РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Пловдив, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330105202 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415
и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от
управителя О. Ц. К., чрез пълномощник юрисконсулт Г. Н., против Х. Х. С., ЕГН: **********, от
град П., ул. „********” № ***, за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по
частно гр. дело № ********** г. на ****, ****** с-в, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № ********** г., суми, както следва: главница в размер на 998, 84
лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода *********** г.- ******** г., обезщетение за забава в размер на 143, 25 лева за периода
********* г.- ********** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от *********
г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането до окончателното изплащане,
както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева.
В исковата молба се твърди, че за периода от ********* г.- ******* г. ответникът имал
задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за
ползван от него обект, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури,
1
подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и
законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът бил потребител с №
************, като отношенията между страните се уреждали от публично известни общи
условия. Ответникът бил собственик на имота - къща. Отчетът бил извършван при условията на
чл. 25 ал. 8 и чл. 23 ал. 5 от ОУ- при липсващо измервателно устройство. В този случай се
начилявали по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище на всеки обитател, със завишаване по 1
куб.м. на човек за всяко тримесечие, с оглед изпълнение на задължението на потребителя да си
монтира водомер. Тук било начислявано количество вода за двама обитатели, или общо 10 куб. м.
Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми и по образуваното по случая частно гр. дело
№ ********** г. на ****, ******. с-в, се издала заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК, поради което в срок ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните
суми. Претендират се и разноските в настоящото производство. Направено е особено искане за
произнасяне по реда на чл. 238 от ГПК, в зависимост от позицията на ответника в процеса.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител депозира
писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ответникът не бил
собственик на процесния имот, нито пък бил ползвал услугите на ищцовото дружество.
Претендираните суми не отговаряли на действително потребените количества вода, като
задълженията към оператора били платени или погасени по давност. Показанията били
начислявани служебно, в хипотезата на липса на водомер, но това било вярно, защото на място
имало годен водомер, а освен това и сумите били еднакви през различните периоди, което било
невъзможно. Не ставало ясно и защо се начислявали служебни количества за двама обитатели, без
да са събрани данни за това. Нито в заповедното производство, нито в исковото клиентът бил
открит, поради което имотът бил необитаем и услугите не се ползвали. Твърди, че връчването на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК доказва твърдението на ответника, че имотът е
необитаем. Лихви пък не се дължали, защото не се обосновавала забава- адресатът на фактурата
следвало да знае за издаването й, но в случая не било така. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуалния си представител, поддържа
становището си и моли същото да се възприеме от съда.
Ищецът моли да се уважат исковете като доказани по основание и размер, евентуално да
се уважат съобразно възражението за погасяване по давност, като се намали вземането с
погасените по давност суми съобразно справката.
Ответникът, чрез особения си представител счита за изцяло недоказано по делото на
какво основание е открита партида на името на ответника, установено е, че имотът е собственост
на общината, няма данни на какво основание се ползва от ответника и дали наистина се ползва от
него, както и на какво основание е открита партида, от колко души се обитава имота и на какво
основание се начисляват суми служебно. С оглед на горното се моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Видно от приложеното частно гражданско дело № ***********г. по описа на ****,
*******. състав, на ********г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за търсените суми, което е било уважено със заповед за изпълнение на парично
2
задължение по чл. 410 от ГПК № ***********г., с която е разпоредено Х. Х. С. да заплати на “В и
К” ЕООД сумата от 998, 84 лева, представляваща цена на извършени услуги по доставки на вода и
отвеждане на канална вода за периода ************ г. – *********г. за обект, находящ се в гр. П.,
ул. “*********” № ***, сумата от 143, 25 лева – лихва за забава за периода ******* г. –
*********г., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – **********г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева – разноски в производството.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като искът е предявен на
********г., в едномесечния срок от получаване на съобщението с указания да се предяви иск, като
се претендира установяване вземането по заповедта. Ето защо искът е допустим.
От събраните по делото доказателства съдът намери за установено следното:
С исковата молба са представени извлечение от сметка карнети, видно от които за
процесния период на ищеца са начислени задължения за неплатена питейна и отведена канална
вода в размер на 998, 84 лева, както и лихва 143, 25 лева. Видно от карнетите, на името на ищеца е
открита партида за обект на адрес: гр. П., ул. “******" № ***, с абонатен номер *****, с водомер -
№ ************, като за периода ********г. – **********г. са му начислени задължения за
същия в горепосочения размер. Фактури по делото не се представят, общите условия са по
приложеното ч.гр. д., като карнетите за процесния период са неподписани, на места има
отбелязване – отказва подпис, на други – отметка служебно, навсякъде са записани 10 куб. м. и
дати на извършени отчети.
Във връзка с твърденията на ищеца,ч е ответникът е собственик на имота, са изискани
документи от Община П. – декларации по ЗМДТ и преписка за незаконно строителство, като от
постъпилите документи се установява, че имотът на адрес: гр. П., ул. “**********” № ***, е
общинска собственост, а за лицето Х. Х. С. в Община П. няма данни за връзката на това лице с
посочения имот – няма образувани преписки за незаконно строителство, не са постъпили данни да
е настанявано в имота от ОП Жилфонд, твърди се обектът да представлява къща, за същата няма
подавана декларация по ЗМДТ и няма съставена преписка за незаконно строителство, нито
издадени удостоверения за търпимост. Самият имот по данни на Община П. е общински, частна
общинска собственост, с посочен идентификатор в отговора от район „*********“.
Допълнително ищецът е представил справка за размер на задължение за периода
***********г. ***********г. – главница 800, 84 лева и лихви 90, 11 лева, общо 890, 95 лева.
Никъде по делото няма документи как се формират сумите помесечно, главници и лихви, липсват
подробни счетоводни справки и фактури. Посоченият в справките „аб. № **********“ не съвпада
с посочения в заявлението аб. № ***********.
Други доказателства по делото не са събирани.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
3
присъединени към едно водопроводно отклонение. Съгласно чл. 7, ал. 1 от същата наредба
имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или
вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез
водопроводно отклонение с водомерен възел, а съгласно ал. 2 отпадъчните води от имотите на
потребителите се отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните
канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи чрез канализационно
отклонение посредством ревизионна шахта - собственост на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора или
лица, на които това е възложено с договор с оператора, както и от лица, представители на етажната
собственост, отношенията с което също се уреждат с договор, като съгласно чл. 35 ал. 1
отчитането се извършва периодично, съгласно посоченото в общите условия, но за не повече от 6
месеца. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 услугите В и К се заплащат по цени, определени по
реда на чл. 31, т. е. от оператора съгласно изискванията на Закона за водите и Наредба № 4. При
неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите
условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД).
В общите условия, в чл. 22 от същите е предвидено, че изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора
и/или в имотите на потребителите. Съгл. чл. 25, ал. 8 от Общите условия на ищцовото дружество,
актуални за процесния период, при липса на индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана питейна вода се определя, както следва- по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище за
всеки обитател месечно. Тези общи условия са одобрени от ДКЕВР и са влезли в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. В чл. 23, ал. 4 е
предвидено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този
ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.
Съдът констатира, че това в процесните карнети не е спазено. В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че В и
К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация или служебно начислени
количества. В случая такива фактури липсват. Съгл.ч л. 33, ал. 2 абонатът да заплаща цената на
услугата в 30-дневен срок след датата на фактуриране, в противен случай му се начислява
законната лихва.
Следователно за да се уважи иска, най-напред ищецът следва да установи, че
ответникът е станал негов абонат по силата на чл. 3, вр. с чл. 7 от Наредбата, а именно – че същият
е измежду лицата, които съгласно Наредбата имат качеството на потребител, и съответният имот,
на който същите са собственици, респ. носители на вещно право на строеж, е присъединен към В и
К мрежата и има монтиран водомер. В случая съдът намира това обстоятелство за недоказано. В
конкретния случай по делото от справката за регистриран адрес единствено се установява, че
считано от **********г. ответникът е регистриран по постоянен адрес на ул. „**********“ №
4
****, а от ******г. това е регистрацията му по настоящ адрес. Безспорно се установи собственик
на имота да е община П., който притежава акт за частна общинска собственост за парцела,
находящ се на посочения адрес. В случая ищецът не доказва на какво основание е открита на
името на ответника партида, а именно, че е измежду горепосочените лица, които придобиват
качеството на потребители на В и К услуги. Не се установи в Община П. да има наличие на
каквито и да било данни каква е връзката на лицето с техния имот, в този имот действително да
има построена къща, и на какво основание това лице е записано като абонат. Няма данни същото
да е подало заявление за откриване на партида на негово име.
По делото изобщо не се установява на какво основание е открита партидата на името
на ответника и по какъв начин са му начислени суми в посочения размер, дали счетоводството е
редовно водено, как са правени отчетите, дали има водомер, дали същият е с изтекла
метрологична годност или изобщо липсва такъв, за да са налице основания за служебно
начисление, колко души обитават имота и как е установен техния брой.
Не се установи и на какво основание сумите са били служебно начислявани, за колко
потребители, нито какъв е размерът на главницата и лихвата за всеки отделен месец в процесния
период. Не се установи ищецът да е изпълнил задължението си да съставя ежемесечни фактури, за
да може да се провери правилно ли е изчислено количеството служебно начислена вода, и лихвата
върху нея. Представените справки, вкл. за непогасени по давност суми, нямат каквито и да било
реквизити, от които да могат да се установят горните обстоятелства.
По така изложените съображения исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора ответникът има право на присъждане на деловодните разноски.
Същият не е направил такива. следва да се издаде РКО на особения представител за определеното
и внесено възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250,
представлявано от управителя О. Ц. К., чрез пълномощници юрисконсулт Х. Х. и адв. В. Г. срещу
Х. Х. С., ЕГН: **********, от град П., ул. „*******” № ***, представляван от особения
представител адв. А. К., искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че
Х. Х. С., ЕГН: ********** дължи на Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: *********
присъдените по частно гр. дело № ********* г. на *****, *****. с-в, със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********** г., суми, както следва: главница в размер на
998, 84 лева (деветстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода ********** г.-
********** г., обезщетение за забава в размер на 143, 25 лева (сто четиридесет и три лева и
двадесет и пет стотинки) за периода ********* г.- ********** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от ******** г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането
до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
5
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на особения представител на ответника –адв. А. Ж. К. за
внесения депозит за особен представител в размер на 309, 95 лева (триста и девет лева и
деветдесет и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6