Р Е
Ш Е Н
И Е № 13
гр.Кюстендил, 20.01.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно
заседание на десети януари през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 242 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
с чл.118 КСО.
Д.Н.Д. *** оспорва Решение № 2153-09-70/09.06.2022г. на
директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата
й срещу Разпореждане № ********** от 25.03.2022год.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.69б, ал.2 и
чл.68, ал.1-2 от КСО. В жалбата се релевира основанието по чл.146, т.4 от АПК. Материалната незаконосъобразност на оспореното
решение се обосновава с твърдения, че трудът, положен на длъжността „пресьор“ в завод „Хо Ши Мин“ - гр. Станке Д. в периода
07.01.1985г. - 31.12.1987г. е от втора категория съгласно т. 20 от ПКТП
/отм./. Жалбоподателката сочи, че е работила на машина за пресоване на горещ
метал в цех 100 на завода през целия
спорен период. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката
на органа с указания относно приложението на закона. Претендират се деловодни
разноски.
В съдебно
заседание, пълномощникът на жалбоподателката
адв. М.З., поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, като счита оспореното решение за
незаконосъобразно, акцентирайки на заключението на вещото лице.
Ответникът – директорът на ТП на
НОИ-гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк А.
Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното
решение е законосъобразно като постановено в съответствие с допустимите
доказателствени средства за установяване на осигурителен стаж и при
правилно приложение на материалния закон. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата
по делото, както и на доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Административното производство,
приключило с издаване на оспорения административен акт, е започнало по заявление
вх. № 2113-09-105/16.02.2022г. на Д.Н.Д., с искане да й бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представила доказателства за
положения осигурителен /трудов/ стаж и
за осигурителен доход. С оглед предмета
на административния спор следва да се
посоча данните в трудова книжка № 610,
изд. на 10.08.1982г., в която са налице следните вписвания: на стр. 10 -
работа в Обувен завод на длъжност „конфекционер на обувки“ от 11.08.1982г. до 23.07.1984г.; работа в
завод „Хо Ши Мин“ съотв. на длъжност „пресьор“, трети разряд от 07.01.1985г. до
01.07.1989г. и от 01.07.1989г. до 01.07.1990г.; на длъжност „бакелитопресьор“
от 01.07.1990г. до 23.02.1991г., след което е прекратено трудовото
правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2
от КТ; на стр. 15 – работа в Обувен
завод „Гарант“ на длъжността „шивачка на саи“ от 04.05.1992г. до 31.12.1999г.
Извън описаните документи, към
преписката са налице и други такива във връзка с предходни заявления на Д.Д. за отпускане на ЛПОСВ, а именно: във
връзка със заявление вх. № 2113-09-913/18.09.2018г. на жалбоподателката служебно
е прието писмо изх. № 5506-09-1934-1/10.04.2018г., изд. от началник отдел „ООА“
– с. Невестино при НОИ-ТП Кюстендил, в което се сочи, че в предадената с
Приемателно-предавателен протокол от 02.01.2014г., разплащателна документация
на осигурителя „Метел“ АД – гр. Дупница / правоприемник на завод „Хо Ши Мин“/,
в разплащателните ведомости са открити данни за лицето Д.Н.Д., както следва: м.01.1985г.-м.04.1985г.
– „Пресов участък“, няма записана длъжност; м.05.1985г. –м.06.1987г. –
„Опаковка и сортировка“, няма записана длъжност; м.07.1987г.-м.12.1987г. -
„Опаковка и сортировка“, длъжност „бакелитопресьор“; м.01.1988г. – м.02.1991г.
– длъжност „бакелитопресьор“, цех 100. За последния период е издадено и
Удостоверение, обр. УП-15 с изх. № 5506-09-5588-1/30.08.2018г. за установяване
на осигурителен доход.
Видно от опис на осигурителния стаж, изготвен от длъжностното лице по пенсионно осигуряване на л.59 от делото, осигурителният стаж на
жалбоподателката в завод „Хо Ши Мин“
за времето 07.01.1985г. –
31.12.1987г. на длъжност „пресьор“ или
общо 02г.11м.24д. е зачетен като такъв от ІІІ категория, а за времето 01.01.1988г. – 23.02.1991г. на длъжност
„пресьор“ с добавен ръкописен текст „бакелитопресьор“ или общо
03г.01м.22д. е зачетен като такъв от ІІ категория по т.35. Извън горното, като труд от ІІ
категория е зачетена работата в Обувен завод „Коста П.“ - 01г.11м.12д. и в завод „Гарант“ – 07г.07м.27д., с оглед на което общият осигурителен стаж е определен в размер
на 39г. 11м. 25д., вкл. 12г. 09.м.01д. –
осигурителен стаж от ІІ категория труд.
Въз основа на посочените писмени доказателства,
с разпореждане № ********** от 25.03.2022год., длъжностното лице по пенсионно осигуряване при
ТП на НОИ - гр.Кюстендил отказва да
отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.Н.Д. както следва: на осн. чл.69б, ал.2 от КСО
като приема, че заявителката няма
необходимият осигурителен стаж от втора категория труд от 15 години, а има само 12г.09м.01д.;
на осн. чл.68 от КСО като приема, че
заявителката няма необходимата възраст от 61 г. и 10м.
Издаденото разпореждане е
съобщено на заявителката на 12.04.2022г.
и е оспорено пред директора на ТП на
НОИ с жалба вх. № 1012-09-85/12.05.2022г.
На осн. чл.117, ал.2 от КСО, директорът на ТП на
НОИ - Кюстендил се произнася с Решение № 2153-09-70 от 09.06.2022год., като
отхвърля жалбата на Д.Н.Д. по съображения за неоснователност. Приема се, че
осигурителният стаж за времето от 07.01.1985г. до 31.12.1987г. или 02г. 11м. 24д. на длъжност „пресьор“ в
завод „Хо Ши Мин“ е от трета категория
труд, тъй като е неприложима т.20 от
ПКТП /отм/, според която трудът на работещите като пресьори на горещ метал в
обособени цехове и звена се зачита от втора категория. Сочи се, че под
обособени цехове и звена се разбират работните места в технологичния процес на
всички работници, независимо от тяхната численост, от което се прави извод, че трудът на жалбоподателката не попада
в обсега на т.20 от ПКТП /отм/. По отношение на осигурителния стаж за периода от 01.01.1988г. до 23.02.1991г. или 03г. 01м. 22д., се
приема, че същият е на длъжността „бакелитопресьор“ и е от втора категория на осн. т.35 от ПКТП
/отм./. Допълнително се сочи, че
жалбоподателката не е представила удостоверение, обр. УП-3 за признаване на
трудов стаж от втора категория, а в трудовата книжка няма запис за положен труд
от втора категория. В подкрепа на горните изводи са обсъждани и данните в писмото на ОАА – с. Невестино,
издадено във връзка с предходно заявление на Д..
Решението на административния
орган е съобщено на жалбоподателката на 21.06.2022г., а жалбата е подадена на 29.06.2022год.,
т.е. в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
В съдебното производство е извършена
констатация от трудова книжка с № 610 на името на жалбоподателката, при която са установа
идентичност на данните в копието от същата, приложено към административната
преписка /л.62, гръб от делото/.
По делото са разпитани свидетелите Д. Д. и
П.Я., които са работили заедно с
жалбоподателката в завод „Хо Ши Мин“-
Дупница, а първият е съпруг на жалбоподателката. Съдът, съобразявайки правилото
на чл.104, ал.10 от КСО, обсъжда показанията на свидетелите само в частта
относно мястото на работа на
жалбоподателката и спецификата на технологичния процес. Същите сочат, че последната
е работила в помещение в завода, т.нареч. цех 100, в което е имало различни
участъци - галваничен, бакелитов, пресов, бояджийски, опаковка и сортировка и
др.; че въздухът в цялото помещение е
бил замърсен от праха и миризмата,
отделяни при работата с отровни вещества
/бакелит/; че за пресоване на бакелит и на алуминий са били ползвани преси от различен вид и с различна технология-
хидравлични преси с топъл въздух за пресоване на бакелит и ударни преси с
въздух /не топъл/ за пресоване на алуминий; че се е практикувала честа смяна /взаимозаменяемост/
на работещите на двата вида преси. Съдът счита показанията на свидетелите в
посочената им част за обективни и достоверни, съответстващи на писмените
доказателствени средства.
В съдебното производство е прието
и заключение на вещото лице Н.С., изготвено след проверка на ведомостите за
заплати, предадени в ООА – Невестино от осигурителя завод „Хо Ши Мин“, съотв. „Метел“ АД. Констатациите
във връзка с записванията за осигурителен стаж на жалбоподателката са следните:
за времето от 07.01.1985г. до м.04.1985г. – в пресов участък, без данни за
длъжност; от м.05.1985г. до м.09.1985г. – в участък „опаковка и
сортировка“, без данни за длъжност; от м.10.1985г. до м.06.1987г. –
отпуск по майчинство; от м.01.07.1978г. до 23.02.1991г. – в участък „опаковка
и сортировка“ на длъжност „бакелитопресьо“ – заготовка цех 100. Вещото лице
установява неточности и несъответствия с данните във ведомостите за заплати, в
описа на осигурителния стаж от дл. лице при ТП на НОИ – Кюстендил, в писмото на
началника на ООА - с. Невестино и в трудовата книжка на жалбоподателката. Според
съдебния експерт в осигурителя са съществували отделни звена – пресов участък,
опаковка и сортировка и др., в които са записвани 35-37 позиции на работници
всеки месец.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена от надлежен правен субект с
право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК – заявителят в административното производство и в преклузивния
срок по чл.118, ал.1 КСО.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, както и изцяло на осн. чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на
оспорения административен акт с оглед критериите по чл.146 от АПК, счита същия
за постановен от оправомощен орган в пределите на неговата законова
компетентност по см. на чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се писмена форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, но в
противоречие с материалния закон. Налице е отменителното
основание по чл.146,
т.4 от АПК.
Видно от съдържанието на
разпореждането и решението, както и от възраженията в жалбата, основният спор
по делото е относно категоризацията на труда на оспорващата за времето от 07.01.1985г. до
31.12.1987г. на длъжността „пресьор“ и конкретно
за това, дали същият попада в приложното поле на разпоредбата на т.20 от ПКТП /отм./, регламентираща труд от втора категория. В зависимост от категоризирането на спорния
осигурителен стаж, следва да се преценява
дали са налице предпоставките по чл.69б, ал.2 от КСО за ранно пенсиониране на
жалбоподателката, а именно: работа 15 години при условията на втора категория труд;
определен сбор от осигурителен стаж и възраст и навършване на определена възраст. Правните изводи в оспорения административен акт за отсъствие
на положен от жалбоподателката осигурителен
стаж от втора категория в предвидения
размер от 15 години, съдът счита за
необосновани от анализа на събраните по делото доказателства и за незаконосъобразни с оглед приложимите
нормативни разпоредби.
В случая не е спорно, че през процесния период оспорващата е работила в завод „Хо Ши Мин“, преобразувано в „Метел“ АД – гр. Дупница. За да отрече правото на ранно пенсиониране на същата, административният орган е приел, че за труда й на длъжността „пресьор“ при посочения осигурител, е неприложима разпоредбата на т.20 от ПКТП /отм./, според която трудът на работещите като пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена се зачита от втора категория. Сочи се, че под обособени цехове и звена се разбират работните места в технологичния процес на всички работници, независимо от тяхната численост, от което прави извод, че трудът на жалбоподателката не попада в обсега на т.20 от ПКТП /отм/. От буквалния прочит на мотивите в оспореното решение е видно, че дисквалифицирането на спорния труд като такъв от вида по т.20 от ПКТП /отм./ се свързва с това, че същият не е положен в обособени цехове и звена, т.е. отрича се наличието на нормативно изискуемата структурна единица, в която е полагана трудовата дейност, а не длъжността „пресьор“ на която е изпълнявана, респ. вида, вредността и тежестта на същата. В подкрепа на изложените доводи органът сочи липсата на удостоверение, обр. УП-3 за признаване на трудов стаж от втора категория; липсата на запис в трудовата книжка на жалбоподателката за положен труд от втора категория и данните в писмото на ОАА – с. Невестино.
Съдът, след анализ на
доказателствения материал по делото, счита решаващите правни изводи на
административния орган за необосновани и противоречащи на приложимия закон. Неиздаването на
удостоверение, обр. УП-3 и ненадлежното оформяне на трудовата книжка са
дейности, които не зависят от волята на жалбоподателката и неизпълнението им не
може да се вмени в нейна вина, респ. същата не следва да търпи негативни
последици от поведението на осигурителя.
От друга страна, посочените в оспореното решение документи са такива по
чл.40, ал.1 от НПОС за доказване на осигурителен стаж, но няма нормативно
изискване в тях да се отразяват данни, относими към вида на производствената
единица, в която е полагана трудовата дейност, както неоснователно приема
органът. Доказателства за горното
обстоятелство обаче се съдържат в писмо изх.
№ 5506-09-1934-1/10.04.2018г., изд. от началник отдел „ООА“ – с. Невестино при
НОИ-ТП Кюстендил, което е изискано
служебно от органа. В писмото са вписани
данни от разплащателните ведомости на
осигурителя, от които е видно, че жалбоподателката е работила в пресов участък
и в участък „опаковка и сортировка“, в последния като бакелитопресьор, т.е. че е работила в обособени звена на
производствения процес. Идентични констатации прави и вещото лице, включително
относно наименованията на участъците, в
които е упражнявала труд Д., като допълнително сочи, че в съществуващите в
завода отделни звена – пресов участък,
опаковка и сортировка и др., са записвани 35-37 позиции на работници всеки
месец. Наличието на обособени производствени звена се доказва и с показанията
на разпитаните свидетели, като тези на свид. Д. съдът преценява при усл. на чл.172 от ГПК.
Същите еднозначно сочат, че макар и в едно общо помещение /цех 100/ на завода,
са съществували отделни участъци – галваничен, пресов, бояджийски, опаковка и
сортировка и др. Изводите от съвкупната
преценката на приетите доказателства са, че процесната трудова дейност на
жалбоподателката като пресьор е полагана
в обособени звена, с което е изпълнено изискването на т.20 от ПКТП /отм./. Мотивите
на органа в обратен смисъл са формирани в нарушение на правилото по чл.36, ал.3
от АПК само въз основа на записванията в трудовата книжка.
Извън решаващите доводи на органа
в оспореното решение за липса на доказателства
относно полагането на труда от жалбоподателката в обособени участъци или
звена, съдът счита, че дължимата преценката
за материалноправна законосъобразност на обжалвания административен акт изисква и анализ на предпоставките за приложимост
на т.20 от ПКТП /отм./, които са свързани с вида на заеманата длъжност, с вредността и тежестта на работа. Както се посочи, според разпоредбата на точка
20 от ПКТП /отм./ в относимата й част на предл. второ, трудът
на ковачи и пресьори на горещ метал в обособени
цехове и звена се зачита
от втора категория.
В случая от вписванията в трудовата книжка на жалбоподателката, която е
надлежен документ по чл.40, ал.1 от НПОС за доказване на осигурителен стаж е
видно, че същата е заемала длъжност
„пресьор“ през процесния период. Данни в същия смисъл се съдържат в писмото на
ООА – с. Невестино с изх. № 5506-09-1934-1/10.04.2018г. и в заключението на вещото лице, двете изготвени след проверка на
разплащателните ведомости на осигурителя. Съвкупният анализ на посочените доказателства
обосновава изводи за безспорна установеност на релевантния факт относно изпълняваната от
оспорващата длъжност „пресьор“ през процесния период. В изготвения опис на
осигурителния стаж от длъжностното лице по пенсионно осигуряване, обаче са
отразени различни данни както за длъжността, така и за периода на
изпълнението й, които несъответстват
на вписванията в трудовата книжка и в
разплащателните ведомости, но които неверни данни са изцяло възприети от органа
при издаване на оспореното решение. Последното, в резултат на горното, се явява
необоснован и незаконосъобразен административен акт.
При безспорните доказателства за заемане на длъжността „пресьор“ от жалбоподателката, в
хипотезата на т.20 от ПКТП /отм./ е необходимо да се установи дали същата е обработвала горещ метал. Данни за това обстоятелство се съдържат в свидетелските показания, в които
еднозначно се сочи, че Д. е работила на пресите с горещ въздух – над 200
градуса, който е ползван за пресоване. Действително,
горното касае период извън процесния, на работа с
хидравличните преси за обработка на бакелит, но съдът счита, че и трудът на оспорващата на пресите за обработка на алуминий на длъжността „пресьор“ следва да се зачете
от втора категория по силата на т.67 от ПКТП /отм./ при съобразяване на
естеството
на
положения труд с оглед на условия, вредност и тежест. Съгласно т.67
от ПКТП /отм./, трудът на
работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда.
Видно от показанията на свидетелите, въздухът в
помещението, в което е работила жалбоподателката е бил замърсен от праха и миризмата, отделяни при работата с отровни вещества /бакелит/, а
и се е практикувала честа смяна /взаимозаменяемост/ на работещите на двата вида
преси. Събраните гласни доказателства
установяват условия, вредност и тежест на труда на жалбоподателката през процесния период, които позволяват квалифицирането му като такъв от втора
категория труд по т.20 от ПКТП /отм./ при
прилагане на правилото на т.67 от ПКТП /отм./. Спорният осигурителен стаж за
времето от 07.01.1985г. до 31.12.1987г. в
размер на 02г. 11м. 24д. на длъжност „пресьор“
в завод „Хо Ши Мин“ следва да се
зачете от втора категория труд и
прибавен към признатия от органа труд от същата категория в размер на 12г.
09.м. 01д., формира осигурителен стаж от
втора категория над предвидения в чл.69, ал.2 от КСО минимален размер от 15
години.
С оглед на изложеното, съдът счита за незаконосъобразни фактическите и правни изводи на органа, обосноваващи отказа му за ранно пенсиониране на жалбоподателката. Оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва се отмени. На осн. чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за повторно разглеждане на заявлението на Д.Н.Д. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид основателността на
жалбата, съдът присъжда в полза на оспорващата деловодни разноски в размер на 565,00лв., от които
265,00лв. – възнаграждение за вещо лице и 300,00лв. - адвокатско възнаграждение, платими от
ответника.
Водим от
гореизложеното и на осн.чл.173, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-09-70/09.06.2022г. на
директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Д.Н.Д. срещу Разпореждане № ********** от
25.03.2022год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е
отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-2 от КСО.
ИЗПРАЩА
преписката на административния орган
за ново произнасяне съобразно дадените указания по приложението на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кюстендил да заплати
на Д.Н.Д., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 565,00лв., от които 265,00лв. –
възнаграждение за вещо лице и 300,00лв. -
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: