РЕШЕНИЕ
№ 1005
Бургас, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: |
ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА |
Членове: |
ЯНА КОЛЕВА |
При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ кнахд № 20237040601096 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дега ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. П.Ш., срещу решение
№ 349 от 20.04.2023 г., постановено по АНД № 4608/2022 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 663279-F674695
от 02.11.2022 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”.
В касационната жалба се излагат
възражения, според които проверката, извършена на дружеството не била по правилата
на ДОПК и АПК, тъй като скритото наблюдение не е процесуален способ за събиране
на доказателства. То можело да бъде само повод за извършване на проверка по
надлежния ред. Не се доказала свързаност на допълнително устройство между
сондите на резервоарите и нивомерната измервателна система (НИС), между НИС и
централното регистриращо устройство и между електрониките на бензиноколонките и
централното регистриращо устройство. Твърди се противоречие с материалния
закон. Обстоятелството, че нарушението не довело до неотразяване на приходи не
било въведено като факт в АУАН и НП. Дружеството разбрало за разликите в
горивата в деня на проверката, които разлики впоследствие били осчетоводени
като излишък. Иска се отмяна на обжалваното
решение и отмяна или евентуално изменение на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
Ответната страна – Началник на отдел „Оперативни
дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Представя подробно писмено становище, с което жалбата се
оспорва.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното решение на Районен съд – Бургас
е потвърдено наказателно
постановление № 663279-F674695 от 02.11.2022 г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален
контрол”, с което на дружеството жалбоподател, за нарушение на чл.8, ал.1, т.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. Приложение № 1, Раздел IV- б. „д",
вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.
4, т. 2 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложенa „имуществена
санкция” в размер на 3000 лв.
За да постанови решението съдът приел, че на 01.09.2022 г.
била извършена съвместна проверка от органи на ЦУ на НАП, ДАНС, Български
институт по метеорология (БИМ) и Агенция Митници, на обект бензиностанция „Дега
33“, находяща се в град Бургас, ул. „Копривщица“ срещу блок 37, стопанисван от
„Дега“ ЕООД. За проверката бил съставен Протокол сер. АА № 0088156/01.09.2022
г. В този протокол е отразено, че проверката започнала с извършване на скрито
наблюдение от страна на контролните органи от 10,20 ч. до 10,45 ч., след което
последвала легитимация на органите и проверка в обекта. Била установена в
експлоатация ЕСФП модел: ОЙЛ СИС 2.0 Д KL, с индивидуален номер OS005221 и
номер на ФП 58005221, с нивомерна система Visy command ДР № 4914 и средства за измерване на
разход, 3 броя двойни бензиноколонки модел ГАМА 2362 ДР № 4626 и един брой двойна
бензиноколонка DPC 050LE ДР №
3389
с общо осем пистолета за зареждане на гориво.
Бил извършен оглед на ФУ включващо ЕСФП и
СИ, при който се установило, че в обекта между връзката на сондите на
резервоарите и нивомерната измервателна система, между НИС и ЦРУ, и между
електрониката на бензиноколонките и ЦРУ имало свързани няколко устройства
свързани към мини компютър, свързан към монитор визуализиращ моментните
наличности на гориво в резервоарите и извършваните зареждания на колонките. Операционната система на мини
компютъра наподобявала UBUNTU – Linux, а стартираният софтуер, който
визуализирал наличностите в резервоарите и зарежданията на бензиноколонките бил
с наименования според визуализацията в информационната лента „GSINS”. Софтуерът
също така визуализирал зарежданията на гориво и по какъв начин са приключени: -
„изтриване на бележка“ (нефискализиране на продажба); - „пускане на бележка“
(фискализиране през ФУ).
Били установени наличностите гориво в
резервоарите на обекта. Установените
количества
били в повече от наличностите по ЕСФП.
Бил съставен АУАН за това, че жалбоподателят
използва, в проверявания обект, ЕСФП неотговаряща на одобрения тип от БИМ,
позволяваща работа в автономен режим, тъй като същата не отговаря на
функционалните изисквания съгласно Приложение № 1 към чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба - Н18/13.12.2006 г. на МФ, императивно изискуеми съгласно Раздел III б,
т.1, б. „е”, предложение единадесето и т.3, б. „б” и Раздел IV, б. „а”.
Впоследствие било издадено обжалваното НП.
Въз основа на тези факти, РС – Бургас приел,
че АУАН е съставен от компетентно лице, а НП е издадено от компетентен орган. В
хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът намерил, че нарушението е доказано. Правилно били
определени правната квалификация и санкционната норма. Изложени са съображения
за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г., издадена от Министъра на финансите, фискалните устройства
трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1.
Според ал.2 на същата разпоредба, фискално устройство от одобрен тип е
устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно
ал.1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл.10,
ал.9.
Съгласно Приложение № 1, раздел IV б. „д”
от Наредбата, не се допуска повече от едно
зареждане на гориво, проточено чрез пистолет, конфигуриран към ЕСФП, което не е
приключено с фискален бон.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
Районният съд е обсъдил
всички възражения, с които е бил сезиран. Касационният състав изцяло споделя
мотивите на РС – Бургас за липса на съществени процесуални нарушения, поради
което на основание чл.221, ал.2 изр. второ от АПК
във вр. с чл.63 от ЗАНН
препраща към тях.
Неоснователно е
възражението, според което не било установено наличието на свързаност на
допълнително устройство между сондите на резервоарите и нивомерната
измервателна система (НИС) и между НИС и централно регистриращо устройство
(ЦРУ) и между електрониката на бензиноколонките и ЦРУ. От доказателствата по
делото безспорно се установява наличието на допълнително свързаното устройство,
подробно описано визуално и функционално в административнонаказателната
преписка. Констатирано е, че количествата горива в резервоарите, които са били
физически установени, са повече от тези, които са били отчетени в НАП.
Неоснователно е
възражението, според което проверката била опорочена, тъй като била извършена
чрез скрито наблюдение, което не е процесуален способ за събиране на
доказателства. Действително проверяващите органи са извършили скрито
наблюдение, но то по същността си не съставлява процесната проверка. Данните
възприети в хода на същото, именно както в жалбата се сочи, са били повод за
извършване на проверка в обекта. Всички действия по тази проверка са били
надлежно документирани по материалите в административнонаказателната преписка.
Нарушението е доказано.
Безспорно е наличието на допълнително свързано устройство към функциониращата в
обекта ЕСФП.
При разпит пред първоинстанционния съд, свидетелят Попов сочи, че към
фискалното устройство, което включва централно регистриращо устройство –
компютър с фискален принтер и средства за измерване на разход на
бензиноколонките и средства за измерване на наличното гориво в сондите на
резервоарите имало допълнително устройство, което не е от състава на одобреното
фискално устройство. Същото манипулирало данните, подавани от средствата за
измерване на разход и наличност на гориво към електронната система с фискална
памет и съответно към сървъра на НАП.
Отговорността на
дружеството е ангажирана на основание чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС,
която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 10 000
лв. за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по
неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последната предвижда
имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500
лв. до 2000 лв., а съгласно чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС,
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал.1. Анализът на посочените разпоредби, налага извод, че за да се наложи на
търговец имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС,
следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е
елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на
установяване и доказване от наказващия орган, както и изрично посочване в
описанието на нарушението. Такива конкретни твърдения в НП липсват. След като
наказващият орган не е констатирал, че вследствие на установеното нарушение е
настъпило неотразяване на приходи, то правилната санкционна разпоредба, която е
следвало да бъде приложена е чл.185, ал.2, изр.последно, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, която разпоредба предвижда глоба – за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В условията на
евентуалност касационният жалбоподател е направил искане за изменение размера
на имуществената санкция.
В
съответствие с приетото в тълкувателно решение № 8 от 2021
г. по
тълкувателно дело № 1/2020
г. на
ВАС, неправилната квалификация не е основание за отмяна на наказателното
постановление, а основание за връщане на делото на въззивната инстанция. В т.2
от тълкувателното решение се посочва, че в касационното производство по реда на
глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд,
административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
Това разрешение е необходимо, с оглед предоставяне на възможност на наказаното
лице да се защити срещу новото обвинение, независимо че представлява по-леко
наказуемо нарушение.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо, но
неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за
ново разглеждане.
Касационният жалбоподател претендира
разноски за касационното производството, но не представя доказателства за
извършени такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Предвид изложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХXVІ
състав.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 349 от 20.04.2023 г.,
постановено по АНД № 4608/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: |
||
Членове: |