МОТИВИ ПО НОХД № 531/2013 г. по описа на Велинградски

районен съд

Срещу подсъдимия Д.И.К. с внесения в съда обвинителен акт е повдигнато обвинение за това. че на 13.03.2013 г. в гр.Велинград, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и като е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като подбудител и помагач с Г.Д.К. и Г.Д. ***, като извършители, е направил опит да отнеме чужди движими вещи - сумата от 1 540 лева от владението на ЕТ”И.Л.-*** с управител И.Л. с намерение противозаконно да ги присвои, като са употребили за това заплашване и деянието е останало недовършено, поради независещи от тях причини - престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.З и ал.4 вр. с чл.63 ал.1 т.З от НК.

По делото не е предявен граждански иск.

Представителят на Районна прокуратура - Велинград поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия К. обвинение. Предлага по отношение на същия да се наложи наказание лишаване от свобода, при приложението на чл.66 НК. Моли веществените доказателства по делото да отнемат в полза на държавата.

Защитникът на подсъдимия К. - адв. Б., моли по отношение на подзащитния му да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като не било доказано участието му в инкриминираното деяние.

Подсъдимият К. не се признава за виновен, дава обяснения пред съда в които заявява, че действително се познава със свидетелите К. и Т., но не се е уговарял с тях за обир на магазин, както и че не е предавал на последните двама каквито и да е било вещи във връзка с извършения грабеж, за участието си в последния пък научил едва. когато бил извикан в полицията в хода на разследването. Поддържа, че на инкриминираната дата - 13.03.2013 година, вечерта, св.Т. му се обадил, за да се видят в кафе „Брио”. като не му дал обяснения защо точно иска да се видят. Последвала кратка среща между тях, след което поде.К. се прибрал вкъщи. Заявява, че няма други спомени от този ден. Поддържа, че на 13.03.201 година, въпреки множеството хора и полиция пред магазина, не разбра че е извършен грабеж, тъй като не се интересувал, за последното научи едва в следващите 2-3 дни от хората в улицата. Моли да бъде оправдан

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият Д.И.К. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, неженен, с основно образование, негативно охарактеризиран, неосъждан, с ЕГН - **********.

Свидетелите Г.К. и Г.Т. се познавали от дълги години и били приятели. Св. Т. същевременно се познавал и с поде. К., тъй като учили в едно и също училище и поддържали определени лични контакти. В началото на 2013 година с поде. К. се запознал и св. К., посредством общи приятели. Тримата постепенно започнали да дружат по-често, като се виждали на кафе и говорили по телефона.

В близост до дома на поде. К. *** се намирал хранителен магазин „Фемили”, стопанисван от ЕТ"И. *** с управител И.Л.. Магазинът се намирал срещу училище „Алеко Константинов”, бившето „ОХ". Поде. К. ежедневно посещавал магазина и бил редовен негов клиент, поради което бил добре познат на продавачките в него. Постепенно в съзнанието на поде. К. се зародила идеята, че храните.¹ гният магазин може да бъде обран. Същият отчитал обстоятелството че магазинът е оборотен и в края на работния ден в касата има събрани достатъчно пари, както и факта, че на смяна били единствено две жени, което правило обира лесен за осъществяване. Тъй като обаче подсъдимият К. бил добре познат на продавачките в магазина и било възможно да го разпознат, същият преценил, че няма как да реализира плана си сам, а е необходимо да има съучастници.

В изпълнение на своя план през месец Февруари 2013 година поде. К. решил да сподели гези свои мисли със свидетелите К. и Т.. Същият им разяснил подробно местонахождението на магазина, броя на персонала, работното време, къде се съхраняват парите, заявил им че ще им помогне, но няма да може да влезе с тях. тъй като го познават и е възможно да го разпознаят. Свидетелите К. и Т. първоначално не се съгласили, но под давлението на поде. К. същите решили да участват и извършат намисления обир. В следващите няколко седмици свидетелите К. и Т. и поде. К. се срещнали няколко пъти, като уточнили начина на извършване на престъплението. Обяснено било от поде. К., че най-добре е да се влезе в магазина вечер, между 20.00 и 21.00 часа, преди да затвори и докато се чисти, както и че трябва да се носят маски, тъй като вътре има охранителни камери. Разбрали се след извьршване на обира да се видят и да си разделят парите.

На 13.03.2013 година надвечер тримата се срещнали зад ОХ-то. където поде. К. предал на свидетелите К. и Т. 2бр. маски за лице и 1бр. пистолет, като им дал заключителни указания. Последните също били подготвили стари дрехи за преобличане долнища на анцузи, суитчери, платненки и ръкавици. Около 20.00 часа същия ден, св. К. и Т. се отправили пеша към нарочения магазин с цел реализиране на своя план за обир на намиращите се в касата пари. Непосредствено преди да влязат в магазина, двамата си сложили маските, а св. Т. извадил пистолета. При вида на маскираните мъже, двете продавачки - св.Ж.С. и св. Н.Г., изпаднали в ужас. Св.С. тръгнала да бяга, но била застигната от св.Т. и заставена да легне на земята с насочен към главата й пистолет, като й било заявено да не прави глупости. Същото последвало и по отношение на св.Г.. Обявено било. че се извършва обир и че трябва да лежат на земята, иначе ще стане лошо. В същото това време св.К. отишъл до касата, където се съхранявали оборотните пари и се опитал да я отвори, но същата била заключена и нямало к. к да вземе намиращите се в нея сума в размер на около 1200 лева. Не била забелязана и взета и намиращите се под касата, в плик сума от 340 лева. Малко след това, обзети от чувство за страх, двамата напуснали магазина, без да вземат, каквото и да е било. След това свидетелите К. и Т. се придвижили пеша до хотел Бор, където била паркирана колата на св.Д.Т. - лек автомобил „Ауди⁵' с ДК № РА 9111 ВА. Преоблекли се с предварително подготвени дрехи, като старите такива, заедно с маските сложили в багажника на колата. Веднага след това се обадили на поде. К. и му обяснили какво е станало, както и че не са взели нищо от магазина, като се разбрали да се видят. След това св. К. и Т. отишли в кафе „Брио“. където останали за малко. В последствие св.К. си тръг нал, а св.Т. останал да изчака поде. К.. Двамата се видели и поговорили, при което св.Т. му върнал дадения преди това пистолет. Провокирани от любопитство двамата младежи решили да отидат до магазина и да видят какво става. Пристигайки на място, установили наличието на множество хора и полиция, като останали около 15 минути. По време на престоя си там същите били карани да станат поемни лица. но отказали и си тръгнали. Поведението им обаче направило впечатление на полицаите, които записали данните им и ги извикали в последствие за проверка.

С протокол за доброволно предаване от 13.03.2013 година св.И.Л. предала 1 бр. диск със запис от охранителните камери в търговския обект.

С     протокол   за  доброволно  предаване      от   03.04.2013   година

св.Г.К. предал 1бр. суитчер с обяснения, че е бил с него при влизането в магазина.

С     протокол   за  доброволно  предаване      от   03.04.2013   година

св.Г.К. предал и 1бр. мобилен телефон, марка „У^акот” и сим-карта с № 0895 812214 с обяснения, че от този телефон е поддържал връзка с поде. К. и св.Т..

С     протокол   за  доброволно  предаване      от   03.04.2013   година

св.Д.Т.. баща на св.Г.Т.,                                     е предал 1 бр. черна

текстилна чанта, 1 бр. черен суитчер с качулка. 1 бр. тъмно син на цвят суитчер с качулка, 1 бр. кухненски нож, 1 бр. черен спортен панталон с надпис „ГоПо”, 1 бр. черен спортен панталон с етикет 100% памук, 1 бр. синя кърпа с черни фигури, 1 бр. шапка, зелено-бяла на цвят с два броя успоредни прореза в долната част, 1 бр. черна полиетиленова торбичка, чифт черни спортни обувки, марка „МаШаг”, 1 бр. черна текстилна шапка с отвори за очи и уста, 1 бр. черна текстилна ръкавица с обяснения, че вещите се намирали в личния му автомобил „Ауди” с ДК № РА 91 1 ВА, който се управлява единствено от него и сина му.

На 13.03.2013 година е извършен оглед на магазина, в койго е извършен опита за грабеж, при който били намерени и иззети единствено Збр. дактилоскопни следи, без да е установено от кого са оставени.

В хода на разследването е извършена техническа експертиза на диска със записите от охранителните камери на магазина, като тяхното съдържание е свалено на хартиен носител, съдържащ 15 бр. снимки, която съдът прие като обективно и компетентно извършена.

Изготвено и прието е и заключение на техническа експертиза, изследваща наличната цифрова информация, касаеща мобилни номера +359899175145,    +359895812214 и +359896112504, от която се

установяват проведените между абонатите разговори.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Г.К., Г.Т., И.Л., Ж.С.. Н.Г., Г.Ш., Д.К., Д.Т., И.К., частично от обясненията на поде.К., протоколи за доброволно предаване, веществени доказателства, протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за оглед на веществени доказателства, справки от мобилните оператори, съдебно-технически експертизи.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.К., Г.Т., И.Л., Ж.С.. Н. 1 авазова. Г.Ш., Д.К.. Д.Т. и И.К. като последователни, логични и непротиворечиви.

Показанията на св.Г.К. и Г.Т. се възприемат от съда. макар и внимателно, като се има предвид, че са съответни помежду си и с останалите кредитирани доказателства. Съдът намира, че в случая няма основание същите да не бъдат възприети изцяло. Касае се до преките извършители на деянието, които обаче са били разпитани като свидетели и които изключително детайлно, подробно и логично изясняват участието на подсъдимия в престъплението. Неоснователни в тази насока се явяват възраженията на защитника на подсъдимия, който поддържа, че в случая се касаело до оговор. Следва да се има предвид, че оговор е налице единствено тогава, когато подсъдим даде обяснения, в които се изнасят твърдения, че не той, а друг е извършител на престъплението. В конкретния случая изобщо не става дума за обяснения на подсъдим, тъй като производството по отношение и на двамата извършители е било прекратено и същите са били разпитани, но в качеството им на свиде ели. които освен всичко друго носят и наказателна отговорност за дадените от тях показания. Несъстоятелни се явяват и възраженията на защитата, касаещи наличните разминавания в обясненията на К. и Т.. дадени пред оперативните работници и в качеството им на обвиняеми, тъй като същите нямат процесуална доказателствена стойност На преценка и анализ подлежат единствено дадените от тях показаг тя в качеството им на свидетели в разпита им пред съда. Тези техни показания се отчитат като логични, без съществени противоречия, като същевременно се подкрепят от останалите събрани в хода на разследването доказателства - намерените веществени доказателства, в това число 2бр. маски за лице и 1бр. ръкавица, телефонните разпечатки от които е видна редовно осъществяваната комуникация межд> подсъдимия и свидетелите К. и Т. непосредствено преди извършването на престъплението, както и на инкриминираната дата, показанията на св.Д.К. и св. Д.Т., които потвърждават изнесеното ог техните деца, че именно поде. К. ги е подтикнал и подпомогнал в извършване на инкриминираното деяние, показанията на свидетелките Ж.С. и Н. I'авазова. че познават подсъдимия и е бил редовен техен клиент, с което се обяснява желанието му да не участва пряко в извършения грабеж.

Що се касае до обясненията на подсъдимия К.. съдът счита, че в частта им относно твърдяната липса на съпричастност в обема отразен в обвинителния акт към извършеното престъпление, те се явяват напълно изолирани и в противоречие с останалите гласни и веществени доказателства, включително и в една част и с показанията на неговия баща. Ето защо и при постановяване ка присъдата си. съдът се опря върх\ тези обяснения само в частта им, в която се явяват съответни на останалите гласни доказателства.

Съдът намира за нелогични, противоречиви и непоследователни обясненията, дадени от поде. К. относно неговата съпричастност към инкриминираното деяние. Както стана ясно същият е живеел в непосредствена близост до въпросния търговски обект и е бил постоянен негов клиент, имал е наблюдения относно начина му на работа, броя на персонала, работното време, оборота, охранителните камери и т.н. Факти, които не са били известни и е нямало как да бъдат узнати от свидетелите К. и Т., в случай, че не са им били разяснени предварително в детайли и то от някой, който е добре запознат с обстановката вътре. Крайно нелогични и противоречиви са и обясненията му във връзка с проведения разговор и среща със св.Т. непосредствено след инцидента. Не се посочва конкретна причина или тема на разговор. Премълчава се факта, че същите след това са отишли до магазина, за да видят какво става и дори са били карани от полицаите да стават поемни лица. В крайно противоречие с показанията на св.Т., както и с тези на св.И.К. /негов баща/ се заявява, че на инкриминираната дата не е разбрал за това, че в магаз хна е бил извършен обир, а едва няколко дни по-късно. Всички тези противоречия и несъответствия дават основание на съда да приеме, че обясненията на поде.К. са по-скоро негова защитна позиция с цел избягване на наказателна отговорност и дистанциране от факта на извършване на престъпното деяние.

Предвид изложеното, от обективна страна, съдът е на становище, че подсъдимия е осъществил състава на вмененото му престъпление, за което му е било повдигнато обвинение по чл.198 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.З и ал.4 вр. с чл.63 ал.1 т.З от НК, като подбудител и като помагач.

Ето защо и съдебният състав намери, че същият е бил съпричастен към вмененото му престъпление, като е действал като подбудител, предоставяйки конкретната информация относно обекта и начина на извършване на престъплението, мотивирайки другите двама подсъдими да се сдобият с пари по непозволен начин. Дейността на поде.К. в тази насока се явява едно психическо въздействие, което съставлява решаващия мотив на извършителите и затова с предоставената информация на практика същият обективно е допринесъл за осъществяване на престъплението, без да участва лично в изпълнителното деяние. Такова решение от страна на подсъдимия К. - да не участва в изпълнителното деяние - е напълно обяснимо, предвид установеното обстоятелство, че се е познавал с продавачките, често е посещавал магазина и затова не е искал лично и пряко да участва в самото извършване на грабежа, за да не бъде евентуално разпознат.

На второ място, в действията на подсъдимия К. по даването на съвети и разяснения, набавянето на средства, на практика същият е спомогнал и пряко на извършителите на престъплението да го осъществят, като е създал необходимите предпоставки за изпълнение на деянието. В този смисъл е налице дейност от страна на подсъдимия К., която предшества непосредствено изпълнението на престъплението и стои в причинна връзка с изпълнителното деяние. Затова и такова поведение съвсем правилно е било квалифицирано в рамките на обвинителния акт като помагачество по смисъла на чл.20 ал.4 отНК.

От субективна страна съдът счита, че престъплението е извършено от подсъдимия умишлено, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е последиците му и е целял настъпването им. В конкретния случай не се установяват данни престъплението да е било осъществено поради увлечение или лекомислие. Липсват каквито и да било данни относно наличието на понижен самоконтрол или недостатъчна способност на някого от тях правилно да преценява характера, значението, запретеността на деянието и неговите последици, в който смисъл е определянето на посочените две категории по ППВС № 6/75 г. Подсъдимият при извършване на престъплението е съзнавал и общността на действията му с останалите извършители, водещи до общо целения от тях резултат. Установява се. че при извършване на престъплението свидетелите К. и Т. не са излезли извън първоначалното намерение на тримата и поради това няма основание да се приеме, че е налице ексцес, за който подсъдимият да не следва да носи отговорност.

С оглед на установеното съдебният състав намери, че следва да признае за виновен подсъдимия в извършването на вмененото му престъпление.

Относно определяне на наказанието за извършеното престъпление, съдът взе предвид на първо място, че деянието от подсъдимия е извършено като непълнолетен. При това, с оглед редукцията по чл.63 ал. 1 т.З от НК, наказанието предвидено за престъплението е лишаване от свобода до три години.

Що се касае до наказването на подсъдимия К., съдът, като съобрази разпоредбата на чл.21 от НК и чл.54 от НК, счете, че следва да определи наказание лишаване от свобода. В тази насока, като единствени смекчаващи вината обстоятелства при подсъдимия се вземат

предвид липсата на осъждания към датата на инкриминираното престъпление и младата му възраст. Налице са отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, каквито се явяват характеристичните му данни за налични контакти с криминално проявени лица, участия в кражби и престъпления от общ характер, злоупотреба с алкохол. Като отчете факта, че без активната дейност на подсъдимия К. на практика престъплението нямаше да може да бъде извършено, макар по посочени по-горе причини, да не е участвал пряко в изпълнителното деяние, съдът прецени, че степента на неговото участие е значителна. При тези обстоятелства, като съобрази и завишената степента на обществена опасност на самото деяние, имайки предвид използваното оръжие, съдебният състав счете, че най-справедливо, достатъчно за постигане на превъзпитателен и възпиращ подсъдимия към извършване на престъпления ефект, ще е едно наказание от шест месеца лишаване от свобода.

Тъй като са налице формалните основания по чл.66 ал.1 от НК и понеже съдът намери, че за поправянето на подсъдимия не е абсолютно наложително същият да търпи ефективно така наложеното му наказание лишаване от свобода, с присъдата си съдът отложи на основание чл.66 НК наказанието с изпитателен срок от три години. Същият срок според съда е достатъчен и ще има предупредително въздействие спрямо подсъдимия.

По отношение на веществените доказателства, съдът счете че същите на основание чл.53 ал.1 б.”а” НК следва да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени.

С оглед признаването на подсъдимия за виновни в извършване на престъпление, то съдът на основание чл.189 ал.З от НК го осъди да заплати съразмерно и направените по делото разноски за експертизи от 64.00 лева.

Като причини и условия за извършване на деянието съдът откроява ниската правна култура на подсъдимия, липсата на ефикасен родителски контрол, стремежът към бързо облагодетелстване по неправомерен начин, свързан с липсата на изградена ценностна система.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: