РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-79 08.11.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански
състав
На: седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 876 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от
инж.Ганчо Тенев, подадена чрез юрисконсулт Константин Белев, против решение № 68/25.03.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 109/2018 г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлен
иска на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас против Г.К.П. с постоянен адрес: *** и с настоящ адрес:***, за
приемане за установено по отношение на ответницата, че същата в качеството си
на длъжник по договор за ползване на ВиК-услуги дължи на ищцовото
дружество сумата от 56 лв., което задължение е по издадени фактури в периода
25.09.2014 г. – 25.11.2015 г., като същите произтичат от потребени
ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода, ведно със законовата лихва
върху главницата, начиная от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 656/
10.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 110/2017 г. по описа на РС-Карнобат до окончателното
плащане.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като
счита същото за неправилно и необосновано. Счита се за неправилен извода на
съда, че не е възникнало облигационно отношение между страните, като се сочи,
че по делото са представени доказателства за собствеността на наследодателката на ответницата. За неправилен се счита и
извода на районния съд, че искът е недоказан по отношение на служебното
начисляване на количествата вода, като в отговора на исковата молба липсва
възражение от ответникът да не е изразходил услугите ВиК. Посочва се, че
изразходените количества са определени посредством електронно мобилно
устройство при повреден водомер, поради което липсва възможност за подпис на
лицата, обитаващи имота; количествата са определени съобразно броя на
обитателите и в съответствие с нормативните изисквания, като до служебни
начисления се е стигнало поради липсата на осигурен достъп до водомера и
липсата на изградена и отговаряща на техническите изисквания водомерна шахта,
което задължение е вменено на потребителя. По тези съображения въззивникът счита, че районният съд не е оценил правилно
събраните доказателства и не е определил предмета на спора с оглед направените
възражения, поради което моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата Г.К.П., подаден чрез адв.Минка Колева,
назначена от КРС за особен представител на ответницата по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В отговора е взето становище за неоснователност на въззивната
жалба, като се моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за частично основателна.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д.№ 109/2018 г. по описа на РС-Карнобат е образувано
по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас против Г.К.П.
за приемане за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 56 лв., което задължение е по издадени фактури в периода 25.09.2014 г. – 25.11.2015 г., като произтича от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена
вода през отчетен период 20.06.2014 г. – 20.10.2015 г., ведно със законовата
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК с № 656/ 10.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 110/2017
г. по описа на РС-Карнобат.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата
в качеството си на наследник на В. Ж. А.и съсобственик на процесния
имот е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по отношение на водоснабден
обект с адрес с.Сърнево, общ.Карнобат, като има неизплатени задължения към
дружеството в размер на 56 лв.
(съответстващи на наследствения й дял) за доставена, отведена и пречистена вода
за периода от 20.06.2014
г. до 20.10.2015 г. Предвид неплащането, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за която длъжникът бил уведомен по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът предявил настоящия установителен иск. В допълнителна молба
ищецът е уточнил, че ответницата П. се явява потребител на ВиК-услуги в
качеството си на съсобственик на процесния недвижим
имот – дворно място, представляващо УПИ І-32 в кв.55 по плана на селото, ведно
с изградената в имота жилищна сграда на един етаж, като съсобствеността е
възникнала по силата на наследяване по закон. Уточнено е също, че определянето
на количествата вода е извършено служебно по реда на чл.39, ал.8 от Наредба №
4/2004 г., тъй като в имота е имало водомер, който се е повредил и след това не
е бил монтиран отново, поради недобросъвестното поведение на потребителите на
имота.
В
депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК ответницата, чрез назначения й от съда
особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е оспорила исковата претенция по основание и размер, за което са
изложени съображения.
Фактите по делото са следните:
Между страните е безспорно, че ответницата Г.К.П. е наследница по закон на
майка си В. Ж. А., починала на 22.02.2008 г. От
представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №
*, том *, дело * № */1992 г. на КРС се установява, че наследодателката
В. А.е собственик на процесния имот, който факт не се
оспорва по делото, видно от изявленията на процесуалния представител на
ответницата в писмените бележки пред първата инстанция и в отговора на въззивната жалба.
От представеното удостоверение за наследници № */19.10.2018 г. е
видно, че след смъртта си собственичката В. Ж. А., починала на ***** г., е оставила за свои законни наследници: Г.К.П. – дъщеря, Т. Н. П.–
дъщеря, Н. К. А.– син, Ж. К. А.– син и Д. К. А.– син.
Не се спори, че процесният имот е бил
водоснабден, като от 17.09.2014 г. в имота няма монтирано измервателно
устройство – водомер, тъй като на същата дата водомерът е бил демонтиран,
поради повреда, което е видно от съставения от „ВиК“ ЕАД протокол за демонтаж от
17.09.2014 г. Това обстоятелство се установява и от приетата пред първата
инстанция съдебно-техническа експертиза и събраните гласни доказателства – св.Г.
Д., която е отчитала абонатите в с.Сърнево. В тази връзка, по делото е
безспорно и обстоятелството, че количествата вода са начислявани служебно от
ищеца.
От показанията на св.Д. се установява още, че при инкасирането в имота е
живеел един от синовете на собственика В. А.– Д. К. А., но след процесния период в къщата не е живеел никой. Установява се
също, че след повреждането на водомера, същият е бил занесен на ремонт, но след
това не бил отново монтиран от наследниците, които не изпълнили и дадените от ищцовото дружество предписания за изграждане на нова шахта на
два метра от оградата, като количествата вода, които св.Д. е записвала без
водомер, са били отразявани на база на последните отчети. Свидетелката е
заявила още, че спирането на водоподаването е станало на 15.01.2018 г.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че към
момента на огледа процесният имот е необитаем, в
двора има полуразрушена водомерна шахта, водомерът е демонтиран и
водоподаването е прекратено. При извършена справка в програмата на Водния
оператор вещото лице е констатирало, че има съставен протокол от 17.09.2014 г.
за демонтаж на повреден водомер, който е ремонтиран и е на съхранение във „ВиК“
ЕАД. При ответника е открита партида с абонатен номер ***, но тъй като липсва
водомер, няма реални отчети, които да укажат консумацията на питейна вода,
поради което цялата схема на отчитане се извършва по реда на Наредба № 4/2004
г. на МРРБ, като отчетите на доставена и консумирана питейна вода преди
демонтажа на 14.09.2014 г. са около 15 куб.м. месечно и след тази дата служебно
начисляваните отчети са от 10 до 15 куб.м.месечно. Според вещото лице К.Д.,
изразходваното количество вода за процесния период е 140 куб.м., посочено по месеци в
приложената таблица № 1, като месечните показания съответстват на отчетите
преди демонтажа.
Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан. Прието е, че страните по делото през процесния период не са били в правоотношения, уредени
по силата на получени от ответника ВиК- услуги, като ищцовото
дружество не и доказало по никакъв начин, че ответника е ползвал твърдяните услуги, за да дължи последния заплащане на
същите, тъй като съгласно разпоредбата на чл.32 ал.1 от
Наредба № 4/2004 г. на МРРБ услугите ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на
оператора или лица на които е възложено с договор от оператора, а съгласно
чл.35 ал.1 от същия нормативен акт отчитането се извършва
периодично, но за не повече от 6 месеца. Прието
е също, че след като водомерът е бил демонтиран на 17.09.2014 г., оттогава е
следвало да бъде прекъснато водоснабдяването, но в противоречие с горепосочената
наредба ищцовото дружество дори при липса на живеещи, респ.
ползватели в имота, които липсват към датата на демонтирането на водомера, тъй
като липсва подпис в графата за клиент в същия протокол, е продължило
противозаконно да начислява служебно като потребени, непотребени всъщност ВиК услуги. В тази връзка е прието, че ищецът не е доказал по
никакъв начин твърдяното си вземане за процесния
период, вкл. и предпоставките за служебно начисляване от него на ВиК-услуги, че ищецът е следвало да
посочи писмени доказателства в тази насока тъй като върху него пада тази
доказателствена тежест, не са ангажирани от ищеца никакви
доказателства в подкрепа на претенцията му за посоченото от него
вземане и дали същото се дължи от ответника, поради което
предявеният иск е отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му –
в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата,
т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на
наведените оплаквания. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
С оглед събраните
по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира
въззивната жалба за основателна, като счита за неправилни правни изводи на районния
съд, поради което решението му следва да бъде отменено.
Обжалваното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото,
което е довело и до формирането на неправилни правни изводи за неоснователност
на исковата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи,
потребители на ВиК-услуги са собствениците на недвижими имоти и лицата, на
които е учредено право на строеж или право на ползване, а по силата на чл.8 от
същата Наредба получаването на услугите
ВиК се осъществява
при публично известни общи условия. Предвид тази уредба и с оглед доказателствата по
делото се налага извода, че наследодателката на
ответницата е било потребител на ВиК-услуги.
По делото е безспорно, че В. Ж. А. (наследодателка
на ответницата) е била собственик на процесния
недвижим имот, находящ се в с.Сърнево, общ.Карнобат, който е бил водоснабден.
Този извод се подкрепя от представения нотариален акт № */1992 г. за придобиване на имота по
давност от наследодателката, в резултат на спор относно
това обстоятелство не е съществувал към момента на произнасянето на районния
съд, което не е взето предвид и не е обсъдено от КРС при постановяване на
решението. След
смъртта на наследодателката нейните наследници –
петте й деца са станали собственици на водоснабдения недвижим имот на основание
наследственото правоприемство, поради което именно в качеството си на
собственици същите се явяват и потребители на ВиК услуги. И тъй като
ответницата Г.П. е един от съсобствениците на имота, придобит по наследство, то
на основание чл.3, ал.1 и чл.8 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ тя също има
качеството на абонат на ищцовото дружество и
потребител на ВиК-услуги, за които същата дължи заплащането им. Ето защо, въззивната инстанция намира, че между страните е налице
облигационно правоотношение през процесния период,
като приетия в обратния смисъл извод на районния съд е неправилен и
необоснован, несъответен на доказателствата по делото.
Безспорно установено е също, че процесното жилище не е топлофицирано
и в същото не е имало монтиран
индивидуален водомер, считано от 17.09.2014 г., когато водомерът е бил демонтиран, но имотът е останал
водоснабден до м.януари 2018 г., когато е прекъснато водоподаването към него. При това положение, за определянето на количеството потребена вода следва да се приложат правилата на чл.39, ал.5, т.1, предл.второ от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи.
Съгласно разпоредбата на чл.39,
ал.5, т.1, предл.второ
от Наредба № 4/2004 г., по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена
вода при нетоплофицирано жилище да се заплаща по 5 куб.м. за всеки обитател.
Следователно,
за установяване на твърденията на
ищеца за правилно определяне на разходваното количество вода от ответницата, в
имота на която липсва монтиран водомер, ВиК-дружеството
следва да докаже
и броят на членовете
на домакинството на ответницата. Това означава да се установи колко лица
са били адресно регистрирани на
адреса в процесния период или колко лица са живели там дори и без
адресна регистрация. В тази връзка, от ангажираните от ищеца гласни доказателства – св.Д. се установява, че за
целия процесен период в имота е имало само един
обитател, а именно сина на наследодателката – Д. К.
А.. Настоящият съд кредитира гласните доказателства, като счита, че същите са
обективни и не намира основания за тяхното игнориране, въпреки трудовите
правоотношения на свидетелката с ищцовото дружество. Извод
за наличието на повече от един обитател не може да бъде изведен от
представените фактури, доколкото в същите са посочени различни по размер куб.м.
на месец и не става ясна причината, поради която това е така, като липсват и
данни за извършените начисления за предходен период за сравнение. По същата
причина до подобен извод не води и представената от ищеца Справка за показанията
на водомера по партидата на наследници на В. А., още повече, че тази справка
представлява едностранно издаден от дружеството частен документ и не може да
служи като доказателство за отразените в нея данни. Други доказателства не са
ангажирани от страна на ищеца, поради което въззивният
съд приема, че служебните начисления съгласно чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №
4/2004 г. следва да се извършат на база един обитател.
Предвид горното, настоящата инстанция
намира, че за процесния период месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода следва да се изчисли служебно
за един обитател, съобразно чл.39, ал.1, т.5 от Наредба № 4/2004 г., а именно
по 5 куб.м. на месец. При това, за процесния период
20.06.2014 г. – 20.10.2015 г. количеството вода възлиза в размер на 80 куб.м. (16 мес.*5 куб.м.) на
стойност от 96.00
лв. (при цена за 1 куб.м. от 1.20
лв. с ДДС, съгласно експертното заключение). В този размер е общото
задължение за процесния имот, като всеки от неговите
съсобственици дължи част от сумата, съответна на наследствения му дял,
независимо дали ползват имота или не, като отговорността им не е солидарна, а
при условията на разделност. В случая е безспорно, че
съсобственици по наследство на процесния имот са
петте деца на наследодателката В. А., поради което на
основание чл.5, ал.1 ЗН се явяват съсобственици на 1/5 ид.ч.
от имота и съответно дължат по 1/5 част от общото задължение от 96 лв. към
„ВиК“ ЕАД, или по 19.20 лв. за всеки съсобственик, в т.ч. и ответницата.
Ето защо, ответницата Г.П. като
собственик на 1/5 ид.ч. от процесния
имот дължи на ищцовото дружество сумата от 19.20 лв.
за доставени ВиК-услуги за периода 20.06.2014 г. – 20.10.2015 г. и до този
размер исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. За разликата над
19.20 лв. до претендирания размер на главницата от 56 лв. предявеният иск по
чл.422 ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложените съображения и поради частично несъвпадане на изводите
на настоящата
инстанция с тези на районния съд, БОС намира първоинстанционното решение
за неправилно в частта, с която искът е отхвърлен
за сумата в размер на 19.20 лв.,
като в тази част същото следва да бъде отменено и постановено ново
решение за уважаване на претенцията
до установения от въззивния
съд размер. В останалата
част за отхвърляне на иска за разликата
над 19.20 лв. До претендирания
размер от 56 лв., обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно.
По разноските: В правомощията на съда е, с оглед на
крайния инстанционен резултат да разпредели
отговорността за разноски, като се произнесе с осъдителен диспозитив както за извършените от
страните в производството по
чл.422 ГПК разноски, така и за
тези
в производството по издаване на заповедта
за изпълнение. В тази връзка, предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК
въззиваемата следва да заплати на въззивното
дружество сумата общо от 392 лв. с включено юрисконсултско
възнаграждение, представляваща направените разноски пред всички инстанции,
съразмерно с уважената част от иска (21.70 лв. – за заповедното производство,
276 лв. за исковото производство пред КРС и 94.30 лв. – за въззивното
производство пред БОС).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 68/25.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 109/2018 г.
по описа на РС – Карнобат, В ЧАСТТА, която е отхвърлен иска на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, ЕИК *********, против Г.К.П., ЕГН
**********, за приемане за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сума до размера на 19.20 лв., представляваща
неплатено задължение за потребени ВиК
услуги за доставена, отведена и пречистена вода за периода
20.06.2014 г. – 20.10.2015 г., ведно със
законовата лихва върху главницата от 19.20 лв., считано от подаване
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №
656/ 10.08.2017 г. по ч.гр.д.№
110/2017 г. по описа на РС-Карнобат до окончателното плащане,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, и Г.К.П., ЕГН **********,*** и с настоящ адрес:***, че Г.К.П., ЕГН **********, в
качеството си на съсобственик на недвижим имот, находящ се в с.Сърнево,
общ.Карнобат, дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 19.20 лв. (деветнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща
главница за неплатено задължение за доставена, отведена и пречистена вода за аб.№ **за периода от 20.06.2014 г. до 20.10.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 19.20 лв., считано от подаване на
заявлението по чл.4110 ГПК – 06.02.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № 656/ 10.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 110/2017 г.
по описа на РС-Карнобат.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 68/25.03.2019 г., постановено по гр.д.№
109/2018 г. по описа на РС – Карнобат, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.К.П., ЕГН **********,*** и с настоящ
адрес:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, сумата от 392 лв. (триста деветдесет и два лева) с включено юрисконсултско възнаграждение,
представляваща направените разноски пред всички инстанции, съразмерно с
уважената част от иска (21.70 лв. – за заповедното производство по ч.гр.д.№
110/2017 г. на КРС, 276 лв. – за производството по гр.д.№ 109/2018 г. на КРС и
94.30 лв. – за производството по възз.гр.д.№ 876/2019
г. на БОС).
ОПРЕДЕЛЯ на адв.Минка
Андреева Колева ***,
назначена за особен представител на въззиваемата-ответница
Г.К.П. по реда на чл.47, ал.6 ГПК, възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и
петдесет лева) за процесуално представителство във въззивното
производство, което да се изплати на адв.Колева от
внесения по делото депозит.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.