Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Цв. Д., като разгледа докладваното от младши съдия Чакъров в. гр. д. № 781 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Й.П.С., чрез пълномощника си адв. В.Т. от САК, против решение от 22.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1994/2012 г. на Софийския районен съд, ГО, 119 състав, с което е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че въззивният жалбоподател дължи на„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******** на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 2 861.10 лв. – цена на доставена и незаплатена електрическа енергия за периода 06.06.2009 г. - 06.04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 221.65 лв – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.09.2009 г. – 08.08.2011 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 12182/2011 г. по описа на СРС, ГО, 84 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски по делото в размер на 241.66 лв.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че предявените искове не са доказани по основание и размер. С отговора на исковата молба въззивният жалбоподател е оспорил както наличието на облигационна връзка между страните, така и количеството на претендираната като доставена ел. енергия за процесния имот и период. Ищецът от своя страна не е доказал наличието на тези факти и обстоятелства при пълно и главно доказване, установяването на които съгласно на чл. 154 ГПК е в негова доказателствена тежест. Твърди се още, че представените с исковата молба писмени доказателства са частни документи, които притежават единствено формална доказателствена сила досежно авторството им и не установяват договорна връзка между страните, количеството предоставена електроенергия за процесния период, нито размера на претендираните от ищеца вземания. Алтернативно се навеждат доводи, че в търсената сума неправомерно е включена и цена за пренос на електроенергия при положение, че ответникът – жалбоподател е собственик на ел. мрежа /ниско напрежение/ в трафопоста, от който се захранва процесния имот и с начисляването на разходи около 25 % от стойността на всяка фактура за пренос през тази мрежа, ищецът се обогатява неоснователно.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.“ АД – ищец по иска – не взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя напълно изложеното в обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави следното:
Предявени са обективно кумулативно предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия /ОУ/, чиито клаузи съгласно чл. 98а ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа се, че съгласно тези общи условия ищецът е доставил за процесния период на ответника електрическа енергия, като последният не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената продажна цена, обективирана в представените по делото 20 бр. фактури. Твърди се още, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 19 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената електрическа енергия ежемесечно – в десетдневен срок, като неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума /чл. 19, ал. 8 от ОУ/.
По делото са представени едностранно съставени от ответника 8 бр. фактури – дубликат и 12 бр. фактури – в оригинал, в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за периода 06.06.2009 г. - 06.04.2011 г. - на обща стойност от 2 861.10 лв., както и справки за доставена и отчетена електрическа енергия до процесния обект през исковия период.
Представен е и препис от Общите условия, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., които по силата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение.
От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока – Раздел ІІ „Заплащане на електрическа енергия”, чл. 19, ал. 1, като месечно определената покупна цена следва да се заплати в 10-дневен срок от изтичане на съответния месечен период, през който е осъществена отделната периодична доставка – чл. 19, ал. 2 от ОУ.
Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство ССчЕ при ищеца има открита партида на името на ответника, по която преди процесния период са правени плащания. Ищецът е доставил до имота на ответника твърдяното количество електрическа енергия на стойност, която претендира, като процесните фактури са отразени в счетоводството на ищеца като задължение и са издадени въз основа на реално отчитане чрез СТИ на обекта. Данните са снети от измервателното устройство, като отчетите са импортирани в клиентската система, откъдето са прехвърлени в системата за фактуриране и въз основа на тях са изготвени фактурите. Отчитането е извършено на тримесечни периоди и всяка трета фактура е издавана на база на действителните показания на електромерите.
Съгласно заключението на приетата в настоящото производство ССчЕ според справка извлечение в счетоводството на ищеца неиздължената главница по процесните фактури е в общ размер на 2861.10 лв., а начислената и дължима по фактурите сума за пренос е в размер на 712.62 лв. Данните са снети от измервателното устройство на ответника от отчетник, като данните на показанията за консумираната електроенергия по фактури са прехвърляни коректно във всеки един от следващите периоди и не се откриват разлики. Няма служебно начислени показания за консумирана ел. енергия в предоставените справки – извлечения със снетите данни от електромера на процесния имот.
Съгласно заключението на приетата в настоящото производство СТЕ трафопостът с диспечерско наименование „Прибойница” е построен за външно ел. захранване, посредством кабел нн 3х185+95 мм2, на вх. 1 и вх. 2 на жилищна сграда в м. „********** и представлява разпределителна мрежа ниско напрежение, изградена от кабели тип САВТ 3х185+95 мм2 от табло ниско напрежение на трафопоста 2х630 кVA до 3 бр. разпределителни касети, тип ШКД-4 монтирани на границата на жилищната сграда, от които са изтеглени кабели до главните електромерни табла във входовете на същата. От разпределителната касета тип ШКД-4 на границата на имота - жилищна сграда ул. „********** е захранена и съседна сграда.
Спорни по делото са въпросите, свързани с количеството на доставената електроенергия за исковия период и начина по – който е изчислена нейната цена. Още в отговора по чл. 131 ГПК ответникът изрично е оспорил обстоятелството, че ищецът му е доставил претендираната ел. енергия за процесния период, както и е възразил срещу начислената такса „пренос”. Тези възражения са намерили място и във въззивната жалба и на тях следва да бъде даден отговор от настоящата инстанция съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК. Що се отнася до направеното във жалбата оспорване на облигационната връзка между страните, такова възражение в отговора на исковата молба липсва, предвид което и на осн. чл. 133 ГПК няма да бъде предмет на настоящото изложение.
Съвкупната преценка на писмените доказателства и изслушаните експертизи, последните неоспорени от въззивния жалбоподател, дава основание на съда да заключи, че за процесния период са били извършвани регулярни отчети на средството за техническо измерване в имота на длъжника, като дължимата и незаплатена сума за доставена електроенергия възлиза общо на 2 861.10 лв. Обезщетението за забава на същата е в размер на 221.65 лв. Действително представените по делото фактури представляват частни свидетелстващи документи, едностранно съставени от ищеца, поради което не се ползват с материална доказателствена сила и не могат да се противопоставят на оспорващия верността им ответник. Разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ обаче установяват едно изключение от това правило относно редовното водените счетоводни книги на търговеца, които могат да служат като доказателство в негова полза, ако всяко вписване в тях е своевременно и надлежно установено. Видно от двете заключения на съдебно – счетоводните експертизи ищецът е водил редовно своето счетоводство, като регулярно е отчитал количеството на доставената по партидата на имота на ответника електроенергия, консумирана през исковия период, след което е осчетоводявал същата и е издавал своевременно фактури за дължимата цена. При тези доказателства и при констатациите на вещото лице – счетоводител, че няма разлики при прехвърляне на снетите показания с електронно устройство от електромера с тези в системата за фактуриране и не са налице служебно начислени показания за консумирана електроенергия в представените справки – извлечения със снетите данни от електромера на процесния имот, следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задълженията си по чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже, че е доставил през процесния период електроенергия до имота на ответника с ИТН, посочен в исковата молба, както и нейното количеството.
Що се отнася до нейната цена и по – конкретно до възраженията на жалбоподателя - ответник за неправомерно начислената в негова тежест цена за „пренос на ел. енергия” за исковия период следва да се посочи, че действително при предоставянето на достъп на енергийното предприятие през собствени на други лица ел. уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители се заплаща определена цена. При липсата на сключен договор между собственика на енергийните уредби и съоръжения и енергийното предприятие, техните взаимотношения се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване. В този смисъл въззивникът като собственик и инвеститор на такива съоръжения може да заяви своите претенции срещу ищеца в отделен процес, но не и в настоящото производство, при липсата на приет от СРС за съвместно разглеждане насрещен иск, респективно възражение за прихващане. Извън тези способи, обстоятелството, че разпределителната мрежа е изградена от него, не води до отпадане на задължението на ответника и до неоснователност на главния иск за плащане на електроенергия, която е потребил, с всички нейни компоненти, както правилно е посочил първоинстанционният съд.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, но такива не са поискани.
Така мотивиран Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1994/2012 г. на Софийския районен съд, ГО, 119 състав.
Решението е
окончателно, като неподлежащо на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.