№ 69
гр. Шумен , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на тридесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:Мирослав Г. Маринов
Азадухи Ов. Карагьозян
Ралица Ив. Хаджииванова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500280 по описа за 2021 година
Производство по реда на 435 ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.рег. № 1651/10.06.2021 г. от Р. ИВ. Д. от гр. София -
взискател по изп. дело № 249/2017г. по описа на ДСИ при РС – Шумен, срещу отказ на
съдебния изпълнител да извърши опис на имот - АТЕЛИЕ № 20, която според взискателя
представлява секвестируемата обособена реална част от жилището на длъжника М. М. АЛ..
Жалбоподателят счита отказа на съдебния изпълнител за неоснователен и
незаконосъобразен. Излага, че за да постанови отказа, ДСИ е приел, че не е налице реално
съществуващ обект - АТЕЛИЕ № 20, с присвоен идентификатор и че този обект не
съществувал реално в правния мир, както и че не били налице условията на чл. 39, ал. 2 от
ЗС, което не кореспондирало с представените по делото доказателства. Твърди, че с
одобряването на инвестиционен проект за делба през 2013г. единственото жилище на
длъжника апартамент № 20 било юридически разделено на два самостоятелни жилищни
имота, като на мястото на апартамент № 20 с идентификатор .... със застроена плащ от
104,11кв м. били обособени два имота: 1) Апартамент № 20.1 със застроена площ от 50.537
кв.м. и жилищна площ 25.029 кв.м. определена по реда на Наредбата за жилищните нужди
на длъжника и членовете на неговото семейство и 2) АТЕЛИЕ № 20 със застроена площ от
49.196 кв.м. Излага още, че длъжникът отказвал да довърши фактическото обособяване на
АТЕЛИЕ № 20, което бездействие продължавало за периода 2013-2021г., тъй като
единствено в неговите правомощия, като собственик на имота, било да реализира одобрения
инвестиционен проект. Предвиденото преустройство било минимално и включвало само
изграждане на преградни зидове от газобетон, без да се засягат конструктивни елементи на
1
сградата и не било трудно за техническо изпълнение, както и че не се създавали неудобства,
по – големи от обикновените. Предвид изложеното моли съдът да отмени отказа на
съдебния изпълнител да извърши опис на АТЕЛИЕ № 20.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК длъжникът не е депозирал писмени възражения по
жалбата, съответно не е изразил становище по нея.
ДСИ е изложил мотиви по обжалваното действие, като счита жалбата за
неоснователна. Излага, че на 13.01.2021г. взискателят поискал да бъде извършен опис,
оценка и публична продан на „секвестируемата обособена реална част от единственото
жилище на длъжницата – Ателие № 20 със застроена площ от 49.196 кв. м.. От направените
служебни справки в Агенцията по вписванията, Службата по геодезия, картография и
кадастър и Общинска данъчна служба се установило, че липсват данни за съществуването на
такъв обект АТЕЛИЕ № 20, собственост на длъжника по делото, поради което постановил
атакувания отказ. Приел е, че липсата на обособена с инвестиционен проект реална част от
обекта, я изключва от рода на вещите, такава част не може да бъде обект на
гражданскоправна сделка и не може да бъде изнесена на публична продан несъществуващ
реално обособен имот. Отделно от това сочи, че за да може да продаде надвишаващата част
от несеквестируемото жилище на длъжника, с оглед разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, то
следва да са налице и условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС, които в случая също липсват, тъй като
съгласно действащите норми на ЗУТ и в частност разпоредбата на чл.145, ал. 4 от ЗУТ
одобреният през 2013г. инвестиционен проект е загубил правното си действие.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима.
Приложеното изп. дело № 249/2017г. по описа на ДСИ при РС - Шумен е образувано
по молба на Р. ИВ. Д., първоначално образувано под № 20098760401442 по описа на ЧСИ
Д.З., с приложен към нея изпълнителен лист издаден на 18.03.2009 г. по в.гр.д. № 761/2008
г. на ШОС, срещу длъжника М. М. АЛ., за парично вземане, за сумата от 9000Евро по
договор за наем, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2008 г. до изплащане на
вземането, както и разноски в размер на 1918,80 лв. По делото е присъединен за събиране и
изп.лист от 20.01.2010 г. по гр.д.№ 96/2008 г. на ШОС, срещу същия длъжник в полза на
М.Н.Т. /което вземане е прехвърлено на Л.М.Т.
С постановление на ЧСИ Д.З. е възложено изготвянето на проект за делба на
процесния апартамент № 20 с идентификатор ...., находящ се на ет.3 в жил. група „....г”
подгрупа 3, кв.130 по плана на гр. Шумен. След изготвено идейно архитектурно
предложение за разделяне на имота /ап.20, със застроена площ 104.11 кв.м./, са обособени
два обекта – жилище № 20.1 /със застроена площ от 50.537 кв.м./ и ателие № 20 /със
застроена площ 49.196 кв.м./ Видно от представено удостоверение от Община Шумен от
11.10.2012 г., на основание чл.202 ЗУТ, е одобрен същия проект, по част Архитектурна на
28.09.2012 г. Конструктивно становище, обяснителна записка по част „Електро” и по част
2
„ВиК” за делба на апартамент № 20 собственост на М. М. АЛ..
Междувременно по молба на взискателя Р.И. делото е изпратено за продължаване на
изпълнителните действия от ЧСИ А.Т. и образувано под № 201487704001057. На 26.10.2015
г. е извършен опис на апартамент № 20, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ..... Извършена е оценка на апартамента от в.л. Б.. На 12.04.2017 г. е
извършен оглед.
Впоследствие изп. дело е прехвърлено от ЧСИ А.Т. на ЧСИ Р.Русев, но поради отвод
на последния и по молба на взискателите Р. ИВ. Д., и Лилия Маринова Трифонова, чрез адв.
Б.Т.С. от ШАК, същото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия при ДСИ
при ШРС, образувано при последния на 26.10.2017 г. под № 249/2017 г.
На 13.01.2021г. взискателят Р. ИВ. Д. е депозирал пред ДСИ молба с искане да бъде
извършен опис, оценка и публична продан на секвестируемата обособена реална част от
единственото жилище на длъжника, а именно: АТЕЛИЕ № 20 с площ от 49.196 кв.м.,
представляващо обособена реална част от АПАРТАМЕНТ № 20, находящ се в гр. Шумен,
ж.к. ....г № 3, ет. 3, с обща площ от 104,11кв.м., съгласно одобрен от гл. архитект на Община
Шумен инвестиционен проект за делба от 11.10.2012г. Върху целия имот е била наложена
възбрана още на 29.12.2009г. по изп. дело № 20098760401442 на ЧСИ Д.З. По така
подадената на 13.01.2021г. молба за опис, оценка и публична продан на АТЕЛИЕ № 20,
представляващо секвестируема обособена реална част от жилището на длъжницата с площ
от 49.196кв.м., ДСИ е постановил отказ, като е мотивирал същия с липсата на реално
обособен самостоятелен обект в жилището, който отказ е и предмет на обжалване в
настоящото производство.
С оглед на така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира
от правна страна следното: Съгласно чл.435, ал.1, т.1 ГПК взискателят може да обжалва
отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. В случая пред
ДСИ при РС - Шумен взискателят е депозирал молба, с искане да бъде извършен опис,
оценка и публична продан на АТЕЛИЕ № 20, представляващо според жалбоподателя
секвестируема обособена реална част от жилище на длъжника с площ от 49.196кв.м..
Изпълнението върху недвижими вещи е регламентирано в глава 43 от ГПК. Съгласно
чл.444, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако
той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните
нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на МС,
надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за
собствеността.
За определяне понятието „жилище“ се изпълва легалната дефиниция на §5, т.30 от
ЗУТ, съгласно която „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
3
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на
жилищни нужди. Нормите за жилищните нужди на длъжника са определени в Наредба за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31 от
15.02.2008 г. Съобразно броя на членовете на семейството на длъжника са определени и
съответните площи /чл.2/, като за задоволяване на специфични нужди към жилищната площ
може да се включи допълнителна жилищна площ.
Чл. 203 от ЗУТ изисква при делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект да
се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти
без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване
на строителните правила и нормативи.
В §5, т. 38 от ДР ЗУТ се определя още, че "строежи" са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по
смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции
и преустройства със и без промяна на предназначението. А според т.39. на пар.5 ДП на ЗУТ
"Обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона
за кадастъра и имотния регистър.
В случая, видно от доказателствата по делото, още през 2012 г. е одобрен проект за
разделяне на имота, откогато до настоящия момент са изминали 9 години. Съгласно чл.145,
ал.4 ЗУТ в случаи, че в едногодишен срок от одобряването на инвестиционните проекти
възложителят не направи искане за получаване на разрешение за строеж, проектът губи
правно действие.
Отделно от това, от служебно изискани справки от съдебния изпълнител /в чиито
правомощия е да извърши такива справки/ от Агенцията по вписванията, Службата по
геодезия, картография и кадастър и Общинска данъчна служба се установява, че липсват
данни за съществуването на обект АТЕЛИЕ № 20, собственост на длъжника по делото.
В случая взискателят е сезирал съдебният изпълнител с искане за опис, оценка и
публична продан на точно определен обект: недвижим имот - АТЕЛИЕ № 20, с площ от
49.196кв.м., какъвто имот не съществува в нито един имотен или данъчен регистър, с оглед
индивидуализирането му. Така описаният от взискателя недвижим имот, както се посочи по-
горе е бил предмет на изготвен инвестиционен проект за делба на недвижим имот -
апартамент № 20, собственост на длъжника, като въз основа на този проект към 2012г. са
били обособени два обекта, апартамент и ателие. Целта на одобряването на инвестиционен
проект е да се покаже дали реално определена част от недвижим имот, към момента на
4
изготвянето му отговаря на действащите строителни правила и норми в устройствения закон
и дали е правно възможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост.
Инвестиционният проект има значение само за начина, по който ще бъде осъществено
бъдещото обособяване на конкретен обект, но след като по делото липсват данни за
направени постъпки въз основа на този проект, да е издадено разрешение за строеж в срока
по чл.145, ал.4 от ЗУТ и същият да е реализиран фактически, то той е загубил правното си
действие. Или към настоящият момент, не съществува такъв реално обособен обект –
Ателие № 20, със самостоятелно функционално предназначение и идентификатор, който да
може да бъде описан, оценен и изнесен на публична продан, с каквото искане
жалбоподателя е сезирал ДСИ.
Ето защо, като е отказал да извърши опис на имот: АТЕЛИЕ № 20 представляващо
секвестируемата обособена реална част от жилището на длъжницата М. М. АЛ., който не
съществува фактически в правния мир, ДСИ е постановил правилен акт, който следва да
бъде потвърден, а жалбата срещу него, като неоснователна да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.рег.№ 1651/10.06.2021 г. на Р. ИВ. Д. от гр.
София - взискател по изп. дело № 249/2017г. по описа на ДСИ при РС - Шумен, срещу отказ
на съдебния изпълнител да извърши опис на имот: АТЕЛИЕ № 20 представляващ според
жалбоподателя секвестируема обособена реална част от жилище, собственост на длъжника
М. М. АЛ..
На осн. чл.437, ал.4 от ГПК, решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
5