Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 8625 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр.
чл. 45 ЗЗД от Р. М. С. , ЕГН ***********, адрес: *** *** за осъждане на " М.ф.м. " АД, ЕИК ***,
да му заплати сумата от 350 лв. представляваща имуществени вреди, изразяващи се
в сторени разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца на
22.01.2018г. за защита по изпълнително дело № 20128380404654/2012г. по описа на
ЧСИ М. Б., рег. № 383, причинени от незаконосъобразни действия на ответника.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на издадените Заповед № 10409
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 17662 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд Р. М.С. Е ОСЪДЕН да заплати на „М.ф.м." АД със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.
Ю. Б., вписано в Агенция по вписванията -
Търговски регистър с ЕИК *** сумата от 3 958,26
лева представляващи главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX-01239022/15.07.2006, сключен с „Б. П. П. Ф.“ ***/предишно
наименование Д. Ф. И.***/, договорна лихва за 12
месеца, лихва за забава и съдебно-деловодни разноски. Ищецът излага, че по
молба на „М.ф.м." АД и
с разпореждане на съдебния изпълнител на 17.05.2012 г. е
образувано изп. дело № 20128380404654
по описа за 2012 г. на ЧСИ М. Б. с район на действие Софийски градски
съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с per. № 838, адрес на кантора ***.
Ищецът
твърди, че за защита на своите права и интереси е ангажирал услугите на адвокат, на който е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв. за процесуално представителство
и защита в изпълнителното производство, за което с молба с вх. № 19830 от
28.03.2018 г. депозирана по делото
са представени Договор за правна помощ и консултантско съдействие от
22.01.2018 г. и списък с разноски по
чл. 80 от ГПК. Твърди, че поради липсата на произнасяне от страна на ЧСИ е завел установително производство, приключило с Решение 1895 от 07.05.2019 г. постановено по гр. дело № 2753 по описа за 2019 г. на Варненски районен съд, 35 -ти състав, с което е уважена
исковата претенция и прието за установено наличието на перемция
и давност. Сочи, че след сезирането на съдебния изпълнител с молба за
прекратяване на изпълнителното дело от 28.03.2018 г., взискателят
също е поискал производството по делото да бъде прекратено, но на друго
основание чл. 433, ал.1 т.2 от ГПК в резултат на което
с постановление от 14.05.2018 г. съдебният изпълнител прекратява производството по
изпълнителното дело. Излага, че съгласно императивната норма на закона обективирана
в чл. 79, ал.
1, т. 1 от ГПК при прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
взискателя.
Предвид горното моли за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 350 лева – представляваща обезщетение за имуществени
вреди, вследствие на деликт, съизмерими със
стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение по образуваното
изпълнително дело. Моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозира писмен
отговор, с който оспорва претенцията. Възразява, че претендираната сума,
определена като вреди от страна на ищеца, всъщност е договорена на свободен
принцип и дори в размер над Наредбата № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че само фактът, че не може да се възрази срещу размера на така наречените
„вреди" от ищеца е достатъчен аргумент, че не това е редът, по който
същите следва да се претендират. Счита, че възнаграждение в размер на 350 лева се явява неоснователно завишено и е прост опит от страна на ищеца да
се обогати неоснователно .Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна и прави следните правни изводи:
С
Решение №1895/07.05.2019 г. по гр.д. № 2753/2019 г. е прието за установено в
отношенията между страните, че Р. М.С., ЕГН: **********, с адрес: *** не дължи на „М.Ф.М.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
сумите от 2800.00 (две хиляди и осемстотин) лева, представляваща главница по Договор
№ CREX – 01239022/ 15.07.2006 год. за кредит за покупка на
стоки и услуги, сключен между „Б. П. П. Ф.“ (с предишно наименование
„Д. Ф. И.“АД) и Р. М.С., ведно със законната лихва
върху тази главница считано от 12.11.2010 год. до окончателното
изплащане на задължението, 674.24 лв. (шестстотин седемдесет и четири лева и двадесет и
четири стотинки), представляваща договорна лихва за период от 12 (дванадесет) месеца, считано от 15.07.2006 год., които вземания са прехвърлени на ответника по силата на
договор за цесия от 30.06.2009 год., 406.41 лв. (четиристотин и шест лева и
четиридесет и една стотинки), представляваща
лихва за забава, начислена за периода 30.06.2009 год. – 02.11.2010 год., 77.61 лв. (седемдесет и седем лева и
шестдесет и една стотинки), представляваща
съдебно – деловодни разноски, за които
суми въз основа на влязло
в сила Заповед № 10409/17.11.2010
год. за
изпълнение на парично задължение, по ч. гр. д. № 17662/2010 год. на
ВРС, е издаден изпълнителен
лист, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Посредством
Молба вх. № 19830/28.03.2018 г., адресирана до ЧСИ Н. Г. Д., рег. № 838 от
КЧСИ, ищцовата страна обективира
изявление за прекратяване на изпълнително дело № 20138070400036, на основание
чл. 422, ал. 1, т. 8 ГПК, като представя договор за правна помощ и
консултантско съдействие от 22.01.2018г. за заплатени в брой разноски от 350
лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Отговорността по
чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия /В този
смисъл Постановление N 7 от 30.XII.1959 г. и Постановление N 7 от 29.XII.1958
г., Пленум на ВС/.
Фактическият състав на отговорността
по чл. 49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди, причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да са причинени от
лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите
да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от
ответника; 4. прекият причинител да има вина за причинените вреди.
По делото е
безспорно и от събраните доказателства е видно, че инициираното от ответнка изп. дело №2128380404654 по описа на ЧСИ М. Бъзински, е
прекратено. С Решение №1895/07.05.2019 г. по гр.д. № 2753/2019
г. е прието недължимост на вземането на сумите по
изпълнителния титул.
Не се установи по
делото ответникът да е заплатил на ищеца сторените в изпълнителното
производство разноски.
Като възложител на работата,
ответникът е носител на гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД при
противоправно и виновно поведение на упълномощения си
служител. В тази връзка основният въпрос е дали е налице противоправност
като обективен признак от състава на деликтната
отговорност, съответно дали е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на деликвента,
за което отговорност носи ответникът, и претендираните
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
На първо място, в съдебното
производство отговорността за разноски произтича от неоснователно образуван
срещу страната, която е направила разноските, съдебен процес, съответно тази
страна има право на разноски, когато процесът приключи в нейна полза – било
като се отхвърли предявеният срещу нея иск, ако е ответник, било като в същата
хипотеза се прекрати съдебното производство. Отговорността за разноски в
съдебното исково производство е уредена в чл. 78 ГПК, като същата е обективна, безвиновна и не произтича от противоправно
поведение на страната, която е загубила спора. В Решение №189/20.04.2014г. по гр.д.
№5193/2013г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че предявяването на иск или извършването
на каквото и да е друго съдопроизводствено действие
поначало е правомерно. Противоправна е злоупотребата
с право, когато производството е заведено недобросъвестно и в противоречие с
добрите нрави. Прието е, че отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е
ограничена и обективна, тъй като едната страна отговаря без вина, стига другата
да е дала повод за завеждане на делото, без поведението на последната да се
квалифицира като противоправно. Такава обективна,
ограничена и безвиновна отговорност на взискателя по отношение разноските, направени от длъжника в
изпълнителното производство, не е изрично уредена в закона. В чл. 79 ГПК урежда
само това как се разпределят в това производство разноските, направени от взискателя, но не е уредено как се разпределят разноските,
направени от длъжника в изпълнителното производство. Не е уредена възможност на
длъжника да бъде репариран за сторените разноски в рамките на изпълнителния
процес в зависимост от това дали обективно съществува или не правото на
принудително изпълнение, доколкото произнасянето по този въпрос не е в рамките
на компетентността на съдебния изпълнител. Следователно своите разноски
длъжникът по изпълнителното дело ще има право да претендира само по общия ред,
под формата на вреди от непозволено увреждане. За тази цел длъжникът по
прекратеното на основание чл. 433, ал. 1 т. 4 ГПК изпълнително дело, следва да
докаже, че лицето, на което взискателят е възложил
работата в хипотезата на чл. 49 ЗЗД, е действало противоправно
при образуване на изпълнителното производство. Такава противоправност,
в аспекта на горепосоченото решение на ВКС, ще има, когато взискателят
е действал недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.
В конкретния случай съдът
намира, че поради бездействие на взискателя –
ответник по настоящото дело - не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се е прекратило
на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител следва да го прогласи в постановление
за прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
Прекратяването на изп. производство по изп. дело
№2128380404654 по описа на ЧСИ М. Б., се дължи на бездействие на взискателя, което е противоправно,
тъй като съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК взискателят трябва да
проявява активност, която е необходима, за да поддържа висящността
на изпълнителния процес.
На следващо място, съставът
на деликтната отговорност, включително тази на
възложителя по чл.
49 ЗЗД, изисква да е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение /в случая на натоварения служител
на ответника/ и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат
неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от противоправното
поведение. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че
без конкретното поведение претендираните вреди не
биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца е в резултат от престираната
квалифицирана правна помощ по производство, в което е бил страна Р.С., от
каквато правна помощ, с оглед защитата на интересите си несъмнено същият е
изпитвал необходимост. Следователно е налице причинна връзка между образуваното
изп. дело
№2128380404654 по описа на ЧСИ М. Б.и претърпените вреди, доколкото направените
от ищеца в изпълнителното производство разноски са за получаване на
квалифицирана правна помощ и представителство.
Настоящият съдебен състав
намира, че ищецът е доказал пълно и главно всички елементи от състава на деликтната отговорност, която претендира.
Тъй като претенцията на ищеца е установена по
основание, съдът следва да разгледа и да зачете възражението на ответното
дружество в отговора на исковата молба за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес. Така направеното възражение е
допустимо и може да бъде разгледано в настоящото производство, тъй като
ответникът не е имал възможност да го направи в самото изпълнително
производство. Въведеното с отговора на исковата молбата възражение от ответника, относно
размера на претендираното адвокатско възнаграждение,
платено от ищеца за процесуално представителство по изп.дело №2128380404654 по описа на ЧСИ М. Б., съдът намира
същото за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото съдът по искане на насрещната страна може да
присъди по- нисък размер на разноските в тази част, но не по- малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. В случая процесното
изпълнително дело спрямо ищеца не се отличава с особена правна или фактическа
сложност, същото е било образувано 2012г. и последното изпълнително действие, както
се сочи в молба до ЧСИ от 28.03.2018г. е било извършено на 27.07.2012 година.
Съответно длъжникът е упълномощил процесуален представител едва на
22.01.2018г., а делото е било прекратено по твърдения на ищеца на 14.05.2018г. Или същото е прекратено в сравнителен кратък
срок след сключване на договора за правна помощ. Извършените от процесуалният
представител на ищеца действия по изпълнителното дело са неговото проучване,
получаване и депозиране на документи. По делото не са били извършвани
изпълнителни действия като опис, оценка, публична продан, и за това в такива
пълномощникът на ищеца не е осъществявал процесуално представителство. Ето защо
следва да се приеме, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
прекомерно.
Минималният размер на възнаграждението за всеки вид
адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В разглеждания случай, за защитата си по образуваното срещу него от ответника
изпълнително дело ищецът е уговорил с адвоката си възнаграждение в размер на
350 лева, при материален интерес от защитата под 5000 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от цитираната наредба за процесуално представителство на страната по
изпълнително дело възнаграждението се формира на базата на ½ от
възнаграждението определяно на база интерес от 1000 лв. до 5000 лв. - 300 лв.
плюс 7 % за горницата над 1000 лв.
Съгласно Наредба № 1 на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер
на адвокатското възнаграждение за представителство в изпълнителното
производство е 150 лв., изчислено по реда на чл. 10, т. 2 от наредбата. Ето
защо и предвид осъщественото процесуално представителство на ищеца в
изпълнителното производство, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца
заплащането на адвокатско възнаграждение 200 лева. До този размер следва да се
уважи исковата претенция, като за разликата до пълния й предявен размер от 350
лв. същата следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
При този изход на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски изразяващи
се във внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от иска равняващи се на сумата от 200 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. За юрисконсултско възнаграждение се дължи възнаграждение в размер
на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с
чл.25 от НЗПП или съразмерно с отхвърлената част от иска следва да се присъди
сумата от 42,86 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.ф.м.“ АД, ЕИК *** да
заплати на Р. М.С., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 200 лева (двеста
лева), представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, направени в изпълнително дело №
20128380404654/2012г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838, с район на действие СГС, на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, като отхвърля иска за горницата над 200 лева до претендираните
350 лева.
ОСЪЖДА „М.Ф.М.“ АД, ЕИК *** да заплати на Р. М.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 200 лева (двеста лева) представляваща
сторените от ищеца разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. М.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „М.ф.м.“ АД, ЕИК *** сумата от 42,86
лева (четиридесет и два лева и осемдесет и пет стотинки) представляваща
дължимо юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: