РЕШЕНИЕ
№ 05.10.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На четвърти септември,
две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №232 по описа
за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание
чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ от „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК-
*********,със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Христофор
Колумб“№43, представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. и Р. Б. , против
Община Септември, БУЛСТАТ- *********, с адрес гр.Септември, ул. „Александър
Стамболийски“№37А, представлявана от вр. изп. длъжността кмет Л. Е. , с цена на иска
613.45 лв.
В исковата молба се твърди, че на
15.06.2014 г. в тъмната част от денонощието, в с. Б. , община С. е настъпило
ПТП с участието на л. а. „М. 200 Ц“, с peг. № РВ ****МТ, управляван от
собственика З.К., в резултат на което са настъпили материални щети. Мястото е
било посетено от контролните органи, които са констатирали обстоятелствата,
условията и причините за ПТП - автомобилът е навлязъл в дупка на платното за
движение, в резултат на което са спукани предна и задна десни гуми. Контролните
органи не са констатирали нарушения на правилата за движение от страна на водача
и спрямо него не е взимано административно отношение.
Твърди се, че за увредения лек
автомобил е имало сключена доброволна имуществена застраховка „Каско на МПС“ в
ЗД „Евроинс“ АД, застрахователна полица № 00500100038623 с период на покритие
07.07.2013 г. - 06.07.2014 г.
Сочи се, че след подадено искане
за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, в дружеството е
заведена щета №**********.
Сочи се, че на увредения л. а. „М.
200 Ц“ с peг. № РВ ****МТ е извършен оглед на щетите от експерти на
дружеството, като в протокол са описани също така допълнително установените
вследствие на произшествието увреждания.
Твърди се, че ремонтът е бил
извършен в автосервиз „Стар Моторс“ ЕООД, като по изрично желание на
собственика стойността на увредените гуми (с 20% износване) му е изплатена, а
за ремонта на джантите, тенекеджийските и бояджийски дейности е издадена
фактура № **********/08.7.2014 г. на стойност 149,32 лева. На 30.7.2014 по
банковата с/ка на З.К. са преведени 332,60 лв., а на 28.11.2014 г. по сметката
на автосервиза - 149,32 лв. или общо 481,92 лв.
Сочи, че след изплащане на
застрахователното обезщетение, респ. стойността на ремонта на увреденото
имущество, на основание чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователят по
имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и разноските сторени за
определянето му. На основание чл. 8, вр. чл. 19, ал.1, т. 2 от Закона за
пътищата общинските пътища са публична общинска собственост и се управляват от
кметовете на съответните общини. На това основание смята, че отговорност за
състоянието на пътната настилка на пътя на който е осъществено
пътно-транспортното произшествие, а именно: с. Б. . ул. „Втора“, носи община С.
и претенцията следва да бъде отправена
към кмета на община Септември, в чийто район е настъпило процесното ПТП.
Твърди се, че с peг. №
РК-003/563/7/15.05.2015 г. до община С. е била изпратена Регресна покана, с
която представляващият общината орган е бил уведомен за възникналото в тежест
на общината парично задължение и е бил поканен да го уреди извънсъдебно. Видно
от приложената обратна разписка, поканата е получена в община С. на 19.5.2015
г. и след изтичането на дадения срок - 30.5.2015 г. тя е изпаднала в забава, а
за „ЗД Евроинс“ АД на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е
възникнало правото за вземане за обезщетение за забавено плащане в размер на
131,53 лв., смятано от 31.05.2015 г. до 06.02.2018 г. На 08.06.2015 г. в дружеството
е постъпило писмо от кмета на Община С. с отказ за плати.
Твърди се, че след писмения
отказ, за „ЗД Евроинс“ АД възниква правният интерес да търси вземането си по
съдебен ред.
Моли съдът на основание чл. 213,
ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), да осъди ответната Община Септември,
представлявана от кмета М.Р., да заплати на „ЗД Евроинс“ АД сумата в размер на
481,92лева, представляващи общия размер на пратеното застрахователно
обезщетение на сервиз „Стар Моторс“ ЕООД и на увредения собственик З.К.К.,
както и 15 лева разноски, сторени за неговото определяне и регламентирани в чл.
213, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата в размер на 131,53 лева - обезщетение за
забавено плащане на основание чл. 86, ал.1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, считано
от 31.05.2015 г. до 06.02.2018 г. на главницата от 481,92 лв., сумата в размер
на 100 лева - платена държавна такса, както и всички други разноски които бъдат
сторени във връзка с настоящото производство.
В изпълнение на изискването на
чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва номер на банковата сметка на дружеството. Сочат
се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответната община, с който се оспорва изцяло
предявения иск, както по основание, така и по размер.
Твърди се, че видно от
представения протокол за ПТП съставителят на същия не е присъствал на
реализиралото се произшествие, нито има извършен от него на място оглед, при
който съставителят на протокола да е възприел непосредствено наличието на дупка
със соченото от водача местоположение /показаното на схемата местоположение на
дупката е по данни на водача/, поради което относно механизма на настъпване на
произшествието и наличието на дупка, считам че протоколът не представлява
официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, независимо че е съставен
по предвидените в закона ред и форма, от оправомощено длъжностно лице и в кръга
на възложените със закон правомощия. В този смисъл се оспорват констатациите в
протокола за ПТП.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че констатациите в такъв протокол /сами по себе си/ не представляват
доказателствено средство, т.е. не са представени доказателства, че вредата е
настъпила вследствие на преминаване на автомобила през дупка, намираща се на соченото
място - общински път в с. Б. . В този смисъл съставителят на протокола за ПТП
не е пряк очевидец на произшествието. От друга страна не се представят
доказателства, че посочените вреди са причинени именно в соченото време и на
соченото място.
Счита, че констатациите на самия
протокол за ПТП са недостатъчно конкретизирани /същите не изясняват
категорично, еднозначно, подробно - механизмът на настъпване на процесния
инцидент/.
Оспорва стойността на гумите - не
е посочено как е изчислена тяхната стойност и на какво основание е заплатена
сумата от 332.60 лева. Счита, че гумите не са индивидуализирани.
Относно другите вреди, за които
се претендира обезщетение, а именно ремонт на джанти тенекеджийски и бояджийски
дейности – счита, че сочените вреди не могат да настъпят в следствие на
преминаване на автомобил през дупка. На следващо място тези вреди не са описани
в протокола за ПТП. От друга страна огледът от експерти на ищцовото дружество,
при който са установени тези вреди е извършен няколко дни след датата, на която
се твърди, че е настъпило ПТП, а именно на 18.06.2016 г. Твърди, че от
представената фактура за отремонтиране на тези други вреди, също не става ясно
в какво точно се изразяват те.
Сочи, че така както се твърди в
исковата молба, че произшествието е настъпило в населено място, а именно с. Б. ,
и също така, че контролните органи не са констатирали нарушение на правилата за
движение, предвид тези твърдения, счита, че за да бъдат спукани и двете гуми на
процесното МПС, то преминаването през дупка би следвало да бъде с много висока
скорост, т.е. при спазване на правилата за движение и конкретно ограничението
на скоростта в населени места, преминаването на автомобилните гуми през дупка
не би довело до тяхното спукване, а вероятността да се повредят и двете гуми
/предна и задна от страната на дупката/ е минимална, тъй като още при
преминаването на предната гума водачът на автомобила би спрял и би предотвратил
преминаването и на задната гума. Счита, че сочените повреди по гумите на
автомобила са характерни за преминаване на автомобил през дупка с висока
скорост.
Моли се съдът да отхвърли изцяло
предявения иск, като в полза на ответната страна присъди сторените
съдебно-деловодни разноски.
Не възразява да бъдат приети
представените с исковата молба писмени доказателства. Не възразява да бъдат
допуснати исканите експертизи със задачите, поставени от ищеца с исковата
молба.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
изложената в исковата молба фактическа обстановка, като приема, че на 15.06.2014 г. в тъмната част от денонощието, в
с. Б. , община С. е настъпило ПТП с участието на л. а. „М. 200 Ц“, с peг. № РВ ****МТ,
управляван от собственика З.К., в резултат на което са настъпили материални
щети по автомобила. Мястото е било посетено от контролните органи, които са
констатирали обстоятелствата, условията и причините за ПТП - автомобилът е
навлязъл в дупка на платното за движение, в резултат на което са спукани предна
и задна десни гуми.
От приетите по делото доказателства се установява, че за
увреденият лек автомобил е имало сключена доброволна имуществена застраховка
„Каско на МПС“ в ЗД „Евроинс“ АД, застрахователна полица № 00500100038623 с
период на покритие 07.07.2013 г. - 06.07.2014 г.
По повод на настъпилото ПТП, в
ищцовото дружество е била заведена щета №**********, като по делото е приложена
образуваната преписка.
С възлагателно писмо от
18.06.2014г., на автосервиз „Стар Моторс“ е било възложено извършването на
ремонт на л. а. „М. 200 Ц“, с peг. № РВ ****МТ, като по изрично желание на
собственика на автомобила, стойността на увредените гуми (с 20% износване) му е
изплатена, а за ремонта на джантите, тенекеджийските и бояджийски дейности е
издадена фактура № **********/08.7.2014 г. на стойност 149,32 лева. На
30.7.2014 по банковата сметка на З.К. са били преведени 332,60 лв., а на 28.11.2014 г. по сметката на
автосервиза - 149,32 лв. или общо 481,92 лв.
До ответната община е била
изпратена покана с peг. № РК-003/563/7/15.05.2015 г., с която представляващият
общината орган е бил уведомен за възникналото в тежест на общината парично
задължение и е бил поканен да го уреди извънсъдебно. Видно от приложената
обратна разписка, поканата е получена в Община С. на 19.5.2015 г.
По делото е приложен отговор на
Община С. на получената регресна покана от 08.06.2015г., видно от съдържанието
на който, ответникът не е изплатил претендираната сума от 481.92лв.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява
както от приложените по делото писмени
доказателства, така и от разпита на св. З.К.
, който в показанията си конкретизира с точност мястото на настъпване на ПТП.
Съгласно показанията на свидетеля, пътното произшествие е настъпило в началото на излизане от с. Б. в посока гр. Септември- пътен участък, в който
имало дупка, която водачът на автомобила не забелязал поради силният дъжд и
тъмнината . От показанията на св.К. се установява, че произшествието е
настъпило на територията на с. Б. . Св. К. не е спряла веднага, тъй като е
пътувала сама в автомобила, в тъмната част от денонощието, и е било страх да
спре автомобила на неосветено и необезопасено място.
В хода
на производството по делото била назначена и извършена съдебна автотехническа
експертиза, видно от заключението по която, процесното ПТП е настъпило на
15.06.2014г., около 00.45 часа в с. Б. , общ. Септември, след като
управляваният от св. К. автомобил е попаднал в необезопасена дупка на пътя с
неустановени размери, която е била незабележимо препятствие за водача.
Получените повреди по автомобила и описани в щетата на застрахователя, съответстват да са получени
по изяснения механизъм на произшествието. Налице е причинно-следствена връзка
между щетите, нанесени на десните гуми и джантите на автомобила и изяснения механизъм на
произшествието. Настъпилите вреди по лек автомобил, марка „М. 200 Ц“, с peг. №
РВ ****МТ напълно съответстват на установения и описан механизъм на
произшествието, като необходимата сума за възстановяване на щетите по средни
пазарни цени възлиза на 497.07 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, както и от заключенията на вещите лица.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази
следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./. Цитираната разпоредба от КЗ предвижда
възможност с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят да
встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, до размера на
платеното обезщетение. За да бъде уважен така предявеният иск, страната следва
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки - валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество;
настъпване на застрахователното събитие и причинно-следствена връзка между събитието
и вредите; размер на вредите; изплащане на обезщетението; вредите да са
причинени вследствие от противоправно деяние (действие или бездействие).
В настоящия случай съдът счита,
че по делото по безспорен и категоричен начин се установи наличието на
горепосочените предпоставки за уважаване на претенцията. На първо място с
представения застрахователен договор ищецът установи, че между него и собственика
на пострадалото МПС е налице валидно сключен договор за застраховка в рамките
на действие, на който настъпва застрахователното събитие. Безспорно се
установява от представените писмени доказателства, че е налице плащане на
застрахователя по реализирания застрахователен риск в рамките на сключения
договор. По делото се установи механизмът на настъпилото ПТП, както и причинно
– следствената връзка между същото и нанесените щети по автомобила. С плащането
на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, което е било сторено в настоящото производство.
Видно от протокол за ПТП №
1435879/15.06.2014г., на 15.06.2014 г., в тъмната част на денонощието, е
настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на л. а. „М. 200 Ц“, с
peг. № РВ ****МТ, управляван от собственика З.К.. Движейки се в посока с.
Злокучене, на края на с. Б. ,обл. Пазарджик,лекият автомобил е навлязъл в дупка
на пътното платно , поради което са настъпили щети по предна дясна и задна
дясна гума на автомобила. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното
лице на мястото на произшествието, което се установява и от свидетелските показания
на св. К., които съдът кредитира. Съгласно показанията на св. К., отзовалите се
на нейният сигнал полицейски служители са се върнали на мястото на ПТП /изхода
на с. Б. в посока гр. Септември/ и са
установили дупката на пътното платно, в която е пропаднала колата й.
В представения по делото Протокол за ПТП е отразено, че причината за
настъпването на произшествието, е попадането на автомобила в дупка на пътното
платно. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документи като
такъв, се ползва с материална доказателствена сила и установява, че фактите са
се осъществили така, както е отразено в този документ. Въпреки че контролният
орган не е възприел лично и непосредствено момента на попадане на автомобила в
дупката на пътното платно, следва да се приеме, че наличието на препятствието
на пътя /дупка/ и настъпилите последици за автомобила, са били възприети от
него. Скицата, съдържаща се в този протокол, която е била изготвена лично от
контролният орган и в която е отбелязано местоположението на автомобила и
препятствията на пътя, също се ползва с доказателствена сила. Възприятията на
контролният орган са непосредствено след настъпване на ПТП- около един час
по-късно, същите са били отразени в създадения официален документ, поради което
съдът следва да кредитира същите. Ето защо по отношение на възприетите от
съставителя факти, а именно наличието на необезопасена дупка на пътното платно
/обозначена на скицата в протокола/ и видимите щети по автомобила, документът
има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК.
Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението
си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът
обвързва съда с материална доказателствена сила. Поради изложеното съдът
приема, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя
– необезопасена дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването й. В тази
насока са и показанията на св. К., която е категорична, че именно на това място
/ изхода на с. Б. в посока гр.
Септември/, управляваният от нея автомобил е попаднал в дупка на пътя, в
резултат от което са били причинени и съответните щети по автомобила.
Според заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, от техническа гледна точка, при описания механизъм, е напълно
възможно на автомобила да бъдат увредени
именно частите и детайлите, за които дружеството е изплатило застрахователно
обезщетение. Експертът сочи, че щетите, удостоверени от длъжностното лице, се
намират в причинна-връзка с механизма на ПТП, описан в протокола. Според вещото
лице, стойността на ремонтно-възстановителните дейности е 497,07 лв.
Предвид изложеното, съдът намира
направеното от ответника оспорване за различен механизъм на ПТП за недоказан от
страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да
установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства
са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до
тяхната неоснователност.
Отделно, не се доказаха при
условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за
такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат /твърдението, че към момента на настъпване на ПТП, водачът
К. се е движела с висока скорост, неспазвайки правилата за движение и
ограниченията в населено място/. Точно обратното- по делото се установи, че
единствената причина за увреждането е било попадането на МПС- то в
необезопасено и необозначено препятствие на пътя- дупка на платното. Не се
констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг
механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
Към датата на ПТП ищецът е имал
качеството застраховател по застраховка „Каско” с предмет увредения автомобил –
застрахователна полица № 00500100038623 с период на покритие 07.07.2013 г. -
06.07.2014 г. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че на 30.7.2014г. по банковата сметка на З.К. са били преведени от
ищцовото дружество 332,60 лв., а на
28.11.2014 г. по сметката на автосервиза - 149,32 лв. или общо 481,92 лв.С
оглед изложеното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от
ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил на
увреденото лице обезщетение в съответен размер.
Налице е основание за възникване
на регресното право. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата
на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е
по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило
/неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество
на вещта. Не се спори между страните, че
пътят, на който е настъпил процесният инцидент, се намира на територията на
Община Септември, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП,
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително
да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да
отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на
пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото не се твърди и не
се доказва от страна на ответника, тази дупка да е била обезопасена с нарочен
пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да
е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите
на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и
да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради
което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация
срещу ответника. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва
да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС, не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре. Гореизложеното води до
основателност на иска, т.к. с бездействието си Община С. е станала
причина за настъпване на застрахователното събитие.
Както се посочи, според
заключението на САТЕ, общата сума, необходима за пълно възстановяване на
увредения автомобил, към датата на ПТП, възлиза на сумата от 497,07 лева,
поради което предявеният иск с правно основание чл.213,ал.1 от КЗ в размер на 481,92лева, представляващи общия размер на
пратеното застрахователно обезщетение на сервиз „Стар Моторс“ ЕООД и на
увредения собственик З.К.К., както и 15 лева разноски, сторени за неговото
определяне и регламентирани в чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), следва да бъде
уважен изцяло. С Решение от 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009 г. на І-во
ТО, ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна
практика на ВКС, по аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009
г., е прието, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие - чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо
лице. Следователно, регресното право на ищеца е в обема на пазарната стойност
на причинените вреди.
Действително, в своето заключение
и в разясненията, дадени в открито съдебно заседание пред съда, вещото лице е
посочило,че не е установило каква е точно марката на гумите, поради което
експертът е подбрал марка, която по принцип се монтира на автомобили с марка „М. “ и има средни
пазарни стойности и съответствие с размера на гумите. Това обстоятелство обаче,
според настоящият съдебен състав, не е в състояние само по себе си да
компрометира заключението на вещото лице, което е обосновано и компетентно
изготвено, поради което възражението на ответника в тази насока следва да бъде
отхвърлено.
С оглед това регресното вземане е
дължимо, а искът за заплащането му е основателен.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Спрямо пострадалия, деликвентът изпада в
забава от датата на непозволеното увреждане / арг. чл.84, ал.3 ЗЗД/, а по
отношение на встъпилия по реда на чл.213 КЗ /отм./ застраховател – от деня на
поканата, по арг. от чл.84, ал.1 ЗЗД. При това положение, ответникът дължи и обезщетение за забава, тъй като е бил надлежно
поканен да изпълни задълженията си към ищцовото дружество. От приетите по
делото доказателства се установява, че до ответната община е била изпратена
покана с peг. № РК-003/563/7/15.05.2015 г., с която представляващият общината
орган е бил уведомен за възникналото в тежест на общината парично задължение и
е бил поканен да го уреди извънсъдебно. Видно от приложената обратна разписка,
поканата е получена в Община С. на 19.5.2015 г. Следователно от тази дата е
започнал да тече срокът от 10 дни, даден с регресната покана, след който
ответникът е изпаднал в забава относно заплащане на вземането по чл.213 КЗ/отм./ Обезщетението се равнява на законната лихва, а изискуемостта на
вземането за лихва настъпва с всеки изминат ден / в този смисъл - Решение № 54 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 5927/2007 г., I г. о., ГК/.
Предвид изложеното, следва да се
уважи и предявеният акцесорен иск за заплащането на сумата в размер на 131,53 лева - обезщетение за
забавено плащане на основание чл. 86, ал.1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, считано
от 31.05.2015 г. до 06.02.2018 г. на главницата от 481,92 лв.
По отношение на разноските - При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, които според приложения списък с разноски, са в общ размер от 350,00
лева /държавна такса в размер на 100.00лв., както и внесен депозит за
възнаграждение на ВЛ в размер на 250.00лв./
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община
Септември, БУЛСТАТ- *********, с адрес гр.Септември, ул. „Александър
Стамболийски“№37А, представлявана от вр. изп. длъжността кмет Л. Е. , ДА ЗАПЛАТИ НА „Застрахователно
дружество Евроинс“АД, ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Христофор Колумб“№43, представлявано от изпълнителните директори Й.
Ц. и Р. Б. , сумата в размер на 481,92лева /четиристотин осемдесет и един лева
и деветдесет и две стотинки/, представляващи общия размер на платеното
застрахователно обезщетение на сервиз „Стар Моторс“ ЕООД и на увредения собственик
З.К.К., ЕГН- ********** по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС”,
по полица № 00500100038623 от 05.07.2013
г., за причинени щети на лек автомобил, „М. 200 Ц“, с peг. № РВ ****МТ, собственост на З.К.К., ЕГН- **********, управляван от
последната ; сумата 15.00лв. /петнадесет/ лева разноски, сторени за неговото
определяне и регламентирани в чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.); както и сумата в
размер на 131,53 лева /сто тридесет и един лева и петдесет и три стотинки/ -
обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86, ал.1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, считано от 31.05.2015 г. до 06.02.2018 г. на главницата от 481,92 лв.
ОСЪЖДА Община
Септември, БУЛСТАТ- *********, с адрес гр.Септември, ул. „Александър
Стамболийски“№37А, представлявана от вр. изп. длъжността кмет Л. Е. , ДА ЗАПЛАТИ НА „Застрахователно
дружество Евроинс“АД, ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Христофор Колумб“№43, представлявано от изпълнителните директори Й.
Ц. и Р. Б. , сумата в размер на 350.00лв. /триста и петдесет лева/ , представляващи
разноски по настоящото дело, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен
съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: