Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 25.10.2018година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                      

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Ц.Д., като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №536 по описа за 2018година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №18-1253-000655 от 10.08.2018 година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково, с което на Г.А.Х. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП  на основание чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”  в размер на 50лева  и  за нарушение на чл.70,ал.3 от ЗДвП  на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”  в размер на 20лева,като на основание Наредба №Iз- 2539 на МВР на водача са отнети общо 6 точки.

      Жалбоподателят Г.А.Х. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Твърди се в жалбата,че при издаване на НП и АУАН били допуснати съществени процесуални нарушения, без конкретно да визира такива. Отделно от това се твърди,че изложената фактическа обстановка в АУАН и НП не отговаряла на действителната ,такава,т.к. същият бил с обезопасителен колан и с включени светлини,но при проверката свалил колана и изключил светлините.  С оглед на изложеното моли  съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. В съдебно заседание не ангажира доказателства  в подкрепа на изложеното от него в жалбата.

     Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

         От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на К.М.М.  и Н.Й.К. се установява, че  на 08.04.2018година свидетелят К.М.М.  съвместно с колегата си Н.Й.К., при изпълнение на служебните си задължения  в районна на автомагистрала Марица при км.114 същите забелязали  около 18,41часа,че се движи лек автомобил марка Опел Астра с ДК№ К 4314АК в посока от село Капитан Андреево –Свиленград,без лекият автомобил да е с включени къси светлини,поради което спрели водача на автомобила. Преди водача да спре управляваното от него МПС,свидетелите забелязали,че освен липсата на включени къси светлини,вадоча не бил поставил и обезопасителен колан по време на управелнието на лекият автомобил.

           За така констатираните нарушения на жалбоподателят  бил съставен, предявен и връчен лично акт за извършено административно нарушение серия Д №300920 от 08.04.2018г. в  негово присъствие, като жалбоподателят не е вписал ,че има  възражения по акта.

          Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

           Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.137А,ал.1 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА”  в размер на 50лева  и  за нарушение на чл.70,ал.3 от ЗДвП  на основание чл.185 от ЗДвП  му е наложено административно наказание „ГЛОБА”  в размер на 20лева,като на основание Наредба №Iз- 2539 на МВР на водача са отнети общо 6 точки. 

            По административно наказателната преписка има и приложена  справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е с общо отнети точки 12 и има издадени множество. Актове за установяване на административно нарушение и  наказателни постановления , за извършени нарушения по ЗДвП,както и има издаден  фишове и наложени  2бр. ЗППАМ.

           Цениха се с доверие от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и истинността си /признака авторство/.Ето защо, с оглед липсата на външни -формални недостатъци в тези документи, те се ползваха за установяване на данните, възпроизведени в тях. 

           Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на К.М.М.  - актосъставител и Н.Й.К. – свидетел при установяване на нарушението, така също и от приетите писмени доказателства – Заповед № 8121з-515/14.02.2018г. на Министъра на вътрешните работи и   справка за нарушител/водач, последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

            Свидетелите К.М.М.  и Н.Й.К., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретните нарушения, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството за управлението на МПС от водача –жалбоподател  без обезопасителен колан, както и без включени къси светлини. 

                  Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково, въпреки че не се оспорва по делото, последната се доказва и от приетата по делото Заповед  № 8121з-515/14.02.2018г.на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

           При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

          Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

         Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

         Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието,  които да налагат неговата отмяна.

           Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.

        При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

         От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно  неговото минимално съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическото нарушение, предмет на повдигнатото административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.

            Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в проявление  на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав, чийто елементи се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за осъществени, на което  основание  и е наложил предвидените административни наказания.

         Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита. Още повече,  последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и точно,ясно оповестени.

            Поради това липсва допуснато процесуално нарушение, досежно този реквизит от формата и минимално изискуемото съдържание на АУАН, още повече предвид наличието на пълно съвпадение във възприетата материалноправна квалификация на всяко от твърдяните нарушения, между констатиращия акт и санкционния - НП. В тези фактически и правни рамки, в спазване на императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7  –относимо към НП, се е произнесъл и АНО  подвеждайки нарушенията с техните обективни елементи, под действието на приложимият за тях санкционен  -административнонаказателен състав, на основание който същото подлежи на наказване, с който е завършил дейността по  правното му квалифициране, предпоставяща правна преценка, дължима в крайния  заключителен акт, ползващ се с правораздавателни характеристики.

      В този смисъл абсолютно несъстоятелно и неоснователно е възражението, противопоставено с жалбата.

            От материалноправна страна, преценено с оглед  приложението на материалния закон, съдът намира следното.

         І.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-ви.

      При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че направения в обжалваното постановление извод за извършено административно нарушение по чл.137А ,ал.1 от ЗДвП се доказа по делото.

         В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно заседание свидетелите К.М.М.  и Н.Й.К., както се посочи по-горе потвърдиха констатациите в акта и в наказателното постановление.

           Безспорно се установи по делото/въз основа на кредитираните от съда както гласни ,така и писмени доказателства коментирани по горе в мотивите на съда/, че жалбоподателят  като водач на моторно превозно средство от категорите В , С, СЕ и АМ и т.н. не е поставил предпазен колан по време на движение на управляваното от него МПС , като с тези си действия същият умишлено е нарушил разпоредбата на чл.137А,ал.1 от ЗДвП,която гласи : Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

        Предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, който предвижда, че се наказва с глоба от 50 лв., водач на пътно превозно средство, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

       Наложеното наказание, за посоченото нарушение е законосъобразно по вид и размер, съгласно приложимата санкционна норма - чл.183 ал.4 т.7предл.1 от ЗДвП и т.к. същото е фиксирано по размер не подлежи на намаляване, съдът не разполага с правомощието да наложи такова под предвидения в закона размер-50 лв.

        По изложените съображения, НП следва да се потвърди в тази му част.

        За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че жалбоподателя не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си в жалбата,че по време на движението на лекият автомобил е бил с потавен обезопасителен колан, който впоследствие е свалил,тъй като бил излезнал от автомобила. Напротив от свидетелските показания на актосъставителя,се установява,че преди да спре МПС,същият е забелязал,че освен липсата на включени светлини,водача- жалбоподател управлява МПС и без поставен обезопасителен колан,поради което съдът прие ,че това негово твърдение остана недоказано и не разколебава доказателствената стойност на събраните по делото доказателства,коментирани по горе в мотивите на съда.

        ІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри.

         Разпоредбата на  чл. 70, ал. 3 от ЗДвП задължава водачите през деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини, като в ал. 1 на същата разпоредба изрично е направено разграничение за случаите, в които могат да бъдат включени габарити.

         В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят управлявайки лек автомобил, марка Опел, модел  Астра с рег. № К4314КА не е бил с включени дневни светлини, като това е била причината контролните органи да предприемат действия по спиране на автомобила за проверка. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.М.М.  и Н.Й.К., които са се намирали на автомагистрала Таркия при км.114 и пряко са възприели поведението на водача, движението на управлявания от него автомобил и самото нарушение. Доказателства оборващи твърдението на двамата свидетели не се ангажираха от страна на жалбоподателя.

       Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят на посочената дата и място, като не е изпълнил регламентираното в  чл. 70, ал. 3 от ЗДвП задължение, е осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираното нарушение.

        Санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП предвижда "глоба" в размер на 20 лв. за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.

         Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба доколкото липсва оперативна самостоятелност за определяне на друг размер.

        По изложените съображения, НП следва да се потвърди в тази му част

         При преценка на наказателното постановление и задължението на съда да провери неговата законосъобразност, настоящия състав намира, че не са налице условията нарушението по пункт първи да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че в самото наказателно постановление не са изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушенията в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата,но не само за тях а и за самият водач. С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, в настоящия случай съдът намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушенията не могат да бъдат  квалифицирани като "маловажен случай" по смисъла на посочената законова норма.

       Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.    

                                  Р  Е  Ш  И  :

 

         

         ПОТВЪРЖАДАВА   Наказателно постановление /НП/ №18-1253-000655 от 10.08.2018 година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково, с което на Г.А.Х. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП  на основание чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”  в размер на 50лева  и  за нарушение на чл.70,ал.3 от ЗДвП  на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”  в размер на 20лева,като на основание Наредба №Iз- 2539 на МВР на водача са отнети общо 6 точки.

  

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................

                           

                                                                                   / Добринка Кирева /