№ 185
гр. Бургас, 25.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно
търговско дело № 20222001000167 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по повод частната жалба на ЗКПУ "С." против
Определение № 261 от 26.04.2022 г., постановено по т.д. № 315/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на
частния жалбоподател за освобождаване от внасяне на държавна такса за
въззивно обжалване на постановеното по делото решение.
Жалбоподателят изразява в частната жалба несъгласие с
определението, което определя за незаконосъобразно и необосновано, без да
излага доводи. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение и за
освобождаване от държавна такса.
Ответникът по частната жалба СТ. СТ. СТ. в срока по чл. 276 ГПК не е
представил отговор на частната жалба.
Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и отговора и въз
основа на представените доказателства приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Частният жалбоподател е ответник в първоинстанционното
производство. С решение № 57 от 11.03.2022 г. по т.д. № 315/2021 г. на БОС
исковете на С.С. са уважени частично и ответната кооперация е осъдена да му
заплати общо сумата 115 565,40 лв, а до общия претендиран размер от 132
834,60 лв. претенцията е отхвърлена. Ответникът-частен жалбоподател е
депозирал въззивна жалба против решението. С разпореждане от 05.04.2022 г.
първоинстанционният съд е оставил без движение въззивната жалба като
нередовна и е дал указания на въззивника да внесе държавна такса в размер
на 2737,36 лв. по сметка на Апелативен съд – Бургас.
1
В срока за отстраняване на нередовностите и внасяне на указаната
държавна такса въззивникът подал молба с искане за освобождаване от
заплащане на държавна такса. Молбата се основава на твърдения за
“затруднено финансово положение”. Доказателства в подкрепа на искането не
са ангажирани. С Обжалваното определение отхвърлил молбата и това
определение е правилно.
По въпроса за възможността за освобождаване на търговци от
задължението за плащане на държавни такси за съдебни производства е
формирана актуална съдебна практика на ВКС, съобразена с практиката на
Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз:
Определение № 80 от 13.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1358/2019 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията В. Н.; Определение № 365 от 13.07.2021 г. на ВКС по к. ч.
т. д. № 1437/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В. Х.; Определение № 4 от
7.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 378/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К. Г.;
Определение № 122 от 28.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 127/2022 г., I т. о.,
ТК, докладчик председателят Е. Ч. и др. Въз основа на тази практика може да
се направи извод, че освобождаване на търговци е възможно в три основни
хипотези: (1) когато делото е за спор за нарушаване на правото на ЕС –
съобразно с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните
права на ЕС и гарантираното право на достъп до съдилищата; (2) когато
търговско дружество с открито производство по несъстоятелност не е в
състояние да плати дължимата такса поради съществения размер и (3)
когато вследствие на задължението за внасяне на държавна такса правото на
търговеца на достъп до съд е накърнено в самата си същност. Ясно е, че в
случая първите две хипотези не са налице.
Не е налице и третата хипотеза. Приема се в практиката на ЕСПЧ и в
посочената по-горе практика на ВКС, че достъпът до съд може да бъде обект
на ограничения от различно естество, в това число и чрез изискване да се
плати на съдилищата определена държавна такса. Само по себе си това
ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато
преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност
между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп
да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се
преценяват, могат да бъдат: предмета на спора; доколко има основания да се
очаква, че молителят ще спечели делото; значимостта на неговия интерес;
сложността на приложимото право и производство и възможността му
ефективно да защитава позицията си по делото; размера на разноските във
връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те
представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие;
правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице
преследва стопанска цел; финансовите възможности на неговите съдружници
или акционери и възможността им да набавят необходимите средства за
предявяването на иска или подаването на жалбата; платежоспособността на
2
заинтересованото лице и стадия на производството, в който въпросното
ограничение е наложено. Ясно става, че влошеното или затруднено
финансово състояние, на което единствено се позовава жалбоподателят в
настоящия случай, не е единствен или пък основен фактор, който трябва да се
изследва и съобразява.
Съвкупният анализ на всички значими в случая фактори води до извод,
че правото на достъп до съд на жалбоподателя не се накърнява в своята
същност. Той е имал възможност и е защитавал интересите си в пълноценно
развило се първоинстанционно съдебно производство, ползвал е
професионално адвокатско съдействие, изложил е тезата си, направил е
възраженията си, посочил е доказателствата си. Размерът на разноските във
връзка с целяното от обжалване на първоинстанционния съдебен акт е
разумен с оглед естеството и правната сложност на спора. Финансовото
състояние, преценено само въз основа само на обявените ГФО в ТР, не може
да доведе до извод, че плащането на определената държавна такса е
невъзможно.
По тези съображения въззивният съд приема, че не са налице
предпоставките за освобождаване на кооперацията-жалбоподател от
заплащане на държавна такса за разглеждане на подадената въззивна жалба
против решението по делото. Обжалваното първоинстанционно определение
ще се потвърди, тъй като е правилно.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261 от 26.04.2022 г., постановено по
т. д. № 315/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3