РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Перник, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени Ковачка
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500414 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЧСИ Ш.Д., подадена чрез пълномощника
адв. А.Т., срещу решение № 260444/09.04.2021 г., постановено по гр.д. № 3773/2020 г.
на Районен съд-Перник, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „НД
Мениджмънт“ ООД по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителен иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.78-чл.80 от ЗЧСИ да бъде признато по отношение
на ответника, че към същия съществува изискуемо вземане на ищеца ЧСИ Ш. Ш. Д.,
рег. №***, БУЛСТАТ ********** в размер на 156.00 лева, представляваща вземане
съобразно разпоредбата на чл.79, ал.3 от ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1805/2020 г. по описа на Районен
съд - Перник.
По изложени в жалбата съображения за неправилност поради
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение се иска
неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде
уважен. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. При
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
1
Ответната страна - „НД Мениджмънт“ ООД, чрез пълномощника адв. К.Т., е
подала писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата като
неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски за въззивното производство.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че ответното дружество не е заплатило дължими се такси и
разноски по изп.д. № 739/2015 г. на ЧСИ Ш.Д., за които е издадена сметка по чл.79 от
ЗЧСИ и фактура.
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че вземането е цедирано, че е изготвена
сметка, без да има реално извършена услуга, че ако са извършени изпълнителни
действия, без авансово да са заплатени разноски, то тези действия са неправомерни, че
ищецът не е издал данъчна фактура и ответникът не е осчетоводил такова задължение.
За да отхвърли иска ПРС е приел, че в сметките и фактурата не са посочени
отделните услуги и предвид на незаконосъобразно издадената сметка е ирелевантно
дали ЧСИ действително е извършил конкретните изпълнителни действия.
Въззивната инстанция е констатирала, че районният съд се е произнесъл по
нередовна искова молба, поради което с определение № 583 от 06.07.2021 г. по реда на
чл.129, ал.2 от ГПК на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани от
въззивния съд нередовности на исковата молба, като уточни обстоятелствата, на които
се основава искът, а именно да посочи конкретните действия, за които са начислени
таксите, предмет на спора, като уточни за всяко едно от тях вида на действието, датата
на извършването му и размера на начислената такса, и в съответствие с направените
уточнения да конкретизира своето искане към съда.
В изпълнение на указанията и в определения от съда срок от ЧСИ Ш.Д. чрез
пълномощника адв. А.Т., е подадена молба с вх. № 3324 от 16.07.2021 г., с която
ищецът е отстранил нередовностите по предявения иск.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените
доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
С решение № 260444 от 09.04.2020 г. по гр.д. № 3773/2020 г. на ПРС, районният
съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че процесната фактура е издадена с
общата дължима сума, но към същата не е дадена така наречената разшифровка
(разчет) за отделните услуги, вид, брой и единичната цена на всяка от тях, което е
изискване за редовност на фактурата и произтича от принципа за документална
обоснованост на стопанската операция, както и че от фактурата не може да се направи
извод в кой период е извършена услугата и дали тя е съставена своевременно, което
поставяло ответника в невъзможност да осчетоводи фактурата и съответно да ползва
данъчен кредит.
В хода на въззивното производство е изискано и приложено изп.д. № 00739/2015
г. по описа на ЧСИ – Ш.Д., рег. № ***, с район на действие ОС-Б..
2
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и
приложените във въззивното производство изпълнително дело, се установява
следното:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че на *** г. по ч.гр.д. № 1805/2020 г. по описа на ПРС против „НД
Мениджмънт“ ООД по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** г. в полза на ЧСИ – Ш. Ш.
Д., с рег. № *** за сумата от 156.00 лева, представляваща неплатени такси и разноски
съгласно, т.3, т.4, т.5, т.8, т.9 от ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело №
20157960400739, ведно със законната лихва върху главницата от 156.00 лева, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
21.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева –
държавна такса и сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 26.06.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е
входирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената
заповед за изпълнение с твърдения че вземанията и задълженията по сключени
договори за потребителски кредити били цедирани, за което ЧСИ – Ш.Д. бил уведомен,
както и делото било изпратено за продължаване на принудителното изпълнение при
друг съдебен изпълнител, преди да бъде конституиран новия взискател в
изпълнителното производство.
В указаният от съда едномесечен срок ЧСИ е депозирал искова молба, за да
запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.
Няма спор по делото, че въз основа на издаден изпълнителен лист от *** г. по
гр.д. № 181/2015 г. на РС – гр.П., в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, с
който Т. Д. Е. е осъдена да му заплати подробно посочените в същия суми.
От приложеното изпълнително дело се установява, че с молба от 01.08.2015 г. е
било образувано изп.д. № 739/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш.Д. със страни: взискател
„НД Мениджмънт“ ООД и длъжник – Т. Д. Е.. В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по
чл.18 от ЗЧСИ.
В изпълнение на молбата за проучване имуществото състояние на длъжника,
ЧСИ е извършил следните справки: на 01.08.2015 г. справка в НАП по чл.74 ДОПК
(л.19 от ИД); на 01.08.2015 г. - справка в НАП по чл.191 от ДОПК (л.18 от ИД); на
27.04.2016 г. –справка в ОС „Земеделие“ (л.31 от ИД); на 31.05.2017 г. справка в НАП
по чл.74 ДОПК (л.41 от ИД); на 31.05.2017 г. справка в БНБ (л.42 от ИД); на 31.10.2017
г. справка в НАП (л. 53 от ИД); на 31.10.2017 г. справка в ОС „Земеделие“ (л.52 от
ИД), за които в сметката по чл.79 от ЗЧСИ № *** г. е начислил такса в размер на 42.00
лева с ДДС по т.3 от ТТРЗЧСИ.
По образуваното изпълнително дело ЧСИ е изпратил уведомления както следва:
на 03.08.2015 г. е изпратено уведомление до взискателя с приложени справки за
длъжника (л.15 от ИД); изпратено е напомнително уведомление до трето задължено
лице (л. 28 от ИД); на 06.10.2016 г. е изпратено напомнително уведомление до
длъжника (л.37 от ИД), като за тези действия са начислени такси в общ размер на 48,00
3
лв. с ДДС на основание т. 4 от ТТРЗЧСИ.
ЧСИ Д. е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника на *** г. (л.
25 от ИД); на *** г. е наложил запор на банкова сметка на длъжника в „Централна
кооперативна банка“ АД (л.44 от ИД); на *** г. е наложил отново запор на трудовото
възнаграждение на длъжника (л.48 от ИД), за което на основание т. 9 от ТТРЗЧСИ
ЧСИ е начислил такси в общ размер на 54 лева.
В хода на изпълнителното дело, с оглед молба на взискателя от 22.07.2019 г. за
служебно прехвърляне на изп.д. № 739/2015 г. към ДСИ към РС- П., ЧСИ – Д. е
изготвил копие от изпълнително дело, което се установява от приложения към
изпълнителното дело протокол от *** г. (л.66 от ИД), като на основание т. 8 от
ТТРЗЧСИ е начислил такса от 12,00 лв.
ЧСИ съставил сметка № *** г., в която посочил, че ответникът дължи сумата от
156.00 лева с ДДС, за такси по т.3, т.4, т.5, т.8 и т.9 от ТТРЗЧСИ.
Пред първоинстанционният съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която процесната сметка е отразена в счетоводството на ЧСИ
Ш.Д. през *** г., както и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС, но
не е отразена в счетоводството на ответника и не са отразени в дневника за покупки за
съответния период, като и ответника не е заплатил претендираната сума по сметката.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявените искове пред районният съд са с правно основание чл.422 във вр.
чл.415, ал.1 от ГПК и са предявени от процесуално легитимирана страна, при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, относно вземанията, предмет на
настоящето производство, по която ответникът е възразил, като искът е предявен в
преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Предмет на иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване от страна на ищеца в
условията на пълно и главно доказване, че по процесното изпълнително дело са
извършени действия – изпълнителни и технически, за които се дължат такси и
разноски, предмет на процесната сметка № *** г., а ответника при доказване на тези
предпоставки, следва да докаже, че е платил същите, респ. да докаже своите
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Спорни по делото са въпросите свързани с изготвянето на процесната сметка,
дължимостта на начислените в същата такси и разноски, както и до обема на
извършените от ЧСИ да извършва изпълнителни и технически действия в съответствие
с чл.18 от ЗЧСИ.
Преди да се отговори за дължимостта на начислените в процесната сметка такси
и разноски, следва да се отговори на въпроса, дали ЧСИ е овластен от взискателя по
изпълнителното дело да извърши действия по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ.
4
В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ
дава възможност на взискателя да възложи на ЧСИ извършване на посочените в
същата допълнителни действия, като да проучи имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина
на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество, т.е. тази разпоредба
дава възможност взискателят да възложи на ЧСИ извършване на технически действия,
съпътстващи и осигуряващи основните процесуално-правни действия по образувано
изпълнително дело. В този смисъл са решение № 445 от 27.07.2010 г. по гр.д.
№1219/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 120 от 08.07.2011 г. по гр.д. № 1123/2010
г. на ВКС, ТК, ІІ- ро т.о.
Видно от молбата за образуване на изпълнителното дело от 01.08.2015 г., в нея
„НД Мениджмънт“ ООД изрично е посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по
чл.18 ЗЧСИ, поради което възраженията на въззиваемата страна, че чл.18 от ЗЧСИ не
дава пълна свобода за лична преценка на ЧСИ какви действия по изпълнението да
предприема ЧСИ са неоснователни. След като самия взискател по изпълнителното
дело е възложил на ЧСИ да извърши всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, то и
извършените от него в хода на образуваното изпълнително дело справки са извършени
с оглед възложеното му от страна на „НД Мениджмънт“ ООД и необходимостта от
обезпечаване на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело.
В случая следва да се има предвид, че по силата на чл.79, ал.1 от ГПК
Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато: делото
се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя, или бъдат отменени от съда или разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
В действителност нормата на чл.433, ал.1, т.6 от ГПК регламентира възможност
за прекратяване на изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите
авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83, но тази
законова възможност не е приложена от ЧСИ.
Чл.79, ал.3 от ЗЧСИ е регламентира, че за дължимите неплатени такси и
разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК, независимо от размера на вземането.
При така регламентираната от законодателя възможност следва извода, че
закона допуска възможността, дължимите такси и разноски по образуваното
изпълнително дело да не са събрани предварително. Следва да се има предвид и това,
че в случая не се касае за държавни такси, а за такси, които се събират от ЧСИ и са
регламентирани в ТТРЗЧСИ и представляват възнаграждение за извършената от ЧСИ
дейност изразяваща се в събиране на паричното вземане на взискателя. Това изрично е
посочено в мотивите към законопроекта при приемането на ЗЧСИ, където е посочено,
че такса по изпълнението е възнаграждението, което се заплаща на частен изпълнител
за извършеното действие.
Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЧСИ регламентира, че за събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани
от ЧСИ, единият от които се връчва на задълженото лице. Съдържанието на сметката
5
по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ е регламентирано в ал.2 от чл.79 ЗЧСИ, съгласно която в
сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
Във връзка с начисляваните от ЧСИ на такси по ТТРЗЧСИ, в т.11 от
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че несъбирането
от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ, като в мотивите е разяснено,
че точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните
изпълнителни действия съобразно тарифата по чл.78, ал.2 от ЗЧСИ е задължение на
частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на тези задължения представлява
несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е
противоправно поведение.
По силата на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат
от взискателя и по правило се събират авансово, като по изключение разпоредбата на
чл.79, ал.3 от ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана
впоследствие по реда на чл.410, ал.1 от ГПК. При констатиране на несвоевременно
съставени сметки по изпълнението, същото може да се отрази на дисциплинарната
отговорност, която носи ЧСИ, но такава не е предмет на настоящото дело. Дори и да се
приеме, че ЧСИ е извършил нарушение, като не е съставил своевременно сметка за
авансово събиране на дължимите такси, то това не може да доведе до недължимост на
начислените такси в процесната сметка.
От материалите по делото се установява, че ЧСИ е изготвил сметка № *** г. по
чл.79 от ЗЧСИ в която е начислил такси по т.3 от ТТРЗЧСИ – за извършване на
справки за длъжника и неговото имущество; по т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по
пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа; по т.8 за изготвяне на
копие от изпълнително дело и по т.9 - за налагане на запор без извършване на опис,
като е издал и фактура № *** г., като макар и посочена в сметката за начислени по т.5
от ТТРЗЧСИ такси, то такива в уточнителната молба не се твърдят да са начислени.
В уточнението на исковата молба ЧСИ е посочил, че по т.3 от ТТРЗЧСИ е
начислил сума в размер на 96.00 лева за извършени 16 броя справки, които от
приложеното във въззивното производство изпълнително дело се установи, че са били
извършени, поради което и правилно е начислена сумата по т.3 от ТТРЗЧСИ и предвид
липсата на плащане се дължи от ответника.
Установява се от документите съдържащи се в изпълнително дело № 739/2015 г.,
че ЧСИ е извършил и действия по т.4 от ТТРЗЧСИ, като на 03.08.2015 г. е изпратил
уведомление до взискателя с приложени справки за длъжника, на 07.05.2016 г. е
изпратил напомнително уведомление до ТрЗЛ, на 06.10.202016 г. е изпратил
напомнително уведомление до длъжника.
Основателно е възражението на ответника „НД Мениджмънт“ ООД, че не
дължи начислената в процесната сметка такса по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12.00
лева с ДДС за изпратено на 07.04.2020 г. уведомление до ЧСИ за прехвърляне на
изпълнителното дело, тъй като преди изготвяне на сметката по изпълнителното дело не
са били налични доказателства за прехвърляне на вземането на трето лице, както и
6
няма искане за прехвърляне на изпълнителното дело към друг съдия – изпълнител
преди датата на изготвяне на сметката. Информация за това е налична по
изпълнителното дело, която е постъпила при ЧСИ, едва на 01.06.2020 г. При това
положение, макар и закона да допуска ЧСИ да събира таксите авансова, то предвид
липсата на доказателства по изпълнителното дело за прехвърляне на същото към друг
ЧСИ, то ЧСИ –Д. не е имал основание да начисли и авансово претендираната сума в
размер на 12.00 лева, представляваща начислена такса по т.4 от ТТРЗЧСИ за изпратено
от 07.04.2020 г. уведомление до ЧСИ за прехвърляне на изпълнителното дело, поради
което и ответника дължи начислени такси по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 36.00 лева с
вкл. ДДС, а за разликата до пълния претендиран размер от 48.00 лева, искът е
неоснователен и недоказан.
По горните съображения не се дължи от ответника и таксата по т.8 от ТТРЗЧСИ
в размер на 12.00 лева – за изготвяне на копие от изпълнително дело.
От приложеното изпълнително дело се установява изготвянето и изпращането на
1брой запорно съобщение до НОИ за налагане на запор върху пенсията на длъжника,
както и 2 броя запорни съобщения върху банкови сметки на длъжника, за което ЧСИ е
начислил такса по т.9 в размер на 54.00 лева, която също е дължима.
Що се отнася до възражението на ответника, че процесните такси са дължими от
новия взискател – „Севар Бизнес Груп“ ЕООД, поради извършена цесия с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от *** г. по изпълнителното дело, то същото е
неоснователно, доколкото уведомлението за извършената продажба на вземане е
достигнало до знанието на ЧСИ след съставяне на процесната сметка, а освен това в
уведомлението не е посочено и на кого е цедирано вземането, поради което и ЧСИ
няма възможност да узнае за същото докато, цесионера не поиска от ЧСИ да бъде
конституиран по образуваното изпълнително дело като взискател. Такова искане няма
по изпълнителното дело от страна на цесионера. Поради това и възраженията в тази
насока са неоснователни.
Основателно е възражението на ответника, че ЧСИ не е взел предвид при
формиране на претенцията по делото внесените от „НД Мениджмънт“ ООД такси при
образуване на изпълнителното дело в размер на 66.00 лева. В тази връзка от
материалите по изпълнителното дело се установява, че взискателят е внесъл по сметка
на ЧСИ на *** г. сума в размер на 66 лева, представляваща такса за образуване на
изпълнително дело.
Съгласно т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело се дължи такса в
размер на 20.00 лева, върху която следва да се начисли и дължимото ДДС. По делото
няма спор, че ЧСИ е регистриран по ЗДДС, поради което се и дължи ДДС върху
регламентираните в ТТРЗЧСИ такси. При това положение таксата за образуване на
изпълнителното дело, ведно с дължимото ДДС е 24 лева, която е внесена от взискателя
при неговото образуване. Остава сума в размер 42.00 лева, която ЧСИ не е съобразил,
че вече е внесена авансово от взискателя при съставяне на процесната сметка.
С оглед горното от общо дължимата сума с начислен ДДС по процесната
сметка, следва да се приспадне авансово внесената такава в размер на 42.00 лева, както
и неоснователно начислената такса за изпратено на 07.04.2020 г. уведомление до ЧСИ
за прехвърляне на изпълнителното дело по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12.00 лева, и
7
начислената такса в размер на 12.00 лева по т.8 от ТТРЗЧСИ, като дължимият остатък
от начислената сума е в размер на 90.00 лева. При липса на доказателства за платени
такси от страна на ответника в размер на 90.00 лева, следва да се приеме, че сумата в
размер на 90.00 лева се дължи по сметка № *** г.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че предявения установителен иск
по чл.422, вр. чл.415 от ГПК за установяване дължимост на сумата в размер на 156.00
лева с ДДС по сметка № *** г. е частично основателен, поради което решението на
ПРС, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата от 90.00 лева,
представляваща дължими такси и разноски по сметка № *** г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението с искане за издаване на заповед
за изпълнение е основателен, и решението в тази му част следва да бъде отменено, а
вместо него се постанови друго, с което да се признае за установено, че „НД
Мениджмънт“ ООД дължи на ищеца сумата в размер на 90.00 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на същото,
представляваща неплатени такси и разноски по изп. д. № 739/2015 г. на ЧСИ Ш.Д., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г по ч.гр.д.
№ 01805/2020 г. на ПРС. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по производството,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба
на основание чл.78 от ГПК на жалбоподателя се дължат направените в исковото
производство съразмерно с уважената част от иска изчислени в размер на 72.12 лева и
на разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от иска,
изчислени в размер на 187.50 лева. За въззивното производство в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски изчислени в размер на 187.50 лева, или
разноски в общ размер за заповедното, исковото и въззивното производство, изчислени
в размер на 259.62 лева, съразмерно с уважената част на жалбата. Направеното от
ответното дружество възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е уговорено в минимален размер съобразно Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът има право на разноски, като съобразно отхвърлената част на иска на
същия се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер на 121.15
лева, в заповедното производство в размер на 21.15 лева, поради което решението на
ПРС в частта му, с която са присъдени разноски в размер на 450.00 лева следва да се
отмени за разликата над дължимите разноски от ЧСИ в размер на 193.70 лева
съразмерно с отхвърлената част от иска до присъдените такива в размер на 450.00 лева.
За въззивното производство в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 126.92 лева, изчислени съразмерно с отхвърлената част на жалбата.
Предвид цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 във вр. с 69, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 260444 от 09.04.2021 г., постановено по гр.д. № 3773 по
описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният от
ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД
Мениджмънт“ ООД с ЕИК *********, иск да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 90.00 лева, представляваща
неплатени такси и разноски по ИД № 739/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. №
1805/2020 г. на ПРС, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл.78 и чл. 80 ЗЧСИ, предявен от ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ
********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК *********, че „НД
Мениджмънт“ ООД ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 90.00 лева, представляваща
неплатени такси и разноски по т.3, т.4 и т.9 от ТТРЗЧСИ по ИД № 739/2015 г. на ЧСИ –
Ш.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 21.04.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № 1805/2020 г. на ПРС.
ОТМЕНЯ решение № 260444 от 09.04.2021 г., постановено по гр.д. № 3773 по
описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в частта за разноските, с която ЧСИ Ш.Д. с
рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** е осъден да заплати на „НД
Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********* разликата над сумата от 193.70 лева до
присъдената сума от 450.00 лева – разноски по заповедното и първоинстанционното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260444 от 09.04.2021 г., постановено по гр.д. №
3773 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********** сумата от 126.92 лева – разноски по
въззивното производство.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ
– Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** сумата от 447.12 лева - разноски по
заповедното, исковото и въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9