РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 485
гр. Пловдив, 18 март 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2278 по описа
за 2021 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от „М.К.- 86“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Б.В.К., чрез пълномощника си
адвокат Т.Т. ***. Ищецът иска ответникът да му заплати обезщетение за имуществени
вреди в общ размер на 1 237 756,95
лв., претърпени от незаконосъобразни бездействия на служители при Община
Родопи при и по повод осъществяване на административна дейност, изразяващи
се в неизпълнение на Договор № 170 от 04.12.2008 г. за извършване на СМР на
Обект: „Канализация на село Първенец, главен колектор І – ІІ-ри етап“, свързано
с поети от Община „Родопи“ задължения за заплащане по този договор, в периода
от 27.01.2012 г. до 16.04.2018 г., както следва:
- 323 450,62 лв. преки имуществени вреди за
извършени СМР от ищеца, но неплатени от страна на Община „Родопи“, на обект:
канализация на село Първенец, главен колектор І – ІІ-ри етап от т. 93
/разклонителна шахта 25/ до т. 214 /разклонителна шахта 38/, с обща дължина 350
метра и
- 914 306,33 лв.,
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи пълното
плащане по цитирания договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на настоящата искова молба до окончателното изплащане на посочените суми.
Конкретните
обстоятелства, на които ищецът основава исковите си претенции се свеждат до
следното:
На 04.12.2008 г.
между Община Родопи, като Възложител и „М.К.- 86“ ЕООД като Изпълнител е
сключен Договор № 170 за извършване на СМР на обект: „Канализация на село
Първенец: главен колектор I - II-ри етап“, на основание чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА, във връзка с чл. 7, т. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от ЗОП във връзка
с чл. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 43, ал. 1 от НВМОП, със срок за изпълнение до 136
дни, на обща стойност на СМР - 1 642 390.19 лева с ДДС. Сочи, че с анекс към
договора, срокът за изпълнение на възложените СМР е бил удължен до 27.01.2012 г.,
а като причина за това е посочена „временна невъзможност възложителят да
осигури финансиране на обекта...“. Твърди, че е изпълнил всички задължения,
които са поети от него като изпълнител по договора, като изпълнението е прието
от ответника, за което са съставени Протоколи от 02.04.2009 г. и от 30.06.2009 г.
Сочи, че по искане на ответника, е продължил изпълнението по сключения договор,
като е изпълнил и изградил за своя сметка канализация на село Първенец: главен
колектор I - II-ри етап от т. 93 /РШ 25/ до т. 214 /РШ38/, с обща дължина 350
метра на обща стойност 323 450.62 лева с ДДС, а свършената работа за този
участък е приета от ответника още през 2009 г., със съответните протоколи.
Уточнява, че описание на вложените материали и свършената работа - приета и
незаплатена е отразено в Сравнителна таблица, изготвена от проектанта и
подписана и подпечатана от Община Родопи, като в графата „изпълнено без
финансиране“, е направена подробна разбивка, подробно описана в исковата молба,
точно на тези 350 метра от главен колектор I - II-ри етап от т. 93 /РШ 25/ до
т. 214 /РШ 38/, които ищецът е извършил за своя сметка и по искане на Община
Родопи.
Така ищецът
твърди, че общата цена на всички описани в исковата молба извършени СМР и вложени строителни материали е
в размер на 269 542.18 лева без ДДС, а след начисляване на ДДС, което е в
размер на 53 908.44 лева, сумата дължима от ответника е в размер на 323 450.62
лева.
Сочи, че
констатации за извършени, но неразплатени СМР от ответника за участъка от т. 93
/РШ 25/ до т. 214 /РШ 38/ се съдържат и в Констативен протокол от 18.05.2012 г.,
съставен от комисия в състав: Е.Ц.– гл. експерт в ПУДООС, М.И.– старши експерт
в ПУДООС, Д.Х.– инвеститорски контрол към ПУДООС, И.С.- независим експерт в ПУДООС, Р.В.– главен
експерт ВиК в Община Родопи, В.Ш.- „Път инженеринг“ изпълнител обект кв.
„Терасите“, М.С.- изпълнител на гл. клон I. Твърди, че е отправял покани за
плащане към ответника, за да може да бъде продължено изпълнението по договора,
както и че е съдействал на същия за набавянето на финансиране с представяне на
техническа документация и всичко необходимо и конкретно сочи, че на 04.07.2013 г.
Кметът на Община Родопи е изпратил писмо изх. № 04-00-120 до Областна
Администрация Пловдив, с молба за съдействие пред ПУДООС, с оглед набавянето на
финансиране за довършването на СМР, в което се съдържа признание от страна на
ответника за това, че дължи на ищеца възнаграждение за изпълнени СМР на
стойност 269 542,18 лева без ДДС. Въпреки това и след като не последвало
плащането от страна на ответника, ищецът бил изправен пред обективна
невъзможност да изпълни в цялост договора, поради задлъжняване към доставчици
на материали, подизпълнители, неплащане на работни заплати и задължения към
бюджета, поради което и на 16.04.2018 г. подал в деловодството на Община Родопи
изявление за прекратяване на договора с вх. № 53-417-1/16.04.2018 г. на
основание чл. 15, ал. 1, т. 3 и т. 4 от същия, с което определил двуседмичен
срок на ответника за заплащане на сумата от 323 450.62 лева с ДДС като посочил
и банкова сметка, ***.
Не е последвало
плащане от страна на ответната Община Родопи и поради тази причина е депозирана
Искова молба за горната сума пред Окръжен съд Пловдив. Въз основа на същата било
образувано гр. д. № 389/2018 г. (делото е търговско), и въпреки, че исковата претенция не била уважена, по същото дело било
констатирано, че: 1. Горните СМР са изпълнени в пълен обем и то за сметка на „М.К.-
86" ЕООД; 2. Поради неизпълнение на ответната Община Родопи по договор №
6888 от 06.02.2009 г., сключен с ПУДООС, същата не е получила финансиране, за
да се разплати по Договор № 170 от 04.12.2008 г. сключен с „М.К.- 86" ЕООД.
Според ищеца горното
представлява бездействие от страна на ответника, което бездействие му е нанесло
имуществени вреди в размера на исковата претенция и попада в обхвата на
разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ.
Твърди се в тази
насока, че в настоящия казус се констатира пълно бездействие от страна на
служители на ответника, Община Родопи, от експертите на ПУДООС при извършените
проверки на проекта при изпълнение на договор № 6888 от 06.02.2009 г. Това е
довело до отказ от страна на ПУДООС за финансиране на ответника и на „М.К.-
86" ЕООД, поради бездействие са нанесени преки вреди в размер на 323
450.62 лева с ДДС за извършените СМР, а именно: канализация на село Първенец:
главен колектор I – II-ри етап от т. 93 /РШ 25/ до т.214 /РШ 38/, с обща дължина 350 метра.
Сочи се, че поради
бездействие на ответната община по изпълнение на договор № 6888 от 06.02.2009 г. сключен с ПУДОС и по процесния Договор №
170 от 04.12.2008 г., „М.К.- 86" ЕООД е претърпяло имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи в размер на 914 306.33 лева (пълното плащане по
договора от 04.12.2008 г.), която сума дружеството е следвало да получи, ако
ответната община бе положила дължимата грижа и не бе бездействала.
В заключение е
посочено, че са налице абсолютно всички кумулативно необходими предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника, Община Родопи съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, поради допусната груба небрежност, изразяваща се в бездействие: налице е имуществена вреда в размер на
цената на иска; налице е бездействие от страна на ответника, Община Родопи, по
договор № 6888 от 06.02.2009 г. и по Договор № 170 от 04.12.2008 г.; налице е
пряка причинно-следствената връзка между имуществената вреда и бездействие на
ответната община. Позовава се на практика на ВАС.
Претендира се
присъждане на разноските по делото. Допълнителни съображения са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
3. Ответникът – Община „Родопи“,
чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции по
основание и размер. Счита същите за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Подробни съображения в тази насока са изложени в депозирания по делото отговор
на исковата молба. Претендират се сторените в производството разноски.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявените искове и счита, че същите следва да бъде отхвърлени.
ІІ. За допустимостта:
5. Съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за
непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на
администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае
за специална подсъдност, уредена в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ,
произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.
128, ал. 1, т. 5 от АПК.
В разпоредбата на
чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените
искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на
исковете, предвидени в ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено
в разпоредбите на ал. 3 и 4 на чл. 204 от АПК, където липсва изискване за
предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. С други думи казано, когато
твърдяните вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни
действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на
нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за
завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в
исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по
два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно
съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл.
149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се
произнася с един съдебен акт.
В настоящия
случай, съобразно твърденията в исковата молба, се претендират вреди,
произтичащи от незаконосъобразни
бездействия на служители при Община Родопи при осъществяване на
административна дейност, подробно описани по-горе в т. 2 от настоящото решение.
При това
положение съдът следва преюдициално да се произнесе по незаконосъобразността на
действието, респ. бездействието при разглеждане на делото по същество.
Във връзка с
обсъждане на въпроса за допустимостта на исковата молба, следва да се посочи
още, че наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорност
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имат отношение към основателността на иска, а не към
неговата допустимост.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 136,
ал. 3 от Конституцията на Република България, общината е юридическо лице.
Това от своя
страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана
страна по заявените искови претенции, именно Община „Родопи“.
Изложеното до тук
обосновава процесуалната допустимост на предявените искове.
ІІІ. За фактите:
6. На 04.12.2008 г. между
ищеца, в качеството му изпълнител и ответника като възложител е сключен договор
за строителство при условията на чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА във вр. с чл. 7, т.
1 и чл. 14, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от ЗОП, по силата на който възложителят е
възложил, а изпълнителят е приел да изпълни СМР на обект: „Канализация на с.
Първенец: главен колектор I – II етап“, съгласно оферта на изпълнителя,
представляваща приложение № 1 към договора. Страните са уговорили срок до 136
календарни дни за изпълнение на СМР от датата на предаване на строителната
площадка от възложителя на изпълнителят (чл. 2 от договора). В чл. 3 от договора цената на договорената услуга е определена в размер
на 1 642 390.19 лв. с включен ДДС, съгласно количествено – стойностна сметка на
изпълнителя, но не повече от действително извършените и установени с протокол,
подписан от гл. експерт „ВиК“ на Общината след оглед на извършените СМР.
7. С договор № 6888 от 06.02.2009 г. и след взето решение на УС на ПУДООС от
25.11.2008 г. финансиращата страна ПУДООС е възложила, а Община Родопи е приела
да извърши на свой риск срещу осигурено финансиране изграждането на канализация
на с. Първенец: главен колектор I – II етап, като за реализиране на проекта
финансиращата страна се задължила да заплати на финансираната страна 400 000
лв. с ДДС.
8. За изпълнените СМР, приети с двустранно подписаните протоколи, акт обр. 19
№ 1 от 02.04.2009 г. на стойност 291 933.82 лв. и № 2 от 30.06.2009 г. на
стойност 112 699.42 лв. Община „Родопи“ в качеството й на възложител е платила
на ищеца 400 000 лв. (така писмени доказателства на л. 43- 53 по търг. дело №
389/2018 г. по описа на ПОС, приложено по настоящото дело).
На въпросния обект, „М.К.- 86“
ЕООД фактически е осъществило строително-монтажни работи по допълнително
изпълнение в трасето на колектора от т. 93 до т. 214, които са приети от
общината в качеството ѝ на възложител, посредством съвместно съставени
Протокол обр. 19 № 3 от 31.07.2009 г. и обр. 19 № 3 от 25.08.2010 г., но не са заплатени
на дружеството изпълнител.
9. С Анекс от 08.09.2009 г. и във връзка с преустановено финансиране на
обекта от ПУДООС страните са уговорили срокът за изпълнение на обекта да бъде
продължен до 27.01.2012 г., а на 16.09.2009 г. е съставен Акт за установяване
състоянието на строежа при спиране на строителството, поради неустановено
финансиране по ПУДООС.
10. От изисканата и приложена преписка от ПУДООС във връзка със сключения
договор № 6888/06.02.2009 г. между ПУДООС и Община Родопи и конкретно от
данните съдържащи се в изготвения доклад от извършена проверка от финансиращия
орган по решение от 22.02.2010 г. (л. 54 и сл. по
настоящото дело и л. 138 и сл. по търг.
дело № 389/2018 г. по описа на ПОС) се установява, че с решение от 15.05.2009 г. е отпусната сума в размер на
„до 500 000 лв.“, което е отменено с решение от 26.08.2009 г. и не е сключен
договор. Изрично е посочено, че въз основа на взетото решение за финансиране от
15.05.2009 г. в периода от 30.05.2009 г. до 26.08.2009 г., когато решението е
отменено, от Община Родопи не е постъпило искане за сключване на договор, а
впоследствие са постъпили писма от 26.08.2010 г. и от 13.03.2012 г., с които са
представени Протокол обр. 19 № 3/26.08.2010 г., съответно протокол обр. 19 от
31.07.2009 г. с искания за финансиране.
11. В хода на съдебното
производство е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ), чието заключение, се свежда до следното:
11.1. Общата стойност на Договор №170 за
извършване на СМР от 04.12.2008 г. сключен между „М.К.-86" ЕООД, ЕИК
********* и Община Родопи е в размер на 1 642 390.19 лв.
11.2. По този договор са извършени плащания
в размер на 400000 лв. от общо фактурирани 404 633.24 лв.
11.3. Сумата по извършените СМР останала
неразплатена от Община Родопи по процесния Договор № 170 за извършване на СМР
от 04.12.2008 г. е в размер на 328 083.86 лв.
11.4. Размерът на остатъка от сумата, която
е следвало да получи „М.К.-86" ЕООД, при изпълнение по Договор № 170 за
извършване на СМР от 04.12.2008 г. след приспадане на сумите по т. 11.2 и т.11.З.,
е 914 306.33 лв.
ІV. За правото:
12.
Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и
пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни
действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица се
разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща
и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда
материалноправния режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси
съответно към гражданските закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Следователно, искът по глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на
фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите
са причинени виновно от длъжностните лица. С оглед на това, отговорността
следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Във фактическия
й състав се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт (отменен по
съответния ред), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност;
2. вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 3. причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и
настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата
и общините по посочения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК,
когато вредите са причинени от бездействие, съответно действие, както се твърди
в настоящия казус, незаконосъобразността, както вече се посочи, се установява
от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Терминът „действие“ е употребен както в чл. 7 и чл. 120,
ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение на термина „действие“, респ. „бездействие“ липсва в
посочените нормативни актове. Под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се
разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не
е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или
съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.
13. С оглед данните описани в предходния раздел
на настоящото решение, следва да се констатира, че неспорни между страните са
следните факти:
Между Община Родопи, като
възложител и „М.К.- 86“ ЕООД, като изпълнител е сключен Договор № 170 от
04.12.2008 г. за извършване на СМР на обект: „Канализация на село Първенец:
главен колектор I - II-ри етап“, на обща стойност на СМР - 1 642 390.19 лева с
ДДС. В изпълнение на задълженията си по договора, дружеството е извършило
фактически определени по вид, количество и обем строително-монтажни работи,
които са приети от общината в качеството ѝ на възложител, посредством
съвместно съставени Протокол № 1 от 02.04.2009 г. на стойност 291 933, 82 лв. и
Протокол № 2 от 30.06.2009 г. на стойност 112699,42 лв., от които общината е
заплатила общо 400 000 лв. по осигурено финансиране по договор № 6888 от
06.02.2009 г., сключен между Община Родопи и Предприятие за управление на дейности
по опазване на околната среда (ПУДООС).
Неспорно по делото е също така,
че във връзка със сключен Договор № 6888 от 06.02.2009 г. между ПУДООС и Община
Родопи, с Решение от 15.05.2009 г. на финансиращия орган е отпусната сума в
размер на „… до 500 000 лв. ...“. Това решение е отменено с решение от
26.08.2009 г. и не е сключен договор за финансиране с Община Родопи. Несъмнено
е, че в периода от 30.05.2009 г. до 26.08.2009 г., от Община Родопи не е
постъпило искане в ПУДООС за сключване на договор. Едва с писма от 26.08.2010 г.
и от 13.03.2012 г., с които са представени Протокол обр. 19 от 31.07.2009 г. и
Протокол обр. 19 № 3 от 26.08.2010 г.,
от страна на община са заявени искания за финансиране.
Несъмнено е също така, че с
влязло в сила Решение № 603 от 31.10.2019 г., постановено по търг. дело № 389
по описа за 2018 г. на Окръжен съд Пловдив (приложено по настоящото дело), като е прието, че вземането
на дружеството срещу общината е погасено поради изтекъл давностен срок е
отхвърлен предявеният от „М.К.- 86“ ЕООД, иск да бъде осъдена Община „Родопи”,
обл. Пловдив, да му заплати сумата от 323 450,62 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение за извършени и приети СМР по Договор № 170 от 04.12.2008 г., а
именно: канализация на село Първенец: главен колектор I - II-ри етап от т. 93
/РШ 25/ до т. 214 /РШ 38/, с обща дължина 350 метра, ведно със законната лихва,
считано от 25.05.2019 г. до
окончателното ѝ заплащане.
14.
В контекста на така установените и неспорни по
същество факти е необходимо да се съобрази следното:
Обичайно, доктрината и практиката
квалифицират източниците на облигационни отношения като сделки (договори и
едностранни сделки), непозволено увреждане, неоснователното обогатяване и
воденето на чужда работа без пълномощие.
Описаните в исковата молба, с
която е сезиран съда и установените по делото данни, налагат несъмнения извод,
че между търговското дружество и общината са установени облигаторни
правоотношения, възникнали като последица от проявения юридически факт -
сключване на Договор № 170 от 04.12.2008 г. за извършване на СМР на обект:
„Канализация на село Първенец: главен колектор I - II-ри етап“, на обща
стойност на СМР - 1 642 390.19 лева с ДДС.
Явно е също така, че процесната
сума от 323 450,62 лева с ДДС, съставлява стойността на паричното задължение,
което е възникнало за общината, корелативно на предоставената от дружеството
услуга по извършване на строително-монтажни работи, определени по вид,
количество и стойност в съставени между страните Протокол обр. 19 от 31.07.2009
г. и Протокол обр. 19 № 3 от 26.08.2010 г., а сумата от 914 306,33 лв.,
представлява останалия размер, до пълната определена в договора цена, като по
отношение на тази сума не се твърди и не се установява да са фактически
извършвани строително-монтажни работи.
Това налага еднозначния и
несъмнен извод, че в случая, твърдените от дружеството, претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в пряка щета за сума от 323 450,62 лева с ДДС, като
несрещно заплащане на извършени от него строително-монтажни работи и пропуснати
ползи от невъзможността да получи сумата от 914 306,33 лв. по процесния
договор, не се констатират като проявен юридически факт. Както се посочи,
дължимостта на сумите от 323 450,62 лева с ДДС и от 914 306,33 лв. имат един
единствен източник и той е Договор № 170 от 04.12.2008 г., тоест те са договорни,
а не последица от извън договорно облигационно отношение. В този случай,
притезанието си за заплащане на въпросната парична сума, дружеството следва да
заяви по гражданско правен ред, както това е било сторено. Посочи се, че по
иска на дружеството срещу общината за същата парична сума, която е предмет и на
настоящото производство е постановено, влязло в сила Решение 603 от 31.10.2019 г.,
по т. дело № 389 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Пловдив, с която този
правен спор между страните е разрешен окончателно.
15.
Фактът, че в периода от 30.05.2009 г. до
26.08.2009 г., от Община Родопи не е постъпило искане в ПУДООС за сключване на
договор, съобразно Решение от 15.05.2009 г. на финансиращия орган за отпускане
на сума в размер на „… до 500 000 лв. ...“, не променя в никаква степен
възприетите вече изводи и не е основание, неизпълнението на общината да заплати
процесната сума от 323450,62 лева с ДДС, дължима като равностойност на
предоставена от дружеството услуга по Договор № 170 от 04.12.2008 г., да бъде
квалифицирано, като непозволено увреждане, в резултат на което, дружеството да
е претърпяло някакви имуществени
вреди.
Съобразно правилото на чл. 81,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, обстоятелството, че длъжникът не
разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава
от отговорност. Това ще рече, че дали общината е предприела или не е предприела
действия по сключване на договор за финансиране с Предприятие за управление на
дейности по опазване на околната среда по Решение от 15.05.2009 г. на
финансиращия орган, нито освобождава общината от възникналото за нея парично
договорно задължение, нито пък определя въпросното бездействие на общината като
непозволено увреждане спрямо дружеството ищец.
В този смисъл и с оглед
конкретно сложилите се между страните правоотношения е необходимо също така да
се съобразят разпоредбите на чл. 25 от Закона за задълженията и договорите,
според които, действието на договора или прекратяването му може да бъде
поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието
се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му,
недобросъвестно е попречила да настъпи то, като сбъдването на условието има
обратно действие. Тоест, дори да се приеме, че общината е бездействала
недобросъвество, то това не е причина, договорното задължение да бъде променено
в задължение, произтичащо от непозволено увреждане.
Все в тази насока, с оглед
данните по делото, следва да се посочи, че заявяването пред окръжния съд на
иска на дружеството срещу общината, с основание чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД, след изтичане на давностния срок, не е основание да се приеме, че
претенцията на дружеството и задължението на общината, следва да бъдат
трансформирани от договорни отношения в
такива, произтичащи от непозволено увреждане.
16.
На следващо място, по отношение на претенцията за
присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 914 306,33 лв.,
трябва да се добави, че от страна на ищеца не се ангажираха каквито и да е
конкретни доказателства за това, че е имал пълната материалната, техническа и
кадрова обезпеченост да осъществи оставащите строително-монтажни работи по
договора с общината и единствено, бездействието на общината да сключи договор с
финансиращия орган е причината, поради която тези работи не са фактически
осъществени. Тоест, по делото не се установиха данни, че дружеството несъмнено
би осъществило в пълнота въпросните СМР.
Впрочем, проектираното от
общината финансиране от ПУДООС е на стойност до 500 000,00 лв., което очевидно
не е равнозначно и много по-малко от исковите суми от 323 450,62 лв. и от 914
306,33 лв. Освен това, както се посочи, дори да се приеме, че в случая общината
недобросъвестно е попречила, бъдещото несигурно събитие (финансирането от ПУДООС) да настъпи, то това не трансформира
отговорността и от договорна (например за неустойки) в такава от непозволено
увреждане.
17.
Изложеното до тук е достатъчно предявените от
ищеца искови претенции да бъдат отхвърлени поради липса на осъществяване на
посочения по-горе фактически състав на отговорността на държавата и общините за
дейността на администрацията.
Приетата по делото ССЕ по никакъв начин не променя
възприетите вече изводи, което изключва необходимостта от нейното обсъждане.
V. За разноските:
18.
При посочения изход на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, ищецът
следва да бъде осъдена да заплати на ответника Община „Родопи“ направените по
делото разноски, които се констатираха в размер на 15 891,92 лв. – заплатеното
възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.К.- 86“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Б.В.К., чрез пълномощника си адвокат Т.Т.,*** да заплати
обезщетение на дружеството за имуществени
вреди в общ размер на 1 237 756,95 лв., претърпени от
незаконосъобразни бездействия на служители при Община „Родопи“ при и по повод
осъществяване на административна дейност, изразяващи се в неизпълнение
на Договор № 170 от 04.12.2008 г. за извършване на СМР на Обект: „Канализация
на село Първенец, главен колектор І – ІІ-ри етап“, свързано с поети от Община
Родопи задължения за заплащане по този договор, в периода от 27.01.2012 г. до
16.04.2018 г., както следва:
- 323 450,62 лв. преки имуществени вреди за
извършени СМР от ищеца, но неплатени от страна на Община Родопи, на обект: канализация
на село Първенец, главен колектор І – ІІ-ри етап от т. 93 /разклонителна шахта
25/ до т. 214 /разклонителна шахта 38/, с обща дължина 350 метра и
- 914 306,33 лв.,
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи пълното
плащане по цитирания договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на настоящата искова молба до окончателното изплащане на посочените суми.
ОСЪЖДА „М.К.- 86“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Б.В.К., да заплати на Община
„Родопи“, сумата от 15 891,92 лв., представляваща заплатено възнаграждение за
един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: