РЕШЕНИЕ
Номер ІІ -
260069
10.02.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: десети февруари две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Елеонора Кралева
въззивно гражданско
дело номер 68 по описа за 2021 година
Производството по
делото е по реда на чл.435, ал.1, т.3 ГПК.
Постъпила
е жалба на взискателя „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Шандор Петьофи“ № 10, подадена чрез пълномощник ю.к.Енил Енев, против
Постановление от 19.10.2020 г. на ДСИ при РС-Карнобат, с което изпълнително
дело № 183/2015 г. по описа на ДСИС при РС-Карнобат е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В жалбата са изложени подробни доводи за липса на предпоставките
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, като
се сочи, че в случая не е изтекъл период от две години, в който по делото да не
е искано от взискателя извършването на изпълнително действие. Поради това,
постановлението за прекратяване се счита за неправилно и се моли за неговата
отмяна.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Т.С.С.,
чрез пълномощник адв.Димитринка Вълева, в което са изложени съображения за
неоснователност на жалбата, като се сочиш, че взискателят прави недопустим опит
да бъде преразгледано съдебното решение по гр.д.№ 2352/2020 г. на БОС, с което
съдът е приел, че е налице основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Моли се за
оставяне без уважение на подадената жалба.
На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК са представени
мотиви от ДСИ при РС-Карнобат, в които в хронологичен ред са описани
извършените по делото изпълнителни действия, като жалбата на взискателя
принципно се счита за основателна, но предвид постановеното съдебно решение по
гр.д.№ 2352/2020 г. на БОС, отменящо отказа на ДСИ да прекрати изпълнителното
дело по молба на длъжника, се взема становище, че обжалваното постановление,
издадено в изпълнение на съдебното решение, е законосъобразно.
Приложено е копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата
по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния
изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 183/2015
г. по описа на ДСИС при РС-Карнобат е образувано по молба на „Кредитреформ
България“ ЕООД от 16.07.2015 г., въз основа на издаден изпълнителен лист от 16.04.2015
г. по ч.гр.д.№ 27/2015 г. по описа на РС-Карнобат, с който длъжникът Т.С.С. е осъден да заплати
на кредитора „Кредитреформ България“ ЕООД посочените в акта
парични суми.
С молбата взискателят е поискал от ДСИ да извърши опис на движими вещи в
жилището на длъжника, а след справка в КАТ за наличие на МПС – да се наложи
запор върху същите.
С
постановление от 30.07.2015 г. ДСИ е присъединил Държавата като взискател по
изпълнителното дело на основание чл.458 ГПК.
От страна на ДСИ
е насрочен поискания от взискателя опис на движими вещи в жилището на длъжника
за 14.09.2015 г., който е отложен до ново искане на взискателя, поради
невнасяне на необходимата за извършването му държавна такса.
С молба от
21.11.2016 г. взискателят е поискал от ДСИ да извърши справка за имуществото на
длъжника и да наложи запор и/или възбрана върху същото.
С молба от
21.03.2017 г. взискателят отново е поискал от ДСИ да извърши справка за
имуществото на длъжника и да наложи запор и/или възбрана върху същото.
С молба от
10.05.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор върху две МПС,
собственост на длъжника С., а именно лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ А 9905
ВХ и лек автомобил с рег.№ А 5205 КН. Запорът върху посочените МПС е наложен на
31.05.2017 г.
С молба от 12.07.2017 г. взискателят е
уведомил ДСИ, че към момента не желае извършването на опис и публична продан на
запорираните МПС, като е поискал да бъде направена справка за наличието на
банкови сметки на длъжника и да се наложи запор върху същите.
С молба от
07.02.2019 г. взискателят отново е поискал от ДСИ да извърши справка за
наличието на банкови сметки на длъжника и да наложи запор върху тях. След
извършената от ДСИ справка е установено,
че няма данни за банкови сметки на длъжника.
На 23.07.2020 г. е постъпило искане от
длъжника Т.С. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1,
т.8 ГПК.
С
Разпореждане от 24.07.2020 г. на ДСИ е оставено без уважение искането на
длъжника за прекратяване на изпълнителното производство, като е прието, че съгласно
чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, а в случая този срок не бил изтекъл, считано от 07.02.2019 г., когато
взискателят е поискал извършване на справка в РБСС за наличие на банкова сметка
*** С. и при наличие на такава да бъде наложен запор върху същата.
По жалба на длъжника, горното разпореждане за отказ
на ДСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
отменено от съда с Решение № І-260226/12.10.2020 г. по гр.д.№ 2352/2020 г. по
описа на ОС-Бургас, като делото е върнато на ДСИ за произнасяне по молбата
съобразно мотивите на съдебното решение. В мотивите на решението е прието, че последното
предприето изпълнително действие е налагането на запор върху МПС на 31.05.2017
г., след което принудителни действия по искане на взискателя не са извършени, а
след запора нееднократно са правени справки за банкови сметки на длъжника, без
такива да са открити, като последната такава справка е от 07.02.2019 г., която
не съставлява изпълнително действие по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поради
това е прието, че срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК следва да се изчислява от
последното предприето изпълнително действие на 31.05.2017 г. и изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона на 31.05.2019 г.
След връщане на делото от съда, ДСИ при РС-Карнобат
е издал обжалваното Постановление от 19.10.2020 г., с което изпълнителното
производство по изп.дело № 183/2015 г. е прекратено на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. Съдебният изпълнител е приел, че последното изпълнително действие по
делото е извършено на 31.05.2017 г., а взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което
делото следва да бъде прекратено.
При
горната фактическа обстановка, за съда се налагат следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирано
лице – взискател срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.435, ал.1,
т.3 ГПК –прекратяване на изпълнителното производство, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Следователно, взискателят
е този, който трябва да поддържа със своите действия висящността на
изпълнителния процес, като отправя искания за предприемане на съответен
изпълнителен способ, за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи, а бездействието му за това в
продължение на 2 години води до прекратяване на изпълнителното дело.
Прекратяването в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПКЩ настъпва по силата на
закона, т.нар. перемпция, като съдебният изпълнител само го прогласява с постановление,
което има декларативен характер (ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
В конкретния
случай, от данните по делото не се установява настъпването на перемпция. Процесното изпълнително дело е образувано на 16.07.2015 г., като срокът
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е бил прекъснат на 21.11.2016 г. и на 21.03.2017 г.,
когато са депозирани молбите на взискателя „Кредитреформ България“ ЕООД с искания
за налагане на запор и/или възбрана върху имущество на длъжника, а след това срокът
е бил прекъснат с налагането на запор върху МПС на длъжника на 31.05.2017 г. От тази дата е започнал да тече нов
двугодишен срок, който обаче е бил прекъснат на 12.07.2017г., когато взискателят
е поискал от ДСИ да извърши справка за банкови сметки на длъжника и да наложи
запор върху тях. Срокът е прекъснат и на 07.02.2019 г., когато отново е
поискано от взискателя ДСИ да направи справка за банкови сметки на длъжника и
да наложи запор върху тях. В тези молби е обективирано желанието на кредитора
да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като в същите са
направени искания за налагане на запор върху банкови сметки, т.е. искания за
предприемане на изпълнителни действия, а това води до липса на бездействие от
страна на взискателя. Тук следва да се има предвид, че прекъсването на срока е
само по отношение на перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но не и по отношение
на погасителната давност, за прекъсването на която е от значение извършването
на изпълнителните действия. Преценката за осъществяване на предвидените в
закона предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 ГПК предполага установяване
бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, а не извършването на такива, поради което е
ирелевантно бездействието на съдебния изпълнител относно изпълнението на
действията, за които е валидно сезиран от взискателя или ефективността на
изпълнителното действие. В конкретния случай, съдът намира, че не е установено
бездействие на взискателя в продължение на две години, доколкото с молбите му от
12.07.2017 г. и от 07.02.2019 г. е поискано от негова страна извършването на
изпълнителни действия чрез налагане на запор върху банкови сметки, поради което
с тези молби двугодишният срок е прекъснат и от 07.02.2019 г. е започнал да
тече нов срок, който не е изтекъл към датата на отправяне на молбата от
длъжника – 23.07.2020 г., нито към датата на произнасяне на ДСИ с обжалваното
постановление – 19.10.2020 г. Ето защо, съдът намира, че не са настъпили
основанията за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като
изложените в този смисъл доводи в жалбата са основателни, поради което
постановлението на ДСИ при РС-Карнобат от 19.10.2020 г. е неправилно и следва
да бъде отменено.
Следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не споделя съображенията и мотивите, изложени в Решение № І-260226/12.10.2020 г. по гр.д.№ 2352/2020 г. по описа на ОС-Бургас, на което се позовава длъжника в депозираното от него писмено възражение по жалбата и в изпълнение на което решение всъщност е издадено и обжалваното понастоящем постановление на ДСИ за прекратяване на изпълнителното дело. Съдебните решения, постановени в производството по чл.435 и сл. ГПК по жалби срещу действията на съдебен изпълнител, макар и задължителни за ЧСИ и за страните по изпълнителното дело, не се ползват със сила на пресъдено нещо, която е специфична само за решенията, постановени в исковото производство ( в т.см. – ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГК на ВКС). Ето защо, постановеното по делото Решение № І-260226/12.10.2020 г. по гр.д.№ 2352/2020 г. по описа на ОС-Бургас, с което по жалба на длъжника е отменен отказа на ДСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, не обвързва настоящия съдебен състав, който следва да направи самостоятелен анализ на доводите на страните и събраните по делото доказателства, за да разреши спора, повдигнат с жалбата – дали са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело срещу длъжника на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В този смисъл, възражението на длъжника С., че с депозираната жалба взискателят прави недопустим опит да бъде преразгледано съдебното решение по гр.д.№ 2352/2020 г. на БОС е несъстоятелно.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление от 19.10.2020 г. на ДСИ при РС-Карнобат, с което производството по изпълнително дело № 183/2015 г. по описа на
ДСИС при РС-Карнобат е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
ВРЪЩА
изпълнителното дело на ДСИ при РС-Карнобат.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.