МОТИВИ
към присъда № 163 / 10.12.2009г.
по НОХД N: 2947 / 2009г. по описа на Пловдивски
окръжен съд.
Спрямо подсъдимия Р.Р.С.
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.354 а ал.2, изречение 2 -
ро, алтернатива 6, т.4 вр. с ал.1 вр. с
чл.29 б. ”а” и б. ”б” от НК – за това, че на 02.10.2009г. в гр. П., при
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е осъждан два или повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 ал.1 от НК, без
надлежно разрешително е държал, с цел разпространение, високорисково наркотично
вещество – хероин с нето тегло 0.5567 гр. със съдържание на активен компонент –
диацетилморфин 32 тегловни % на стойност 50.10 лв.
Производството по делото бе проведено по реда на глава XXVII от НПК –
съкратено съдебно следствие, при условията на чл.371 т.2 от НПК –
направено от подсъдимия С. самопризнание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Окръжна
Прокуратура – Пловдив поддържа повдигнатото обвинение от фактическа и правна
страна, като изразява становище, че
събраните по делото доказателства дават възможност да се направи категоричен и
несъмнен извод, че подсъдимия е извършил
вмененото му във вина престъпление. Моли съда да признае подсъдимия за
ВИНОВЕН в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и да му наложи наказание при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, което да се изтърпи ефективно, при
съответния режим. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се сочи
направеното самопризнание и изразеното съжаление, а като отегчаващо –
обремененото съдебно минало на подсъдимия. Пледира се съдът да се произнесе по
отношение на приложените по делото веществени доказателства и направените
разноски.
Пълномощникът
на подсъдимия – адв. Х. изразява
становището, че предвид направеното от подзащитния му самопризнание на
изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства и предвид събраните в хода
на разследването доказателства вината на подзащитния му е доказана и съдът следва да го признае за виновен, като
при определяне на наказанието се съобрази с императивната норма на чл.373 ал.2
от НПК и му наложи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, под
предвидения в закона минимум, в рамките на ТРИ
години – ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода. По отношение на
разпореждането с приложените по делото веществени доказателства предоставя на
съда да вземе отношение в присъдата си.
Другият защитник на подсъдимия –
адв. Д. поддържа становището на адв. Х., като счита, че наказание в
предложените рамки в достатъчна степен ще реализира целите на наказанието по
чл.36 от НК. Адв. Д. изразява и становището, че има противоречие в
доказателствения материал по отношение на елементите от състава на
престъплението и моли съда да прецени доколко направеното от подзащитния му
самопризнание се подкрепя от събраните в хода на разследването доказателства и
доказателствени средства. Макар и немотивиран се излага и довод, че приложените
по делото веществени доказателства и конкретно – инкриминираните наркотични
вещества не са събрани по реда и начина, предвидени в НПК. Моли наложеното на
подсъдимия наказание да не бъде в максимално допустимия размер от 4 г. и 11 м.,
а да бъде ориентиран към средния, предложен от колегата му адв. Х., като счита,
че съдът следва да отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство и факта,
че С. е наркотично зависим.
Подсъдимият С. се признава за
виновен, изразява съжаление за извършеното, моли да му се наложи минимално наказание.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, становищата на страните, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
I.ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Р.Р.С. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български
гражданин, с начално образование, безработен, с фактическо съжителство,
осъждан, с ЕГН **********.
Видно от справката съдимост, ведно с
бюлетините към нея / л.18 – л.37 от съдебното следствие/ подсъдимият С. е осъждан
осем пъти за извършени престъпления към момента на осъществяване на
инкриминираното деяние, като от значение за правната квалификация на деянието
значение имат последните му две осъждания, както следва:
1. С Присъда №122 / 2005г., постановена
по НОХД № 2221/2005г. по описа на ПРС С.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.194 ал.1 от НК, за
което му е наложено наказание – една година и шест месеца лишаване от свобода, при
първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. Присъдата е влязла в законна сила на 09.05.2006г.
2. С определение № 4 / 15.01.2008г., с
което е одобрено споразумение по НОХД № 1756 /2007г. по описа на ПРС С. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1, т.1 вр. с
чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК вр. с чл.194 ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание – една година и два месеца лишаване от свобода, при
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Присъдата е влязла в законна сила
на 15.01.2008г.
На инкриминираната дата – 02.10.2009г. в 06 РУ на МВР – Пловдив постъпила
оперативна информация, че на адрес – гр. П., ул. „В.” лице с прякор „И.”
разпространява наркотични вещества. При извършена проверка се установило, че
лице с посочения прякор е подсъдимия Р.С.,
който бил контингент на полицията по направление наркотици и преди бил задържан
и осъждан за извършване на идентична престъпна дейност. Разпространението на
наркотичните вещества подсъдимият осъществявал основно в изоставена сграда –
бивша детска ясла, намираща се в кв. „С.”, в близост до жилището си. В това
помещение обикновено се събирали наркозависими лица, на които подсъдимия
продавал хероин, който държал в найлонова торбичка и продавал една доза за 2
лв. В рамките на една седмица преди инкриминираната дата от подсъдимия С.
наркотични вещества си закупили свидетелите А.М. и Т.Й., които в последствие
разпознали в подсъдимия лицето, което им продало наркотика и което било
известно с прякора „ И.”.
За проверка на получения сигнал се
сформирала оперативна група в състав –
свидетелите Л.Н. и В.Н., които се отправили към посочения адрес. При влизането
си от съседната улица „К.”, свидетелите забелязали подс. С., който държал в
дясната си ръка найлонова торбичка. След като видял приближаването на
полицаите, подс. С. пъхнал найлоновата торба в устата си, като оказал съпротива
и се опитал да осуети задържането му. Полицейските служители пристъпили към
задържането на подсъдимия, при което последния изплюл найлоновата торбичка на
земята, като свидетелите видели, че в нея има сложени по - малки найлонови
торбички със светлокафяво прахообразно вещество. При изплюване на найлоновата
торба три от малките найлонови торбички изпаднали на земята, в близост до голямата
найлонова торбичка. Свидетелите Н. и Н. запазили
местопроизшествието за извършване на последващи
оперативно – следствени действия.
При извършения оглед на място се намерили
и иззели
1 бр. найлонова торбичка – голяма и 51 бр. малки найлонови торбички, съдържащи
светлокафяво прахообразно вещество. За извършеният оглед на местопроизшествието
се съставил съответния протокол за оглед, придружен с фотоалбум / л.3 – л.7 от
досъдебното производство/. В последствие било извършено и претърсване в
ползваното от подс. С. ***, при което не били открити вещи и предмети,
притежаването на които е забранено от закона. За така извършеното процесуално –
следствено действие бил изготвен протокол за претърсване и изземване, одобрен
от съдия при ПОС по реда на 161 ал.2 от НПК, ведно с фотоалбум / л.37 – л.42 от
досъдебното производство/. При
извършения личен обиск на подсъдимия / л.44 от досъдебното производство/ били
намерени и иззети 1бр. мобилен телефон, марка „ С.” с ИМЕЙ ***, със СИМ – карта
„Бикънект” на Глобул, 17 бр. банкноти с номинал 2 лв.; 8 бр. банкноти с номинал
5 лв., 6 бр. банкноти с номинал 10 лв., 2 бр. банкноти с номинал 20 лв., 8 бр.
банкноти с номинал 1 лв., 3 бр. монети с номинал 0.50 лв., 9 бр. монети с номинал
0.20 лв.,11 бр. монети с номинал 0.10лв. и 10 бр. монети с номинал 0.05 лв. Така
извършеното процесуално действие при условията на чл.164 ал.1, т.1 от НПК било одобрено от съответния съдия при ПОС /
л.45 от досъдебното производство/.
От приложената по делото
Експертна справка № 716/02.10.2009г. /л.52 от досъдебното производство/ се
установява, че намереното в иззетите 51
бр. найлонови пликчета светлокафяво прахообразно вещество е хероин с общо нето
тегло 0.5567 гр. Това становище се потвърждава и от изготвената в хода на
разследването физикохимична експертиза, съобразно заключението на която / л. 46
от досъдебното производство / предоставеното за изследване светлокафяво
прахообразно вещество е хероин с нето тегло 0.5567 гр. със съдържание на
активен компонент – диацетилморфин 32 тегловни % .
Съдът възприема и кредитира изцяло в
присъдата си депозираното заключение на назначената в хода на досъдебното
производство експертиза, като изготвена обстойно, задълбочено и от лице с
необходимите професионални знания и опит в съответната област, съответстващо на
приложените по делото писмени, гласни и веществени доказателства.
Така приетите за установени факти и
обстоятелства от значение за предмета на доказване, които са изложени й в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установяват безспорно въз основа
на направеното от подсъдимия С. самопризнание на тези факти по реда на чл.371
т.2 от НПК, което самопризнание, според
съда, се подкрепя изцяло от събраните в
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, събрани по
реда и начина, предвиден в НПК, а
именно - от показанията на свидетелите Л.Н.,
В.Н., А.М. и Т.Й. / последните двама разпитани и пред съдия по реда на чл.223
от НПК /, които са в унисон с приложените
по делото писмени доказателства, прочетени и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК -
протокол за оглед, ведно с фотоалбум –
л. 3 – л.7 от досъдебното производство; протоколи
за разпознаване на лица и предмети – л.34 и л.36 от досъдебното производство;
протокол за обиск и изземване – л.44 от досъдебното производство; Експертна
справка № 716 – л.52 от досъдебното производство; справка – съдимост – л. 16 –
л.37 от съдебното следствие; характеристична
справка– л.65 от досъдебното производство, както и от приложените по делото
веществени доказателства.
Съдът възприема и кредитира при
постановяване на присъдата си показанията на всички разпитани в хода на
разследването свидетели, като обективни, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени и
веществени доказателства. Между гласните доказателства не съществуват
противоречия относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване. В тази връзка неоснователни са възраженията на адв. Д., че показанията
на полицейските служители Н. и Н. не следва да се приемат като достоверни и по
– конкретно относно местонахождението на иззетото наркотично вещество и
упражняваната фактическа власт на подсъдимия върху същото. Така направеното
възражение е голословно и не почива на доказателствения материал. В показанията
и на двамата свидетели – Н. и Н. не съществува никакво противоречие относно
това къде първоначално са се намирали наркотичните вещества – в найлонова
торбичка, в дясната ръка на подсъдимия и по какъв начин последния се е
освободил от тяхното държане, първоначално поставяйки найлоновата торбичка в
устата си, а в последствие изплювайки я на земята, където наркотичното вещество
е открито и иззето при извършения в последствие оглед на местопроизшествието. Освен
направеното от подсъдимия пълно самопризнание на тези факти, които са описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, показанията и на двамата свидетели
са идентични и непротиворечиви в тази насока и доколкото същите се подкрепят и
от останалите писмени и веществени доказателства не съществува основание за съмнение в достоверността на заявеното от
тях.
Тук е мястото да се отбележи и че маркираното от един
от защитниците на подсъдимия – адв. Д. възражение относно допуснати
нарушения на процесуалния закон при приобщаване на веществените
доказателства е неоснователно. Видно е, че веществените
доказателства - инкриминираните наркотични вещества са
иззети при извършения оглед на местопроизшествието. Огледите за произшествия
не изискват одобрение на съда за тяхното законосъобразно извършване и протокола
за оглед и изземването на намерени при извършване на това процесуално –
следствено действие вещи не следва да се предоставя за одобрение от
компетентния съд. В НПК е предвиден
съдебен контрол в случаите, когато е необходимо временно ограничаване
неприкосновеността на жилището и правата на обитателя, включително и правото му
на собственост върху някои движими вещи, както и в случаите, когато временно се
ограничават някои конституционни права. Огледът на местопроизшествие не води до
такива ограничения, като изготвения протокол не се санкционира от съответния
първоинстанционен съд. Иззетите с протокола за оглед на местопроизшествие
веществени доказателства са неразделна част от този протокол, което се и
отбелязва изрично и не налагат одобряване на протокола от съдия. Поради което
не се споделя довода на защитата , че веществените доказателства не са събрани или изготвени при условията и
по реда, предвиден в НПК. Протоколът за оглед е изготвен в присъствие на поемните лица
и подписан от същите, в него са налице
всички изисквания и реквизити, подписан е от органа, извършил действието. Ето защо съдът намира, че протоколът е
изготвен при условията и по реда, предвиден в НПК и същият е годно
доказателствено средство, съотв. приобщаването на
наркотичните вещества към доказателствения материал е извършено в съответствие
с процесуалните норми.
II.ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
При така установената по несъмнен начин
фактическа обстановка по делото, съдът е на становище, че събраните
доказателства дават възможност да се направи единствения възможен и категоричен
извод, че подс. Р.Р.С. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на вмененото му във вина
престъпление по чл.354 а ал.2, изречение 2 - ро, алтернатива 6, т.4 вр. с ал.1 вр. с чл.29 б. ”а” и б. ”б” от НК –
за това, че на 02.10.2009г. в гр. П., при условията на опасен рецидив – след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по
– малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 ал.1 от НК, без надлежно разрешително е
държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество – хероин с
нето тегло 0.5567 гр. със съдържание на активен компонент – диацетилморфин 32
тегловни % на стойност 50.10 лв. Поради това с постановената присъда подсъдимият С. бе признат за ВИНОВЕН в
извършване на вмененото му във вина престъпление.
По категоричен начин по делото е установено, че намереното и иззето високорисково наркотично вещество хероин при извършения
оглед на местопроизшествието в гр. П., на ул. „В.” №*** на инкриминираната дата и място е държано от подс. С., без надлежно разрешително, с цел разпространението му.
Самопризнанието на подсъдимия С.
относно фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, направено в хода на
съдебното следствие, според съда се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства, въз основа на които може да се направи единствения възможен
извод за осъществяване на престъплението от подсъдимия, в една от предвидените
форми на изпълнително деяние –държане. Направеното по реда на чл.371 т.2 от НПК
самопризнание за осъществена фактическа власт върху инкриминираното наркотично
вещество от подсъдимия на инкриминираната дата и място се подкрепя от
непротиворечивите показания на полицейските служители Н. и Н.. Въз основа на същите
е безспорно установено, че подсъдимия е
държал в себе си / в дясната си ръка / найлонова торбичка, която при
забелязване на полицейските служители С. поставил в устата си и която при
задържането му изплюл на земята, където е намерена и иззета, ведно със
съдържащите се в нея 51 бр. по – малки найлонови пликчета, в които на дози е
било поставено наркотичното вещество. Посредством
тези действия, които обективират принадлежността на тези вещи – държането им в
ръце и поставянето им в устата подсъдимият е установил трайна фактическа власт
върху предмета на престъплението.
От приложените по делото експертна
справка и от заключението на физикохимичната експертиза се установява, че
придобитото и държано инкриминирано вещество е високорисково наркотично вещество - хероин с нето тегло 0.5567 гр.
със съдържание на активен компонент – диацетилморфин 32 тегловни %. Това
високорисково наркотично вещество е поставено под вътрешен и международен
контрол и безспорно е установено по делото, а и не се спори от страните, че
подсъдимия е държал същото, без съответното надлежно разрешително за това. В НК след последните изменения няма
легална дефиниция на това, кои вещества са наркотични. Ето защо намират
приложение разпоредбите на ЗКВНВП. В §1, т.11 от същия закон е посочено, че
наркотично вещество означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в
приложения № 1, 2 и 3 на този закон. Наркотично вещество е и всяко друго
природно и синтетично вещество, включено в посочените приложения, което може да
предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие
върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на
двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Хероинът
е включен в Приложение №1 към чл.3,
ал.2 от посочения закон сред веществата с висока степен на риск за общественото
здраве, забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях. Същият има наркотично действие, няма
легална употреба, пазар и производство и е поставен под под международен контрол : Списък 1 на
конвенция на ООН за психотропните вещества , ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ бр. 40 /1995г.
и Конвенция на ООН за борба срещу
незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества , ратифицирана от Р
България и обнародвана в ДВ ,бр. 89 /1993г. и под вътрешен контрол – Закон за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите , обнародван в ДВ ,бр. 30 /1999г.
Съобразно ПМС № 23/29.01.1998г.
за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството
стойността на общото количество наркотично вещество е 50.10 лв.
Според съда, въз основа на събраните по делото доказателства
безспорно е доказана и специалната цел и предназначението на придобитото и държано
от подсъдимия инкриминирано високорисково наркотично вещество, а именно - разпространението
му. Тази цел, според настоящия състав на първо място се установява от депозираните показания на полицейските служители относно факта на
получаване на оперативна информация, че подсъдимия разпространява наркотични
вещества. Сама по себе си оперативната информация, която не е събрана и
приобщена по делото по реда и начина,
предвиден в НПК, не би могла да се използва като доказателство, но безспорно
като доказателство по делото могат да се използват свидетелските показания на двамата
разпитани полицейски служители, които установяват безпротиворечиво факта на
получаване на оперативна информация в
посочения смисъл. Техните показания в тази насока са напълно обективни и непротиворечащи помежду си, поради което съдът ги кредитира
изцяло. В допълнение следва да се отбележи,
че за пълното кредитиране на показанията на полицейските служители за
посочените факти, съдът взе предвид и обстоятелството, че именно във връзка и
въз основа на тази получена информация полицейските служители са сформирали
група, която да провери информацията, като при липса на такива данни същите не
биха могли да знаят за осъществяваната от подсъдимия престъпна дейност и да
предприемат действия за проверка на получените сигнали във връзка с тази
дейност и то именно на инкриминираната дата и място. На следващо място
специалната цел за придобиване и държане на инкриминираните наркотични вещества
се извежда и от голямото им количество и начина на пакетирането му – в отделни
найлонови торбички / на дози /, което дава основание на съда да приеме, че открития
наркотик не е за лична употреба, а е
държан именно с цел разпространение. В този аспект и в подкрепа на направения
правен извод не на последно място съдът взе предвид и показанията на
свидетелите М. и Й., депозирани пред съдия по реда на чл.223 от НПК, които са
непротиворечиви относно това, че основния източник на доходи на подсъдимия,
известен с прякора си „ Имдат” е именно разпространението на наркотични
вещества, които същия е продавал на тези свидетели неколкократно в рамките на
две – три седмици преди инкриминираната дата, както и посоченото от тях, че
именно в найлонови торбички, на отделни дози подсъдимият пакетирал наркотичното
вещество, за да го продава на наркозависими лица. Предвид всичко изложено съдът
намери, че безспорно е доказана специалната цел на държането на наркотичните
вещества, а именно разпространението им.
Безспорно е установено й че
инкриминираното деяние е осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29 ал.1 б. „а” и б.”б” от НК. Тази правна квалификация на деянието се
обуславя от последните две от общо осемте осъждания на подс. С., установени от справката
за съдимост на същия , а именно – с Присъда №122 / 2005г., постановена по НОХД № 2221/2005г. по описа на ПРС и с
определение № 4 / 15.01.2008г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 1756
/2007г. по описа на ПРС. Настоящето деяние е извършено от подсъдимия, след като
с първия от посочените съдебни актове същият е бил осъден за тежко умишлено
престъпление, за което му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на
което не е отложено по чл.66 от НК и
същото осъждане обуславя квалификацията – опасен рецидив по смисъла на чл.29
б.”а” ал.1 от НК. Това осъждане и последващото – по НОХД № 1756 /2007г. по
описа на ПРС, по което също му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година и два месеца, при първоначален „ Строг” режим на изтърпяване обуславят
извода, че настоящето деяние е извършено от подсъдимия, след като същия е
осъден два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като изтърпяването и на двете наложени наказанията не е отложено с изпитателен срок по
реда на чл.66 ал.1 от НК.
От обективна страна престъплението е насочено
против обществените отношения, свързани със здравето на населението, чрез
действия – придобиване и държане, с цел разпространение на наркотично
вещество - хероин, което е включено в Приложение №1 към чл.3 ал.2 от
ЗКВНВП и е с висока степен на риск за
общественото здраве. Подсъдимият е осъществил деянието в нарушение на
установения ред и без надлежно разрешение за инкриминираното действие.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено-опасни
последици. Същият е съзнавал, че държането, с цел разпространение на инкриминираното наркотично вещество е забранено
от закона, че не притежава надлежно разрешително, но въпреки това е осъществил
изпълнителното деяние на вмененото му във вина престъпление, с цел реализиране
на парични средства по престъпен начин за задоволяване на личните си нужди,
въпреки съзнанието, че няма съответно разрешение и че по този начин застрашава живота
и здравето на други лица.
III.ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед така възприетата от съда
правна квалификация на деянието, осъществено от подсъдимия Р.С., при определяне
на наказанието за изършеното от него престъпление, съдът се съобрази с
императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, съобразно която при
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК, каквото
бе проведено, съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58 а вр.
с чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелствата. В конкретната хипотеза наказанието се определи
при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК , т.е.
под минимално предвидения в нормата на чл.354 а, ал.2, т.4 вр. с ал.1
вр. с чл.29 б.”а” и ”б” от НК размер - 5 години лишаване от свобода.
При индивидуализация на наказанието
съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - признанието
на вината, изразеното съжаление за случилото се, семейното му положение –
живеещ на съпружески начала с жена, от което съжителство има родено едно дете. В
противовес на същите съдът отчете
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, които в конкретния
случай са свързани с обществената опасност, както на деянието, така и на дееца.
Безспорно се касае за деяние, което е с
много висока степен на обществена опасност, обусловена от обекта на
посегателство – живота и здравето на хората. Освен че високата степен на
обществена опасност на деянието се отразява и на степента на обществена
опасност на самия деец, в тази връзка се отчетоха като отегчаващи отговорността
обстоятелства и предишните осъждания на подсъдимия / едно от които отново за
престъпление по чл.354 а ал.1 от НК/, които не са включени в правната
квалификация на деянието и които следва да се вземат предвид при
индивидуализация на наказанието, като лоши характеристични данни за подс. С..
При
така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът намери, че най-справедливо и съответстващо на целите,
предвидени в чл.36 от НК е наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид забраната за приложението на чл.66 ал.1 от НК, предвид завишената степен
на обществена опасност на дееца и най – вече за поправянето и превъзпитанието
му съдът намери, че така определеното наказание следва да се изтърпи ефективно,
като в съответствие с чл.57 ал.1 вр. с
чл.60 ал.1 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС определи първоначален „СТРОГ” режим за
изтърпяването му.
От материалите по делото се
установява, че С. е бил задържан първоначално
на 02.10.2009г. по реда на ЗВМР, поради което и в съответствие с
разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК с
присъдата се приспадна от наложеното наказание периода, през който С. е бил задържан, считано от 02.10.2009г. до влизане на присъдата в
законна сила.
Съдът приложи и разпоредбата на чл. 55 ал. 3
от НК като не наложи на подсъдимия С. кумулативно предвиденото в закона
наказание ГЛОБА, тъй като същото би се явило несъразмерно тежко и явно
несправедливо, предвид установеното по
делото затруднено финансово състояние на същия, а й не би изпълнило целта на
наказанието - да подейства поправително и превъзпитателно на подсъдимия.
Веществените
доказателства – 1бр. мобилен
телефон, марка „С.” с ИМЕЙ ***, със СИМ – карта „ Бикънект” на Глобул, 17 бр.
банкноти с номинал 2лв.; 8 бр. банкноти с номинал 5 лв., 6 бр. банкноти с
номинал 10лв., 2бр. банкноти с номинал 20 лв., 8 бр. банкноти с номинал 1 лв.,
3 бр. монети с номинал 0.50 лв., 9 бр. монети с номнал 0.20 лв.,11 бр. монети с
номинал 0.10лв. и 10 бр. монети с номинал 0.05 лв. – общо 193.40 лв. 2 бр.
банкноти по 20лв.; 8 бр. банкноти по 5 лв. и 43 бр. банкноти по 2 лв., съдът
постанови да се върнат на подсъдимия, след влизане
на присъдата в законна сила. По отношение на същите не са събрани доказателства
да са били предназначени или послужили за извършване на престъплението, както и
да са били предмет на престъплението, съотв. да са придобити от престъпление,
предвид на което й съдът намери, че не са налице предпоставките, предвидени в
чл.53 от НК или 112 от НПК за отнемането им в полза на държавата.
Причините
за извършване на престъплението са желанието на подсъдимия да задоволи
собствените си потребности, като се снабди с парични средства, макар и по
забранен от закона начин, резултат на слабите му морално-волеви задръжки и
незачитане на установеният правов ред.
На последно място, предвид постановената
осъдителна присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Р.Р.С.
да заплати по сметка *** / сто деветдесет и пет / лева, представляваща
направените по делото разноски .
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: