№ 40
гр. П., 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20213130200324 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 340 от НПК във връзка с чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0324-000664/13.08.2021 г. на
Началник РУ-П. на Р. АНГ. ЯНК., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
въззивника, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност,
необоснованост и неправнилност, като излага конкретни доводи. Счита че не
е извърши вмененото му нарушение от субективна страна и в тази връзка
моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание въззивника, редовно призован не се явява и се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
1
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното НП е издадено на жалбоподателя, затова че на
13.05.2021г. в 13,31 часа, в гр.П., обл.Варна на ул.“Борис Мавроганов“, до
дом №4, като водач на лек автомобил „Фиат Браво“ с рег.№***, собственост
на ЕР. Х.. Х., ЕГН **********, управлявал процесния автомобил, като
същият не е бил е регистриран по надлежния ред, с прекратена регистрация от
дата 17.02.2021г., във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Като свидетел по делото е бил призован актосъставителя В. ЕМ. В. от
показанията на който става ясно, че на посочената дата в АУАН и
обжалваното НП с колегата си са били изпратени на ул. „Александър
Стамболийски“. Там извършили проверка та няколко автомобила на които
били поставени уведомления. За единия от неправилно паркираните
автомобили станало ясно, че е с прекратена регистрация. Водача липсвал и
след извършена проверка в ОДЧ бил установен собственика. Полицейските
служители се оттеглили и на по-късен етап през деня засекли същия
автомобил, спрели го и му извършили пълна проверка и тогава му обяснили,
че автомобилът му е с прекратена регистрация. Въззивника заявил, че е
закупил автомобила преди няколко седмици и човекът от когото го е закупил
не му е казал, че има такъв проблем.
Св.В. заявява, че въззивника бил по принцип изряден, като
представил всички останали необходими документи за автомобила.
Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя, като счита
същите за изцяло кореспондиращи с установената по делото фактическа
обстановка.
Като свидетел по делото бе допуснат и разпитан и свидетеля ЕР. Х..
Х.-собственик на автомобила от чийто показания става ясно, че познава
въззивника, като го е виждал само за един час. Познанството им било във
връзка с процесния автомобил, който му продал. Този автомобил бил негов,
2
като го закупил на 16.12.2020г.. не го е регистрирал в КАТ. По колата всичко
било платено, като я продал с заверен технически преглед, застраховка и
всичко останало. Допуска, че автомобила може да е бил снет от отчет, но не
знаел затова. Към момент 17.02.2021 г. автомобилът е бил все още негов. Като
предал автомобила на Росен със всички документи не му е казвал, че може да
има проблем, защото не знаел да има такъв. Никой не го е уведомявал затова.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Х..
Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло, поради
следните съображения:
Макар и от обективна страна да са налице елементите от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.
Това определя нарушението, като несъставомерно, поради липса на състав от
субективна страна. Поради това неправилно и в нарушение на материалния
закон е ангажирана административнонаказателната му отговорност за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което, НП е
материално незаконосъобразно и следва да се отмени.
По несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателят не е
собственик на МПС. Собственик на процесното МПС е ЕР. Х.. Х., ЕГН
**********, което е видно от материалите по делото.
Няма доказателства, жалбоподателят, който е управлявал автомобила,
да е знаел, че регистрацията е служебно прекратена.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, а умишлено е деянието в случаите, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици.
В конкретния случай на жалбоподателя Я. е вменено извършването на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗАНН, изразяващо се в
3
управление на лек автомобил, собственост на трето лице, който не е
регистриран по надлежния ред - автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
От представените и приети доказателства се установява по несъмнен
начин, че наистина е било постановено служебно прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „Фиат Браво“ с рег.№***, както и че
автомобилът е собственост на ЕР. Х.. Х., ЕГН **********, но същият е бил с
поставени регистрационни табели.
При тези данни съдът намира, че нарушението се явява доказано от
обективна страна, респ. налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с
регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че
съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
Ангажирането на административно наказателната отговорност по
горепосочената норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да
е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация,
вкл. служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но
е без поставени регистрационни табели.
В производството не са ангажирани доказателства, удостоверяващи
обстоятелството, че в качеството си на водач на процесния лек автомобил
„Фиат Браво“ с рег.№***, собственост на ЕР. Х.. Х., ЕГН **********,
жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация на МПС.
Установи се, че административното нарушение не е извършено от
субективна страна, поради и което наложеното административно наказание се
явява незаконосъобразно.
Съгласно чл.18 ал.2 и ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за
процесуално представителство по административнонаказателно дело се
определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията.
4
Последната предвижда възнаграждение от 300лв. при защита при материален
интерес до 1000лв. На жалбоподателят следва да се присъдят разноски за
адвокат в размер на 400 лв. Фактическата и правна сложност на делото и
явяването на процесуалния представител в пет съдебни заседания обуславят
присъждане на адвокатско възнаграждение в искания размер, който се явява
малко по-висок от минималния.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0324-000664/13.08.2021
г. на Началник РУ-П., с което на Р. АНГ. ЯНК., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ИЗЦЯЛО като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Варна да заплати Р. АНГ. ЯНК., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 400лв, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Варна по
реда на глава 12 АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5