Р Е Ш Е Н И Е
№: 223 22.02.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и седми януари,
две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Й. Б.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2689 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР), представлявана от председателя Иван И., срещу
решение № 584/05.10.2021г., постановено по НАХД № 3495 по описа за 2021г. на
Районен съд - Бургас, с което отменено издаденото от председателя на комисията
наказателно постановление (НП) № 16/01.03.2021г., с което за нарушение по
чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги (ЗРВКУ) и на основание чл.36, ал.2 от ЗРВКУ, на Г.Й.Т., ЕГН-**********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
Касаторът счита оспорения съдебен акт за неправилен и немотивиран, поради
което моли да бъде отменен, като бъде потвърдено издаденото от него НП. Заявява,
че нарушението е установено на 27.07.2020г. със съставяне на констативен
протокол и от тази дата е започнал да тече 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като към момента на съставяне на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) той не е изтекъл. В съдебно заседание касаторът се
представлява от юрисконсулт Светослава М., която поддържа жалбата на изложените
в нея основания. Заявява, че ЗРВКУ се явява специален по отношение на ЗАНН, а
той чрез препращаща норма към Закона за енергетиката (ЗЕ) предвижда, че АУАН се
съставя въз основа на констативен протокол. Пледира за отмяна на атакуваното
съдебно решение и потвърждаване на НП с присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Г.Й.Т.,***, чрез пълномощника си адвокат В.Ч. ***, представя
писмен отговор на касационната жалба в който заявява, че поддържа мотивите на
районния съд. Посочва и допълнителни основания, които счита, че водят до
незаконосъобразност на НП. Иска от съда да остави жалбата без уважение и да
потвърди оспорения съдебен акт. Пред съда ответникът чрез пълномощника адвокат Т.К.-П.,
също оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас счита атакуваното съдебно
решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като проверката е приключила със
съставяне на констативен протокол, от който е започнал да тече 3-месечният срок
за съставянето на акта.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е отменил НП №
16/01.03.2021г. на председателя на КЕВР, с което за нарушение по чл.14, ал.4 от
ЗРВКУ и на основание чл.36, ал.2 от ЗРВКУ, на Г.Т., е наложена глоба от 2000
лева
Наказанието на Т. е наложено за това, че в качеството му на изпълнителен
директор на „ВиК“ЕАД, гр.Бургас, е бил длъжен да осигури прилагането на цени,
утвърдени за ВиК оператора с решение № Ц-20 от 28.12.2018г. и решение №
Ц-37/23.12.2019г. на КЕВР, но е допуснал дружеството да предостави услуга
„пречистване на отпадъчни води“ на потребителя Община Несебър по цени по-високи
от утвърдените, с което е извършил нарушение по чл.14, ал.4, вр. чл.36, ал.2 от
ЗРВКУ.
Установява се, че „ВиК“ЕАД, гр.Бургас е издало фактура № 00395526/24.01.2020г.
на потребителя Община Несебър, за обект „Здравна къща Несебър“ на ул.Иван Вазов,
за предоставени ВиК услуги за периодите 14.12.2019г.-31.12.2019г. и
01.01.2020г.-15.01.2020г., в която неправилно е фактурирало услугата „пречистване
на отпадъчни води“ по цена 0,805 лв./куб.м. за първия период и 0,847 лв./куб.м.
за втория, утвърдена „за промишлени и други стопански потребители - степен на замърсеност
1“, а не по 0,619 лв./куб.м. за първия период и 0,652 лв./куб.м. за втория,
утвърдена „за битови потребители и приравнени на тях потребители“, съгласно
решение № Ц-20 от 28.12.2018г. и решение № Ц-37/23.12.2019г. на КЕВР, без да е
доказало, че потребителят реално попада в категорията „потребители, на които се
предоставят водоснабдителни и/или канализационни услуги за промишлени и други
стопански нужди и без да е доказало и обосновало генерирането от него на
„производствени отпадъчни води“ по смисъла на § 1, т.1 ДР Наредба № 7/2000г.,
които са със степен на замърсеност 1. Не е сключен договор за заустване на
отпадъчни води, изпускани в резултат на дейността на потребителя, съгласно
изискването на чл.4, ал.3 от Наредба №7 от 14.11.2000г. за условията и реда за
заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на
населените места (обн.ДВ, бр.98/2000г., Наредба №7/2000г.). Не е доказано
извършването на контролни пробонабирания от пункт за заустване на отпадъчните
води от дейността на този потребител в градска канализация, както и съставянето
от оператора на протоколи за извършени анализи за този потребител. Не е
установено и не е доказано от оператора, че в резултат от дейността на
потребителя се генерират отпадъчни води, които могат да се квалифицират като
„производствени отпадъчни води“ по смисъла на §.1, т.1 от ДР на Наредба
№7/2000г. За извършеното на Г.Т. е съставен акт за установяване на
административно нарушение АУАН № ВК-28 от 01.10.2020г., въз основа на който е
издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че е в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. АУАН бил съставен след изтичане на 3-месечния срок по
чл.34 ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя. Изложени са мотиви, според които
проверката била извършена само по документи, като всички изискани документи и
допълнителна информация били събрани на 16.06.2020г. Съдът установил, че след
тази дата контролните органи не са извършвали други проверки и не са изисквали
и събрали по преписката допълнителни доказателства. Поради това на 16.06.2020г.
в администрацията на КЕВР били налични всички данни въз основа на които
актосъставителят приел, че има извършено нарушение, т.е. това бил моментът, в
който актосъставителят разполагал с всички документи и цялата информация и от
този момент започнал да тече 3-месечният срок за ангажиране отговорността на
нарушителя.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
При
извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението
на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение.
Срокът
за съставяне на АУАН е 3-месечен и започва да тече от откриване на нарушението,
съгласно нормата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Според разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021г. на ВАС по т.д.№ 3/2019г., „откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това
е моментът в който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето
и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав“.
Както
правилно е приел районният съд, за началото на този срок е релевантна датата на
която в КЕВР е била налична цялата необходимата информация относно извършеното
нарушение за което е санкциониран Т., а именно 16.06.2020г. На тази дата с
писмо изх.№ К-1380-3/15.06.2020г. (л.17,
задна част от делото на РС и вх.№ В-17-14-10 от 16.06.2020г. на КЕВР, според
констативния протокол на л.65), изпълнителният директор на „ВиК“ЕАД, гр.Бургас
е представил договор сключен с „ВиК-Сливен“ООД, но не е представил допълнително
изисканите от него документи от контролния орган с писмо изх.№ В-17-14-10/29.05.2020г.
– сключени договори по Наредба № 7/2000г. и протоколи от извършени
пробонабирания за потребителите. В писмото се сочи, че на последните е
фактурирано по цена за „промишлени и други стопански потребители - степен на
замърсеност 1”, във връзка с което е направено обстойно ежемесечно изследване
на отпадъчни води от големи групи потребители /юридически лица/, отразяващо
средна стойност на БПК5 около 220 милиграма на литър. Това представително
обследване показвало, че изследваните води могат да бъдат причислени към 1-ва
степен на замърсяване. Индивидуално пробонабиране от всички обекти било
физически невъзможно поради специфични характеристики на канализационната
система: обща за няколко обекта; неосигуряване на достъп или законен
представител на обекта. Същите обстоятелства са изложени от Т. и в писмените му
възражения срещу съставения констативен протокол за резултатите от проверката
(л.61).
Допълнителни
доказателства относно релевантни факти и обстоятелства не са били представени
от дружеството пред КЕВР след 16.06.2020г. Неоснователно е възражението на
касатора, че преди съставяне на констативния протокол не са му били известни
редица съществени признаци от обективна и субективна страна на нарушението.
Напротив още към 16.06.2020г. той е бил уведомен, че няма как да му бъдат
представени изисканите документи, тъй като „ВиК“ЕАД не разполага с тях, заради
даденото обяснение на изпълнителния директор в писмо изх.№ К-1380- 3/15.06.2020г.,
с вх.№ В-17-14-10/16.06.2020г. на КЕВР. Това изрично е отбелязано от
контролните органи в констативния протокол от 27.07.2020г. Ето защо още на 16.06.2020г.,
когато това писмо е постъпило в КЕВР, въз основа на информацията предоставена
от изпълнителния директор на „ВиК“ЕАД, е съществувала фактическата и
юридическата възможност да се установи нарушението и извършителя.
Датата
на съставяне на констативния протокол е ирелевантна при определяне на момента в
който е започнал да тече преклузивният срок
по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Този
протокол не представлява необходима предпоставка за изясняване на въпросите има
ли извършено деяние, извършено ли е то от наказаното лице, съставлява ли
деянието нарушение и правната му квалификация. В Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги не е предвиден
специален ред за установяване на административните нарушения, липсва и
препращане към Закона за енергетиката. Посочената от пълномощника на касатора
норма на чл.5, ал.2 от ЗРВКУ се отнася единствено до структурата и правомощията
на комисията, но не и до процесуалния ред за установяване на нарушенията и
налагане на наказанията за тях. Поради това приложение за процесното нарушение
намират общите правила на ЗАНН.
В
случая актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който
е издадено обжалваното наказателно постановление, е съставен на 01.10.2020г.,
при наличие на абсолютна пречка за образуване и развитие на
административнонаказателното производство – изтичане на 3-месечния срок по чл.34,
ал.1, изр.2 от ЗАНН.
При така
изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 584/05.10.2021г., постановено по НАХД № 3495 по описа за 2021г.
на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.