Решение по дело №24/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ - гр.Русе, против Решение № 58 от 16.11.2023г., постановено по АНД № 160/2023г. по описа на Районен съд-Исперих в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е отменено Наказателно постановление № 40/21.07.2023г. на Директора на РИОСВ-гр.Русе. Изложени са съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е извършена пълна, всестранна и обективна преценка на доказателствата по делото и не са изследвани в цялост относимите нормативни актове. От касационния съд се иска да отмени изцяло въззивното решение и постанови решение по същество на спора, с което да потвърди издаденото Наказателно постановление. В съдебно заседание чрез упълномощения юрисконсулт се поддържат съображенията по жалбата, като е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „Бурдин Сервиз“ ЕООД – гр.Исперих, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Исперих, обл. Разградска, ул. „Васил Левски“ № 65, вх.Б, ет. 3, ап.22, представлявано от управител А. Б., ангажира писмено становище чрез упълномощен адв. К. Х., АК-гр.Русе, като оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице сочените в нея отменителни основания, поради което моли да бъде отхвърлена с присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на РС - Исперих следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Приема, че дружеството е санкционирано за деяние, извършено към момент, когато то не е функционирало, съобразно предвидената от него дейност.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 40 от 21.07.2023г. на Директора на РИОСВ-гр.Русе, с което за нарушение по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 135, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 3, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на „Бурдин Сервиз“ ЕООД – гр.Исперих, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер 5 000.00 (пет хиляди) лева.

Въз основа на редовно събрани по делото писмени и гласни доказателства, правилно преценени от районния съд, същият е направил обосновани изводи относно фактите от значение за спора.

Те сочат, че на 27.06.2023г. експерти от РИОСВ - Русе извършили проверка във връзка с получен сигнал за установено нерегламентирано изхвърляне на двигателно масло (нефтопродукти) от Автосервиз в гр. Исперих, находящ се в поземлен имот с № 32874.154.561 по кадастралната карта на града, с административен адрес: гр. Исперих, ул. „Васил Левски“ № 2а, собственост на А. П. Б. - управител на „Бурдин сервиз“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че в Автосервиза се извършва основно реглаж на преден и заден мост, смяна на гуми и смяна на масла. Установено е наличието на отпадъци от черни метали, излезли от употреба гуми - без грайфери, част от тях срязани, посипани с пръст. Отпадъците се съхранявали на открито до оградата, граничеща с бензиностанция „Лукойл“. По информация на служители от РУ на МВР - гр. Исперих, вечерта на 26.06.2023г. от Автосервиза на „Бурдин сервиз“ ЕООД били иззети 65 литра отработени масла. За наличните отпадъци нямало подадени в РИОСВ-гр.Русе работни листи за класификация на отпадъците два месеца преди тяхното образуване, както и не се водела отчетност съгласно изискванията на Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците. Представено било копие на Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 2 от 16.02.2023г. за обект „Автосервиз и кафе-аперитив“ в поземлен имот 32874.154.561, местност „Пунар Екинлик“ с възложител „Бурдин сервиз“ ЕООД.

При тези обстоятелства контролните органи приели, че „Бурдин сервиз“ ЕООД, в качеството си на лице, което образува отпадъци от отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, метални отпадъци от ремонт на ходова част на автомобили, излезли от употреба гуми, не е изпълнило задължението си да класифицира отпадъците, констатирани в обекта. Съставен бил АУАН № 0002141/27.06.2023г., в който е посочено, че нарушението е извършено на 16.12.2022г. и е установено на 27.06.2023г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и управителя на „Бурдин сервиз“ ЕООД, след което бил предявен и връчен на последния.

При извършената проверка, отбелязано и в съставния АУАН, бил представен на контролните органи Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж, вх.№ 3899 от 30.12.2022г. на Служба по вписвания–гр.Исперих, който установява, че на 29.12.2022г. А. П. Б. продава на „Бурдин Сервиз“ ЕООД правото на строеж върху 197.64 кв.м., учредено върху поземлен имот с идентификатор 32874.154.561, като правото на строеж е за построяване на „Автосервиз и Кафе-аператив“ със застроена площ 197.64 кв.м.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения, в които дружеството твърдяло, че откритите при проверката отпадъци не са образувани от дейността му, а са заварени в мястото преди да бъде застроено, а тубите с масла били предназначени за личните на управителя четири автомобила, вкл. състезателен такъв.

Отразените в АУАН констатации били изцяло възприети от наказващия орган, като въз основа на тях и материалите по образуваната административнонаказателна преписка, Директорът на РИОСВ-Русе издал срещу „Бурдин сервиз“ ЕООД оспореното Наказателно постановление, с което на основание чл. 135, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 3, ал. 1 от ЗУО във вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, му наложил имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева. Писмените възражения на дружеството били приети от наказващия орган за неоснователни, тъй като излезлите от употреба автомобилни гуми и иззетите от служителите на РУ на МВР - гр. Исперих отработени масла били в голямо количество и дори да не били реализирани от дейността на дружеството, те били във владение на „Бурдин сервиз“ ЕООД, който съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредбата за класификация на отпадъците е бил длъжен да извърши класификация на установените отпадъци.

Районният съд констатирал, че аналогично с АУАН, в НП нарушението е описано по идентичен начин, като било посочено, че дружеството не е извършило класификация на отпадъците, образувани от извършваната в обекта дейност, съгласно изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за класификация на отпадъците.

С решението си Районен съд - Исперих приел, че съставеният АУАН и оспорваното Наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като са редовно връчени на представител на дружеството-нарушител. Същевременно съдът констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на санкционираното лице, с оглед на които отменил Наказателното постановление като процесуално незаконосъобразно. Направени са изводи, че датата на извършване на административното нарушение – 16.12.2022г. е неправилно определена, тъй като в административнонаказателната преписка, а и в съдебното производство не са ангажирани каквито и да било доказателства за датата, на която сервизът е започнал дейност. Административнонаказващият орган неправилно е възприел като начална дата на започване на дейността на дружеството 16.02.2023г., когато е издадено Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа „Автосервиз и Кафе-аперитив“, спрямо която дата е констатирано и неизпълнение на задължението два месеца преди това (на 16.12.2022г.) да класифицира отпадъците в съответствие с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците. Съдът приел, че посоченото Удостоверение, издадено на основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, установява функционалната пригодност на строежа за ползване, според издадените строителни книжа и не представлява доказателство за започване на дейност на обект за предоставяне на услуги, какъвто е Автосервизът.

Направени са и изводи за непълно описание в АУАН и НП на констатираното нарушение, при несъблюдаване на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като и в двата акта единствено бланкетно е посочено, че дружеството е осъществило нарушение по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците, като не е извършило класификация на отпадъците, образувани от извършваната в обекта дейност. Изложени са съображения, че цитираната разпоредба е бланкетна, доколкото указва, че причинителят на отпадъци е длъжен да класифицира отпадъците, образувани в резултат от дейността му, като предприеме всички необходими действия по реда на тази Наредба, регламентиран подробно в Глава втора от същата. Респ., за да бъде запълнена диспозицията на нормата на чл. 4, ал. 1 с конкретно съдържание, е следвало в АУАН и НП да бъдат посочени конкретните действия по класификация на отпадъците, които не са били извършени от „Бурдин сервиз“ ЕООД. Съдът приел, че установеното деяние съответства на нарушение по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата, но в АУАН и в издаденото въз основа на него НП липсвало позоваване на тази разпоредба, в която изрично са установени дължимите действия за класифициране на отпадъците и сроковете за извършването им. С оглед на това съдът приел, че не е възможно да извърши проверка и за материалната законосъобразност на издадения санкционен акт, респ. и адресатът на административнонаказателната отговорност бил лишен от възможността да се защити по същество относно съставомерността на вмененото нарушение.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно установената фактическата обстановка първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

В обсъжданите АУАН и НП липсва ясно описание на фактическите обстоятелства на нарушението, вкл. и ясно определена дата на извършване, което възпрепятства и преценката за съответно прилагане на материалния закон - относимите нарушени законови разпоредби.

При квалифициране на нарушението наказващият орган се е позовал на общата материалноправна разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците, която регламентира общо правило за поведение, а именно задължение за причинителя на отпадъци да класифицира отпадъците, образувани в резултат от дейността му, като предприеме всички необходими действия по реда на тази наредба.

При процесната проверка контролните органи са установили наличие на конкретни и точно определени отпадъци - от черни метали, излезли от употреба гуми - без грайфери, част от тях срязани, посипани с пръст. Констатирали са и липсата на подадени в РИОСВ-гр.Русе работни листи за класификация на наличните в Автосервиза отпадъците два месеца преди тяхното образуване.

Така описаните факти, изхождайки и от конкретно посочения срок за изпълнение на въпросните действия, категорично насочват към разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 2, която вменява конкретно задължение за причинителя на отпадъците да представя за всеки отпадък не по-късно от два месеца преди образуването му в регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), на чиято територия се образува отпадъкът, попълнен работен лист за класификация на отпадъците по Приложение № 5 в два екземпляра с определен шестцифрен код на отпадъка.

При това положение не може точно да се определи и приложимата спрямо констатираното нарушение санкционна разпоредба – дали е неизпълнение на задължението за извършване на класификация на отпадъците от техния причинител по чл. 135, ал. 2, т. 1 от ЗУО (възприета в обжалваното НП) или е неизпълнение на задължението за водене на отчетност на отпадъците по чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

Очевидно, самата дата на извършване на констатираното нарушение, възприето от наказващия орган – 16.12.2022г., също е определена с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 2, като е изведена чрез отброяване на два месеца преди датата на въвеждане в експлоатация на процесния Автосервиз – 16.02.2023г.

Следва да бъдат споделени и изводите, че така възприетата дата на извършване на нарушението не е обективна. В допълнение към съображенията, изложени от районния съд, следва да се отбележи, че още в хода на извършване на проверката на вниманието на контролните органи са представени категорични доказателства, които установяват, че „Бурдин сервиз“ ЕООД е придобило правото на строеж за изграждане на процесния обект „Автосервиз и Кафе-аператив“ на 29.12.2022г. Тази дата е най-ранният момент, от който може да се възприеме ясно намерение относно дейността, която ще развива дружеството, предвид дейностите, извършвани в Автосервиза и произтичащите от това последици, вкл. и причиняването на отпадъци от тази дейност. Респ., най-рано към този момент може да се обсъжда и качеството на дружеството като причинител на отпадъци по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците във вр. с § 1, т. 30 от ДР на ЗУО, съответно и субект на нарушението по чл. 4, ал. 1 или чл. 7, ал. 1 от Наредба № 2 във връзка със задължението за класифициране на отпадъците.

При това положение определената в обжалваното НП дата на извършване на нарушението – 16.12.2022г., категорично е неправдоподобна. Макар и класифицирането на отпадъците да е предварителна дейност спрямо датата на образуване на отпадъка, то в конкретния случай по отношение дейността на „Бурдин сервиз“ ЕООД това нарушение не може да бъде обективно вменено преди 29.12.2022г., когато дружеството е придобило правото да построи процесния Автосервиз, като потенциален източник на отпадъци.

Административнонаказателна отговорност може да бъде ангажирана единствено въз основа на категорични, несъмнени и ясни констатации, очертаващи състава на конкретното административно нарушение, а в настоящия случай такива липсват. Като незаконосъобразно обжалваното НП правилно е било отменено от Районния съд, респ. и постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Искането е своевременно направено и доказано в размера на 800.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по представен Договор за правна защита и съдействие по настоящото касационно производство. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което възражение е допустимо и основателно.

Делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност. Пред касационната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, без явяване на пълномощника на „Бурдин сервиз“ ЕООД. Оказаната правна помощ се изразява в изготвяне на писмено становище по касационната жалба. С оглед на това уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 800.00 лева се явява прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален на 400.00 лева. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Разград

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58/ 16.11.2023 г., постановено по АНД № 160/ 2023г. по описа на Районен съд - Исперих.

ОСЪЖДА РИОСВ - гр.Русе, ДА ЗАПЛАТИ на „Бурдин Сервиз“ ЕООД – гр.Исперих, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Исперих, обл. Разградска, ул. „Васил Левски“ № 65, вх.Б, ет. 3, ап.22, представлявано от управител А. Б., сумата от 400.00 (четиристотин) лева – направени деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.