РЕШЕНИЕ
№. 938
гр. Пловдив, 12.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХI състав в открито
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г. и участието на прокурора КАЛОЯН Д., като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.а.х дело № 632 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр.
София към Министерство на правосъдието, чрез старши юрисконсулт - Т.Ч., против
Решение № 139 от 20.01.2021 г., постановено по адм. д. № 925 по описа за 2020
г.
на Административен съд – Пловдив, II – ро отделение, VII – ми с., в частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати на Н.Д.К. ***, в качеството му на наследник на Д.П.К.,
сумата от 1400 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив, ведно със законната лихва
върху посочената сума считано от 27.04.2020г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното и изплащане, както и да заплати сторените по делото
съдебни разноски.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че административният съд не е съобразил действителната фактическа
обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени
вреди и причинната връзка между поведението на администрацията и настъпването
на неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и преценката на съда за конкретния
размер дължимото за вредите обезщетение. Иска се съдебният акт да бъде отменено в осъдителната му част и да
бъде постановено решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен, респ.
решението да бъде отменено за присъденото обезщетение в размер над 500
лева.
3. Ответникът по касационната жалба – Н.Д.К., чрез
пълномощника си адвокат М., счита касационната жалба за неоснователна. Претендира се присъждане на съдебни
разноски за адвокатска защита на затруднено лице по чл. 38, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. По допустимостта
на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Административен съд - Пловдив е
разгледал по реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искова молба предявена от Д.П.К. /съгласно допусната поправка на бащиното
име, посочено в исковата молба от Иванов на Петров с протоколно определение от
24.06.2020г./, починал в хода на производството, на чието място е конституиран
неговият наследник - Н.Д.К., срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/ - ***с претенция за присъждане на сумата от общо 15 000
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното и изплащане, съобразно направените уточнения на исковата
молба от 26.05.2020г., в т.ч. и увеличение на исковата претенция, съответно
допълнение на исковата молба, както следва: 5 000 лева за периода от
11.12.1996г. до 10.09.1998г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора –
Пловдив; 5 000 лева за периода от 11.11.1998г. до 28.12.1999г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ в Затвора – Пловдив; 5 000 лева за периода от 20.04.2019г. до
27.01.2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив.
Ищецът заявил, че били нарушени правата му по чл.3 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. Твърдял, че
причинените вреди се изразяват в неосигуряване при престоя му в Затвор Пловдив на
елементарни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчно жилищна
площ /не е надвишавала 3 кв.м./; липса на вентилация, довела до задух и кашлица
у ищеца; лошо състояние на тоалетните/с неработещи казанчета, липса на
прегради, липса на работещи чешми или умивалници, липса на шумоизолирана
тоалетна/; нискокалорична и с лошо качество предоставяна храна, в т.ч. липса на
предоставена хранителна диета, съответстваща на стомашното му заболяване; лошо
състояние на банята/недезинфекцирана, на л.св. се налага да се къпят по 30-40
заедно и при работещи 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена
вода с лошо качество, която не става за пиене, довело до вирусни инфекции и
заболявания у ищеца/; липса на достатъчно осветление и проветряване, довели до
проблем с очите, както и дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към
респираторни заболявания у ищеца; липса на външна изолация, водещо до ниски
температури през зимата, както и наличие на мухъл и плесен в килиите, следствие
от минаващи през тях тръби, които капят; непредоставяне на дебели завивки;
спалното бельо се сменяло много рядко, предпоставящо развъждане на дървеници и
бълхи; недостатъчна и нередовна ДДД обработка, вследствие на което ищецът
постоянно има обриви по тялото и крайниците; лишаване от адекватно медицинско
обслужване по отношение на налично стомашно заболяване „Дискинезия на жлъчния
мехур с код К82.8“ с придружаващо заболяване „Гастрит“, както и във връзка с
прекаран „Миокарден инфаркт“; липса на водена индивидуална и корекционна
работа, както и неосигуряване на възможност да участва в програми за въздействие
за индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза.
7. В хода на съдебното дирене от
страна на ответника - ГД “Изпълнение на наказанията“, за престоя на ищеца в Затвор
Пловдив била представена справка единствено за третия исков период.
Ищецът постъпил в ПО на 25.04.2019г. и е бил настанен
в спално помещение РЦ 1, като престоял там до 02.05.2019г. включително. Това
спално помещение е с площ без санитарния възел от 27,04 кв.м. и санитарен възел
с площ от 2,66 кв.м., разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,49/1,20м
и 1,00/1,20м и един отваряем прозорец на санитарния възел с размери 0,34/1,20м.
През този период в РЦ са пребивали повече от 6 л.св., с изключение на датата
26.04.2019г. Тоест за период от 7 дни на ищеца не са били осигурени минималните
4 кв.м. жилищна площ.
8. С Протокол №1068/03.05.2019г.
ищецът е настанен в Трета група, спално помещение №21, където е пребивавал до
освобождаването си на 27.01.2020г. Това спално помещение е с площ от 27,10
кв.м. без санитарния възел и разполага с два отваряеми прозореца с размери
1,19/1,19м и 0,58/1,19м и санитарен възел с площ от 4,50 кв.м., разполагащ с
един отваряем прозорец с размери 0,43/1,19 м. През целия си престой в това
спално помещение ищецът е пребивавал с повече от 5 л.св., или за период от 269
дни на ищеца не са били осигурени минималните 4 кв.м. жилищна площ.
9. Всяко спално помещение е обзаведено
стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените л.св., като техните
размери са съответно 90/180см за леглата и 45/50см за шкафовете. На л.св. е
осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на
времето на л.св. от съответната група, а като работещ му е осигурен достъп до
баня всеки работен ден. Отоплението се осъществява чрез централно локално парно
отопление през отоплителния сезон.
10. К. бил назначен на работа като
мотокарист към ДП ФЗД със Заповед №1419/20.08.2020г., със Заповед
№2235/20.08.2019г. е преназначен в „Обособено производство“ и със Заповед
№3128/06.12.2020г. е спрян от работа. Относно тези заповеди съдът констатирал,
че в данните от ответника са допуснати технически грешки, доколкото на
27.01.2020г. лицето е било освободено, поради което и няма как нито към
20.08.2020г. да е било назначено на работа, нито на 06.12.2020г. да е било
спряно.
11. Установено е, че Затвор – гр. Пловдив
разполага с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла
и възглавници достатъчно, за да бъдат обезпечени всички л.св. в корпуса и двете
ЗО. Всеки л.св. при постъпването си получава спално бельо и постелен инвентар,
за което се води отчетност, като грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на л.св., а в утвърден график от Началника на Затвора, два пъти седмично
– в понеделник и четвъртък всеки л.св. има право да занесе спалното си бельо за
изпиране в пералнята на затвора, като при изхабяване по преценка на л.св.
същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи молба, адресирана до
началника на затвора. Няма възможност да бъде раздаван чисто нов постелен
инвентар, но всичко, описано, се предава изпрано, чисто и обезпаразитено. За
поддържането на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на
основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен л.св.
При извършените проверки от длъжностни лица е установено,
че хигиената в затворническата баня е задоволителна, вземайки предвид
спецификата на обекта. Отделно от това се твърди, че по отношение на дейностите
по ДДД, в Затвора – Пловдив се извършват обработки, съгласно сключен договор
между ГДИН и „ДДД1“ООД шест пъти годишно, а заразените с постелъчна дървеница
дюшеци, постелъчно бельо и одеяла се бракуват, а до бракуването им се
съхраняват на различно място от незаразените.
12. В периода на изтърпяване на
наказанието на л.св. Д.П.К. (1996-27.01.2020г.) в Затвора – Пловдив не са
правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода. Извършва се обаче
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се
осветителни тела, не се допуска да има счупени прозорци, като същите се
подменят своевременно. През 2017г. е извършено боядисване на общите помещения
на л.св. Дограмата е подменена с нова /ПВЦ/, поставен е гранитогрес в общите
умивални, а на Пети пост е извършено боядисване на килиите на л.св. Отделно от
това, със собствени сили л.св., назначени като строители по щата на домакините
и строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН, е
извършен ремонт и базата се поддържа в сравнително добро състояние. Подът в
банята е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има
баня за л.св., осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на
територията на затвора, същият е ново закупен през януари 2017г., а въглища се
осигуряват редовно от централна доставка на ГДИН;
13. На л.св. Д.П.К. по време на
последното му пребиваване в Затвора – Пловдив е предложено да бъде включен в
групова работа и клубна дейност с обучителна насоченост „България - вчера, днес
и утре“, но л.св. не е проявил никакъв интерес. Предложено му е също така да
участва в курс по английски език, воден в Трета група – „Аз уча английски
език“, но л.св. отново не се е записал. Същият е бил назначен на работа като
мотокарист към ДП ФЗД.
14. Според Епикриза от Клиника по ендокринология и
болести на обмяната в УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД, се установява, че ищецът е
постъпил на 25.09.2019г. по спешност с декомпенсиран диабет и изписан на
30.09.2019г. с подобрение и с предоставени инсулинови писалки, както и с
препоръки към ОПЛ за проследяване, в т.ч. и от ендокринолог и назначена терапия.
От представената медицинска документация се
установява, че в периода 04 ноември 2019г. – 06 януари 2020г. на ищецът е бил
оказвана спешна медицинска помощ поради установено заболяване - „други остри
гастрити“, „данни за нефролитиазис синистра“ и диабет. В периода на л.св. били
осигурени консултации със лекари специалисти – уролог, хирург и
гастроентеролог. Поради здравословни оплаквания на л. св. били предоставяни
лекарства – амброксон, спазмалгон, дневен инсулин, бизалакс, инсулин актилепид, парацетамол и аналгин. В периода от 12.11.2019г. до
15.11.2019г. на л.св. е проведено лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. На
15.11.2019г. л.св. заявил, че не желае да остане в стационара.
15. По делото са събрани показанията на
свидетеля Д.И.Г., който заявява, че една година е бил с ищеца в една стая -
№21, която по негово мнение е около 20 кв.м. В тази стая са били 9, 10, 11, 12
л.св., като всеки л.св. има вишка и шкаф. Спалното помещение разполага със собствен
санитарен възел, отделен с врата, която се затваря, по отношение на хигиената
са се сменяли по график, за да чистят, а перилни препарати всеки месец са им
предоставяли от затвора. Заявява, че са пръскали за хлебарки и дървеници
два-три пъти годишно, но е нямало ефект. Стаята разполага с прозорец за
вентилация, но други способи за вентилация няма, в тоалетната също има
прозорец, като прозорците не са много малки. На следващо място посочва, че
ищецът е имал оплаквания както от наличието на дървеници и хлебарки, така и във
връзка със здравословни проблеми – имал е диабет и някакви стомашни проблеми,
тъй като каквото и да яде, е повръщал, поради което и една седмица са го водили
по лекари. Твърди, че постоянно са го водили на лекар, но след това оплакванията
са продължавали, водили са го и на стационара и не знае да е имало забавяне.
Лишените от свобода имат възможност да ходят по коридорите, след вечеря дори не
ги затварят. Доколкото е запознат, свидетелят твърди, че от столовата са
спазвали някаква диета за ищеца.
16. При тази фактическа обстановка, административният
съд намерил, че искът е процесуално допустим и частично основателен, тъй като
при престоя на ищеца в Затвора гр. Пловдив е бил настанен в спални помещения, в които жизненото
му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека, които следва да са в размер минимум 4
кв.м. Това обстоятелство съобразно константната съдебна практика било ценено
като самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС и поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ. Съдът
приел за основателни и оплакванията на ищеца, че предоставяната му храна в
затвора не е била качествена, поради което
приел и претендираните за това неимуществени вреди за доказани. Също така за
периода 25.04.2019г.
- 24.09.2019г. не се установило на л.св.
да е било осигурено нужното медицинско обслужване.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът
определил при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД като приел, че обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 1400 /хиляда и
четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив, ведно със законната лихва
върху посочената сума считано от 27.04.2020г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното и изплащане
IV. От правна
страна.
17. По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба възражения, съдът е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, съд е направил обоснован изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е извода на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване изискването на чл.
52 от ЗЗД, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице.
Според Доклада за стандарти на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание, относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от
нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел. При това
положение обоснован се явява в случая изводът, че лишеният от свобода през релевантния
период в Затвора Пловдив е живеел в условията на пренаселеност. Този факт, сам
по себе си е достатъчен, за да се приеме за безспорно, че ответникът, чрез
неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на ищеца
минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за
необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки
своите елементарни нужди. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ,
надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се
касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. Този
извод се подкрепя и в практиката на Европейския съд по правата на човека
/ЕСПЧ/, отразена в решенията по делата „Йорданов и Джелебов срещу България“,
жалби № 31820/18 и 31826/18; „Иванов и
други срещу България“, жалби № № 2727/19, 7036/19, 9835/19, 12559/19, 17168/19,
17773/19 и 21744/19.
Доказани се явяват и твърденията на лишения от
свобода, че по време на престоя му в Затвора Пловдив не му е предоставяна
качествена храна съобразно установеното му заболяване, респ. не му е осигурена
необходимата медицинска помощ. В тази насока, съдът законосъобразно е приложил
презумпцията по чл.284 ал.5 вр. ал.1 ЗИНЗС като е приел, че при липсата на
ангажирани от ответника доказателства в
обратната насока, настъпването на неимуществени вреди от завяното
неблагоприятно третиране се предполага до доказване на противното.
Неоснователни са възраженията на ГД "Изпълнение
на наказанията", че по делото не са били доказани реално претърпените
вреди, които да са били в резултат на бездействията на администрацията в
затвора, поради което по делото не следва да се счита установено настъпването
на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се
установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката
или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на
нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в Затвора - Пловдив, където е изтърпявал наказание "лишаване от
свобода". Тези условия са несъответни на минимални критерии и стандарти на
живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и бездействия на
служители на затворническата администрация не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за
неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът
на дължимото обезщетение. При преценката си съдът е преценил естеството и
характерът на причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и
съобразно конкретните факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за
справедливост. В случая правилно са преценени конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират
вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е
негативното въздействие върху ищеца на условията, при които пребивава в Затвора
- Пловдив. Правилно и законосъобразно съдът е уважил частично предявения иск
срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София за сума в размер
на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив, ведно със
законната лихва върху посочената сума считано от 27.04.2020г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Определеният размер на
обезщетението не превишава и приетата в практиката на ЕСПЧ справедлива база
между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по
допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hubgary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември
2017г.).
Изложеното до тук налага да се приеме, че в
обжалваната част решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод
за неоснователност на касационната жалба.
V. По
съдебните разноски.
18. Предвид изхода на делото
претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна.
Разноските се претендират в хипотезата на чл.38 ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, което основание в случая е налице. В тази връзка по реда на
чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за пълномощника на ответника възлиза на 328 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 139 от 20.01.2021 г.,
постановено по адм. д. № 925 по описа за 2020 г. на Административен съд –
Пловдив, II – ро отделение, VII – ми с., в частта, с която ГД „ИН“ – София е
осъдена да заплати на Н.Д.К. ***, в качеството му на наследник на Д.П.К.,
сумата от 1400 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
– Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от
27.04.2020г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - *** да
заплати на адвокат Г.Г.М., с адрес ***, партер, сумата от 328 /триста двадесет
и осем/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по делото на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.