ПМОТИВИ към присъда №69/12.11.2010г. по НОХД №641/2010г.
по описа на Окръжен съд- Пазарджик:
Против подсъдимият Д.Й.Д.
***, Окръжна прокуратура- Пазарджик е повдигнала обвинение за извършено от него
престъпление по чл.330, ал.3, във връзка с ал.2, т.1, във връзка с ал.1, във връзка с чл.26,
ал.1 от НК.
Въпросите свързани с
времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в
обстоятелствената и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.
В съдебно заседание, представителят
на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е внесено за
разглеждане в съдебно заседание и по петте пункта на обвинителния акт. Моли,
съдът да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и
спрямо него бъде постановена осъдителна присъда. При определяне на наказанието,
което следва да му бъде наложено счита, че следва да му бъде наложено същото,
както от предишния състав разглеждал делото. По отношение на предявените граждански
искове счита, че същите следва да бъдат уважени. В тази насока излага подробно
доводите си.
В хода на съдебното
следствие е допусната корекция относно управителите на етажната собственост,
като е прието, че управителя на етажната собственост на ул. „В. А.” №61 е С.Т.,***
е И.Г..
По делото са приети
за съвместно разглеждане с наказателния процес предявените от управителите на
етажната собственост на сгради в гр. Пазарджик на улици „П.Б.” №61, „Р.А.” №5,
„В. ***, граждански искове, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, всеки един от тях в размер на 12 500лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждане по отношение на първия посочен адрес-
16.11.2009г., втория посочен адрес- 17.01.2010г., третия посочен адрес-
12.11.2009г. и четвъртия посочен адрес- 12.10..2009г.
Като граждански ищци
в наказателния процес са конституирани етажната собственост на ул. „П.Б.” №61,
ул. „Р.А.” №5, ул. „В. ***, представлявани от Й.Г.Ч., И.Г.Г., В.С.Т. и С.Д.Т.,
в качеството им на домоуправители.
В съдебно заседание, последните
двама се представляват от упълномощен от тях адвокат.
Всички конституирани
граждански ищци молят предявените от тях гражданските искове да бъдат уважени в
пълния им размер. Моли се от повереника на Т. и Т. и за присъждане на
направените по делото разноски. В този смисъл се излагат съображения.
Подсъдимият, се
признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Упълномощеният от него защитник
не оспорва фактическата обстановка по отношение на това, че неговия доверител е
извършил описаното в обвинителния акт по пунктове 2, 3, 4 и 5, поради което
съда следва да го признае за виновен и да му се наложи наказание съобразно
доказателствата по делото. По отношение на пункт 1, твърди, че въпреки
признанието на подсъдимия, то последния следва да бъде признат за невиновен и
оправдан по него. В тази насока в
пледоарията си излага подробни мотиви, че от събраните по делото доказателства
не може да се направи категоричен извод за авторството на това деяние. Досежно
наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия, счита че в конкретния
казус следва да намери приложение разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, като бъде
приложена старата разпоредба на чл.58а от НК и наказанието следва да бъде
определено под предвидения от закона минимум.
Относно на
предявените граждански искове, защитата изразява становище, че те са доказани
по размер и следва да бъдат уважени.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства и като ги съобрази в съвкупност и при
условията на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното:
Подс. Д. ***. Във връзка с
паркиране на лекия му автомобил от негова страна на паркинга пред блока същия
един ден влязъл в конфликт с намиращите се там момчета. Същия се изразявал в
това, че последните го псували и заяждали, което и довело да кавга. На другата
вечер, прибирайки се в дома си, подс. Д. бил нападнат от четири човека с чорапи
на главите и с носени от тях тръби. Подсъдимият останал с впечатление, че по
чутите от него гласове същите са на момчетата от предишния ден с които се
скарал, като знаел, че две от тях живеят на ул. „Р.А.” №5, а другите две на ул.
„Р.А.” №8. Минавайки известно време след този инцидент, на подс. Д. му
направило впечатление, че въпросните момчета се навъртат около автомобила му,
като според твърденията му един път нарязали и гумите му.
От тези описани по- горе случаи
изминали около две години, когато на 12.10.2009г., подс. Д. си бил в къщи, като
бил употребил алкохол. Сетил се за нанесения му побой и в тази връзка решил да
си отмъсти. В изпълнение на взетото от него решение се качил на четвъртия етаж
на ул. „Р.А.” №8 като взел мокетните постелки от съседните апартаменти, като ги
поставил в асансьора. Затиснал ги с външната желязна врата на последния, след
което ги запалил. Поради изкуствения характер на постелките те пламнали много
бързо. Веднага след това, подсъдимият се прибрал в своя апартамент. На
следващият ден констатирал, че е изгоряла цялата асансьорна кабина. Същата била
на практика собственост на живущите в блока хора, като управител на етажната
собственост към тази дата била Е.Й. Д., а впоследствие от Протокол от
18.10.2010г. се установява, че такъв е И.Г..
Видно от заключението на приетата
като доказателство по делото съдебно- оценъчна експертиза се установява, че
стойността на нанесената щета възлиза на 12 500лв.
От заключението на пожаро-
техническата експертиза е видно, че причината за пожара е открит източник на
горене, предизвикан умишлено. Не е възможно пожарът да е възникнал от
самозапалване, като горенето е възникнало на пода на асансьорната кабина където
са били поставени мокетните изтривалки, след което се разпространява по
горимата дървена облицовка на кабината. Посочено е, че този пожар е
представлявал опасност за намиращите се там хора.
Подс. Д. имал любовна връзка с
жена на име С.П. живуща ***. Последната започнала да го притеснява, в насока че
ще обясни на жената с която живее на съпружески начала за тяхната връзка.
Предвид на това, подсъдимия решил, че за
да я нарани ще следва да запали асансьорната кабина на блока в който живеела.
На 24.11.2009г. Д. взел шише със
запалителна течност и около 01.00ч. отишъл в жилищния блок находящ се на ул. „В.
А.” №3. след като взел една изтривалка я сложил в асансьорната кабина и я полял
с взетата от него запалителна течност /бензин/ и я запалил. След това побягнал
и се прибрал в дома си.
Асансьорната кабина била
собственост на живущите в блока хора, като управител на етажната собственост
е С.Д.Т..
Видно от заключението на приетата
като доказателство по делото съдебно- оценъчна експертиза се установява, че
стойността на нанесената щета възлиза на сумата от 12 500лв.
От заключението на пожаро-
техническата експертиза е видно следното: Причината за пожара е открит източник
на горене, предизвикан умишлено. Не е възможно пожарът да е възникнал от
самозапалване. Горенето е възникнало на пода на асансьорната кабина където са
поставени мокетните изтривалки, след което се разпространява по горимата
дървена облицовка на кабината. Възникналия пожар е представлявал опасност за
намиращите се в блока хора.
Преди 17.01.2010г. две момчета,
живущи на ул. „Р.А.” №5 нанесли побой на подс. Д.. В тази връзка, последния
решил да им отмъсти. В резултат на така взетото от него решение, на
17.01.2010г. около 01.30ч.- 02.00ч. той отишъл на посочения по- горе адрес на
първия етаж. Там взел две стелки след което ги поставил в асансьорната кабина и
ги запалил. Впоследствие се прибрал в дома си. В резултат на тези му действия
изгоряла цялата асансьорна кабина. Последната била собственост на живущите в
блока хора, като управител на етажната
собственост е В.С.Т..
Видно от заключението на съдебно-
оценъчната експертиза се установява, че стойността на нанесената щета възлиза
на сумата 12 500лв.
От заключението на пожаро-
техническата експертиза, приета като доказателства по делото се установява
следното: Причината за пожара е открит източник на горене, предизвикан
умишлено. Нее възможно пожарът да е възникнал от самозапалване. Горенето е
възникнало на пода на асансьорната кабина където са били поставени мокетните
изтривалки, след което се разпространява по горимата дървена облицовка на
кабината. Пожарът е представлявал опасност за намиращите се в блока хора.
Майката на подсъдимия и
свидетелката Ж.Н. имали проблеми във връзка с експлоатиране на фризьорско
ателие. Договорът за наем на това ателие бил прекратен с неговата майка. Вина
според подс. Д. за това имала посочената по- горе свидетелка, която живеела на
ул. „П.Б.” №61. В тази връзка, подсъдимият решил да й отмъсти. Ето защо на
16.11.2009г. след полунощ, Д. отишъл на въпросния адрес. Тъй като на първия етаж
нямало стелки се качил на третия етаж и
оттам взел 2 такива. След това отново слязъл на първия етаж, където поставил
стелките в асансьора и ги запалил. След
това се прибрал в дома си. В резултата на възникналия пожар изгоряла
асансьорната кабина. Същата била собственост на живущите в блока находащ се на
ул. „П.Б.” №61, като управител на етажната собственост е Й.Г.Ч..
От заключението на съдебно-
оценъчната експертиза се установява, че стойността на нанесената щета възлиза
на 12 500лв.
Видно от заключението на приетата
като доказателство по делото пожаро- техническа експертиза се установява
следното: причината за пожара е открит източник на горене, предизвикан
умишлено. Не е възможно пожарът да е възникнал от самозапалване. Горенето е възникнало
на пода на асансьорната калина, където са поставени мокетните изтривалки, след
което се разпространява по горимата дървена облицовка на на кабината. Пожарът е
представлявал опасност за намиращите се в блока хора.
На 19.10.2008г. в с.Ивайло
изгорял заведение/павилион/ на свид. Р.
А.,***. Последната била съпруга на А.А.,*** по линия ”употреба и
разпространение на наркотични вещества” През 2004г., А. бил заловил подсъдимия в момент на продажба на наркотични вещества, поради което
Д. бил задържан, а впоследствие осъден. Във връзка с това дело
семейството му теглило кредит за да
покрие разноските.
От
заключението на назначената съдебно- оценъчна експертиза се установява, че
стойността на причинената щета е 32 332лв. Изгорелият павилион бил собственост
на ЕТ ”Р.А.- Комерс”, с управител и собственик Р.А.А..
От заключението на Пожаро-
техническата експертиза на вещото лице Ст.П.
е видно, че причината за пожара е
открит източник на запалване, като огнището на пожара е в предната от към
улицата лява част на залата за посетители на павилиона за кафе. Причината за
пожара е открит източник на запалване,
вероятно предизвикан умишлено.
Изготвена е и тройна експертиза
която е констатирала, че причината за пожара е некомпетентно изпълнение на
електрическата инсталация за захранване на осветителните тела на залата използвана за кафене, както и
използване на лесно запалима и горима обшивка на тавана от чамова ламперия.
Огнището на пожара е установено в средата от горната страна на тавана в
помещението използвано за кафене.
Допусната е и електротехническа
експертиза която установява, че парчетата от едножилен, многожичен проводник,
иззети като веществено доказателство по делото, нямат характерните разтопявания
от късо съединение. Тройната експертиза обаче не говори за късо съединение, а
за нагряване на връзките /изпълнени, според експертизата некомпетентно/ и от
това се запалва прахта- паспал находящ се на тавана в помещението и от там и
самия лесно запалим таван.
Въпросната
вечер, свид. Г.К.Л. видял да излиза пушек от горе от покрива на въпросното
заведение, като вижда да гори и най-горната част на покрива като огъня там е
бил много слаб. Огънят се е увеличавал като се е прехвърлил и на другата
сграда. Свидетелят не е видял от там да излизат други хора.
За годността на подсъдимия да
разбира свойството и значението на деянията е изготвена и приета съдебно
психиатрично- психологична експертиза, заключението на което не се оспорва от
страните и поради което съдът я кредитира изцяло.
Гореописаната фактическа
обстановка, съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия направено
при условията на чл.371, т.2 от НПК и писмените доказателства приобщени по реда
на чл.283 от НПК.
Същата по същество съдът
установява, от обясненията на подсъдимия
Д., показанията на свидетелите Ч., П., Д.,
Ташева, Н., Л., Л.В., Ст.Т., С.П., Й.Ч., И.Т., Ж.Н., К.У., Т.С., Р.А., Т. Т.,
В. В., В.Т., А.Б., Цв. В., Е.Л., А.С., Д.К., приложените протоколи за оглед на
местопроизшествия, изготвените пожаро-технически-
единични, икономически експертизи, тройна пожаро-техническа експертиза и
електротехническа експертиза, както и от вещественото доказателство прието по
делото и останалите писмени доказателства приложени в ДП.
Обясненията на подсъдимия в
частта относно запалените кабини изцяло се подкрепя от показанията на
свидетелите, както и заключения на пожаро-технически експертизи. Същите са
взаимно свързани и непротиворечиви.
В тази връзка, подс. Д. обяснява
както мотива за извършване на престъплението който е личен, да отмъсти на
определени лица живущи в жилищните сгради, така и да принуди живущите да си
извадят ключове в ателието на баща му.
Следва да се отбележи, че свид. Б.
го е засякъл да обикаля около жилищен блок на ул. ”П.Б.” №61, късно през нощта.
Свид. В. е видял лице с
описанието на Д. да излиза от блока непосредствено след което констатирал
палежа на асансьора. Този свидетел е описал подсъдимия доста точно като дори се
е опитал да го проследи.
Фактът, че палежите на
асансьорните кабини са били опасни за
живущите в блока се установява от показанията на свидетелите У., Т., В. В. и В.
Т.. Тези свидетели живеят на по- високите етажи и при горенето гъстия дим се
изкачва нагоре. Това е причинило значително задимяване на етажните площадки и
на апартаментите на тях.
Свид. У. установява, че се е
принудил да слага одеяла на вратата, за да ограничи гъстия задушлив дим да не
влиза в жилището му. Като се има в предвид, че деянията са извършвани след
полунощ когато хората спят, определено опасността от задушаване е била реална.
При така събраните доказателства,
съдът намира от правна страна, че подсъдимия Д.
е осъществил от субективна и
обективна страна състава на чл.330, ал.3, във връзка с ал.2, т.1 и т.2, във
връзка с ал. 1 и във връзка с чл.26 ал.1 от НК за извършените палежи с
изключение на този представляващ имот- павилион в с.Ивайло, област Пазарджик,
собственост на ЕТ ”Р.А.-К”.
От обективна страна, подс. Д. за периода от
12.10.09г. до 17.01.2010г. е запалил чуждо имущество, собственост на различни
лица, като е последвала значителна вреда
в размер на 50 000 лв. и е съществувала опасност
за живущите в блоковете хора от задушаване.
От субективна страна, деянието е извършено с форма на
вината- пряк умисъл- чл.11, ал.2 от НК. Д. е съзнавал всички елементи на
престъпния състав и е искал настъпването на вредоносните последици.
По отношение на вида и размера на
наказанието.
В нормата на чл.58а от НК /преди
изменението й с ДВ, бр.2606.04.2010г./ е визирано, че когато в производството
по чл.372, ал.4 от НПК, съдът постанови осъдителна присъда, той не може да
наложи най- тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни
наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл.55 от НК.
Тъй като деянието
на Д. е извършено преди изменението на
чл.58а от НК, то тази разпоредба в редакцията преди изменението й, по правилото
на чл.2, ал.2 от НК е по- благоприятна за подсъдимия и поради това следва да се
приложи именно тя. В този смисъл следва да се посочи и Тълкувателно решение №1
от 17.06.2010г. по тълкувателно дело №1/2010г. по описа на ВКС на РБ на Общото
събрание на наказателната колегия където е посочено: „Процесуалноправни са
нормите, които определят реда, начина, средствата, предпоставките, условията и
пр., за установяване на предмета на наказателното право. Когато нормите уреждат
въпроси свързани с наказателната отговорност на лицата, с наказанието и с
останалите последици от осъждането им …, принадлежността им е материалноправна.
При тези данни, нормата на чл.58а от НК следва да се приема именно като такава.
Ето защо при
определяне на наказанието на подс. Д. и след задължителното приложение на
разпоредбата на чл.58а от НК /в редакцията й преди изменението с ДВ,
бр.26/2010г./, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 и чл.373, ал.3 от НПК и във връзка
с чл.2, ал.2 от НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, прие че на подс. Д.Д. следва да се определи наказание
лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца.
С оглед на изложените
доводи, съдът не намери за основателно искането на прокуратурата за налагане на
наказанията наложени от съда при предишното разглеждане на делото, тъй като
правните изводи са, че разпоредбата на чл.58а от НК е процесуално правна норма,
които определено с оглед на визираното в цитираното по- горе тълкувателно
решение не могат да се приемат.
При определяне този
размер на наказанието лишаване от свобода което следва да се наложи на под. Д.
се взеха предвид и следните обстоятелства.
Обществената опасност
на извършеното от подсъдимият Д. деяние е висока, с оглед настъпилите
вредоносни резултати и реалната опасност за живота на много хора вследствие на
същото.
От друга страна,
степента на обществена опасност на подсъдимият също не е ниска.
Видно от приложената
по делото характеристика се установява, че подсъдимия е с негативни
характеристични данни.
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан, т.е е с
обременено съдебно минало.
Тези обстоятелства, а
именно: висока степен на обществена опасност, лоши характеристични данни и
обременено съдебно минало, съдът отчете като отегчаващи.
Като смекчаващи
вината обстоятелства, се отчетоха направеното самопризнание, изразеното
съжаление, младата възраст на дееца, както и факта, че има новородено дете от
жената с която е живял на съпружески начала.
На основание чл.61,
т.2, във връзка с чл.57, ал.1 от ЗИНЗС, на подс. Д. бе определен първоначален
строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, като
същия бъде настанен в Затворническо общежитие от закрит тип.
В тази насока, следва да се
отбележи, че подс. Д., видно от приложената като доказателство по делото
справка за съдимост, че същия е осъждан на лишаване от свобода по НОХД
№320/05г. с приложението на чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години и не е
реабилитиран по тази присъда. Това е така, тъй като в изпитателния срок е
осъждан на пробация по НОХД № 2023/06г. която е изтърпял на 03.10.08г.
Именно с така определеното по вид
и размер наказание, съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на наказанието
визирани в чл. 36 и сл. от НПК, както по отношение на специалната така и на
генерална превенция на закона.
На основание чл.59 от НК се приспадна предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение
„задържане под стража” от така определеното наказание лишаване от свобода
считано от 26.01.2010г. до изменението на мярката или привеждането на присъдата
в изпълнение.
Разпоредено бе
вещественото доказателство по делото, а именно: ел. кабел от ел. инсталация,
след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено като малоценно.
Относно пожарът на павилион в с.Ивайло.
В конкретният казус, съдът не
намира, че обвинението на прокуратурата в тази му част е доказано по един
несъмнен и категоричен начин. Действително, процедурата на разглеждане на
делото е по реда на Глава 27 от НПК.
В случая, за да бъде проведено
съкратено съдебно следствие следва да се приеме, като това на практика е и
реализирано, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя изцяло от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства.
В конкретният казус, подсъдимия
не оспорва фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на досъдебното
производство същия е разпитван на два пъти, единия в протокол за разпит на
обвиняем, а другия по ЧНД №72/2010г. пред съдия. Прави впечатление, че в нито
един от тези разпити, подсъдимият не коментира за конкретния палеж в с. Ивайло,
т.е не излага каквито и да е било данни
относно този пожар
От показанията на свид. Ц.В. се
установява, че пред него Д. си признал и за този палеж като му е обяснил, че е нагрявал
със запалка пластмасов капак на вентилатора. Свид. Л. е бил на мястото на когато
е възникнал пожара, но същия отрича да е видял хора в района.
Други гласни доказателства по делото, които
конкретно да визират авторство на деянието няма.
От заключенията на
приетите като доказателство по делото две единични пожаро- техническа
експертиза се установява, че причината за пожара е открит източник на
запалване, като огнището на пожара е в предната откъм улицата лява част на
залата за посетители на павилиона за кафе. Посочено е, че причината за пожара е
открит източник на запалване, предизвикан умишлено. Същите са изготвени от
вещите лица Ст. П. и А.А..
Видно от заключението
на тройната пожаро- техническа експертиза в състава на които са и посочените
по- горе две вещи лица, както и вещото лице инж. А. Кацаров се установява, че и
трите вещи лица се обединяват около извода, че причина за пожара е
некомпетентно изпълнена електрическа инсталация за захранване на осветителни
тела на залата използвана за кафене, както и използваната лесно запалима и
горима обшивка на тавана от чамова материя.
Това заключение на
тройната експертиза определено няма основание да не бъде възприето изцяло и
като последица от това да не се приемат изводите на единичните пожаро-
технически експертизи. Това е така, тъй като в състава му са двете вещи лица
дали предишните заключения по единичните такива и които заемат ново становище с
още едно вещо лице което определено се явява пълно и обосновано с оглед на
събраните доказателствата по делото. Тази експертиза реално сочи на случайно
възникнало деяние, вследствие на недобре изпълнена от техническа гледна точка
на ел. инсталация и изключва умишлено запалване.
Подсъдимият признава
фактите относно и този пожар, но само на база това негово самопризнание и
данните излагани от страна на свид. В. няма достатъчно доказателства да се
приеме, че именно Д. е извършвал това му вменявано престъпно деяние. В
показанията си свид. Л., който към инкриминираната дата е бил на мястото на
въпросния палеж не е установил каквито и да е било лица, в т.ч. и подс. Д. и по
този начин реално не подкрепя показанията на свид. В.. Последният свидетел не е
пряк очевидец, а единствено възпроизвежда описание на развили се събития от
подс. Д.. Единствено на база самопризнания на подсъдимия, които се явяват
изолирани от останалия доказателствен материал не може да се приеме, че
авторството е доказано по несъмнен и категоричен начин, а и тройната експертиза
опровергава, че запалването е станало от човешки фактор.
Ето защо, съдът с
постановената от него присъда призна подсъдимия по за невиновен по обвинението,
че на 20.10.2008г. в с. Ивайло, област Пазарджик е запалил търговски обект,
собственост на „Р.А.- К” с управител Р.А., като причинената вреда е в размер на
32 332лв, предвид на което го оправда по него. В този смисъл не бе
възприето искането на прокуратурата, че спрямо Д. следва да бъде постановена
осъдителна присъда.
По отношение на предявените граждански искове:
Исковете са допустими и изцяло
основателни.
Разпоредбата на чл.34 от Закона
за управление на етажната собственост визира следното: ал. 1- „Управителен съвет (управител) се
избира за срок до две години; Ал. 2- Управителният съвет (управителят): 1.Организира
изпълнението на решенията на общото събрание; 2. Представлява сдружението в
отношенията му с органите на местната власт и с други правни субекти;”
По делото са налице решения на
общото събрание на етажната собственост с което са избрани надлежните
управители. Те представляват собствеността и имат право да предявяват исковете
за причинени вреди на същата. По тези съображения съдът прие, че предявените
искове са от надлежните упълномощени лица и са допустими.
Исковете са основателни тъй като
е установено с приетите по делото оценъчни експертизи стойността на нанесените
имуществени вреди от подсъдимия. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки дължи
възстановяване на вредите които виновно е причинил другиго.
Ето защо с доказване на обвинението, предявените граждански искове от
етажната собственост на ул. „П.Б.” №61, ул. „Р.А.” №5, ул. „В. ***,
представлявани от Й.Г.Ч., И.Г.Г., В.С.Т. и С.Д.Т., в качеството им на
домоуправители, всеки един от тях за сумата от 12 500 лв., представляващи
обезщетение претърпени имуществени вреди се явяват основателни и доказани по
размер. Налице е виновно поведение, вредоносен резултат и причинна връзка между тях.
По делото по несъмнен
начин от приетите като доказателства по делото съдебно- оценъчни експертизи се
установява стойността на причинените имуществени вреди, която на практика и не
се оспорва от подсъдимия и неговата защита.
Предвид на това,
подс. Д.Д. бе осъден да заплати на собствениците на етажната собственост,
находяща се в гр. Пазарджик, на ул. „В. А.” №3, с домоуправител С.Д.Т.
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 12500лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждане-12.11.2009г. до окончателното изплащане
на сумата.
Съответно с оглед
изхода на делото и направеното искане от страна на защитата в лицето на адв. Т.,
подс. Д. бе осъден да заплати на горните и направените от тях разноски в размер
на 200лв.
Подс. Д.Д. бе осъден
да заплати на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр.
Пазарджик, на ул. „Р.А.” №5, с домоуправител В.С.Т. обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 12500лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждане-17.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
Съответно с оглед
изхода на делото и направеното искане от страна на защитата в лицето на адв. Т.,
подс. Д. бе осъден да заплати на горните и направените от тях разноски в размер
на 200лв.
Подс. Д.Д. бе осъден
да заплати на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр.
Пазарджик, на ул. „П.Б.” №61, с домоуправител Й.Г.Ч. обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 12 500лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждане-16.11.2009г. до окончателното изплащане на сумата.
Подс. Д.Д. бе осъден
да заплати на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр.
Пазарджик, на ул. „Р.А.” №8, с домоуправител И.Г.Г. обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 12500лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждане-12.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата.
Д.Д. бе осъден да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, държавни такси
върху всеки един от уважените граждански искове в размер на 500лв. или общо 2000
лв.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, подс. Д. бе осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт направените по делото разноски в размер на 701,44 лв.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
Окръжен
съдия: