Р Е Ш Е Н И Е
№ /17.07.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 15163 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Образувано е по предявена искова молба от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Д.К.И., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата от: 500 лв. – главница по сключен между ***, като кредитор и Д.К.И., като кредитополучател Договор за кредит с № 271743 от 29.07.2015г.; 59,95 лв. – договорна лихва за периода от 28.08.2015г. до 25.01.2016г.; 100,00 лв. – административна такса, 295,05 лв. – гаранция по кредитната сделка.
Твърди се, че на 29.07.2015г. е сключен договор за кредит между *** и Д.К.И. във формата на ел. документ, при спазване изискванията на ЗПУПС, ЗПФУР и ЗЗД. Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация. Отпуснат е кредит в размер на 500,00 лв., който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 59,95 лв., за срок от 180 дни. Предложено е обезпечение на кредита, предоставено от гарант – ***. В тази връзка е сключен договор за гаранция на стойност 295,05 лв. Ответницата не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в срок. Гарантът е погасил изцяло дължимата от ответницата сума, с което погасяване е встъпило в правата на кредитор. Падежът на последната вноска е настъпил на 25.01.2016г. Начислена е административна такса за събиране на вземането в размер на 100,00 лв. На 01.12.2017г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между настоящия ищец и ***. По договорът ответникът не е извършвал никакви плащания.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, който излага становище за недопустимост и неоснователност на претенцията. Сочи се, че ответникът не е бил уведомен за сключения договор за цесия.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В своя доклад настоящият съдебен състав е разпределил доказателствената тежест между страните, както следва: Ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение между *** и ответника по договор за кредит с номер 271743, валидно сключен договор за гаранция между ответника и ***, встъпването в правата на кредитора от страна на гаранта, прехвърляне на вземанията от страна на гаранта в полза на ищеца, както и настъпването на изискуемостта на задълженията.
В тежест на ответника беше да докаже точно изпълнение на договорните си задължения.
Предвид така
разпределената доказателствена тежест съдът на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК е указъл
на ищеца, че не сочи доказателства
относно наличието на валидно договорно правоотношение между *** и ответника
по договор за кредит с номер 271743, валидно
сключен договор за гаранция между ответника и ***, както и доказателства
относно встъпването в правата на кредитора от страна на гаранта.
Въпреки
указанията обаче ищецът не представи по делото доказателства, които да
установят, че между ответницата и *** е
сключен договор за кредит с номер 271743, както и че между Д.И. и *** е сключен
договор за гаранция. Освен това не се представиха и доказателства, от които да
се установи встъпването в правата на кредитора от страна на гаранта.
Предвид изложеното предявените искове останаха недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, иск срещу Д.К.И., ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.К.И. дължи н.А.з.к.н.п.з.“ ЕООД сумата от: 500,00 лв. – главница по сключен между ***, като кредитор и Д.К.И., като кредитополучател Договор за кредит с № 271743 от 29.07.2015г., което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на сключен договор за цесия, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. номер 7846 по описа на ВРС за 2018г., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, иск срещу Д.К.И., ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.К.И. дължи н.А.з.к.н.п.з.“ ЕООД сумата от 59,95 лв. – договорна лихва за периода от 28.08.2015г. до 25.01.2016г, дължима въз основа на сключен между ***, като кредитор и Д.К.И., като кредитополучател Договор за кредит с № 271743 от 29.07.2015г., което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на сключен договор за цесия, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. номер 7846 по описа на ВРС за 2018г., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, иск срещу Д.К.И., ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.К.И. дължи н.А.з.к.н.п.з.“ ЕООД сумата от 100,00 лв. – административна такса за събиране на вземания, дължима въз основа на сключен между ***, като кредитор и Д.К.И., като кредитополучател Договор за кредит с № 271743 от 29.07.2015г., което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на сключен договор за цесия, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. номер 7846 по описа на ВРС за 2018г., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, иск срещу Д.К.И., ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.К.И. дължи н.А.з.к.н.п.з.“ ЕООД сумата от 295,05 лв. – гаранция по кредитната сделка, дължима въз основа на сключен между ***, като гарант и Д.К.И. Договор за гаранция във връзка с Договор за кредит с № 271743 от 29.07.2015г., сключен между *** и Д.К.И., което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на сключен договор за цесия, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. номер 7846 по описа на ВРС за 2018г., поради неоснователност.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, на
страната на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................