Определение по дело №65/2020 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 167

град Шумен, 12.03.2020 г.

 

Шуменският окръжен  съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март,  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                              Председател: М. Маринов

                                                                     Членове:1. Р.Хаджииванова

                                                                                  2. мл.с. С. Стефанова

 

като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова В.ч.гр.д. №65 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД гр. С., действащо чрез пълномощника си адв. Д.Ц., против разпореждане № 3887/04.12.2019 г. по гр.д.№ 742/2019 г. на ШРС, с което първоинстанционният съд е върнал исковата молба, прекратил производството по делото и обезсилил заповед № 1606/08.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3254/2018 г. на ШРС. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че е изпълнил указанията на съда за довнасяне на държавна такса, като е изпратил документа за внесената такса по пощата в срок, съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК. Моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваното разпореждане.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.

Ответникът по частната жалба не е изразил становище по нея в срока по чл.276, ал.1 ГПК.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за основателна, поради следното:

Гр.д.№ 742/2019г. на ШРС е образувано по искова молба, предявена от „А1 България“ ЕАД гр. С., действащо чрез пълномощника си адв. Д.Ц., против Г.Ц.Я.,          с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1606/08.11.2018 г. издадена по ч.гр.д.№ 3254/2018 г. на ШРС, суми.

С определение № 3557/06.11.2019 г. исковата молба е оставена без движение с указания към ищеца на основание чл.129, ал.2, вр. с чл.128, т.2 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да довнесе държавна такса по сметка на Шуменски районен съд в размер на 100лв. за водене на делото. Съдът е приел, че с оглед уточнението в молба рег. № 19456/06.11.2019 г. ищецът дължи държавна такса в общ размер на 250 лв., а по делото са заплатени 150 лв.

С разпореждане № 3887/04.12.2019 г. по гр.д.№ 742/2019 г., ШРС върнал исковата молба на ищеца, прекратил производството по делото и обезсилил Заповед № 1606/08.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3254/2018 г. на ШРС, поради непредставяне в срок на документ за довнесена държавна такса.

Видно от върнатият отрязък от съобщение на ищеца е съобщено за указанията на 21.11.2019 г. С молба рег.№ 21664/09.12.2019 г. в изпълнение на дадените указания ищецът е представил документ за довнесена държавна такса в размер на 100лв. Молбата е изпратена по пощата и носи пощенско клеймо – 26.11.2019 г. Към частната жалба е приложено и копие от известие за доставяне - обратна разписка, видно от което, на 26.11.2019 г. ищецът е изпратил до ШРС молба с довнесена държавна такса по гр.д.№ 465/2019 г. и гр.д. № 742/2019 г. /настоящото/.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Срокът за отстраняване нередовности на исковата, съгласно чл.129, ал.2 ГПК е едноседмичен и преклузивен. Съгласно чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. В случая, ищецът е бил уведомен за указанията на съда, респ. последиците по чл.129, ал.3 ГПК на 21.11.2019 г. Срокът за тяхното отстраняване /изчислен съгласно чл.60, ал.4 ГПК/, изтича на 28.11.2019 г. Преди изтичането на този срок – на 26.11.2019 г. ищецът е изпратил по пощата от гр. С. молба с документ за довнесена държавна такса по гр.д. № 742/2019 г. на ШРС. Ето защо указанията са били изпълнени в срок, поради което постановеното разпореждане за връщане на исковата молба, прекратяване производството и обезсилване заповедта за изпълнение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.  

Само за пълнота следва да се посочи, че в случая дори е внесена държавна такса в по-висок размер. С оглед разпоредбата на чл.72,ал.2 ГПК /действаща в редакцията й, изм. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. /, за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси. Разпоредбата, за разлика от редакцията преди изменението, е подчинена на принципа "един интерес – една такса", въведен от законодателя, за да улесни достъпа до правосъдие, поради което критерий за определяне размера на дължимата държавна такса е не броят на предявените искове, а дали с всеки от тях се защитава един интерес или се защитават различни интереси.  

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.                

 Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ОТМЕНЯВА разпореждане № 3887/04.12.2019 г. по гр.д.№ 742/2019 г. на ШРС, с което е върната исковата молба на ищеца „А1 България“ ЕАД гр. С., прекратено производството по делото и обезсилена Заповед № 1606/08.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 3254/2018 г. на ШРС, като връща делото  на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.   

            Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                               2.