Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260615 26.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и
осми януари две хиляди двадесет и първа, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Марияна Михайлова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3842
по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото първоначално
е образувано по искова молба на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК
*********, против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 и т. 3 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 142.35 лева, представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увредения лек
автомобил марка „Шкода Йети“, с рег. № *****, въз основа на застраховка „Каско
Стандарт“ по застрахователна полица № **** за причинени имуществени вреди на
автомобила в резултат на настъпило ПТП на *** г., когато при движение по ул. „****“,
посока от гр. *** към с. ****, непосредствено в участъка пред Е., лек автомобил
марка „Шкода Йети“, с рег. № **** преминава през необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно.
С протоколни определения от открити съдебни
заседания, проведени на **** г. и на **** г., по направено искане от
процесуалния представител на ищцовото дружество и без противопоставянето на
процесуалния представител на предпочитания ответник, е конституирана като
ответник ОБЩИНА МАРИЦА наред с ОБЩИНА ПЛОВДИВ.
В
исковата молба се твърди, че на *** г., при движение, по „***“, посока от гр. ***
към с. ***, непосредствено в участъка пред Е., лек автомобил марка „Шкода Йети“,
с рег. № ***, управляван от В.П.П.,
преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие
на което се сочи, че са настъпили щети по автомобила.
При настъпване на произшествието се сочи, че увреденият автомобил е имал
валидна застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца, сключена със ЗП № ***, със срок
на покритие от *** г. до *** г. В тази връзка на *** г. в ищцовото дружество
постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования
автомобил. След подаване на заявлението била образувана щета, а служител на
ищцовото дружество извършил оглед на увредения автомобил, при който е
констатирал увреждане в различна степен на предна дясна гума Барум 225х50х17, с
90 % остатъчна стойност и джанта лята предна дясна.
С
доклад по щета № **** от *** г., ищцовото дружество определило за настъпилото
застрахователно събитие да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 142.35 лева, като на *** г. изплатило по банков път Лизингополучателя –
ползвател на застрахования автомобил „****“ ООД, определеното обезщетение.
Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът
встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата –
ответната община, тъй като тя е длъжна е и да упражнява непосредствен и
постоянен контрол спрямо своите служители, на които е възложила дейността по
поддържане на пътната мрежа в изправност, както и да стопанисва пътя.
Претендира се и законна лихва върху главницата и разноски по делото. Във връзка
с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е
постъпил писмен отговор от ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с който оспорва иска по основание и
размер.
На първо място ответникът оспорва
предявения иск като твърди, че няма доказателства, от които да се установи
точно мястото на пътния инцидент, съответно факта на настъпване на същия.
Навежда доводи, че от
представените към исковата молба писмени доказателства не се установява наличие
на дефект на пътното платно, както и не се установява фактическата обстановка
за настъпване на ПТП. Освен това твърди, че липсват данни за поведението на
водача на МПС, както и, че щетите са настъпили единствено и само по описания в
исковата молба начин.
Оспорен е механизмът на
настъпване на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка на щетите по
автомобила с процесното ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на автомобила.
Искането е да се отхвърлят
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е
постъпил писмен отговор от ОБЩИНА МАРИЦА, с който твърди, че пътят на който се
е осъществило ПТП – то се намира на територията на Община Пловдив. В тази
връзка сочи, че с Решение № 236/13.04.2007 г. Министерски съвет, изменено и
допълнено с Решения № 155/14.03.2009 г., № 807/04.10.2012 г. и №
1016/12.12.2012 г. на Министерски съвет и становище изх. № 26-0-5 (1) от
27.07.2020 г., издадено от *** на Община Марица, утвърждава списък на
общинските пътища и участъците, поддържани от общините, съгласно което
участъкът на път PDV ***, с наименование /***/ пътен възел *** – Граница
общини /**-**/ - ***, същият път е част от „****“. Поради което твърди, че
процесното ПТП, е изцяло на територията
на Община Пловдив.
Искането е да се отхвърлят
предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Като писмено
доказателство по делото е приета застрахователна полица № *** от *** г. по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ /л.7/, валидна за периода от ** г. до ** г., от която е видно, че същата е
сключена между ищеца и „***“ ООД – Лизингополучател – ползвател, за процесния
автомобил – лек автомобил „Шкода“, модел „Йети“, с рег. № ****, и в която е
уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши на четири
вноски, както следва: първата вноска – 501.75 лева – съвпадаща с датата на
сключване на договора; втората вноска – 501.76 лева, дължима на 16.08.2017 г.;
трета вноска – 501.76 лева, дължима на 16.11.2017 г. и четвърта вноска – 501.76
лева, дължима на 16.02.2018 г.
По делото като
писмени доказателства са приети – декларация за настъпване на застрахователно
събитие по полица „Каско Стандарт“, депозирано от В.П.П., за настъпилото на ***
г. ПТП, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, шофьорска книжка
и контролен талон на водачът на процесния автомобил, опис на претенция № ***/**/****
г., доклад по щета № *** от *** г.,
банково нареждане за заплатено застрахователно обезщетение на **** г. в размер
на 142.35 лева на Лизингополучателя-ползвател на МПС-то „Елекс Тракия“ ООД.
В декларация за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, е
декларирано, че на **** г., при движение по „***“ до Е., процесният автомобил е
влезнал в дупка, като са декларирани настъпили материални щети: предна дясна
гума. Като в уточняване (л.10), направено от водача на МПС-то, е посочено, че
мястото е след табелата „Край на гр. ***“, пътят е двупосочен, като
непосредствено пред „****“ АД (неработещо предприятие) в посока с. *** е
посочената дупка, на около 200 м. се намира отбивка и вход за фирмите: „****“
ЕООД и „****“ ЕООД, с адрес „***** *** километър“.
В опис на
претенция № **/**/*** г. е описана претенцията – гума предна дясна 225х50х17
Барум 90 % ост.стойност, джанта лята предна дясна.
Установява се от
доклада по щета № *** от *** г., че стойността на признатото обезщетение е в
размер на 142.35 лева и Преводно нареждане за кредитен превод от **** г. от ЗАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп, че ищецът е изплатил по банковата сметка на „***“
ООД сумата от 142.35 лева за ремонта на автомобил с рег. № ***, по щета № *******.
От заключението на
вещото лице инж. С.М. по назначената автотехническа експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че между
механизма на ПТП и вредите по автомобила: предна дясна гума и джанта, има пряка
причинно – следствена връзка когато при движение по платното за движение по ул.
„***“, лек автомобил „Шкода Йети“ е преминал през дупка. Вещото лице сочи, че
пазарната стойност на причинените вреди, е в размер на 531.95 лева.
Според заключението на вещото лице ** В.Х. по назначената
съдебно-техническа експертиза, Общината, която поддържа и ремонтира пътния участък
от 2.7 км., който започва от табелата „Край на гр. ****“ в посока с. *** до „Е.“
/в посока разклона към фирмите „***“ ЕООД и „*****“ ЕООД/, е Община ****.
От заключението на вещото лице *** А.К. по назначената съдебно-техническа
експертиза, прието като обективно и компетентно дадено от страните, се
установява, че землищната граница разделя пътното платно в процесния участък.
Тъй като границата не минава по оста на пътя, не разделя двете ленти, вещото
лице, заключава, че двете общини солидарно отговарят за поддръжката и
обслужването на целия пътен участък от около 415 метра, разделен от землищната
граница, включително и от описания участък, в който попада дупката. В открито
съдебно заседание, проведено на *** г. вещото лице поддържа, че процесната
дупка попада на територията на двете общини. Установява, че Е. попада изцяло в
територията на Община Пловдив – целия парцел, двора, сградата, но пътният
участък – шосето, което е пред Е., е границата между двете общини, която
преминава през пътя в този участък. Обяснява, че оста на землищната граница не
минава по оста на пътното платно – започва от 1 метър от южната страна на
пътното платно и на 5 метра от северната страна. Поддържа, че границата между
двете землища не е успоредна на оста на пътното платно и не само, че не минава
през пътното платно, но тя е скосена, не е успоредна на оста на пътното платно.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита
на свидетеля В.П.П. /по искане на ищеца/.
Свидетелят П. - водачът на процесния автомобил - установява, че през
месец март на *** г., почти зимния сезон, защото лекия автомобил бил със зимни
гуми, минал през дупка на пътното платно, която се намира след табелата на гр. ***,
по посока „Е.“, подминал даже портала, след двете фирми „****“ и „***“, на
около 150-200 метра преди тях, където имало отбивка, защото спрял на нея, имало
много дупки, заобиколил една дупка и след това попаднал в процесната. Твърди,
че приложил до застрахователя писмо, в което е посочил точното място на
дупката. Твърди, че поради преминаването на МПС-то през дупката, се спукала едната
гума на МПС-то, след което спряло да се движи. Сочи, че след това се придвижил
с помощта на резервна гума. Твърди, че не е имало обозначителни знаци за тази
дупка. Твърди, че се е движил с 30-40 км. преди автомобилът да премине през
дупката. Имало много дупки по този път и най-вероятно заобикаляйки други дупки,
натискайки спирачки, е попаднал в тази дупка.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от фактическия
състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която
се предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на
работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е.
че ответниците отговорят за поддържането на пътната мрежа в изправност за
участъка от пътя, където се твърди да е настъпило ПТП. Следва да се докажат и
положителните материалноправни предпоставки от фактическия състав на чл. 410,
ал. 1 КЗ – че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение с водача
на увредения автомобил, по което е платено застрахователно обезщетение в
размера на причинените щети.
В тежест на ответниците е да докажат своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установят соченото поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
Между страните по
делото не е спорно, а и от представената по делото застрахователна полица № *** от **** г. по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, валидна за периода от *** г. до *** г., както и предвид обстоятелството, че
страните не спорят, че са били заплатени от застрахования вноските по
застрахователната полица /на *** г., *** г., *** г. и на *** г./, съдът намира, че към датата на произшествието – ***
г., е налице валидно застрахователно правоотношение между Лизингополучателя -
ползвател на увредения автомобил и ищеца, което е покривало съответния риск за причинените имуществени вреди в
резултат на настъпилото ПТП.
Следователно се
установява първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Основния спорен по делото въпрос, с
оглед възраженията на ответниците Община Пловдив и Община Марица е: коя община
стопанисва пътя, на който е настъпило процесното ПТП.
От заключението на
вещото лице инж. А. К., по назначената съдебно-техническа експертиза, както и
от представеното по делото - Решение № ***/*** г. на Министерски съвет на
Република България, както и от свидетелските показания на свидетеля П.,
безспорно се установява, че участъкът от пътя – ул. „***“, посока от гр. ** в
посока с. ***, пред „Е.“, се намира на територията на двете общини – Община
Пловдив и Община Марица, доколкото землищната граница между двете Общини преминава през пътното
платно в процесния участък.
По другите спорни по
делото въпроси, с оглед възраженията на ответната Община Пловдив - дали се
установява наличие на дефект на пътното платно; дали щетите по увредения
автомобил са настъпили единствено от преминаването му през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; отчетено ли е поведението
на водача на процесното МПС при управление на автомобила; какъв е механизмът на
произшествието и налице ли е причинно – следствена връзка на щетите по
автомобила с процесното ПТП, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на посочената дата- **** г. е настъпило ПТП – попадане в
необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили вреди
по процесния автомобил. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита
на експерта и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че
уврежданията по автомобила са следствие от установената неравност на пътя, като
същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети.
Механизмът на
процесното ПТП, а именно: попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, довело до
увреждане на увреждане на предна дясна гума и предна дясна джанта, се установява по безспорен начин от
всички събрани по делото доказателства, включително и от приетото по делото
заключение на автотехническа експертиза, което вещото лице поддържа изцяло в
съдебно заседание.
В същото време ответникът не установява
различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи
при условията на пълно и главно доказване.
Въз основа на така събраните писмени доказателства, съдът намира, че
твърдяното застрахователно събитие е настъпило. Съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът
на произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по
автомобила с процесното ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са
настъпили единствено от преминаването му през дупка на пътното платно.
Съдът намира за
неоснователно и направеното от ответната Община Пловдив възражение за
съпричиняване, поради нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата, който гласи: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“
По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да
нарушава цитираната разпоредба. Напротив при разпита му се установи, че е
шофирал със съобразена скорост, но неравностите на пътя, не са позволили на
водача да избегне дупката на платното.
Освен това не се констатира наличие на
такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на
неспазени от водача правила за безопасност на движението.
Ето защо, съдът приема, че в
конкретния случай е доказан механизмът на произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с
процесното ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили
единствено от преминаването му през дупка на пътното платно.
По делото не се спори, че
застрахователят е платил застрахователно обезщетение, а и този факт се
установява от събраните по делото писмени доказателства.
След
извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на
регресното право.
Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл
р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата
не следва от обективното качество на вещта.
Както се посочи, по –
горе, по делото се установи, че пътят, на който се е осъществило ПТП- то се
стопанисва от две общини - Община Пловдив и Община Марица. На основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответниците са задължени да осъществяват
дейностите по поддържането му, включително да означат съответната неравност,
дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстранят съответни препятствия
във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители
или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка по
пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т.
19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност
за движението. Доколкото не се твърди, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало
каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответните общини не са
изпълнили задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите
на Община Пловдив и Община Марица, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността
на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответниците носят
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за
суброгация срещу ответните Община Пловдив и Община Марица. Не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата
грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите
по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана
дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да
спре.
Според заключението по назначената автотехническа експертиза, пазарната
стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 531.95 лева. Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните
вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане, то в полза на ищеца
е възникнало вземане в размер на 142.35 лева.
Следователно предявеният иск е
основателен и следва да се уважи в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
своевременно искане за присъждане на разноски, ответните Община Пловдив и
Община Марица, следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцовото
дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, сумата в общ размер от 906 лева,
представляваща направените разноски и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, за заплатена държавна такса – 50 лева, заплатено адвокатско възнаграждение
– 300 лева, депозити за експертизи – 536 лева и депозит за свидетел – 20 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ,
ЕИК: *********, пл. „С. *** с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 57 А, солидарно да заплатят на Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, сумата в размер на 142.35 лв. /сто четиридесет и два лева и тридесет и пет
стотинки/ – главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2018
г. до изплащане на вземането, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за увредения лек автомобил марка „Шкода Йети“, с рег. № ***, въз
основа на застраховка „Каско Стандарт“ по застрахователна полица № **** за
причинени имуществени вреди на автомобила, изразяващи се в увреждане на предна
дясна гума Барум 225х50х17, с 90 % остатъчна стойност и лята предна дясна
джанта, в резултат на настъпило ПТП на *** г., когато при движение по ул. „***“,
посока от гр. *** към с. ***, непосредствено в участъка пред „Е.“, лек
автомобил марка „Шкода Йети“, с рег. № ***** преминава през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, както и сумата от 906
лв. /деветстотин и шест лева/ – разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Кристина Табакова
Вярно с оригинала.
ЕН