№ 20254
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110168797 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 370904/18.11.2024 г., на А. Н. И., с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София. ул. В № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1,
чрез пълномощника си Д. М. М., с адрес на упражняване на дейността гр.
София, бул. „АС“ № 125, срещу „Ф Б" ЕООД, с ЕИК ............, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. М 3, бул. А М № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап.
офис 20, представлявано от И В Д. и ДВН, с която са предявени установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с
чл. 22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за
потребителски кредит № ....../25.04.2023 г., сключен между ищеца и ответника,
а при условията на евентуалност иск по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.
1 от ЗЗД във връзка с чл. 22, чл. 11, чл. 19 от ЗПК за прогласяване нищожност
на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит №
1205019/20.10.2022 г., сключен между ищеца и ответника, която клауза
предвижда заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение,
представляващо поръчителство от трето лице в полза на ответника, както и
осъдителен иск, кумулативно съединен към установителните искове,
съединени при условията на евентуалност, иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 5 (пет) лева, представляващ
частичен иск от 118.48 лв., която сума представлява платена при изначална
липса на правно основание по Договор за потребителски кредит № ......, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Цената на осъдителния иск е увеличена по реда на чл. 214 от ГПК по
искане на ищеца от пет лева на 118.48 лв., която сума се явява пълният размер
1
от претенцията.
В исковата молба се твърди, че на 25.04.2023 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № ......, за заем в размер на 400,00
лева със срок от 12 месеца, с лихва 3,38%. Посоченият годишен процент на
разходите е в размер на 49,85 %. Сочи, че в чл. 5 от Договора било уговорено,
че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд банк“
в полза на ответника. Сочи, че в договора не фигурирал размера на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора
дружество. Твърди, че след като усвоила заемната сума от 400 лв., ищцата
установила, че освен тази сума са й начислили и такса за обезпечение с
поръчителство, услуга, предоставяна от партньор на ответника, в размер на
118.48 лв. Към датата на подаване на иска ищцата е погасила задълженията си
по договора за потребителски кредит. Твърди, че договорът за паричен заем е
изначално недействителен, понеже, като договор за потребителски кредит, не
отговаря на необходимите изисквания на чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 22 от
ЗПК. Смята, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено в
ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че разпоредбата на чл. 5
от Договора е нищожна като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 9
от ЗПП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.4, чл. 19,
ал. 1 и ал. 4 от ЗПК. Моли съдът да прогласи нищожността на договора като
цяло, а при евентуалност – на клаузата на чл. 5 от същия, на посочените
основания. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва твърденията в исковата молба като излага подробни съображения.
Сочи, че ищецът е имал право на избор относно поръчителя и сключването на
договор за гаранция и това не представлява заблуждаваща търговска практика
по чл. 683 от ЗЗП. Твърди, че договорът за гаранция е отделно облигационно
отношение, по което ответникът не е страна и така формулираните искове са
неоснователни. Ответникът сочи, че не са налице нарушения по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, тъй като ищецът разполагал с необходимата информация и време, за да
прецени дали посоченият договор за поръчителство е подходящ за него или не.
Счита исковата молба за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
При така предявения иск за установяване нищожност на договор, в
тежест на ищеца е да докаже по делото наличие на наличие на Договор за
потребителски кредит № ....../25.04.2023 г., сключен между ищеца и ответника
с твърдените в исковата молба пороци и с твърдяната клауза по чл. 5, които,
поради посочените в исковата молба пороци, се явяват нищожни. Ответникът
от своя страна следва да докаже собствените си възражения, от които черпи
изгода за себе си.
Ищецът е представил Договор № ....../25.04.2023 г., от който е видно, че
страните са сключили договор за предоставяне на заем от 400 лв. със срок на
2
издължаване 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема;
падежна дата на заема 25.05.2023 г. с еднократно плащане на падежната дата;
лихва, определена съгласно Общите условия в размер на 13.52 лв. и лихвен
процент от 3.38 %; годишен процент на разходите – 49.92 %. Общата дължима
сума по кредита възлиза на 413.52 лв. Представена е Разписка от 25.04.2023 г.
на Изи Пей, от която е видно, че заетата сума от 400 лв. е получена от А. Н. И.
от „Ф Б“ ЕООД.
В оспорваната клауза на чл. 5 от Договора е посочено, че заемът се
обезпечава с Поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на
кредитора, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на
работния ден, в който е сключен договорът за заем.
Договорът за предоставяне е сключен между Multitude Bank и ищеца на
25.04.2023 г., като е уговорена такса за предоставяне на гаранция
(поръчителство) в размер на 118.48 лв.
От изслушаната и приета по делото ССЕ се установява, че ищецът е
установил отпуснатата заемна сума от 400 лв., като на 27.04.2023 г. тя е
погасила сума в общ размер на 532 лв., в това число главницата от 400 лв.,
договорна лихва от 13.52 лв., такса за поръчителство от 118.48 лв. Вещото
лице е установило, че при спазвайки изискванията на Приложение № 1 към
Закона за потребителския кредит, а именно главница от 400 лв. и договорна
лихва от 13.52 лв., при срок на кредита 30 дни, годишният процент на разхода
възлиза на 49.85 %. При включване в годишния процент на разходите и
таксата за обезпечението от 118.48 лв., ГПР възлиза на 3112.64 %. Вещото
лице е установило също така, че ищецът е погасил кредита предсрочно, като
се вземе предвид това, то има надвнесена сума от 123.20 лв.
При така събраните доказателства, съдът счита, че исковата претенция е
неоснователна. Не се установяват сочените в исковата молба нарушения на
императивни правни норми, нито неоснователно завишаване на годишния
процент на разходите по кредита със сумата, дължима за предоставяне на
поръчителство. Доколкото по делото се установява, че соченото в чл. 5 от
Договора за заем обезпечение е било осъществено чрез сключване на договор
за предоставяне на гаранция или поръчителство е сключен между ищеца и
трето за спора лице, а сумата, дължима по него се дължи на трето лице, съдът
счита, че тази сума не следва да се включва в годишния процент на разходите,
дължими към кредитора. В счетоводната експертиза е отразено, че сумата за
допълнително избрана незадължителна услуга от 118.48 лв. се дължи на
лицето, предоставящо услугата по посочена от него сметка. При така
установеното от вещото лице, съдът приема, че договорът за обезпечение на
договора за заем е само възможност, а не задължително условие за отпускане
на кредита. Ищецът е имал възможност да откаже да подпише договор за
предоставяне на обезпечение, но се е съгласил да сключи такъв, поради което
дължи възнаграждение по същия. Разпоредбата на чл. 9 от Закона за
задълженията и договорите допуска свобода на договарянето при условие, че
3
се спазват повелителните норми на закона и добрите нрави. В настоящия
случай не се установява нарушаване на императивни законови разпоредби,
нито нарушаване на добрите нрави. Не е налице противоречие с добрите
нрави, тъй като размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция възлиза на 118.48 лв., което е 30 % от главницата, тоест гарантът
поема за своя сметка риска от неизпълнение на задълженията по договора за
кредит от страна на заемополучателя.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице твърдените в
исковата молба пороци на процесния Договор за потребителски кредит, които
да водят до неговата нищожност. Не е нищожна и клаузата на чл. 5 от
Договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение, представляващо поръчителство от „Мултитюд банк“, по
посочените по-горе мотиви.
С оглед изложеното, съдът счита, че главният иск се явява неоснователен
– не са налице предпоставките, визирани в посочената законова разпоредба –
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите
нрави или договаряне върху неоткрити наследства. Неоснователен се явява и
евентуалния иск за прогласяване недействителност на клаузата на чл. 5 от
Договора за потребителски кредит.
При недоказаност на иска за прогласяване нищожност на Договора за
кредит, респективно на чл. 5 от същия, недоказан остава и иска по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД за недължимо платена сума от 118.48 лв. при изначална липса на
основание за плащане по процесния договор, тъй като сумата е дължима с
оглед предоставеното обезпечение по Договор за гаранция (поръчителство),
сключен с „Мултитюд Банк“ на 25.04.2023 г.
При този изход на спора, ищецът няма право на разноски. Такива се
следват само на ответника. С отговора на исковата молба е направено искане
за присъждане на разноски, като не е представен договор за правна помощ или
друго доказателство, установяващо заплащане на адвокатски хонорар. В хода
на производството ответникът е ползвал услугите на юрисконсулт, поради
което следва да му се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
в размер на 50 лв., предвид това, че делото не е с висока фактическа и правна
сложност, разгледано е в едно открито съдебно заседание и без присъствието
на представители на страните, при събиране само на писмени доказателства и
експертиза, при приемането на която ответникът не е взел участие в съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Н. И., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София. ул. В № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, чрез пълномощника си Д. М.
М., с адрес на упражняване на дейността гр. София, бул. „АС“ № 125, срещу
4
„Ф Б" ЕООД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. М 3, бул. А М № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И В
Д. и ДВН, с която са предявени установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК за
прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №
....../25.04.2023 г., сключен между ищеца и ответника, а при условията на
евентуалност иск по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка
с чл. 22, чл. 11, чл. 19 от ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5
от Договор за потребителски кредит № 1205019/20.10.2022 г., сключен между
ищеца и ответника, която клауза предвижда заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство от трето лице в
полза на ответника, както и осъдителен иск, кумулативно съединен към
установителните искове, съединени при условията на евентуалност, иск по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 118.48 лв.,
която сума представлява платена при изначална липса на правно основание по
Договор за потребителски кредит № ......, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА А. Н. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София. ул.
В № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, да заплати на „Ф Б" ЕООД, с ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. М 3, бул. А М № 51, бл. 0, вх.
А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И В Д. и ДВН, сумата в размер на 50
(петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
във връзка с ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5