РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Кърджали, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200108 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НП-42/14.01.2025 г., издадено от кмета
на Община Кърджали, с което на основание чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на Б.Ю.Х. с адрес ****, ЕГН
**********, на длъжност ****, за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.64 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кърджали.
Жалбоподателката Б.Ю.Х. намира издаденото наказателно постановление за
необосновано и незаконосъобразно. Излага съображения, че не е извършила вмененото й
административно нарушение, тъй като на 28.05.2024 г. с докладна записка поискала от кмета
на Община Кърджали материали за изграждане на площадки в **** за поставяне на
контейнери за битови отпадъци, но не получила съдействие за решаване на проблемите.
Кметството на **** нямало собствен бюджет, с който да разполага и да изпълнява
възложените с допълнителни заповеди функции. Сочи още, че от наказателното
постановление не ставало ясно каква разпоредба е нарушена, от кой закон или подзаконов
нормативен акт. В АУАН и наказателното постановление липсвало пълно и ясно описание
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателства, които го
подкрепяли, поради което било нарушено правото й на защита. Моли обжалваното
1
наказателно постановление да бъде отменено.
Жалбоподателката в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен адвокат,
който поддържа жалбата. Сочи, че **** в Община Кърджали нямали бюджетни средства, с
които да разполагат и да могат да изпълняват функциите, възложени с допълнителни
заповеди. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО въвеждала задължение на **** да
отговаря за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци и за организиране на почистването
им. Тази отговорност той не можел да прехвърля на друг адресат. Моли за отмяна на
наказателното постановление и за присъждане на направените разноски по делото.
Представя и писмени бележки, в които излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното постановление.
Административнонаказващият орган в съдебното заседание се представлява от
юрисконсулт, който оспорва жалбата. Сочи, че от представените доказателства и разпити на
свидетелите се установило извършено нарушение на законовите разпоредби и подзаконов
нормативен акт. Нарушението се изразявало в образуване на нерегламентирани сметища в
населеното място. Моли съдът да потвърди наказателното постановление, като претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 03.12.2024 г. свидетелите В. М., Д. Я. и И. П. - служители в отдел „Опазване на
околната среда“ при Община Кърджали, извършили проверка за наличие на
нерегламентирани сметища в района на ****, след постъпил сигнал. При проверката те
установили, че в **** имало битови отпадъци около всички контейнери и автобусни спирки,
както и в дерето под джамията. Имало и едрогабаритни и битови отпадъци след селото, от
дясно на пътя по посока ****. Извършената проверка била документирана в Констативен
протокол от 03.12.2024 г., с който било дадено и предписание на **** **** -
жалбоподателката Б.Ю.Х.. С предписанието на същата било възложено в изпълнение на
Заповед № 16/08.01.2024 г., в срок до 20.12.2024 г. да почисти горепосочените места в
селото, както и едрогабаритните и битови отпадъци след **** по посока на ****. На
06.12.2024 г. жалбоподателката била запозната с констативния протокол и даденото с него
предписание, който тя получила и подписала. На 30.12.2024 г. в **** във връзка с
горепосоченото предписание била извършена последваща проверка от служителите на отдел
„Опазване на околната среда“ при Община Кърджали - свидетелите В. М., И. П. и Д. Я.. Те
огледали на място и установили, че нерегламентирано изхвърлените битови и едрогабаритни
отпадъци не са почистени, с което предписанието дадено в Констативен протокол от
03.12.2024 г. не било изпълнено. По този повод на 30.12.2024 г. срещу Б.Ю.Х., в качеството
й на ****, бил съставен Акт № 4/2024 г. за установяване на административно нарушение по
2
чл.61, ал.1 вр. чл.64 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община
Кърджали. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя и на 03.01.2025 г. й бил предявен,
но тя отказала да го подпише и получи. Отказът на жалбоподателката бил удостоверен с
подпис на свидетеля Д. Я.. Въз основа на съставения акт, на 14.01.2025 г. наказващият орган
издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО
наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. за
извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.64 от Наредбата за управление на отпадъците на
територията на Община Кърджали.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите В. М., Д. Я. и И. П., Акт за установяване на административно нарушение от
30.12.2024 г., Възражение от 08.01.2025 г., Констативен протокол от 03.12.2024 г., Заповед №
16/08.01.2024 г., Констативен протокол от 30.12.2024 г., Списък на кметове запознати със
Заповед № 16/08.01.2024 г., снимков материал, както и другите приети по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
Отговорността на Б.Ю.Х. е ангажирана за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.64 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кърджали /Наредбата/.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредбата, кметът на община Кърджали или оправомощени от него
със заповед длъжностни лица организират контрола по спазване на наредбата. Чл.64 от
Наредбата гласи, че за допуснати нарушения по тази наредба се прилагат
административнонаказателните разпоредби на Глава шеста, Раздел втори на Закона за
управление на отпадъците. Наказанието на жалбоподателката е наложено на основание
чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО, предвиждащ да се наказва с глоба от 2 000 до 5 000 лв. физическо
лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано
третиране на отпадъци. Съдът, след запознаване с материалите по делото констатира, че в
хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение. При установените по делото факти и даденото описание на деянието, изобщо не
става ясно в какво се състои нарушението, вменено на жалбоподателката. Същото е
квалифицирано по чл.61, ал.1 вр. чл.64 от Наредбата, които текстове са общи и не разписват
конкретни задължения за нарушителя. В акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление се твърди за неизпълнено предписание от страна
на Б. Х., като това предписание е за предприемане на действия за недопускане на сметища и
почистване на изхвърлени нерегламентирано битови и едрогабаритни отпадъци. Тези факти
не кореспондират на разпоредбите, посочени като нарушени в акта и наказателното
постановление. Констатираните пороци съществено ограничават правото на защита на
жалбоподателката и правят напълно неясна волята на наказващия орган какво всъщност
приема, че е извършеното административно нарушение. Актосъставителят и наказващият
3
орган са допуснали процесуално нарушение, тъй като при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са спазили изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са
издирили нарушената законова разпоредба. Налице е и неяснота за какво точно е
санкционирана жалбоподателката, тъй като посочената санкционна норма на чл.133, ал.4,
т.1 от ЗУО също не отговаря на описаните факти в АУАН и обжалваното наказателно
постановление. Дадената от администартивнонаказващия орган квалификация на
административното нарушение съществено е нарушила правото на защита на
жалбоподателката и правото да научи в какво точно е обвинена. Всичко изложено до тук
води до извода, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
От пълномощника на жалбоподателката са поискани и разноски по делото, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 600 лв. От представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съобразно
чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, дължимото възнаграждение възлиза на 500 лв. В конкретния случай уговореното и
платено възнаграждение е в размер на 600 лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление, с което е наложено едно административно наказание за нарушение по
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кърджали, а делото не
представлява фактическа и правна сложност. Заплатеният от жалбоподателката размер на
адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата и с оглед на
оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, да е справедлив и обоснован. Затова следва да бъде
намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, а именно до размера от
500 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление е кмета на Община Кърджали,
именно същата община в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по
делото.
При този изход на делото, на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-42/14.01.2025 г., издадено от кмета на
Община Кърджали, с което на основание чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на Б.Ю.Х. с адрес ****, ЕГН
**********, на длъжност ****, за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.64 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Кърджали.
ОСЪЖДА Община Кърджали, с ЕИК *********, адрес гр.Кърджали, бул.„България“
№ 41, да заплати на Б.Ю.Х. с адрес ****, ЕГН **********, сумата от 500 лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5