Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 27.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря ……….. разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №478 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 410 вр.чл.411 от КЗ от ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ****** срещу „Г.з.“ ЕАД ЕИК******* и чл.86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на
09.06.2017 г. в района на гр. София, Околовръстен път - разклона за с.
Световрачене, е реализирано ПТП с участието на МПС марка „Ауди А6”, с peг. ********,
собственост на Г.Д.Р. и управлявано от същата и МПС марка „Хюндай И30“, с peг.
№ *****, собственост на Г.Г.И. и управлявано от същия. Твърди, че според
представения Протокол за ПТП № 1652340/09.06.2017 г., причините за
произшествието се дължат на противоправно поведение от страна на водача на МПС
марка „Ауди А6”- Г.Д.Р.,*** и на разклона за село Световрачене, поради
недостатъчен контрол, реализира ПТП в спрелия отпред автомобил „Хюндай И30” с
peг. №******. Твърди, че МПС марка “Хюндай И30”, с peг. №****** е бил
застрахован по застраховка „Автокаско” при ищеца ЗД „Б.И.” АД със застрахователна полица №: ******
валидна към момента на събитието. Твърди, че е заведена щета под № ********** по
заявление от собственика на увредения автомобил, а нанесените щети по
автомобила са описани. След направена оценка на щетата и постигнато
споразумение е било изплатено застрахователно обезщетение в размер 26 220.00
лева. Твърди, че собственикът на МПС „Ауди А6” с peг. ******** причинил
процесното ПТП е сключил задължителната застраховка за „Гражданска отговорност”
с ответника ЗАД „Г.З.”. Твърди, че е
встъпил в правата на застрахования пострадал след като му е заплатил
обезщетението за претърпяната увреда и е поискал възстановяване на изплатеното
обезщетение от ответния застраховател.Твърди, че до момента ответникът не му е заплатил
исканата сума в размер на 26 220.00 лева.
Моли, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 26 235.00 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение на пострадалия и невъзстановено от
ответника и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната
лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба до
пълното изплащане на сумите. Претендира направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ „Г.з.“ ЕАД подава отговор, с който
оспорва исковата молба. Оспорва настъпването на твърдяното ПТП, както и
механизъма на настъпването му. Оспорва истинността на приложения протокол за
ПТП, в частта относно обстоятелствата и причините за настъпването на процесното
ПТП. Оспорва настъпването, вида и обема на твърдените увреждания. Оспорва
наличието на причинно следствена връзка между процесното ПТП и претендираните увреждания.
Оспорва размера на претендираното обезщетение, като прекалено завишено. Оспорва
валидността на процесния застрахователен договор застраховка „Автокаско“,
поради неплащане на застрахователните вноски. Оспорва застрахователната полица
да е влезнала в сила, поради липса на доказателства за извършване на изисквания
оглед, идентификация, проверка на системите за сигурност и заснемане от
оторизиран представител на застрахователя .
Твърди, че уврежданията са резултат на събитие
различно от процесното, тъй като същите не съответстват по височина да са
нанесени от удар с предната част на лек автомобил „Ауди“, модел „А6“. Твърди,
че застрахователят неправилно е извършил плащане преди застрахованият да е
изпълнил задължението си за прекратяване регистрацията на процесното МПС, което
е в нарушение изискването на чл.390 от КЗ и не следва да дължи лихва. Моли иска
да се отхвърли. Претендира направените в производството разноски.
Съдът като
взе в предвид становищата на страните и
представените доказателства намира за установено следното :
От представените писмени доказателства – АНП включваща
Протокол за ПТП № 1652340 от 09.06.2017г.,акт за установяване на адм.нарушение
№187681 от 09.06.2017г.,НП от 23.06.2017г., скица на ПТП и декларации обяснения
от двамата участници в произшествието – шофьора на л.а. хюндай и жената шофьор
на л.а. ауди и техните свидетелски показания изслушани по делото се установява
факта на извършване на ПТП на твърдяната от ищеца дата 09.06.2017г. Не се спори
по обстоятелството, че ищецът е застраховател на шофьора на л.а. хюндай по
застраховката Автокаско, което се установява и от самата застрахователна полица
и ОУ, а ответника е застраховател по застраховка Гражданска отговорност на л.а.
ауди.
От показанията на изслушания свидетел Г.И., водач на
пострадалия автомобил Хюндай се установява, че същият е бил спрял на червен
светофар след Нови Искър и преди да светне зелено за да премине е получил удар
отзад от друг автомобил. След удара неговият автомобил е навлязъл в
кръстовището, като го е преместил и паркирал в страни на собствен ход, за да не
бъде ударен от други коли. Колата която го е ударила е била сребриста на цвят,
шофьора е била жена, в колата е имало и дете. След удара и те са пресекли
кръстовището и паркирали до него, като заедно са изчакали представителите на
КАТ.След огледа и съставяне актовете на КАТ е отпътувал от там на собствен ход.
Автомобила в последствие е бил отремонтиран и продаден от свидетеля като негов
собственик.
От показанията на изслушания втори участник и причинил
ПТП-то водач на лекия автомобил Ауди г-жа Г.Р., се установява, че ПТП е станало
на червен светофар след Нови Искър. Тъй като същата е обърнала внимание на
малкия си син, намиращ се на задната седалка, преди да спре на светофара и
предвид на това разсейване не е успяла да види автомобила отпред и да спре своевременно на светофара, поради
което и е ударила спрелия пред нея
автомобил. След удара той се е задвижил напред и е навлязъл в кръстовището след
което е преминал на отсрещната страна.
Свидетелят съставил акта за ПТП няма спомен от
конкретното произшествие.
Свидетелските показания са безпротиворечиви и в
съответствие с констатациите в актовете на КАТ, поради което съдът намира, че
следва да се приеме за установен както механизма на настъпване на ПТП- удар от
страна на лекия автомобил Ауди по спрелия на червен светофар автомобил Хюндай
отзад, така и че вредите са в резултат от този удар и по вина на шофьора на
л.а. Ауди. По делото бяха изискани по искане на ответника доказателства за евентуални
предходни ПТП, от които да има остатъчни увреждания по лекия автомобил Хюндай и
такива доказателства не постъпиха по делото.
Механизма на ПТП и причинната връзка с увредата се установи по категоричен начин и
от приетите по делото основно и допълнително заключение на единичната САТЕ и на
тройната такава. Всички вещи лица са категорични, че вредите по автомобил
Хюндай
От приетата единична основна и допълнителна САТЕ на
в.л.:М. се
установява следното: Относно механизма на ПТП –ударът върху задната част на л.а
Хюндай е извършена с предната част на л.а Ауди с най издадените му части-предна
броня и капак. Ударът е бил в областта
на задната броня и линията на задната ключалка от задната врата на л.а.Хюндай
откъдето идва конструктивното хлътване на задната врата. При този удар се
отваря ключалката на л.а Ауди ,освобождава се капака и същият се отваря, и се
деформира задната врата по линията на стоповете на л.а Хюндай. В.л.е
категорично, че деформациите по л.а Хюндай напълно съответстват на удар отзад с
предната част на л.а.Ауди.Размерите и разположението на деформациите напълно
съответстват за да са получени при такъв удар. В.л. прави и извод, че е налице
причинно следствена връзка между установения механизъм на ПТП и уврежданията на
автомобилите. По отношение на пазарната стойност на автомобила Хюндай като
съобразява, че към момента на ПТП същия има 5 месеца експлоатация, то я определя в размер от 35 596 лв.. Дава
пазарна стойност при средни сервизни пазарни цени за ремонт, части и
материали в размер на 16 843 лв.. По
цени на официален за марката сервиз стойността определена с допълнителното
заключение възлиза в размер на общо 22 542.17 лв.. Намира, че щетата не е
икономически тотал, тъй като запазените части са 65 % от стойността на л.а.
Хюндай.
Тройна САТЕ дава следните отговори:Щетите по л.а.
Хюндай застрахован при ищеца са в причинно следствена връзка с механизма на
извършване на процесното ПТП от 09 юни 2017г.. Всички извършени ремонтни работи
съобразно представената по делото фактура са в зоната на удара. Средната
стойност на материали и труд за отстраняване на повредите по л.а. Хюндай към
датата на застрахователното събитие възлизат в общ размер от 23 206.60 лв.
без ДДС или 27 847.92 лв. с ДДС. Оглед на автомобилите не е могло да се
направи и от обективните находки в протокола за ПТП вещите лица правят извод,
че скоростта на двата автомобила преди настъпване на ПТП не може да се изчисли
с точност, но приблизително същата е била около 30 км.ч.. Пазарната стойност на
автомобила Хюндай към датата на ПТП 09.06.2017г. вещите лица определят в размер
на 35 015.52 лв., а действителната стойност на щетите по процесния
авомобил определят в размер на 27 847.92 лв.. При тотална щета определят,
че размерът на обезщетението за вреди възлиза в размер на 24 510.85 лв., а
стойността на запазените годни части възлиза в размер на 10 504.67 лв.
Предвид спора за начина на получаване на деформации по л.а. Хюндай вещите лица
казват, че най- високата част на деформацията при автомобил Хюндай е на 92см.,
докато най-високата част на л.а. Ауди е на 78 см., но деформацията по л.е.
Хюндай на най-високата му част се явява вторична деформация, като в тази част
не е имало съприкосновение между двата автомобила. Вещите лица са категорични,
че деформациите по двата автомобила съответстват на удар между тях при който
л.а. Ауди е ударил с предната си част челно л.а Хюндай от задната му страна. При
така реализирания удар силата на взаимодействие между двата автомобила ще е
еднаква , но деформацията на автомобила ударен отзад ще бъде по-голяма.
От
представеното по делото фактура от оторизиран сервиз № , споразумение от 21.06.2017г. и 5 броя платежни
нареждания за извършени банкови преводи се установява, че ищецът като
застраховател на пострадалия автомобил по застраховка Автокаско, е заплатил
обезщетение в размер на стойността необходима за възстановяване на щетите.
Реално е договорено, че стойността на обезщетение е в размер на 26 220 лв., но от тях и сумата е реално
заплатена в размер на договореното- 24 999 лв., като са погасени дължимите
към ищеца застрахователни вноски т.е. сумата 1220.94 лв. е прихваната от
застрахователя от дължимото обезщетение.
От приетата ССЕ по делото се установява, че при ищеца
е налице редовно осчетоводяване на извършеното прихващане между договореното
обезщетение и дължимите застрахователни вноски. Прихващането е от дата
02.08.17г., когато е и последното плащане от обезщетението .
При така
установените факти съдът прави следните правни изводи :
Ищецът, като застраховател по имуществена застраховка
„ Автокаско е изплатил обезщетението за въстановяване на вредите на своя
застрахован настъпили върху неговия автомобил в резултат на процесното ПТП и е
встъпил в неговите права на осн.чл.411 от ГПК срещу причинителя на вредата
респективно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
, какъвто се явява ответника. Относно наличното застрахователно правоотношение
по застраховката Гражданска отговорност спор няма.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по
застраховка ГО на причинителя на вредата изисква установяване на следните
предпоставки : 1.Валидно възникнала застраховка „Автокаско“ между увреденото
лице и застрахователя ищец,2.Валидно възникнало правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност между причинителя на вредата и ответника
застраховател3.Осъществяване фактическия състав на деликт, непозволено
увреждане – противоправно деяние,,вина,вреди, причинно –следствена връзка между
поведението на дееца и причинените вреди, като вината се предполага до
доказване на противното, 4.Изплащане на обезщетението от страна на
застрахователя по застраховка Каско. По делото се установиха всички тези
предпоставки. Безспорно се установи че застрахования по застраховка ГО при
ответника водач на автомобил Ауди е
ударил противоправно отзад, без да спре
на червен светофар, намиращия се пред него спрял автомобил Хюндай.
Безспорно, както от свидетелските показания, така и от приетите експертизи се
установи, механизма на ПТП и че вина за произшествието има водача на л.а. Ауди
застрахован при ответника. Не се установи по автомобила да е имало нанесени
щети от предходни ПТП . Ищецът, като застраховател по имуществената застраховка
Автокаско на пострадалия автомобил Хюндай е заплатил обезщетението, което е в
размерите на действително причинените вреди / чл.386,ал.2 КЗ/, което се
установява, както от приложената по делото фактура от оторизиран сервиз, така и
от определените средни пазарни цени от приетите по делото експертизи, като
приетата тройна експертиза дава и по-голям размер на пазарното обезщетение. За
размерът страните са постигнали писмено споразумение, както се посочи и по-горе
от дата 21.06.2017г.. Доколкото стойността на договореното и изплатено
обезщетение е в размер по-нисък от пазарния еквивалент установен и посочен от
тройната експертиза , като тя е дала както пазарна цена за автомобила от 35 015.52 лв. така стойност на запазените части от 10 504.67 лв., поради което размерът на
изплатеното обезщетение е в рамките на установеното по делото. Заплащането е станало по валидно
застрахователно правоотношение, доколкото, видно от представеното по делото
застрахователна полица № Е 17990005530 от 25.04.2017г. по застраховка Автокаско
предвижда разсрочено плащане на застрахователните вноски – на четири брой и
застрахователното събитие е настъпило в периода на действие на първата платена
вноска. Незаплатените застрахователни вноски са приспаднати от дължимото обезщетение
съобразно постигнатото между страните споразумение, поради което и следва да се
приеме, че е налице изцяло валидно застрахователно правоотношение по
застраховка между ищеца и застрахования
собственик на пострадалия л.а. Хюндай.
Ищецът е встъпил в правата на пострадалия на
осн.чл.411 от КЗ до размера на изплатеното от него обезщетение. Съдът намира,
че отговорността на ответника, като застраховател на причинилия вредата по
застраховка ГО е ангажирана. Същият
обаче дължи сума равна на установената като заплатена на пострадалия или това е
сумата от 24 999.06 лв. Сумата от прихванати три неизплатени
застрахователни вноски в общ размер от 1220.94 лв. са били дължими от
пострадалия и съответно са получени от ищеца на основание договорената
застраховка Автокаско, поради което съдът намира, че те са недължими от страна
на ответника. . Не се установява и стойността на направените ликвидационни
разноски от ищеца , поради което сумата от 15 лв. за ликвидационни разноски също не се следват от страна на
ответника. Предвид на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от претендираните суми или сумата от
24 999.06 лв., като искът за разликата до пълния предявен размер следва да
се отхвърли като неоснователен. .
На осн.чл.86 от ЗЗД върху исковата сума се
дължи и законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното
заплащане на сумата по главницата. Лихва преди завеждане на исковата молба не
се претендира и доколкото след отправената покана от ищеца до ответника
последния е в забава при плащане на обезщетението към ищеца, то съдът намира,
че лихва след предявяване на исковата молба се следва.
Разноски са направени и поискани от
всяка от страните, като са представени и списъци по чл.80 от ГПК и такива се
следват на всяка една страна съобразно уважената и отхвърлени претенции. Съдът
намира възражението на ответника, че разноски на ищеца за адв.възнаграждение не
се следват за основателно, тъй като няма представени доказателства за плащане на сумата от 1800 лв. за
представителството от адв.Мънчев, поради което разноските на ищеца възлизат в
размер на 2 179.40 лв. и от тях му се следват 99.95 % или сумата от 2 178.31
лв. На ответника му се следват разноски в размер на 1.77 лв. Двете суми следва
да се прихванат до размера на по-малкото или ответника следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 2 176.54 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ЗАД „ Г.З. „ ЕАД *** да заплати на ЗД“Б.И.“ АД ЕИК ****** , гр.София, бул.********
сумата от 24 999.06 лв. / двадесет и четири хиляди деветстотин деветдесет
и девет лева и шест стотинки/
обезщетение на осн.чл.411 вр.чл.410 КЗ, в едно със законната лихва от
предявяване на иска 14.03.2019г. и до окончателното заплащане на сумата по
главницата, както и да заплати сумата от 2 176.54 лв. / две хиляди сто седемдесет
и шест лева и петдесет и четири стотинки / разноски за настоящото съдебно
производство, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата до пълния
предявен размер .
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 2 седмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: