Р Е Ш E Н
И Е
№ 239
гр. Перник, 23.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Силвия Д.
при
съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия
Силвия Д. административно дело № 189 по описа за 2021 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
– чл.161 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на ****ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя С.А.С., против
Ревизионен акт № Р-**********3049-091-001/06.11.2020 г., издаден от Ф.С.Й.– началник на
сектор, възложил
ревизията, и С.А.К.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 102/18.01.2021 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. С.***.
Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е постановен при съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че направените
в него констатации не кореспондират с доказателствата, представени в хода на
ревизионното производство, и не се основават на подробен и задълбочен анализ на
същите. Навежда доводи за противоречие и с трайно установената практика на СЕС
и на ВАС. По същество се иска от съда да се произнесе с решение, с което
атакуваният РА да бъде отменен като необоснован, недоказан, издаден в нарушение
на административнопроизводстве-ните правила, на материалния закон и в разрез с
практиката на СЕС и ВАС. Прави се искане и за присъждане на направените по
делото разноски и е представен списък по чл.80 от ГПК.
В съдебните заседания жалбоподателят не
изпраща представител. Пълномощникът му адв. К.П. от САК също не се явява в
съдебно заседание.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – С.***, се
представлява от гл.ю.к. Д. и гл.ю.к. С.***, които оспорват жалбата, позовавайки
се на фактическите и правни изводи, посочени в решението на дирекция „ОДОП“.
Претендират юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, въз основа на събраните по
делото доказателства, провери законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт и прие за установено следното:
Началото на ревизионното
производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-**********3049-020-001/27.05.2020 г. С нея
е възложено извършването на ревизия на ****ЕООД за определяне на задълженията
за данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчните периоди от 01.04.2020 г.
до 30.04.2020 г., определен е ревизиращия екип, както и срока за завършване на ревизията, а именно:
тримесечен срок от връчването на ЗВР. ЗВР е връчена е на жалбоподателя по електронен път на
29.05.2020 г.
Със Заповед за
изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-**********3049-020-002/20.08.2020 г., връчена на 31.08.2020 г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 29.10.2020 г.
Двете заповеди са издадени от Ф.С.Й.- началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при в ТД на
НАП С.***, оправомощена съгласно Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора
на ТД на НАП С.***. Подписани са с валидни към съответния момент електронни подписи, положени в съответствие
със Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са представени писмени доказателства.
Връчени са на ревизираното дружество по електронен път, което е видно от
приложените удостоверения за връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-**********3049-092-001/12.10.2020 г. Срещу него не е подадено
възражение в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК.
В ревизионния доклад е прието, че от събраните доказателства не се установява
реално осъществяване на доставките по фактури, издадени на жалбоподателя от **** ЕООД с ЕИК **** и ****ЕООД с ЕИК ****. Установено е също, че за м.04.2020 г. ревизираното
лице е издало, но не е отразило в дневника за продажби и СД по ЗДДС фактури,
отразени в дневниците за покупки по ДДС на други дружества: **** АД и **** АД.
Общата стойност на данъчната основа по тези фактури е 205 936,34 лв. и ДДС
41 187,27 лв. Те са отразени в следващия данъчен период – м.05.2020 г.,
поради което за по-късното им отразяване, на основание чл.175 от ДОПК, във
връзка с чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания /ЗЛДТДПДВ/, се предлага начисляване на лихва за несвоевременното
начисляване на данък на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС в размер на 366,14 лв.
При тези данни, с ревизионния доклад е направено предложение, на основание чл.68, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от ЗДДС,
да се откаже право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от **** ЕООД и ****ЕООД за сумата от 20 159,00 лв. за данъчния период от 01.04.2020 г. до 30.04.2020
г. и да се установи ДДС за възстановяване в
размер на 838,40 лв.
Ревизията приключва с Ревизионен акт №
Р-**********3049-091-001/06.11.2020 г., издаден от Ф.С.Й.– началник на сектор, възложил ревизията, и С.А.К.– главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 06.11.2020 г. по реда на
чл.32 от ДОПК. Срещу него е постъпила Жалба вх. № 53-06-9374/11.11.2020 г. по
регистъра на ТД на НАП – С.*** и вх. № 23-22-1774/18.11.2020 г. по регистъра на
ДОДОП С.***. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
С.*** при Централно управление на НАП се е произнесъл по нея с Решение №
102/18.01.2021 г. При постановяването е спазен срокът по чл.155, ал.1 от ДОПК.
С Решение № 102/18.01.2021 г. директорът на ДОДОП е потвърдил изцяло Ревизионен акт № Р-**********3049-091-001/06.11.2020 г. То е връчено по електронен път на
17.02.2021 г. На 23.02.2021 г., в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, в деловодството на ДОДОП – С.***
е постъпила Жалба вх. № 53-04-136. След окомплектоването й е препратена в
Административен съд – Перник и заведена под № 1201/06.04.2021 г. по регистъра
на съда.
Изводите на органите по приходите,
обективирани в издадения ревизионен акт и ревизионния доклад, който на
основание чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от първия, са
направени след анализ на събраните в ревизионното производство писмени
доказателства.
Съставителите на двата акта проследяват
процесуалните си действия, изразяващи се в отправяне на искания за представяне
на документи и писмени обяснения от РЛ, насрещни проверки спрямо други
задължени лица, в резултат на които са формирани следните установявания:
Ревизираното дружество е вписано в търговския
регистър на Агенцията по вписванията на 30.04.2019 г. Представлява се и се
управлява от С.А.С. с ЕГН **********, който е и едноличен собственик на
капитала му.
Задълженото
лице е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП С.*** - офис Перник с ЕИК по
БУЛСТАТ **** на 30.04.2019 г. По ЗДДС е регистрирано, считано от 03.05.2019 г.
Представляващият
дружеството има участие в ****ЕООД с ЕИК **** и **** ЕООД, на които също е
представляващ.
На ****ЕООД не е извършвана ревизия по
ДДС.
През
ревизирания период основната дейност на дружеството е с деклариран пред НАП,
НСИ КИД 2008 код: 4299 - Строителство на други съоръжения, некласифицирани
другаде; НКИД 2003 код: 4523 – Строителство на пътища, самолетни писти и спортни
терени.
През м.04.2020 г. жалбоподателят има назначени
ср. 14 лица по трудови правоотношения. Притежава транспортни средства. Оперира
с две банкови сметки.
В хода на
ревизията са разгледани доставките, по които ****ЕООД се явява получател и
доставчик, обстоятелствата, довели до възникване на данъчния кредит,
упражняване правото на данъчен кредит от задълженото лице и начисляването на
дължимия ДДС.
Установено е,
че за ревизирания период, в съответствие с изискванията на чл.124, ал.1 от ЗДДС, дружеството води задължителните регистри - “Дневник за покупките” и
“Дневник за продажбите”, които съдържат реквизитите, посочени в чл.113, ал.1 от
ППЗДДС. На основание чл.125, ал.1 от ЗДДС е подадена справка- декларация в
установения съгласно чл.125, ал.5 срок. Информацията от регистрите по този член
е подадена и на магнитен носител.
За ревизирания
период дружеството не е декларирало извършени доставки. Същото обаче е
декларирало получени доставки на стоки и услуги от **** ЕООД с ЕИК BG****, ****ЕООД
с ЕИК BG****, ****ООД с ЕИК **** и ****ЕООД с ЕИК ****. Не е декларирало, нито
са установени доставки от ВОД, ВОП, ВОД, внос, износ, освободени доставки,
доставки при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на
територията на страната, облагаеми доставки със ставка 7 %, доставки по чл.69,
ал.2 от ЗДДС, вкл. доставки при условията на дистанционни продажби с място на
изпълнение на територията на друга държава членка и др. специфични случаи на
доставки.
С представена
от управителя на фирмата декларация, е установено, че дейността на дружеството
през ревизирания период е извършване СМР по сключени договори с ****АД на
обект: Етап **** и с **** АД на обект: „Ремонт и възстановяване на път **** -
****.
Във връзка с
извършваната от дружеството дейност, за целите на ревизията са представени два
договора:
- Договор от
01.04.2020 г. за наем на строителна механизация и транспортна техника, подписан
между **** АД с ЕИК ****, в качеството му на ВЪЗЛОЖИТЕЛ, и ****ЕООД, в
качеството на „ИЗПЪЛНИТЕЛ“, за обект: „Ремонт и възстановяване на път **** -
****и
- Договор от
02.03.2020 г., подписан с ****АД с ЕИК ****, в качеството на „ВЪЗЛОЖИТЕЛ“ и ****ЕООД
– „ИЗПЪЛНИТЕЛ“, с предмет: изпълнение
на СМР по част „В и К“ за обект: „Инвестиционно проектиране, доставка на
необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на
етап **** и ****към обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на ****ЕАД
паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбска граница“,
ЕТАП ****.
За извършените
доставки и начисления данък /продажби/ е направена справка за обявени покупки
от регистрирани по ЗДДС лица от ЗЛ. Установени са издадени, но неотразени от
лицето фактури в отчетните регистри за периода м.04.2020 г., както следва:
- Фактура №
31/02.04.2020 г. с ДО 69 887,62 лв. и ДДС 13 977,52 лв., отразена в
дневник за покупки по ДДС на ****АД, с предмет на доставка „покупка на услуга“;
- Фактура №
32/08.04.2020 г. с ДО 83 333,33 лв. и ДДС 16 666,67 лв., отразена в
дневник за покупки по ДДС на **** АД, с предмет на доставка „покупка на
материали“;
- Фактура №
33/14.04.2020 г. с ДО 52 715,39 лв. и ДДС 10 543,08 лв., отразена в
дневник за покупки по ДДС на ****АД, с предмет на доставка „покупка на услуга“.
Общата стойност
на неотразените в Дневник за проджаби и СД по ЗДДС за м.04.2020 г. доставки е с
обща стойност на данъчната основа 205 936,34 лв. и ДДС 41 187,27 лв.
При извършена
справка в ИС на НАП, Справка за ЗЛ /Дневници ДДС/ е констатирано, че
ревизираното дружество е отразило описаните по-горе фактури в следващия данъчен
период - м.05.2020 г. Направен е извод, че за несвоевременното начисляване на
данък, на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ, от
дружеството е дължима лихва в размер на 366,14 лв., но за данъчния период няма
основание за корекции на декларираните от лицето доставки.
Относно
получените доставки и данъчния кредит /покупки/ е установено, че ДК за периода
е формиран от покупка на стоки/услуги от фирми, регистрирани на територията на
страната. Доставчици през ревизирания период са **** ЕООД с ЕИК BG****, ****ЕООД
с ЕИК BG****, ****ООД с ЕИК **** и ****ЕООД с ЕИК ****. На тези доставчици, на
основание чл.45 от ДОПК, са извършени насрещни проверки. Установено е следното:
1. По отношение
на **** ЕООД:
Дружеството е
регистрирано по ДОПК на 12.09.2014 г., а по ЗДДС на 25.09.2014 г.
Изготвено е
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ. То е изпратено за
връчване по пощата с обратна разписка на декларирания от дружеството адрес за
кореспонденция и на електронен адрес. Връчено е електронно на 16.06.2020 г., а
на 25.06.2020 г. в деловодството на ТД на НАП С.*** са депозирани документи,
заведени с вх.№ 53-001576#1/25.06.2020 г.
В ревизирания
период от **** ЕООД са издадени тринадесет фактури с предмет на доставката
„услуги“. Те са отразени в дневниците за продажби на дружеството, както и в
дневниците за покупки на ****ЕООД. ДДС по тези фактури е в общ размер на 16 003,00
лв.
За целите на
проверката от **** ЕООД са представени:
- заверени
копия на фактурите, всички с предмет на доставка: „Услуги с механизация
съгласно договор и протокол“;
- декларация от
управителя, в която декларира, че представляваното от него дружество
осъществява стопанската си дейност чрез собствени и наети активи и работници, а
механизацията за извършените услуги е наета. Сделката е изплатена изцяло в брой
на база издадената фактура. Издадените към клиента фактури са отразени в
счетоводството на **** ЕООД;
- договори за
услуга от 24.03.2020 г., от 27.03.2020 г., от 21.03.2020 г., от 10.04.2020 г.,
от 06.04.2020 г., от 21.04.2020 г., от 28.04.2020 г., от 24.04.2020 г., от
14.04.2020 г., от 02.04.2020 г., от 30.03.2020 г., от 18.03.2020 г. и от
15.03.2020 г. По силата на тези договори изпълнителят се задължава срещу
възнаграждение да извърши услуга с механизация с 2 /два/ верижни багери, 2
/два/ самосвала и 2 /два/ мини челен товарач, на обект на възложителя -
преносен газопровод **** на територията на Република България - първи етап:
компресорна станция Р. към обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на ****ЕООД,
паралелен на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница.
Договорено е възнаграждение в размер на 685,00 лв. за верижен багер; 220,00 лв.
за камион самосвал и 250,00 лв. за мини челен товарач, без ДДС с включено
гориво и поддръжка, като е посочено, че цената се заплаща след актуване и
приемане на услугата в брой или по банкова сметка ***тура;
-
приемо-предавателни протоколи /ППП/, както следва: ППП от 10.04.2020 г. за
предаване на извършена услуга на стойност от 7 660,00 лв., ППП от 14.04.2020 г.
на стойност от 7 160,00 лв., ППП от 06.04.2020 г. на стойност от 5 430,00 лв.,
ППП от 09.04.2020 г. на стойност от 5 125,00 лв., ППП от 22.04.2020 г. на
стойност от 6 910,00 лв., ППП от 16.04.2020 г. на стойност от 6 540,00 лв., ППП
от 15.04.2020 г. на стойност от 5
460,00 лв., ППП от 21.04.2020 г. на стойност от 5 140,00 лв., ППП от 23.04.2020
г. на стойност от 6 235,00 лв., ППП от 27.04.2020 г. на стойност от 5 155,00
лв., ППП от 30.04.2020 г. на стойност от 5 660,00 лв., ППП от 28.04.2020 г. на
стойност от 6 210,00 лв., ППП от 08.04.2020 г. за предаване на извършена услуга
на стойност от 7 330,00 лв., без ДДС;
- хронологична
справка на Сметка 453/2, Сметка 703, Сметка /501 /Каса в лв./, главна книга и
свидетелство за регистрация на фискално устройство от 12.12.2019 г.
След извършена
проверка в информационния масив на НАП е установено, че за периода, през който
са издадени фактурите на ревизираното лице, доставчикът не е разполагал с лица,
наети по трудови правоотношения.
След анализ на
представените документи от ревизираното лице, **** ЕООД и наличните данни в
информационния масив на НАП ревизиращите органи са формирали извод, че не са
налице доказателства за наличие на техническа, материална и кадрова
обезпеченост на **** ЕООД предвид обстоятелството, че от доставчика не са наети
лица по трудови и извънтрудови правоотношения, а същевременно липсва информация
за превъзлагане на услугите на фирма-подизпълнител, както и поради това, че
липсват доказателства за собствена и/или наета техника за извършване на
фактурираните СМР на ревизираното лице. Също така е посочено, че от получателя
на услугите не са ангажирани данни за избора на конкретния доставчик, и
търговската кореспонденция между тях. За неизяснен е приет въпроса относно
материалите, влагани в изпълнението на СМР. С оглед на това, че в т.3 на
договорите е посочено, че изпълнителят се задължава да извърши услугата точно и
в договорения срок, с материали и труд е прието, че материалите следва да бъдат
осигурени от прекия доставчик. В тази връзка приходните органи са приели, че не
са налице доказателства за стопанисвани от доставчика складови бази, където да
се съхраняват материалите, документи за собствен или нает транспорт, с който са
извозени материалите от обект на доставчика до обекта на ревизираното лице.
Прието е, че от получателя на услугите не са ангажирани доказателства за
закупени материали, при условие, че същите са за негова сметка. Констатирано е,
че липсват доказателства за наличие на техника, с която са извършени услугите
към ревизираното лице. След извършена проверка в информационния масив на НАП е
установено, че в дневник за покупки на прекия доставчик не са отразени фактури
за наем за периоди от м.03.2020 г. до м.04.2020 г., а относно разплащането по
доставките е посочено, че от ревизираното дружество и неговия доставчик не са
представени платежни документи /фискални касови бонове, банкови документи и
др./.
Предвид
гореизложеното е прието, че не е налице доставка по реда на чл.6/9 от ЗДДС по
издадените от **** ЕООД 13 бр. фактури към ****ЕООД.
2. По отношение
на ****ЕООД:
Дружеството е
регистрирано на 22.10.2004 г. по ф. дело № 11208/2004 г., а по реда на ЗДДС от
26.08.2005 г. /Регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот/. Същата е
прекратена от страна на орган по приходите, поради наличие на обстоятелства по
реда на чл.176 от ЗДДС, считано от 26.06.2020 г.
Изготвено е
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ /ИПДПОЗЛ/. То е
изпратено по пощата с обратна разписка на декларирания от дружеството адрес за
кореспонденция и на електронен адрес на фирмата. Според получените обратно
пощенски документи пратката е „непотърсена“ от лицето.
За връчване на
искането е посетен адреса за кореспонденция на дружеството, но представляващия
фирмата или упълномощено лице за получаване на документи не е открит. Адресът
на дружеството е посетен повторно, но също безуспешно. Тези действия на
ревизиращия екип са документирани със съответни протоколи. Искането е изпратено
и по пощата на адреса на дружеството с обратна разписка, поставено на
предвиденото за това място в ТД на НАП и публикувано на страницата в Интернет.
На 17.09.2020 съобщението е свалено и ИПДПОЗЛ се счита за редовно връчено.
За
констатациите от проверката е съставен Протокол за извършена насрещна проверка
/№ П-22002320097488-141-001/05.10.2020 г./. Към датата на издаване на ПИНП от ****ЕООД
не са представени изисканите документи и обяснения.
Проверката в
тази част касае 5 бр. фактури с получател ****ЕООД и предмет на доставка
„услуги“.
Извършена
справка в ИС на НАП, Справка за ЗЛ /Дневници ДДС/ е установила, че петте
фактури са отразени в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС - дневниците за
продажби от доставчика /проверяваното дружество/.
Справка в ИС на
НАП, ПП СУП, Регистрация трудови договори установява, че във фирмата, в периода
на фактуриране на доставката, е имало едно лице, назначено по трудово
правоотношение на длъжност „общ работник“.
Относно
притежаваните МПС от ****ЕООД, при извършена справка в ИС на НАП, Справка за ПС,
с данни от КАТ е установено наличие на четири броя леки автомобили.
Единственият товарен автомобил, собственост на дружеството, е бил придобит през
2006 г., но отчужден на 16.01.2015 г. /т.е. в проверявания данъчен период
същият не е бил наличен/.
С оглед на
горните констатации е приета липса на собствена и/или наета техника за
извършване на фактурираните СМР, липса на наети по трудови и/или нетрудови
правоотношения лица.
От ревизираното
дружество не е предоставена информацията, изискана с връченото ИПДПОЗЛ, относно
мотивите за избора на конкретния доставчик и търговската кореспонденция с него,
не е представена информация за изпращани/получавани ценови оферти, разменена
търговска кореспонденция, имейли и др.
В хода на
ревизията не е установено какви материали са влагани при изпълнението на СМР и
за чия сметка са те, от кого е следвало да бъдат закупени, къде е следвало да
бъдат складирани и стопанисвани. Не са представени документи за закупени
строителни материали нито от ревизираното лице, нито от ****ЕООД. Не са
представени документи за стопанисвани от доставчика складови бази - собствени
или наети, където да бъдат съхранявани строителните материали, документи за
наети транспортни средства /тъй като дружеството по данни от КАТ не притежава
собствен транспорт/, с които са транспортирани материалите от обект на
доставчика до обекта на ревизираното лице. Не са представени амортизационни
планове, инвентаризационни описи и др. Относно фактурираните услуги „Услуга по
транспорт тежка механизация“ липсват доказателства за вида на използваната
техника, собствеността й, както и кой физически е извършил услугите, предвид
недостатъчната кадрова обезпеченост на дружеството.
Предвид факта,
че в периода на фактуриране на доставките в ХИТПЛАСТ ЕООД е имало едно, назначено
по трудово правоотношение лице на длъжност общ работник, е прието, че
собствения ресурс на фирмата е крайно недостатъчен за осъществяване на поетите
задължения към ревизираното лице. Не са ангажирани доказателства за
превъзлагане на услугите на фирма-подизпълнител. Липсват доказателства за
водена счетоводна отчетност от дружеството.
Предвид
гореизложеното е прието, че не е налице доставка по реда на чл.6/9 от ЗДДС по
издадените от ****ЕООД фактури към ****ООД и с оглед на това следва да се
направи корекция на данъчната основа на получените от дружеството доставки и на
начисления данък.
Предвид липсата
на положителни факти, сочещи към реално извършване на спорните доставки от ****
ЕООД и ****ЕООД, ревизиращият екип е приел, че за жалбоподателя не е налице
правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, с които те са
документирани. С оспорения ревизионен акт е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит в размер на 20 159,00 лв. и е установен ДДС за
възстановяване 838,40 лв. при деклариран такъв 20 997,40 лв.
На основание
чл.175 от ДОПК и във вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ са начислени лихви за забава в размер
на 366,14 лв.
В съдебното
производство, с Молба вх. № 2855/30.08.2021 г. от ТД на НАП - С.***, са
депозирани документи, касаещи доставките от ****ЕООД и ползвани от ревизиращия
екип за формиране на изводите му: Декларация вх. № 53-00-1576/16.06.2020 г. от
управителя на дружеството-жалбоподател, хронологичен дневник на ****ЕООД за
периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., оборотна ведомост на ****ЕООД за
периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., инвентарна книга на дълготрайните
активи към 01.06.2020 г. на ****ЕООД, Справка за придобити през последните 12
месеца мобилни телефони или преносима офис-техника от ****ЕООД, Справка за
собствени/наети пътни превозни средства, в които броят на местата за сядане,
без мястото на водача, е не повече от 8, справки /в т.ч Справка № 2 за ФЛ, ЮЛ,
ЕТ за наличните МПС на ****ЕООД, Справка № 3 за ФЛ, ЮЛ, ЕТ, за наличните
машини, стоки, оборудване, стопански инвентар при ****ЕООД и др./, декларации,
удостоверения, Договор за изпълнение на СМР от 02.03.2020 г., сключен между ****АД
и ****ЕООД, фактури и т.н.
От своя страна,
към т.нар. „Становище“ вх. № 2939/09.09.2021 г. жалбоподателят е приложил
документи, приобщени към доказателствения материал по делото, за които твърди,
че са му предоставени от двамата доставчици, а именно: пътни листове и
граждански договори за възлагане на определена работа на отделни физически лица
ведно с констативни протоколи за свършената от тях работа. Относно лицата –
страни по гражданските договори, от страна на ответника е представена
информация, че е извършена проверка в информационната система на НАП и е
установено, че нито едно от тях не е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020 г., а
и доставчикът също не е подал справка по чл.73 от ЗДДФЛ за същия период относно
изплатени доходи на физически лица. Посочени са и три физически лица, страни по
договори с ****ЕООД – Н.Н.Г.с ЕГН **********, Р.И.Р.с ЕГН ********* и Д.Й.А.с
ЕГН **********, за които след проверка в НАП е констатирано, че са подали ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020 г., но в Приложение № 3 са декларирали придобит доход
по код 303 „Доходи от горско стопанство“. Относно 19-те броя пътни листа от ****
ЕООД е отбелязано, че липсват доказателства за собствеността на описаните в тях
МПС.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Ревизионният
акт е издаден от компетентен орган /чл.119, ал.2 от ДОПК/ в кръга на определените му в закона правомощия.
Спазена е
предписаната от чл.120, ал.1, пр.1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл.120,
ал.3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл.120, ал.1, пр.2, т.1–8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна
установените задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл.175, ал.1 от ДОПК
и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни
периоди. По този начин ясно са определени задълженията на ревизираното лице. Дадено е разяснение за органа и срока на обжалване. Ревизионният акт е датиран и подписан.
Фактическите и правни изводи в него са допълнени и конкретизирани с направените
такива в ревизионния доклад, съставляващ неразделна
негова част съгласно чл.120, ал.2, изр.1 ДОПК.
В срока по
чл.117, ал.5 от ДОПК ревизираното лице не е подало възражение срещу доклада,
поради което липсата на обсъждане в ревизионния акт не води до нарушение на
изискването по чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК.
Ревизионното
производство е образувано съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК с издаването на заповед за възлагане на ревизия от надлежно
оправомощено лице. Заповедта има задължителното
съдържание по чл.113, ал.1, т.1 от ДОПК – ревизираното лице е конкретизирано с
данните по чл.81, ал.1, т.2–5 от ДОПК; определени са поименно и подлъжностно
ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по
ЗДДС и ЗКПО и ревизираните периоди; даден е 3-месечен срок за извършване на
ревизията съобразно чл.114, ал.1 от ДОПК, който е продължен със ЗИЗВР.
В ревизионното
производство са спазени принципите за обективност, добросъвестност и право на
защита, регламентирани в чл.3 и чл.6 от ДОПК. Изпълнено е задължението по
чл.37, ал.1 от ДОПК за служебно събиране на относимите доказателства и
извършване на обективна оценка и анализ. В рамките на ревизията, на основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК от ревизираното
лице са изискани доказателства по нейния предмет и относно спорните доставки.
Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл.45, ал.1 от ДОПК по
спорните фактури, като ПИНП с приложенията са приобщени по преписката. Служебно
са направени справки по информационните масиви на НАП. Доказателствената
съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи
процесуални действия. За тях са изготвени протоколи в изискуемата от закона
форма, които на основание чл.50, ал.1 от ДОПК се ползват с материална
доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства. Ревизията е извършена
преди срока, определен в ЗИЗВР № Р-22001420003049-020-002/20.08.2020 г. За резултатите от нея е съставен Ревизионен доклад № Р-22001420003049-092-01/12.10.2020 г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. Към него са приложени събраните от ревизията
доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК.
Ревизионният
акт и приложеният
към него ревизионен доклад съдържат подробно обсъждане на всички приобщени към
административната преписка доказателства. От отразеното в тях по категоричен
начин се изяснява кои факти са приети за установени и въз основа на какви доказателства,
както и следващите от това правни изводи. С оглед изложеното, съдът намира, че
при провеждане на ревизията не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на
процесуалните правила, а издадения ревизионен акт е обоснован.
От приобщените към
делото доказателства се установява, че заповедта, с която е възложена ревизията
и заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт са
подписани от издателите им с валидни към момента на подписването електронни
подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и
електронните удостоверявания.
С оглед изложеното,
съдът намира, че ревизионният акт отговаря на изискванията на закона за
материална компетентност на издателя му, за процесуална законосъобразност и
обоснованост.
Относно приложението и съответствието с материалния данъчен закон съдът
намира следното:
ДОПК не съдържа особени правила относно разпределението на
доказателствената тежест в производството по ревизия по общия ред на чл.112–120
от ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване,
установени в АПК и ГПК /арг. от § 2 ДР на ДОПК/.
****ЕООД черпи
право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, издадени му от ****
ЕООД и ****ЕООД, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му
с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2
от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които
основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са
изпълнени условията за възникването и упражняването му. Неизпълнението на
задължението на ответника по доказателствата не освобождава
дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки
за съществуването на твърдяното от него право. Жалбоподателят не може да се
позове на проявена от ответника пасивност при попълване на делото с
доказателства и по този начин да цели освобождаване от собственото си
задължение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата, съставляващи
основание на претенцията му за признаване на право на приспадане на данъчен
кредит. Единствено жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на
доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че
такива са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението му срещу
незаконосъобразността на РА в обжалваната част. Същият следва да проведе пълно
доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у решаващия орган
в съществуването на фактите и връзките между тях. В съответствие с
разпределението на доказателствената тежест както административният решаващ
орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт не е доказан.
Доказателствената
тежест в производството е указана от съда с определение от 28.04.2021 г., като
на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални
действия.
Предпоставките за
приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на част V, глава VІІ от
ЗДДС. Най-общо, за възникването му е необходимо кумулативното наличие на
следните условия: доставка между регистрирани по ЗДДС лица, облагаема с данък
върху добавената стойност/чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС/, предметът по която се
използва за целите на извършвани от получателя облагаеми доставки /чл.69,
ал.1/, удостоверена по някой от начините, посочените в чл.71 от ЗДДС, като
счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за съответния данъчен
период и размерът на данъчния кредит е включен в справката-декларация за същия
период /чл.72, ал.2 от ЗДДС/.
Систематическото тълкуване на
разпоредбите на чл.68 – чл.71 от ЗДДС води на категоричния извод, че правото на
приспадане на данъчен кредит възниква когато данъчното задълженото лице е „получило
стоки или услуги“ /чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС/ по доставка, която отговаря на
останалите, предвидени в ЗДДС, изисквания, и е документирана и осчетоводена по
съответния ред. Формулировката на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС не оставя съмнения,
че сделката, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит трябва да
е реално извършена. Това е и целта на режима на приспадане –
стопанският субект да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия данък
в цялата му икономическа дейност и в крайна сметка той да бъде поет от крайния
потребител на стоката или услугата. По аргумент от посоченото по-горе,
отсъствието на осъществена сделка е основание за отказ да се признае право на
приспадане на данъчен кредит за фактурирана такава.
Съгласно чл.6, ал.1, във вр. с
чл.5 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или на
друго вещно право върху движима или недвижима вещ, включително електрическа
енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и
стандартния софтуер.
Според чл.9, ал.1, във вр. с
чл.8 от ЗДДС услуга е извършването на всяка дейност, която има стойност и е
различна от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани
като платежно средство.
Облагаема, според чл.12, ал.1 от ЗДДС, е доставката
на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение
на територията на страната. Извършаването й е данъчно събитие /чл.25, ал.1 от ЗДДС/, което в съответствие с нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС възниква на
датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е
извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, данъкът за извършената
облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице
да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на
основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО възниква
правото на приспадането му.
Съгласно чл.68, ал.1, т.1
от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право
да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него
стоки или услуги по облагаеми доставки.
При постановяване на отказа за приспадане на данъчен кредит в
ревизираните периоди по фактурите, издадени на жалбоподателя от горепосочените
доставчици, и определянето на задължение за довнасяне по ЗДДС, органите по
приходите са се позовали на чл.68, ал.1 и т.1, чл.69, ал.1, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС, като са приели, че не е
налице основното условие за това - реално извършени облагаеми доставки на стоки и услуги, които да се
използват за извършването на други облагаеми доставки. В резултат на това, с ревизионния акт
допълнително е начислен ДДС вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 20 997,40 лв. по фактурите, издадени от **** ЕООД и ****ЕООД.
Спорните
фактури документират доставки на услуги. От събраните в хода на ревизионното
производство доказателства се установява само предмета на услугите, извършени
от **** ЕООД - услуга с механизация с 2 /два/ верижни багери, 2 /два/ самосвала
и 2 /два/ мини челен товарач, на обект на възложителя - преносен газопровод ****
на територията на Република България - първи етап: компресорна станция Р. към
обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на ****ЕООД, паралелен на
северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница. Не са
ангажирани доказателства за вида и характера, на услугите от второто дружество
/“ХИТПЛАСТ“ ЕООД/. При извършването на услугите обаче се влагат материали и труд на
наети по трудови или граждански договори лица, използва се съответна техника и
механизация. За да е налице доставка на услуга е необходимо да има безспорни
доказателства, че е извършена конкретно от доставчика по издадената фактура,
както и документи, удостоверяващи, че доставчикът притежава съответната
материална, кадрова и техническа обезпеченост. Такива доказателства не са
събрани в хода на ревизионното производство. Тъкмо обратното, установено е, че
доставчиците не разполагат с необходимите ресурси за извършване на спорните
доставки /кадрови, технически, материален/.
Отделно от горното, в хода на
ревизията не са представени съпътстващи документи за услугите - транспортни
документи, разрешения за разтоварване на земни маси и др.
От доставчиците не са посочени
лицата, извършвали услугите, въпреки че такава информация е изискана с
изпратените им ИПДПОЗЛ. Не са представени документи, удостоверяващи
правоспособност на лицата да управляват специализирани МПС. Не е посочено с
какви активи са извършени дейностите. Не са представени документи за
собственост на същите. Не са представени никакви обяснения относно извършените
услуги.
От ревизираното дружество не е
предоставена информацията, изискана с връченото ИПДПОЗЛ №
Р-22001420003049-040-001/29.05.2020 г. относно мотивите за избора на конкретния
доставчик, търговската кореспонденция с него. Не е представена информация за
изпращани /получавани ценови оферти, разменена търговска кореспонденция,
имейли/. Не се установява какви материали са влагани при изпълнение на СМР, от
кого и за чия сметка са закупени. Липсват доказателства за стопанисвани от
доставчиците складови бази за съхраняване на материалите, документи за собствен
или нает транспорт, с който те са извозени от обект на доставчика до обекта на
ревизираното лице, респ. ревизираното лице от своя страна също не е представило
документи за закупени материали, в случай че именно то ги е осигурило.
Въпреки че управителят на
доставчика **** ЕООД е декларирал, че механизацията за извършените услуги е
наета, от страна на представляваното от него дружество не са представени
договори за наем на такава, фактури, документи за платен наем, вписвания в
дневник за покупките. Липсват и доказателства за техниката, с която са
извършени услугите към жалбоподателя. Въпреки че в хода на ревизионното
производство са представени пътни листа, в които са вписани данни за МПС, с
които са извършвани услугите, то нито жалбоподателят, нито доставчиците му са
ангажирали доказателства за собствеността на същите или евентуалното им
наемане.
При извършените проверки в ИС
на НАП е установено, че доставчиците не са декларирали каквито и да е приходи с
ГДД от извършени услуги през 2020 г. /в т.ч. и от посочените доставки/.
Установено е, че не притежават специализирана техника.
Видно от гореизложеното е, че
в хода на ревизионното производство не са установени положителни факти за
реално извършване на доставките, документирани със спорните фактури и поради
това правилно е прието, че за ревизираното лице не е налице право на приспадане
на данъчен кредит по тези фактури.
Съдът се запозна, проучи и анализира и доказателствата, представени от жалбоподателя
в хода на съдебното производство и намери, че въз основа на тях не могат да се
обосноват изводи, различни от формулираните такива от данъчния орган.
Въпреки указаната доказателствена тежест жалбоподателят не е положил усилия
да обоснове твърденията си като попълни доказателствената съвкупност с относими
документи, не е поискал съдебноикономическа експертиза, която да се запознае
със счетоводствата на доставчиците и да установи дали спорните доставки са
намерили отражение в тях, дали са надлежно вписани в дневниците на покупките и
дневниците на продажбите, направени ли са разплащания и т.н.
От горното следва, че нито в
ревизионното производство, нито в хода на съдебното оспорване са събрани
доказателства, от които да се установява реалното изпълнение на задълженията на
страните, във връзка с доставките, обективирани в спорните фактури. Налага се извода,
че е правилна констатацията на органите по приходите за липса на реално
извършени доставки на услуги. Законосъобразно се явява заключението, че не е
налице предпоставката на чл.68, ал.1, т.1, във вр. с чл.69, ал.1, вр. чл.9 и
чл.25 от ЗДДС за упражняване право на приспадане на данъчен кредит в размер на
20 997,40 лв. по фактурите, издадени от **** ЕООД и ****ЕООД. Ето защо, правилно и законосъобразно, на основание
чл.118, ал.1 от ДОПК са установени задължения като е съобразен и размера на
лихвата за по-късното отразяване /в следващия данъчен период – м.05.2020 г./ на
фактури към други контрагенти на жалбоподателя /на които то се явява доставчик/
с обща стойност на данъчната
основа 205 936,34 лв. и ДДС 41 187,27 лв., поради което и на
основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от Закона за лихвите върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/, е начислена лихва в размер
на 366,14 лв. При тези данни и на основание чл.68, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от ЗДДС е отказано
право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от **** ЕООД и ****ЕООД за сумата от 20 159,00 лв. за данъчния период от 01.04.2020 г. до 30.04.2020
г. и е установен ДДС за възстановяване в размер на
838,40 лв. при деклариран ДДС за възстановяване в размер на 20 997,40 лв.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на
Административен съд - Перник счита, че ревизионния акт в обжалваната му част е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба – неоснователна, поради което
следва да се отхвърли.
Съдът намира за неотносими към
настоящия правен спор изложените в жалбата аргументи във връзка с установената
практика на Съда на Европейския съюз. Застъпените от него становища в редица
решения не са в противоречие с изводите на органите по приходите, направени в
оспорения ревизионен акт и споделени от настоящия съдебен състав. В случая,
правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на жалбоподателя не само
защото доставчиците по фактурите не разполагат с кадрови, материална, техническа и
т. н. обезпеченост, а и защото е констатирано отсъствие на реално извършени
доставки на услуги. Само реалната размяна на имуществени блага, осъществена от
регистрирани по ЗДДС лица обуславя правото им да бъдат освободени от тежестта
на дължимия от тях за конкретната сделка данък върху добавената стойност.
Изводът за това налице ли е действителна доставка на стоки или услуги се прави
от решаващия съд в съответствие с националните правила за доказването и след
извършване на обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства
по отнесения до него спор. В конкретния случай не се налага допълнително да се
изследва въпроса дали жалбоподателят е знаел или е могъл да знае, че
фактурираните сделки не са извършени, тъй като той е страна по тях, а това
изключва възможността да не е наясно, че не е получил описаните във фактурите
стоки и услуги.
С оглед изхода от делото и на
основание чл.161, ал.1, изр. 3-то от ДОПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което изчислено съобразно чл.8, ал.1,
т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да бъде в размер на 300,00 лв. /триста лева/.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЯ
жалбата ****ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя С.А.С., против Ревизионен акт № Р-**********3049-091-001/06.11.2020 г., издаден
от Ф.С.Й.– началник на сектор, възложил ревизията, и С.А.К.– главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 102/18.01.2021 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. С.***, с който на жалбоподателя е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от **** ЕООД и ****ЕООД в данъчния период от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., и
е определен ДДС за възстановяване в
размер на 838,40 лв. /осемстотин тридесет и осем лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА ****ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя С.А.С. ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С.*** при Централно
управление на Националната агенция по приходите сумата от 300,00 лв. /триста
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/