Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 178 / 21.02.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
при секретар Десислава Фотева,
изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2219/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът – директор
на Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас, чрез представител по
пълномощие юрисконсулт А.К., е оспорил решение № 1050/11.11.2022г., постановено
по АНД № 3111/2022г. по описа на Районен съд Бургас. С решението е отменено
наказателно постановление № 48/22.06.2022г. на и.д. директор на РИОСВ Бургас, с
което за нарушение на чл.95, ал.1 във вр. с чл.81, ал.1,т.2 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл.162, ал.1 от същия закон на
„ЛИМЕЦ 1975“ ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер на 5000 лв.
Касаторът твърди, че
оспореното решение е неправилно и немотивирано. Според мотивите на касационната
жалба при издаване на обжалваното наказателно постановление са спазени всички
процесуални правила, касаещи както производството по установяване на
нарушението, така и реда за съставяне на АУАН и наказателно постановление.
Посочени са всички факти, които са от значение за съставомерността на деянието.
По тази причина касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено, а по
съществото на спора да бъде потвърдено издаденото от него наказателно
постановление.
В съдебно заседание
касаторът – редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация
– „ЛИМЕЦ 1975“ ЕООД, чрез представител по пълномощие адвокат Р., оспорва
жалбата и иска съдът да остави в сила обжалваното решение, което счита за
правилно.
Представителят на
прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното
решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказателната
отговорност на „ЛИМЕЦ 1975“ ЕООД е ангажирана за това, че на 05.05.2022г. в
имоти с идентификатори 81178.56.1, 81178.56.2 и 81178.56.3 по Кадастралната
карта на гр.Черноморец, община Созопол, се осъществявали строително-монтажни
дейности, изразяващи се в изкопаване на изкопи и изграждане на техническа ВиК
структура без да са съгласувани с РИОСВ и без да е издаден административен акт
по реда на глава Шеста от Закона за опазване на околната среда.
В наказателното
постановление е описано, че при проверката е констатирано наличието на
канализационни отклонения, около 30 на брой, както и водопроводни отклонения.
Монтирани били 3 бр. ел. табла, както и изведени ел. кабели. Теренът бил
изравнен със строителна техника и подготвен за бъдещи застройки. Трите имота
били оградени с ограда от бетонови колове и метална мрежа, а в тях бил установен
един багер, който към момента на проверката не работел.
Така описаните факти
са квалифицирани като нарушение на чл.95, ал.1 във вр. с чл.81, ал.1, т.2 от
ЗООС, за което на основание чл.162, ал.1 от същия закон на „ЛИМЕЦ 1975“ ЕООД е
наложена цитираната по-горе имуществена санкция.
С обжалваното решение
съдът е отменил наказателното постановление, като е приел, че са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на
защита на санкционираното лице, а освен това, според съда, нарушението не е
доказано по несъмнен начин. В мотивите на решението е посочено, че санкционната
норма на чл.162, ал.1 от ЗООС е бланкетна – предвижда налагане на
административно наказание за нарушения на ЗООС без да очертава съставомерни
признаци, като всъщност препраща към други правила и норми, регламентирани в
този закон, които уреждат някакво дължимо поведение. Посочените от органа като
нарушени две други норми предвиждат писмено уведомяване на компетентния орган и
обявяване на интернет страницата на инвестиционното предложение, което от своя
страна компетентният орган също трябва да обяви на своята интернет страница
(чл.95, ал.1 от ЗООС) и извършване на екологична оценка и оценка на въздействия
върху околната среда на планове, програми и инвестиционни предложения за
строителство, дейности и технологии или техните изменения или разширения, при
чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда
(чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС). Така според Районния съд в крайна сметка не става ясно
за какво деяние е санкционирано дружеството – за това, че не е представило
инвестиционното предложение от компетентния орган и не го е обявил на интернет
страницата си или за това, че компетентният орган не е постановил
административен акт. Освен това, както в АУАН, така и в наказателното
постановление не е посочено качеството на лицето, заради което то е трябвало
предприеме едно или друго действие по ЗООС. Никъде не е посочено на имот или на
част от него наказаният субект е собственик. Не се твърди и да е възложител.
Тоест, няма констатации на органа в какво качество „ЛИМЕЦ 1975“ ЕООД е длъжен
да инициира процедура по одобряване на инвестиционното предложение. Липсват
установени факти, от които да се направи извод, че дружеството е възложител на
това инвестиционно предложение. Според съда въобще не е доказано участието на
наказаното лице в извършване на нарушението в изискуемия от процесуалния закон
несъмнен начин. Изводите си органът е направил само въз основа на факта, че
това дружество притежава някаква идеална част от имота, въпреки че този факт не
може да се изведе от описанието на нарушението в АУАН и НП, тъй като там не е
споменат. По тези съображения съдът е отменил наказателното постановление.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
В касационната жалба
са описани факти, които е следвало да бъдат описани в АУАН и наказателното
постановление, но там отсъстват. Действително, както е приел и Районният съд,
фактите, описани в наказателното постановление, са някаква индиция, че на
посоченото място започват строително-монтажни дейности, а същевременно за тях
не е осъществена процедурата по глава Шеста от ЗООС. За да се ангажира обаче конкретната
отговорност на даден субект, следва да се установи с доказателства, че именно
този субект е лицето, задължено да инициира процедурата по глава Шеста от ЗООС,
както и ясно да се опише, че отговорността му се ангажира за това, че е
започнал да извършва реално строително-монтажни работи, въпреки че не е
започнала и няма приключила процедура по глава Шеста от ЗООС, а тя приключва с
издаване на влязъл в сила административен акт, с който се извършва оценка на
въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за
строителство, чието осъществяване е констатирано.
Правилни са и
изводите на районния съд относно отсъствие на описани в наказателното
постановление факти, сочещи, че дружеството е възложител на инвестиционното
предложение. От начина, по който е описано нарушението в наказателното
постановление, въобще не може да се разбере по каква причина
административнонаказващият орган е приел, че именно „ЛИМЕЦ 1975“ ЕООД следва да
понесе административно наказание за описаното нарушение. В преписката няма
доказателства, които да установяват, че това дружество е извършило нарушението,
освен извадки от персоналната партида на дружеството в Агенцията по
вписванията, от които се установява, че то притежава някакви идеални части от
имотите.
Във възраженията,
описани в касационната жалба, се съдържат повече логически връзки, които
описват ясно и по-детайлно нарушението, но по този начин не може да се санира
пропускът, осъществен при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление. Въпреки това и в самата касационна жалба се твърди, че „ЛИМЕЦ
1975“ ЕООД е възложител без да се обоснове кои доказателства водят до този
извод.
По изложените
съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с
чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1050/11.11.2022г., постановено по АНД № 3111/2022г. по описа на Районен съд
Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: