ОПРЕДЕЛЕНИЕ
|
Номер |
|
Година |
2020 |
|
Град |
Асеновград |
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Четвърти май |
|
|
Година |
2020 |
В закрито заседание в следния състав:
|
Председател: |
И.
Шейтанов |
||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||
|
Частно наказателно дело номер |
235 |
по описа
за |
2020 |
година |
Производството
е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Съдът, след като
се запозна с материалите приложени по делото и постановлението на РП Асеновград
от 20.03.2020г. установи следното:
Досъдебно
производство по ДП № 387/2019г. по описа на РУ на МВР Асеновград е започнало на
21.05.2019г., като се е водило с оглед извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а именно, затова, че през месец март 2019г. в гр. Асеновград,
обл.Пловдивска, с цел да набави за себе си имотна облага, е било възбудено и
подържано у Е.С.Б. заблуждение и с това му е била причинена имотна вреда в
размер на 3600 лева.
След извършване на
съответните процесуално следствени действия свързани с повдигане на обвинение и разпит на И.В.М. в качество на обвиняем,
разпит на свидетели, събиране на писмени
и веществени доказателства, разследващия орган е изпратил материалите по ДП
№ 387/2019г., с мнение за предаване на съд.
С постановление от
20.03.2020г. на прокурор при РП Асеновград, на основание чл.199, чл.243, ал.1,
т.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК наказателното производство по делото е било
прекратено.
В изготвеното постановление, прокурора е приел следната
фактическа обстановка:
Обв. И.М. живее на
семейни начала със св. Ц.Д. на адрес в гр. Асеновград ул. „***“ № 5. Двамата
решили да закупят лек автомобил марка „БМВ“ модел „118Д“, който не бил
регистриран в Република България. За тази цел имали събрани сумата от около
4800 лв. Двамата закупили автомобила и изповядали сделката по закупуване пред
нотариус с район на действие Районен съд гр. Хасково. За автомобила били
издадени временни транзитни регистрационни табели и талони за собственост на
името на св. Ц.Д., със срок на действие един месец. Италианските документи на
автомобила останали у обв. М., като копие от тях останали в служба „ПП КАТ“.
Транзитните регистрационни табели били поставени на автомобила. Впоследствие
обв. И.М. изпаднал във финансови затруднения и помолил свой познат - св. Р.С.
да го свърже със св. Е.Б. във връзка с даването на пари на заем, с оглед това,
че последният притежава заложна къща. Двамата се срещнали няколко пъти, като
първоначално обв. М. помолил св. Б. да му заеме сумата от 500 лв., като обещал
в залог да предостави лек автомобил марка „Пежо“ модел 206. Същия бил продаден на
18.02.2018 г. от св. Николай Николов на св. Ц.Д.. Относно това бил съставен
изискуемият от закона писмен договор с нотариална заверка на подписите. Св. Б.
се съгласил и предоставил сумата от 500 лв. на обв. М., а той от своя страна оставил
в залог лек автомобил марка „Пежо 206“, с уговорка да върне заетата сума в
рамките на няколко дни. По указания на св. Б., автомобилът бил откаран лично от
обв. М. на паркинг находящ се в индустриална зона „Изток“ в гр. Асеновград.
Междувременно обвиняемият бил заложил лекия автомобил марка „***“, като го
оставил срещу заем на св. Л.Р.Р.. Обв. М. и св. Л. Р. се познавали от години.
Един ден в началото на месец Февруари 2019 г. обвиняемият се свързал със св. Р.
и го помолил да му заеме сумата от 1000 лв., като обвиняемият сам предложил да
остави като залог автомобил марка БМВ. Обвиняемият убедил св. Р., че за
автомобила има потенциални клиенти и след около 10 дни щял да върне заетите
пари. След няколко дни обвиняемият се свързал със св. Р. с молба да му даде още
пари, като след тяхното получаване, общата дължима сума станала в размер на
2100 лв. Междувременно срокът за възстановяване на сумата от 2100 лв. на св. Р.
изтекъл и последният потърсил обвиняемият с желание да получи обратно парите
си. Обв. М. отишъл до св. Б. с молба за нов заем за сумата от 3600 лв., като му
се представил за собственик на лекия автомобил марка БМВ и заявил, че вече има
потенциални купувачи на автомобила, които ще заплатят покупната му цена и по
този начин обвиняемият би следвало да изплати дълга си спрямо св. Б.. След като
св. Р. се свързал с обвиняемият, последният го завел при св. Б.. Там
обвиняемият поискал св. Б. да предаде на св. Р. сумата от 2100 лв., да остави
за себе си сумата от 500 лв., като тя възстановявала дълга му срещу лекия
автомобил „Пежо“, и останалите 1000 лв. щял да остави за себе си. По този начин
обвиняемият изплатил първоначалния си дълг към св. Е.Б., както и му бил обещал
и по-рано, но реално взел нов заем в размер на 3600 лв. Намеренията на
обвиняемия в този момент били отново да върне парите възможно най-рано, както
сторил това предходния път. След като получил парите св. Р. предал лекия автомобил
„БМВ“ на обвиняемият и си тръгнал. Преди да се съгласи да приеме в залог лекия
автомобил марка БМВ, св. Б. се свързал със св. Р.С. относно предоставените от
обв. М. документи. Последният се занимава с покупко-продажба на автомобили,
като имал опит в тази област. Изпратил му снимка и го попитал дали всички
документи са изрядни, като пропуснал да изпрати снимка и на номерата на
автомобила, тъй като последните били временни и при евентуално знание от страна
на св. Стойчев за това обстоятелство, последният би предупредил св. Б., че
автомобилът следва да има още документи, по-конкретно талон за собственост,
които следва да се предоставят при евентуално прехвърляне на автомобила.
Въпреки това, че не знаел, чия собственост е автомобилът и не сключил договор нито
за заем, нито за залог, с който евентуално да се докаже предаването на парите св.
Б. се съгласил да заеме сумата от 3600 лв. на обв. М.. Въведената практика на св.
Б. била такава, че при евентуално залагане на автомобил, същият следва да закара
от собственика му до гореописания паркинг с постоянна охрана, която проверяла,
като след връщане на сумата автомобилът се освобождавал и собственикът свободно
можел да го вземе. В този случай св. Б. постъпил по точно същият начин, а
именно помолил обв. М. да закара автомобила на паркинга, след което му дал
парите. Няколко дни по-късно обв. М. се свързал със св. Б. и му върнал всичките
пари - сумата от 3600 лв., а от своя страна св. Б. му върнал автомобила. След
няколко дена, обв. М. отново изпаднал във финансово затруднение и отново
помолил св. Б. за същата услуга, при същите условия. Св. Б. знаел, че обв. М.
злоупотребява с хазартните игри и това е причината, поради която отново моли за
услуга. С оглед предходните случаи, в които обв. М. бил коректен спрямо него и
връщал парите дори преди падежната дата св. Б. решил да му заеме отново пари в
размер на 3600 лв. С оглед това, че обв. М. връщал заетите суми в рамките на
няколко дни св. Б. решил да не съставя документи относно извършените от тях
действия. Този път обаче обв. М. изпаднат в крайно и трайно финансово
затруднение и не успял да върне парите на св. Е.Б.. След това обв. М. съобщил
на св. Ц.Д., че автомобилът бил взет от св. Б., като в отговор на тези негови
действия св. Д. депозирала заявление в РП гр. Асеновград. В хода на проверката,
по което автомобилът бил върнат на св. Ц.Д.. По този начин обвиняемият М.
останал да дължи на св. Е.Б. сумата от 3600 лв., която не била обезпечена със
залог.
Предвид изложеното
прокурора приема, че в случая не се касае за осъществен от обв. М. състав на
престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, по който текст му е повдигнато
обвинение, поради което същият не следва да носи наказателна отговорност. Това
е така, тъй като в хода на разследването не е установено категорично, че у
същият не е било налице първоначално намерение да не бъдат изпълнени поетите
към св. Б. задължения. С всички свои действия преди това обв. М. е
демонстрирал, че изпълнява своите задължения, дори преди да са настъпили
падежните дати. В тази насока на първо място е обстоятелството, че на два пъти
е бил коректен към св. Б., връщайки му суми в размер съответно на 500 лв. и
3600 лв. Освен това е изпълнил задължението си и към св. Л. Р.. Не е изпълнил
задължението си към св. И. А., но е подписал в тази връзка запис на заповед, с
която се е задължил да изплати дълга си, т.е. признава същия, а св. А. се е
удовлетворил. В конкретния случай не е имал намерение да не изпълни и това свое
задължение и когато го е поел е имал обективната възможност да го стори, но
впоследствие финансовите трудности са му попречили. Относно собствеността на
автомобила следва да се отбележи, че въпреки, че обвиняемият не е собственик на
автомобила, то такава се явява неговата съжителка. Последната споделя, че не
притежава СУМПС и автомобилът се управлява от обвиняемият. Последният е
разчитал,че действително при невъзможност да заплати дълга си, която той
изначално не е допускал да настъпи, би могъл да прехвърли собствеността, като
убеди за това жената с която живее на съпружески начала от дълги години. Това според
прокурора води до извода за липса на елемент от субективна страна от състава на
посоченото престъпление. Не е без значение обстоятелството, че в момента на
залагането автомобилът е бил с транзитни номера. Ако св. Р.С. е бил запознат с
този факт до сделка е нямало да се стигне. Тук се касае за пропуск на св. Б.. Последният
освен това се е занимавал със заложна дейност по занаят, това не е първият
случай, в който при него се залагат автомобили и той следва да е наясно с
процедурата и по-конкретно с факта, че автомобилът вече има собственик в
България. По делото липсват данни и за други извършени престъпления от общ
характер, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено.
Претенциите си относно възстановяване на останалата част от сумата св. Б. според
прокурора може да се реализират по друг ред.
По делото, против
постановлението на РП Асеновград, на 03.04.2020г. е постъпила жалба от адв.Г.К.,
като повереник на Е.С.Б.. Видно от приложеното известие за доставяне, препис от
обжалваното постановление е било връчено на Е.С.Б. и това е станало на 26.03.2020г.
Клеймото на пощенския плик с който е постъпила жалбата е от 02.04.2020г. От
това обстоятелство може да се направи извода, че жалбата е подадена в 7-дневния
предвиден срок за обжалване на постановлението. По смисъла на чл.243, ал.4 от НПК Е.С.Б. има качество на пострадал по делото, поради което има право, а още
повече и правен интерес да обжалва
постановлението на РП Асеновград. В този смисъл жалбата подадена от повереника
на Е.С.Б. е процесуално допустима.
Видно от
съдържанието на жалбата, в нея повереника на тъжителя изразява своето
неудовлетворение от Постановлението на РП Асеновград, като счита, че то е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. По същество се иска неговата
отмяна и връщането на делото прокурора за продължаване на разследването.
Аргументите за тези искания на страната са следните:
На първо място,
според повереника, в атакуваното постановление Районна прокуратура - гр.
Асеновград приема, че деянието е несъставомерно, тъй като не е установено
категорично, че у обвиняемият М. е било налице първоначално намерение да не
бъдат изпълнени поетите към пострадалия Е.Б. задължения, тъй като преди това
обвиняемият е бил коректен както към него, така и към свидетелите Р. и А.. В
настоящия, той счита, че тези изводи на наблюдаващия прокурор са необосновани и
незаконосъобразни и не почиват на всички събрани доказателства по делото в
тяхната съвкупност. Тези съждения са едностранчиви и влизат в противоречие със
събрания доказателствен материал като цяло. Според жалбата, това е така, тъй
като в контекста обвинението, което е повдигнато на обвиняемия М., следва
извода, че в конкретния случай заблудата, която е част от състава на
престъплението, се изразява не в това, че сумата, която му е дадена, няма да
бъде върната, а че залогът, тоест автомобилът, е собственост на обв.М.. Според
повереника, обвиняемият още първоначално, чрез активни действия, когато е взет
първият заем от 3600лв., е създал невярна представа у пострадалия Е.Б., че е
собственик на въпросния автомобил. А в последствие, чрез поддържане на това
вече създадено заблуждение е взел и втория заем от 3600лв. И точно в това се
състои създаването на неверните представи у пострадалия - че автомобилът е
собственост на обвиняемия и че при евентуално неизпълнение на задълженията от
страна на обв. М., пострадалият Б. ще може да се удовлетвори от заложената вещ.
На това място се посочва, че след като първо е създал невярна представа за този
факт у пострадалия Б., обв. М. е продължил да поддържа това заблуждение. В тази
насока категорично е установено и е посочено в Постановлението за прекратяване
от 20.03.2020г., че при даването на първия заем от 3600лв., обв. М. съвсем
съзнателно не е представил снимка на номерата на автомобила, защото при
евентуално знание, пострадалият Б. е щял да разбере, че автомобилът има още
документи и по-конкретно документ за собственост, които ще следва да бъдат
представени при прехвърляне на автомобила. Тези действия от страна на обв. М.
категорично показват прекият умисъл, формиран в съзнанието му, за въвеждане в
заблуда и получаване на имотна облага.
На второ място, според
жалбата, РП Асеновград приема, като аргумент, че деянието е несъставомерно липсата
на субективен състав, а именно, че обвиняемият не е допускал, че няма да може
да изпълни задължението си към Е.Б.. Според жалбата абсолютно необосновано и
неподкрепено от доказателствата се приема, че той се е надявал да убеди
приятелката си, свидетелката Ц.Д. да прехвърли автомобила на Б., при положение,
че не изпълни дълга си. Точно обратното, според изложеното в жалбата, от
събраните доказателства по делото е видно, че това е „ характерен почерк“ на
обвиняемия, чрез който да се снабдява със средства, които в последствие не
връща на кредиторите. От гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, е видно, че обв. М. напълно съзнателно е залагал
лекия автомобил „ ***“ , като го е представял за своя собственост пред всички лица,
от които е взимал пари. В последствие е характерен един и същ начин, по който е
успявал да прибере автомобила си, но не и да върне паричните средства, които е
взел от своите кредитори. Този начин на действие - „ почерк“, се установява от
всички разпитани свидетели по делото и най-вече от свидетелските показания на Р.,
А. и Е.Б., както и разпитаните полицейски служители. От събраните доказателства
е видно, че при всеки от кредиторите си обв. М. е залагал горепосочения лек
автомобил - ( като той лично е предлагал това), взимал е суми в определен
размер, като е твърдял, че има финансови проблеми и на всеки от тримата - Р., А.
и Б., е твърдял, че има купувач за този автомобил и в най-лошия случай ще им
върне парите след като продаде автомобила. В последствие, действайки по една и
съща схема, е отивал при всеки от кредиторите си, казвал му е, че не може да
върне взетите средства и е искал автомобилът да бъде върнат, тъй като той не е
негова собственост, а собственост на приятелката му Ц.Д.. Нещо повече, при
случаите със свидетелите А. и Б., той е предупреждавал същите, че ако не му
върнат заложения автомобил, приятелката му ще подаде молба в полицията и те ще
си имат проблеми. В конкретния случай на пострадалия Е.Б. такава молба е била
депозирана от свидетелката Ц.Д. и дори в обясненията си, дадени в хода на
предварителната проверка, обвиняемият М. е заявил, че процесният автомобил е
бил отнет от владението му без негово съгласие от пострадалия Е.Б. - по този
казус е била образувана прок. пр. № 579/2019г. по описа на Районна прокуратура
- гр. Асеновград, която в последствие е била прекратена, тъй като се
установило,че автомобилът е бил заложен от обвиняемия, а не както той твърди -
отнет противно на волята от пострадалия Б.. Колата е била върната от Б. на
свидетелката Ц.Д., като неин собственик, а М. не е върнал сумата от 3600лв., с
която на пострадалия Е.Б. е причинена имуществена вреда.
Въпреки, че при
изясняването на фактическа обстановка по делото, този начин на действие на
обвиняемия М. е безспорно установен и категорично доказан от всички гласни и
писмени доказателства по делото, незнайно защо наблюдаващият прокурор го е
игнорирал и оставил без никакъв коментар и прави напълно необосновани и
незаконосъобразни изводи за добросъвестност от страна на обвиняемия и липса на
субективен и обективен състав на престъплението.
В конкретния
казус, според повереника са налице всички признаци от състава на чл. 209 ал.1 НК. Категорично е установено, че обвиняемият е създал невярна представа у
пострадалия Б. за собствеността на автомобила, в следствие на което последният
е направил имуществено разпореждане като е дал сумата от 3600лв. на обвиняемия.
Установено е също така, че ако пострадалият Б. е знаел за този факт, а именно,
че автомобилът не е собственост на М., е нямало да даде тази сума. Установено е
и друго важно обстоятелство, което говори пряко за измамливата цел и набавянето
на имотна облага от страна на обвиняемия, а именно това, че умишлено не е
уведомил и не е представил документите, че автомобилът е собственост на св. Ц.Д..
Всичко това, както и посоченият по-горе „ почерк“ на набиране на средства и от
другите двама свидетели - Р. и А., в своята съвкупност води до извода и за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от мен Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 20.03.2020г. по ДП № 387/2019г.
по описа на РУ Асеновград.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери
законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, намира същата за процесуално допустима, а
разгледана по същество за основателна.
Внимателната
преценка на изложеното в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, дава основание да се заключи, че по делото не са извършени всички
възможни следствени действия за неговото пълно изясняване, а изложената от
прокурора фактическа обстановка, макара и базирана на събраните по делото
доказателства се явява непълна и неизцяло обоснована.
На първо място, в
обжалваното постановление се посочва, че обв. М. и св. Д. имали събрани 4800
лева и решили да закупят лек автомобил „***“. Посочва се и факта, че въпросния
автомобил бил закупен и сделката изповядана пред нотариус в гр.Хасково, без по
никакъв начин това да е напълно доказано и проверено по делото. В
действителност в тази насока са показанията на св. Д., но пък предвид нейната
заинтересованост, то същите няма как да бъдат кредитирани без известна доза
съмнение. Поради същата причина, няма как да се кредитират и нейните показания
в частта им, където тя заявява, че след първоначалната регистрация на
автомобила, той се е намирал паркиран
пред дома им. При положение, че същия автомобил е бил предаден фактически за
залог на свидетелите Р., А. и Е.Б., то нямам как същия да се намирал на едно и
също място паркиран пред дома им.
Безспорно по
делото е установено това, че към момента на първоначалното залагане на лекия
автомобил „***“, същия е бил с временни регистрационни табели съответно с номер
***. За правилното изясняване на обстоятелствата по делото обаче, ще следва да
се извърши справки в КАТ Пловдив, чрез изискване на копия от заявленията, кой
/от чие име/ е подал заявлението за първоначална регистрация, кога са били
получени табелите и сложени те, в присъствие на собственика или на пълномощника
, кога и кой /от чие име/ е подал
заявлението за постоянна регистрация и
какви документи са били приложени към него.
Въпреки, че липсва
какъвто и да е анализ и коментар, то по делото е безспорно установено и това,
че за периода от 28.06.2010г. до 25.02.2019г. на името на св. Д. в КАТ е имало
регистрирани над 10 леки автомобила, част от които с временна регистрация
/справка лист 67 от ДП/.
По отношение на
лекия автомобил марка „Пежо“ модел 206, с ДК№ ***, в действителност
документално следва да се приеме, че той е собственост на св. Д.. От
приложеното копие на лист 65 от ДП, от
договора за покупко-продажба на МПС се установява, че същия е с нотариална
заверка на подписите на продавача и купувача. За купувача обаче, пред нотариуса
се е явил неговия пълномощник, който в случая е бил обв. М., а не св. Д..
Поради неизяснени причини, прехвърлянето на собствеността на автомобила не била
регистрирана служебно в КАТ, като той продължил да се води на стария
собственик-св. Н.Д.Н. / талон –свидетелство за регистрация част 1 № *********
от 15.08.2013г. в оригинал към кориците на ДП/. Горното обстоятелства е от
същество значение, като същото следва да бъде изяснено минимум от допълнителния
разпит на пострадалия Е.Б., който следва да отговори на следните въпроси: Защо
след като автомобила „Пежо“ е имал българска регистрация, той не е оформил
документално направения залог, защо е взел автомобил който му е бил оставен от
човек, който не се води негов собственик и защо същия автомобил при положение,
че е бил оставен от водача на паркинга, той не е бил регистриран там от
охраната през 2019г. / справка лист 56 от ДП/.
По делото не е
било проверено в пълнота и твърдението на св. Е.С.Б., че преди даване на парите
на обв.М., той самия не бил забелязал временните български регистрационни
табели на оставения в залог лек автомобил „***“, като той се доверил на
представените му в оригинал италиански документи. Според показания на св. Е.Б. и
тези на св. Р.С., резултата от проверката на това обстоятелство би било от
значение относно крайното решението на пострадалия дали да даде или не исканата
сума на обв. М.. За изясняване на това обстоятелство, следва да се изиска справка от КАТ Пловдив, какви
МПС е имали регистрирани през годините на името на св. Е.С.Б., като се посочат
е техните регистрационни номера. По отношение на лек автомобил „***“, при
разпита на св. Е.С.Б. следва да бъде изяснен
и въпроса, защо той не е бил регистриран от охраната на паркинга през 2019г.
при неговото оставяне от страна на обв.М. / справка лист 56 от ДП/. За
изясняване на обстоятелствата по делото, при разпита на св. Е.С.Б., следва да
бъде изяснено и това, дали при повторното оставяне на автомобила от страна на
обв.М., той все пак е оставил отново оригиналните италиански документи или не.
Ако все пак не ги е оставил на св. Е.Б. каква е били причината за това?
С оглед изясняване
на обстоятелствата по делото, следва да се издири и разпита лицето, което е
придружавало обв. М. при предаване на въпросния автомобил „***“ на св. Е.С.Б..
В тази насока следва да се отбележат показанията на Л. Р., чрез който може да
бъде установен въпросния „пожарникар“.
За изясняване на
това точно кога въпросния автомобил „***“ е бил предаден, като „залог“ от
страна на обв. М. на св. А., /дали това е станало, след като МПС-то е било
върнато окончателно от св. Е.Б./ както и да се преценят действителните
намерения на обв. М. към онзи момент, както и да се проверят неговите
обясненията и всички останали доказателства, то следва да се изиска и приложи
към делото прок. пр. № 579/2019г. по описа на Районна прокуратура - гр.
Асеновград, образувана по жалба на св.Д..
Едва след
получаване на съответните справки и допълнителни гласни доказателства, след
точната преценка на всички събрани доказателства и изясняването на всички
обстоятелства и след прецизната съпоставката между обясненията на обв. М. и
показанията на свидетелите Л. Р., И. А. и Е.Б. на които са били предоставени
като обезпечение двата автомобила от
страна на обв.М., като се изясни и точно какви документи, разяснения и обещания им е давал той преди получаването
на сумите, може да се прецени доколко е налице състава на чл.209, ал.1 от НК и
да се правят съответни правни изводи.
Предвид и което
съдът намира, че подадената жалба против обжалваното постановление се явява
основателна, поради и което същата следва да бъде уважена.
Делото следва да
се върне на РП Асеновград, като при това се изпълнят и указанията дадени на
прокурора от съда.
Мотивиран от горното и на основание
чл.243,ал.6 т.3 от НПК, Съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА постановление от 20.03.2020г.,
на РП Асеновград с което е прекратено наказателното производство по ДП №387/2019г.
по описа на РУ на МВР Асеновград е започнало на 21.05.2019г., водено с оглед
извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест пред Окръжен съд Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му
на обвиняемия И.В.М., неговия защитник-адв. С.В., пострадалия Е.С.Б., неговия
повереник-адв. Г.К. и РП Асеновград.
След влизането на
определението в сила делото да се върне на РП Асеновград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: