№ 381
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000271 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адвокат КР. П. К. – процесуален
представител на ИВ. Г. П. против решение № 15 от 09.03.2022 г., постановено
по т. д. № 151 по описа за 2021 на Пазарджишкия окръжен съд, с което е
отхвърлен предявения иск от ИВ. Г. П., срещу „Д. - ОЗ“ ЕАД, за
възстановяване на сумата от 40000 лева, която е заплатена като обезщетение
на К. Л. П. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на брат й ВЛП,
настъпила в резултат на ПТП от 03.05.2015 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска - 08.10.2021 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 229 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ, като неоснователен.
В подкрепа на въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното
решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Искането е да
това решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи
предявения иск, както и в полза на жалбоподателя да се присъдят
направените деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Д-ОЗ“ ЕАД, с който се изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна, съответно че обжалваното решение е правилно. Искането е да
се потвърди решението и да се присъдят направените деловодни разноски –
1
адвокатско възнаграждение за представящия дружеството юрисконсулт.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е било образувано по
предявен от ИВ. Г. П. против „Д-ОЗ“ ЕАД осъдителен иск, с правно
основание чл. 229 КЗ /отм. 01.01.2016 г./, за възстановяване на сумата от 40
000 лева, която е заплатена лично от ищеца като обезщетение на К. Л. П. за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на брат й ВЛП, настъпила в
резултат на ПТП от 03.05.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 08.10.2021 г. до окончателното плащане.
Искът се основава на следните относими към спорното правоотношение
и установени по делото факти:
С влязла в сила присъда № 20/07.05.2019 г., постановена по нохд № 770,
по описа за 2017 г. на Софийски окръжен съд, ищецът ИВ. Г. П. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 54 от НК - причиняване по непредпазливост на смъртта
на ВЛП вследствие на ПТП на 03.05.2015 г. Със същия съдебен акт, съдът се е
произнесъл и по предявения в наказателното производство от К. Л. П. като
граждански ищец против И.П. иск, като е осъдил същия да заплати на К. Л. П.
обезщетение от 40000 лева за причинените й неимуществени вреди от
смъртта на брат й, както и да заплати на К. Л. П. и на ВКИ обезщетение от
700 лева за причинените на починалия в хода на производството Л. И. (баща
на В. П.) имуществени вреди - разходи за погребение от смъртта на сина му и
800 лева - заплатен адвокатски хонорар.
Присъдените с присъдата обезщетения са били изплатени от
делинквента И.П. на увредените лица по изпълнително дело № 258/2021 г. на
ЧСИ Д. С., рег. № *** от КЧСИ. Поради пълното погасяването на главниците,
лихвите и разноските по това дело, в размер на 44 326.74 лева и на 9 876.22
лева, от които – и сумата от 41 036 лева в полза на К. П., изпълнителното
производство било прекратено с постановление на ЧСИ, влязло в сила на
12.05.2021 г.
По делото е безспорно установено, че за лекия автомобил марка „М.“
модел „С. С.“ с рег. № *****, при управлението на който е причинено пътно-
транспортното произшествие на 03.05.2015 г., е имало сключена застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
******** със срок на валидност от 19.06.2014 г. до 19.06.2015 г., с ответното
дружество „Д-ОЗ“ ЕАД.
Изплащането на обезщетението на увреденото лице, което е свързано с
произшествието, както и наличието на валидна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, според ищеца, обуславяли правния му
интерес да встъпи в правата на увредения срещу застрахователя. Отказът на
2
застрахователя да му възстанови заплатената като обезщетение сума,
покриваща се от застраховката, на свой ред е обусловил правния интерес на
И.П. от предявяване на иска по чл. 229 КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ
/Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ срещу
застрахователя.
За да отхвърли предявения иск, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че
ищецът не доказал наличието на всички кумулативно предвидените
предпоставки от фактическия състав на нормата на чл. 229 от КЗ (отм.) в това
и число и наличието на отношения на трайна и дълбока емоционална връзка
между починалия вследствие ПТП и неговата сестра К. П., което да обоснове
извод за действително причинени й от смъртта вреди, от което да се изведе,
че същата се явява увредено лице.
Решението е правилно.
Във въззивната си жалба ищецът поддържа доводите в подкрепа на
предявения иск, че наличието на влязла в сила присъда като основание за
възникване на гражданската му отговорност по отношение на увреденото
лице; наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
ответното дружество и заплащане на присъденото в полза на увреденото лице
обезщетение, са достатъчни, за да се реализира отговорност на застрахователя
за заплащане на застрахователното обезщетение.
Доводите не могат да бъдат споделени, поради следното:
Както е отбелязал и първоинстанционният съд в доклада си по делото, а
и в постановено решение, в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на кумулативно изискуемите предпоставки, съдържащи се в
хипотезата на чл. 229 КЗ /отм./: основание за възникване на гражданска
отговорност на ищеца, в което да е реализиран фактическия състав на
непозволеното увреждане; наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца-делинквент и застрахователя-ответник по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите;
заплащане на обезщетение за причинените вреди от ищеца-делинквент на
увредено в резултат на деликта и застрахователното събитие, за което
застрахователят носи риск, лице.
Част от посочените релевантни за спорното правоотношение факти са
установени от влязлата в сила присъда и от представените писмени
доказателства за извършените изпълнителни действия по изпълнителното
дело.
Тъй като застрахователната отговорност на застрахователя по
застраховка срещу гражданска отговорност е функционално обусловена от
деликтната, той ще отговаря само доколкото е напълно доказана
отговорността на застрахования делинквент за причинени на пострадалия или
трето увредено лице вреди – чл. 223, ал.1 КЗ /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл. 229 КЗ /отм./, застрахованият има право да
3
получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.
Спорният въпрос, предвид своевременно направеното от ответника
възражение, е дали действително лицето, което е било удовлетворено от
ищеца, е увредено по смисъла на чл. 265, ал. 2 КЗ /отм./.
Своевременно направеното от ответника възражение за
непротивопоставимостта по отношение на застрахователя на постановената
присъда в частта по гражданския иск, е основателно.
По делото е безспорно, че ответникът „Д-ОЗ“ ЕАД не е бил привлечен
от ищеца като трето лице-помагач в производството по гражданския иск.
Само в този случай постановеният съдебен акт по този иск би имал
установително действие в отношенията на подпомаганата и подпомагащата
страна – т. нар. задължителна сила на мотивите – чл. 223, ал. 1 ГПК. Това
означава, че всички фактически констатации на съда, правните му изводи и
становища относно преюдициални въпроси, обуславящи изводите му относно
спорното право биха били задължителни за тези страни. Само в този случай
конституираното по делото трето лице помагач на една от страните,
независимо дали е встъпило по своя воля или е било привлечено, ще бъде
обвързано от тази задължителната сила на мотивите и не би могло да оспорва
констатациите, изводите и становищата на съда, установени в мотивите на
решението под предлог, че страната на която помага, е водила зле делото,
освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала
да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства –
чл.223, ал.2 ГПК.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя становище за
задължителната сила на присъдата, включително и в частта по гражданския
иск за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани, и
позоваването в тази насока на разпоредбата на чл. 413, ал.1 НПК.
Приложената в тази връзка съдебна практика е релевантна към цитираната
норма и към аналогичната разпоредба на чл. 372, ал.1 НПК /отм./. Според
същата съдебната практика обаче, установителното действие на силата на
пресъдено нещо ще се отнася и до причинените на конкретно увредено лице
от престъпното деяние вреди, само ако същите са елемент от състава на
престъплението, което условие в конкретния случай не е налице.
Предвид оспорваното от ответното дружество наличие на кумулативно
изискуемите материалноправни предпоставки за присъждане на обезщетение
в полза на гражданския ищец, в производството по предявения иск подлежат
на доказване всички онези елементи, обуславящи деликтната отговорност на
извършителя на деянието, извън хипотезата на чл. 413, ал. 2 НПК съответно –
чл. 300 ГПК, както и съдържащите се в нормата на чл. 229 КЗ /отм./.
Въпреки, че в доклада по делото Пазарджишкият окръжен съд е отделил
спорното от безспорното, както и относимите по делото факти, нуждаещи се
от доказване, разпределил е правилно доказателствената тежест и в съдебно
заседание на 18.09.2022 г. изрично е указал на страните правните последици
4
от недоказване на релевираните от тях твърдения, ищецът не ангажирал
каквито и да било доказателства относно заявените в подкрепа на предявения
иск твърдения.
В заключение – обжалваното решение представлява законосъобразен
отговор на повдигнатия между страните правен спор, поради което следва да
се потвърди.
С оглед изхода от спора във въззивното производство, в полза на
въззиваемия следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
представляващия „Д-ОЗ“ ЕАД във въззивното производство юрисконсулт,
което и на основание чл.78, ал. 8 във вр. с чл. 37, ал.1 ЗПП вр. с чл. 25, ал.1
НЗПП, съдът определя на 100 лева.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 09.03.2022 г., постановено по т. д.
№ 151 по описа за 2021 на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА ИВ. Г. П., ЕГН ********** да заплати на Д-ОЗ“ ЕАД,
ЕИК**********, сумата 100 лева деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт в
производството по в.търг.дело № 271 по описа за 2022 г. на Пловдивския
апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5