребиваване № *********-издадено от МВР-гр.Варна с начален срок на валидност 11.04.2019г. и краен срок на валидност 16.07.2019г.Същият не е напуснал Р.България в указания му срок и до настоящия момент пребивава незаконно в страната.За установеното административно нарушение служител на ГКПП-Дуранкулак в присъствието на нарушителя и свидетел е съставил АУАН № 4417а-70/28.08.2019г. по описа на ГПУ Ген.Тошево.При съставянето и предявяването на АУАН С.П. е запознат със съдържанието на език,който разбира-***.

Въз основа на така съставеният АУАН Началника на ГПУ-Ген.Тошево,оправомощен да издава наказателни постановления въз основа на Заповед рег.№ 8121з-817/09.07.2015г. на Министъра на вътрешните работи издал Наказателно постановление № 70/28.08.2019г. за това,че на 28.08.2019г. около 16.30ч. на ГКПП-Дуранкулак при извършване на гранична проверка на излизане от страната е установено,че *** гражданин С.П.,роден на ***г. с паспорт  ***,издаден на ***. не е спазил срока за пребиваване в Р.България,с което  виновно е нарушил разпоредбите на чл.34 от ЗЧРБ,поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева.

От приложеното и прието като писмено доказателство по делото разрешение за работа № 8200299 на което срокът е продължен с 12 месеца,считано от 17.07.2019г. с Решение № РД-08-2325/27.08.2019г. се установява,че С.П.,роден на ***г. с паспорт  ***,издаден на ***г. има адрес на месторабота в гр.*** Южна промишлена зона Булярд Корабостроителна индустрия АД.

От приложеното и прието като писмено доказателство по делото Решение № РД-08-2318/27.08.2019г. издадено от Агенция по заетостта към Министерство на труда и социалната политика се установява,че е издадено разрешение за работа като командирован специалист по договор за предоставяне на услуги,с място на работа-„Булярд Корабостроителна Индустрия“ АД гр.***,за срок от 12 месеца,считано от 17.07.2019г. на С.П.,гражданин на Украйна.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства,а именно:-писмените доказателства-АУАН № 4417а-70/28.08.2019г.,ведно с разписка за връчване от 28.08.2019г.,копие от паспорт издаден на името на С.П.,Заповед рег.№ 8121з-817/09.07.2015г. на Министъра на вътрешните работи,Решение № РД-08-2318/27.08.2019г. издадено от Агенция по заетостта към Министерство на труда и социалната политика,Разрешение за работа № 8200299 на украинския гражданин С.П.,роден на ***г. с паспорт  ***,издаден на ***г.,разрешение за пребиваване на С.П. с регистриран адрес в Сектор „Миграция“ на МВР Варна,а именно гр.*** улица „***“№ * ет.*,както и от гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите Д.А.Д. и Н.К.Н..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,приобщени от съда на основание чл.84 от ЗАНН,вр. с чл.283 от НПК,тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им.

Съдът се позовава на показанията на свидетелите Д.А.Д. и Н.К.Н.,доколкото същите излагат последователно вътрешно непротиворечиво възприетите от тях факти.

При така установеното от фактическа страна,съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес,засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридическите лица.Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление,а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото закон,като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В настоящия случай съдът намира,че наказателното постановление е незаконосъобразно,тъй като в производството по установяване на административно нарушение,а също и в стадия на издаване на наказателното постановление,са допуснати съществени процесуални нарушения,които са ограничили в значителна степен правото на нарушителя да разбере,защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

На първо място съдът намира       че при издаване на АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,доколкото както в АУАН,така и в НП липсва надлежно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение.От АУАН и НП не става ясно кога и къде е било извършено  констатираното едва на 28.08.2019г. нарушение.Даденото описание/в което липсват фактически твърдения за времето и мястото на извършване на деянието,а се съдържат само такива за времето и мястото на установяване на извършеното нарушение/ е бланкетно и в този си вид прегражда възможността на жалбоподателя да разбере защо именно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.Освен това следва да се посочи,че даденото в АУАН и НП описание на нарушението не съответства и на посочената като нарушена материалноправна норма на чл.34 от ЗЧРБ предвиждаща задължението на чужденеца да напусне страната до изтичане  на разрешения срок за пребиваване,което предполага да бъдат въведени и съответни фактически твърдения,че лицето не е напуснало страната до изтичане на разрешения срок,а не че същият не е бил спазен,доколкото само такова описание на нарушението би било съответно и на санкционната норма на чл.48 ал.1 т.3 ЗЧРБ,предвиждаща санкция за чужденците останали в страната след изтичане на срока за пребиваване.Надлежното описание на нарушението предполага АНО да посочи от фактическа страна,че на лицето е бил разрешен съответен срок на пребиваване,респ.,че лицето пребивава краткосрочно на територията на Р.България,считано от определена дата,като в рамките на разрешения му срок не е напуснало страната,а е останало на територията на Р.България дори и след изтичане на срока за пребиваване,като в този смисъл нарушението което е формално такова,се явява извършено в първия ден след изтичане на разрешения срок за пребиваване и ненапускането на територията на Р.България,който ден е различен от деня на установяване,че лицето е нарушило разпоредбата на чл.34 ЗЧРБ.

В АУАН и НП липсват такива фактически твърдения,което от своя страна води и до нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,което от своя страна се явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Посочените нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН водят до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,като обстоятелството,че в периода от 16.07.2019г. до 28.08.2019г. жалбоподателят е престоял на територията на Р.България е ирелевантно,първо защото е недопустимо едва въззивната инстанция да въвежда фактите,касаещи извършеното административно нарушение и второ,защото допуснатите процесуални нарушения осуетяват напълно ангажирането на административнонаказателната отговорност на  жалбоподателя.

С оглед на всичко изложено до тук,съдът намира,че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно,следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 предл.3  от ЗАНН,съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 70/28.08.2019г. издадено от Началник на Гранично полицейско управление-Генерал Тошево при Регионална дирекция “Гранична полиция“-Русе,с което на С.П.,роден на ***г. с паспорт  ***,издаден на ***г. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000/хиляда/лева на основание чл.53 от ЗАНН и чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ за извършено административно нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.

Решението може да се обжалва с касационна жалба,по реда на АПК,чрез Каварненски Районен съд пред Административен съд гр.Добрич,в 14-дневен срок от получаване на съобщението,че е изготвено.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: