Присъда по дело №227/2011 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 октомври 2011 г. (в сила от 28 октомври 2011 г.)
Съдия: Божидарка Данчова Йосифова
Дело: 20111310200227
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 юли 2011 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                           

                                               П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                 

                          218, 12.10.2011 г., гр. Белоградчик                                    

 

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А         

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година, в публично заседание в следния състав:                                                                    

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Божидарка Йосифова

 

                       съдебни заседатели : 1. И.Г.

 

                                                                    2. Н.И.

 

Секретар М.Н.,

Мл. Прокурор С. ПЕТРОВ,

като разгледа докладваното от председателя Йосифова НОХД № 227 по описа за 2011 г.,

 

                                          П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Д.Г. – роден на *** ***, обл. В., ул. „…………” № .., българин, бълг. гр., начално образование, неженен, неосъждан, ученик в 9 – ти клас, безработен, с ЕГН **********,  за за ВИНОВЕН за това, че : На 25.11.2010 г. в гр. Д., като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и след като се уговорил  предварително с А.М.Г. ***, отнел от владението на Р.Г.М. ***, движими вещи – 4 тона слънчогледово семе,  на стойност 2 400 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, във вр. с чл. 63, ал. 1 НК, поради което и на същото основание  във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, във вр. с чл. 36 и чл. 58а, ал. 1 НК, го НАКАЗВА с «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на осн. чл. 69, ал. 2 във вр. с чл. 66, ал. 1 НК, ОТЛАГА изтърпяването на наказанието за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.   

ПРИЗНАВА подсъдимия А.М.Г. – роден на *** ***, живущ ***, българин, бълг. гр., начално образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че : На 25.11.2010 г. в гр. Д., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и след като се уговорил  предварително със С.Д.Г. ***, отнел от владението на Р.Г.М. ***, движими вещи – 4 тона слънчогледово семе,  на стойност 2 400 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, поради което и на същото основание  във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, във вр. с чл. 36 и чл. 58а, ал. 1 НК, го НАКАЗВА с «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК, ОТЛАГА изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.           

На осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ОСЪЖДА подсъдимите С.Д.Г. и А.М.Г. /със снета по делото самоличности/, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Г.М. ***, с ЕГН **********,  сумата от 2 400 лв. – обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди.

          ОСЪЖДА подсъдимите С.Д.Г. и А.М.Г. /със снета по делото самоличности/, да заплатят по сметката на ОД на МВР – Видин, направените по делото разноски за вещо лице на досъдебното произовдство, в размер на 20,00 лв.

          ОСЪЖДА подсъдимите С.Д.Г. и А.М.Г. /със снета по делото самоличности/ да заплатят по сметката на РС – Белоградчик, държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 96,00 лв.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред ВОС.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                            

 

                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

 

 

                                                                                                 2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ  към  присъда  218/ 12.10.2011 г. по НОХД № 227/ 2011 г. по описа на БРС, 3 - ти състав.

 

          Районна прокуратура – Белоградчик, е повдигнала обвинение срещу С.Д.Г. ***, за това че на 25.11.2010 г. в гр. Д., като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и след като се уговорил  предварително с А.М.Г. ***, отнел от владението на Р.Г.М. ***, движими вещи – 4 тона слънчогледово семе,  на стойност 2 400 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, във вр. с чл. 63, ал. 1 НК

и

срещу А.М.Г. ***, за това, че на 25.11.2010 г. в гр. Д., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и след като се уговорил  предварително със С.Д.Г. ***, отнел от владението на Р.Г.М. ***, движими вещи – 4 тона слънчогледово семе,  на стойност 2 400 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

          Подсъдимите са защитавани от адв. В.М. от ВАК.

Подсъдимите и пълномощника им, са поискали по делото да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

          Предвид на направеното искане, съдът разгледа делото по реда на глава ХХVІІ – съкратено съдебно следствие. В тази връзка съдът проведе предварително изслушване  на страните, на което подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като заявяват съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

          С оглед горното, в с.з. разпит на подсъдимите, свидетелите и вещото лице, не е проведен.

          Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3, във връзка с чл. 372, ал. 4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обв. акт, като се позова на направеното самопризнание на подсъдимите и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.

          С оглед горното, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.11.2010 г., двамата подсъдими се срещнали в гр. Д. и решили да отидат в бившия селскостопански двор в землището на гр. Д. и да откраднат слънчогледово семе. Подсъдимите демонтирали телта, с която била прикрепена една от ламарините, служеща като преграда за проникване в помещението на източната страна на склада находящ се в бившия селскостопански двор, след което влезли вътре и започнали да пълнят в чувал слънчогледово семе и да пренасят до близката река. Впоследствие подсъдимият А.М.Г. извикал свои познати и роднини, като между тях бил и свидетеля Т. Л. Н.. Без да казват от къде имат семето, Г. и Г. помолили Т. Н. и П. К. да го транспортират до изкупвателен пунк в с. П.. Свидетелят Н. сочи, че подсъдимите му казали, че са събирали семето за да изкарат някакви пари и затова се съгласил да транспортира слънчогледа до изкупвателния пункт в с. П., където продали впоследствие инкриминираните вещи. На 28.10.2010 г. пострадалия Р.Г.М. установил, че от склада му са откраднати четири тона слънчогледово семе и веднага сигнализирал в РУ „ П” Белоградчик за извършеното престъпление.

Изложената и установена по категоричен начин в хода на разследването фактическа обстановка сочи на осъществен от подсъдимите С.Д.Г. и А.М.Г. от обективна страна състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК – на 25.10.2010 г. в гр. Димово, обл. Видин, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и след като се сговорили предварително помежду си, отнели от владението на Р.Г.М. движими вещи / 4 тона слънчогледово семе/ на стойност 2 400 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието на подсъдимия С.Г. е извършено като  непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието си и могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 195, ал.1 т.  3 и 5 НК във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 63, ал. 1 НК.

От субективна страна и при двамата подсъдими престъплението е осъществено при форма на вина, пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното   настъпване.

Обвинението се потвърждава от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал – показанията на свидетелите Р.М. и Т. Н., изготвената съдебно-оценителна експертиза, обяснението на подсъдимите лица.

Подсъдимите лица – С.Д.Г. и А.М.Г.  дават обяснения по случая и признават вината си.

От изготвената съдебно-оценителан експертиза е видно, че общата стойност на щетата възлиза на 2 400 лв.

При реализиране на наказателната отговорност като смекчаващо вината обстоятелство по отношение на двамата подсъдими следва да се вземе предвид пълните самопризнания и факта, че и двамата подсъдими не са осъждани за престъпления от общ характер към момента на деянието. Като отегчаващи вината обстоятелство следва да се отнесе невъзстановената щета на пострадалия.

Причините за извършване на деянието е неспазване на установения в страната правов ред, както желанието за бързо материално облагодетелстване по неправомерен начин и незачитане на чуждото право на собственост. 

          От правна страна : 

Подсъдимият С.Д.Г. – роден на *** ***, обл. В., ул. „………………..” № , българин, бълг. гр., начално образование, неженен, неосъждан, ученик в 9 – ти клас, безработен, с ЕГН **********

Предвид възприетата от съда фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и изцяло потвърдена от подсъдимия в хода на съдебното следствие, съдът прие, че от обективна страна и действайки с пряк умисъл, подс. Г. е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен.

От обективна страна – безспорно се доказа, че на посочената в обв. акт дата, подсъдимия е осъществил състава на престъплението „кражба” на описаното в обв. акт количество слънчогледово семе. Налице е довършено престъпление “кражба”, като вещите са отнети от мястото, където са били съхранявани. Доказа се, че подсъдимия е влязъл в бившия стопански двор в гр. Д., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – демонтиране на телта, с която е била прикрепена ламарината, служеща като преграда на помещението, където е бил съхраняван слънчогледа. Налице е доказан предварителен сговор между двамата подсъдими да отидат и да извършат кражбата на инкриминираните вещи.

От субективна страна се доказа, че подсъдимия е осъществили престъпния състав на деянието при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е извършил деянието като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си.

Предвиденото по закон наказание за престъплението, извършено от подсъдимия Г., е „Лишаване от свобода” до 1 до 10 години. Тъй като по делото е проведено съкратено съдебно следствие, съгл. чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, съдът определи наказанието си при условията на чл. 58а НК. Съдът намери, че в случая следва да определи наказанието при хипотезата на чл. 58а, ал. 1 НК, като не следва да приложи чл. 58а, ал. 4 НК. Съдът прие, че в случая, е неприложима разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, тъй като по делото не се събраха доказателства за наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най – лекото предвидено по закон наказание, би се оказало несъразмерно тежко. Безспорно е, че смекчаващо отговорността обстоятелство е факта, че подсъдимия Г. признава авторството на деянието,  но от друга страна това е задължителна предпоставка, за да бъде проведено съкратено съдебно следствие, каквото е било поискано от подсъдимия. Единственото смекчаващо вината обстоятелство е факта, че подс. С.Г. е неосъждан и има чисто съдебно минало. Други изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не се събраха по делото, поради което и съдът не приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, респективно – чл. 55, ал.1, т. 1, НК. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчита високия размер на щетата, причинена с деянието и факта, че същата не е възстановена на пострадалото лице.

Въпреки това, съдът определи наказанието при смекчаващи вината обстоятелства. Съдът определи на подсъдимия наказание в минималния размер, предвиден в НК – а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 година. Предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, съдът редуцира същото с една трета, при което наложи на подсъдимия наказание от вида “Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца.

Предвид на това, че подс. Г. е неосъждан, съдът прие, че изтърпяването на така определеното наказание, следва да бъде отложено. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 НК, във вр. с чл. 66, ал. 1 НК,  съдът определи изпитателен срок – 2 години, предвид на това, че подс. Г. е непълнолетен. Законодателят е предвидил възможност за определяне на един по – кратък изпитателен срок по отношение на лице, което е извършило деянието като непълнолетен. Съдът намира, че следва да приложи в случая тази законова възможност, предвид на това, че подс. Г. е неосъждан и това е първа криминогенна проява от негова страна.

Съдът намери, че с определянето на наказанието от този вид и в този размер, ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по този начин от една страна ще се поправи и превъзпита подсъдимия, ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши други престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително и превъзпитателно и върху другите членове на обществото.  

Подсъдимият А.М.Г. – роден на *** ***, живущ ***, българин, бълг. гр., начално образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********.

Както бе посочено по – горе, предвид възприетата от съда фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и изцяло потвърдена от подсъдимия в хода на съдебното следствие, съдът прие, че от обективна страна и действайки с пряк умисъл, подс. Г., е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен, тъй като на 25.11.2010 г. в гр. Д., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и след като се уговорил  предварително със С.Д.Г. ***, отнел от владението на Р.Г.М. ***, движими вещи – 4 тона слънчогледово семе,  на стойност 2 400 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

От обективна страна – безспорно се доказа, че на посочената в обв. акт дата, подсъдимия е осъществил състава на престъплението „кражба”, като е отнел от владението на пострадалия 4 тона слънчогледово семе, като вещите са отнети от мястото, където са били съхранявани. Доказа се, че подсъдимия е влязъл в бившия стопански двор в гр. Д., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – демонтиране на телта с която е била прикрепена ламарината, служеща като преграда на помещението, където е бил съхраняван слънчогледа. Налице е доказан предварителен сговор между двамата подсъдими да отидат и да извършат кражбата на инкриминираните вещи.

От субективна страна се доказа, че подсъдимия е осъществили престъпния състав на деянието при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желаел настъпването им.

Предвиденото по закон наказание за престъплението, извършено от подсъдимия Г., е „Лишаване от свобода” до 1 до 10 години. По делото е проведено съкратено съдебно следствие, поради което и съгл. чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, съдът определи наказанието си при условията на чл. 58а НК. Съдът намери, че в случая следва да определи наказанието при хипотезата на чл. 58а, ал. 1 НК, като не следва да приложи чл. 58а, ал. 4 НК. Съдът прие, че в случая, е неприложима разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, тъй като по делото не се събраха доказателства за наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най – лекото предвидено по закон наказание, би се оказало несъразмерно тежко. Безспорно е, че смекчаващо отговорността обстоятелство е факта, че подсъдимия Г. признава авторството на деянието,  но от друга страна това е задължителна предпоставка, за да бъде проведено съкратено съдебно следствие, каквото е било поискано от подсъдимия. Единственото смекчаващо вината обстоятелство е факта, че подс. А.Г. е неосъждан и има чисто съдебно минало. Други изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не се събраха по делото, поради което и съдът не приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, респективно – чл. 55, ал.1, т. 1, НК. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчита високия размер на щетата, причинена с деянието и факта, че същата не е възстановена на пострадалото лице.

Въпреки това, съдът определи наказанието при смекчаващи вината обстоятелства. Съдът определи на подсъдимия наказание в минималния размер, предвиден в НК – а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 година. Предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, съдът редуцира същото с една трета, при което наложи на подсъдимия наказание от вида “Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца.

Предвид на това, че подс. Г. е неосъждан, съдът прие, че изтърпяването на така определеното наказание, следва да бъде отложено, като целите на наказанието ще бъдат постигнати и с едно неефективно изтърпяване на същото. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК,  съдът определи изпитателен срок – 3 години, предвид обстоятелството, че подс. Г. е неосъждан и това е първата му престъпна проява.

Съдът намери, че с определянето на наказанието от този вид и в този размер, ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по този начин от една страна ще се поправи и превъзпита подсъдимия, ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши други престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително и превъзпитателно и върху другите членове на обществото.  

По гражданския иск.

Съдът уважи предявения от пострадалия против подсъдимите граждански иск, като прие, че същия е доказан по основание и размер. Установи се по безспорен начин, че с деянието, подсъдимите са причинили на пострадалия, имуществени вреди. Съгласно  чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице е причинна връзка между извършеното деяние от страна на подсъдимите и причинения престъпен резултат. В резултат на противоправното поведение на подсъдимите е намалял патримониума пострадалия и са му причинени имуществени вреди. Видно от заключението на вещото лице, стойността на вещите, предмет на престъплението е 2 400 лв., в какъвто размер е и предявения граждански иск. Поради това, съдът уважи предявения граждански иск в претендирания размер – 2 400 лв.

По разноските

Предвид на това, че подсъдимите са признати за виновни и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът присъди в тежест на подсъдимите направените по делото разноски за възнаграждение за вещо лице на ДП и държавна такса върху уважения граждански иск.

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                  Председател :