№ 2391
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502544 по описа за 2022 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.
София, чрез юриск. Ц.П. против Определение № 7527/ 12.07.2022г
постановено по гр. д.№ 19282/ 2021г. по описа на ПРС – ХIХ гр. с., с което
молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото
определение № 4206/ 01.06.2022г. в частта на разноските.
По изложени доводи в частната жалба се иска неговата отмяна и уважаване
молбата на жалбоподателя по чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпил е отговор по частната жалба от адв. К.Д.Д., в който оспорва
частната жалба като неоснователна и моли да се остави същата като
неоснователна и потвърди обжалваното определение като правилно и
законосъобразно.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1
ГПК срок, като процесуално допустима, подлежи на разглеждане по
същество.
В инициирано от жалбоподателя производство по чл.422 вр. с чл.415 ГПК
„АСВ“ ЕАД против ответника К. К. С. от гр. Пловдив, представляван от адв.
1
К.Д.Д. с молба вх.№ 43533/ 31.05.2022г. е направено изявление за оттегляне
на предявената искова молба, като наред с това е направено възражение за
наличието на предпоставки за предоставяне на безплатна правна защита на
основание чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата – на материално затруднено
лице.
С протоколно Определение № 4206 / 01.06.2022г. първоинстанционният съд е
прекратил производството по делото поради оттегляне на иска и присъдил в
полза на ответника направените разноски за исковото и заповедното
производство. С частна жалба вх.№ 50086/ 20.06.2022г. с характер на молба
по чл.248, ал.1 ГПК е възразено по отношение на постановеното определение
в частта на разноските с поддържано оспорване наличието на основание за
присъждане на адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. С
обжалваното определение по чл.248, ал.1 ГПК от 12.07.2022г. наличието на
основание по чл.78, ал.4 ГПК за присъждане на разноски на ответника при
прекратяване на делото, като поради това, че същият е представляван
безплатно от адвокат при уговорка по чл.38 от ЗА възнаграждението на
адвоката му следва да се възложи в тежест на ищеца, който е дал повод за
образуване на производството и за сключване на договора за поръчка между
ответника и адвоката. Възпроизведен е и мотивът, изложен в определението
за прекратяване на производството по делото по отношение на
обстоятелството дали ответникът е материално затруднено лице касае само
отношенията между страните по договора за поръчка и не подлежи на
обсъждане от съда по повод определяне на дължимите разноски в
съответствие с трайна съдебна практика.
С депозираната частна жалба се поддържат изложените съображения в
депозираната по повод прекратяване на делото молба, съдържаща
възражението по отношение липсата на установени предпоставките по чл.38,
ал.1, т.2 ЗА с позоваване съдебна практика в тази насока.
Съдът намери частната жалба за основателна.
Действително в преобладаващата съдебна практика се приема с оглед
разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие по чл.38, ал.1 ЗАдв при разпределяне отговорността за
разноски по правилата на чл.78, ал.1-4 ГПК, за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за съответната инстанция, е достатъчно да е
2
представен по делото договор за правна защита и съдействие , в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на
някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗА. Това е общата хипотеза, в
която не е налице възражение или такова не е направено своевременно за
липса на посоченото в договора основание за оказване на безплатна правна
помощ, съответно липса на предпоставките за присъждане на АВ на
претендираното по чл.38, ал.1-3 ЗАдв правно основание. В тази насока
Определение по ч.гр.д.№154/2019г. на ВКС – II ТО, Определение по ч.гр.д.№
2934/2018г. на ВКС -II ТО, Определение по ч. т. д.№ 3219/ 2018г на ВКС II-
ТО, Определение по ч.гр.д.297/2022г. и др./
В случаите на своевременно направено възражение от страната, в чиято
тежест следва да се постави задължението за заплащане на разноски на
другата страна, вкл. на основание чл.78, ал.4 ГПК, какъвто е настоящият
случай, не е налице еднозначна съдебна практика касателно въпроса в чия
доказателствена тежест е установяване наличието на предпоставките, в
случая по чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Описаната по-горе съдебна практика възприема
установяване оспорването на тези предпоставки от оспорилата ги страна чрез
представяне на доказателства в тази насока, а именно липсата на
обстоятелството, определящо лицето като материално затруднено.
Посочването и установяване елементите на фактическия състав на чл.38 ЗАдв
и в частност по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв е на страната, претендираща заплащането
на адв. възнаграждение на посоченото основание в ДПЗС, както е възприето в
Решение по чл.290 ГПК по т.д.№745/2008г. на ВКС -IIТО, както и
Определение по ч.гр.д.№ 60/ 2012г. на ВКС -II ТО. В действителност следва
да се отбележи и относимостта на възражението на частния жалбоподател, че
в специалния Закон за адвокатурата не е налице легална дефиниция на
понятието „материално затруднено лице“, като поради това се прави аналогия
със специалното производство по чл.83 ГПК, в което се прави преценка от
съда след представяне на доказателства от страната, която иска
освобождаване от внасянето на такси и разноски за производството по делото
на основание наличието на материално затруднение за тяхното заплащане. В
общите случаи това се удостоверява с Декларация за семейно и имуществено
положение, здравословно състояние и трудова заетост със съответните
приложения в тази връзка по преценка.
В тази насока се отчита обстоятелството, че установяването на липса или
3
недостатъчност на средствата за заплащане на разноски за адв.
възнаграждение касае установяване по-скоро на на отрицателни факти, което
е обобщено с понятието „материално затруднено лице“ в хипотезата на чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв, независимо от което това не е пречка за удостоверяване на тези
обстоятелства по аналогичен на описания по-горе начин, какъвто подход е
възприет по специалния процесуален закон / ГПК/, обвързващ съда с
извършването на аналогична преценка по чл.83, ал.2 ГПК. Фактически
твърдения и данни в тази насока от страната, черпеща благоприятни правни
последици за присъждане на адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв. не са налице посочени или представени по делото по своевременно
направеното възражение от страна на ищеца. С оглед на това, въззивният
състав намери, че обжалваното определение следва да се отмени като
необосновано, като искането за изменение на постановеното определение в
частта на разноските на основание чл.248, ал.1 ГПК следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във връзка с чл.278, ал.4
ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 7527/ 12.07.2022г постановено по гр. д.№ 19282/
2021г. по описа на ПРС – ХIХ гр. с., с което молбата на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* за изменение на постановеното по делото
определение № 4206/ 01.06.2022г. в частта на разноските е оставена без
уважение И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Определение №4206/ 01.06.2022г. по гр. д. № 19282/ 2021г.по
описа на ПРС – ХIХ гр. с. в частта на разноските, в която „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* е осъдено да заплати на адв.
К.Д.Д. , ЛН:**********, АК-Пловдив сумата 300 лева за възнаграждение за
исковото производство и сумата 300 лева възнаграждение за производството
по ч. гр. д. № 4090/ 2021г. по описа на РС-Пловдив, ХIII гр. с. И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К.Д.Д., ЛН: **********, АК-
4
Пловдив за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв за исковото производство по гр. д. № 19282/2021г. по описа на
ПРС – ХIХ гр. с. и възнаграждение за производството по ч. гр. д. № 4090/
2021г. по описа на РС-Пловдив, ХIII гр. с.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5