РЕШЕНИЕ
№260252
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на двадесет
и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3320 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 3097/22.07.2019 г., постановено по гр. д. №
3320/2019 г. по описа на ПРС, VI с-в, е допуснато извършване на съдебна
делба на следния недвижим имот: Двуетажна масивна сграда за обитаване с площ 77
кв.м., едноетажна паянтова сграда за обитаване с площ 56 кв.м., едноетажна
паянтова селскостопанска сграда с площ 11 кв.м., построени в УПИ ***, кв.** по
кадастрален и регулационен план на с.***, ЕКАТТЕ: ***, Община ***, одобрен със
Заповед № ** от ***г. на *** на Община ***, с площ от 1168 кв.м., при съседи на
УПИ: улица, УПИ *- ***, УПИ * - ***, УПИ * - ***, която да се извърши между:
З.С.С., ЕГН ********** ***, С.С.С., ЕГН ********** ***, А.Т.С., ЕГН **********
*** и С.Т.С., ЕГН ********** ***, при квоти от правото на собственост: 1/3 ид.
част – за З.С.С., 1/3 ид. част за С.С.С., 1/6 ид.ч. за А.Т.С. и 1/6 ид.ч. за
С.Т.С..
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот,
страните не са заявили претенции по сметки. Ищцата З.С.С. и ответникът С.Т.С.
са предявили възлагателни претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК, които са приети за
съвместно разглеждане. В тази връзка по делото е проведена процедура по
наддаване по чл. 349, ал. 2 ГПК между двамата съделителите, като съобразно
указанията на съда, З.С. е представила наддавателно предложение за имота в
размер на 31 300 лв., а С.С. не е представил такова. Същият в проведеното
за целта открито съдебно заседание заявява, че не желае да участва в
наддаването и няма да подава предложение.
Районен съд Пловдив, IV гр.
с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е допусната СТЕ с оглед установяване поделяемостта и пазарната
цена на допуснатите до съдебна делба сгради. Според заключението на вещото лице
общата справедливата пазарна стойност на жилищната сграда е 22 220 лв.,
построена със отстъпено право на строеж, след осъществен от вещото лице оглед
на място и констатиране на състоянието на сградите. Също според вещото лице
имотът е неподеляем.
Предвид липсата на заявени претенции по сметки, съдът следва да пристъпи
към определяне на способа за делба.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените
в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.
349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или
много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се
извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична
продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън
законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между
съделителите.
В случая двама от съсобствениците - З.С. и С.С., са заявили претенции за
възлагане на имота в техен изключителен дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Следователно, за да
се уважи съответната възлагателна претенция, в случая всеки от съделителите
следваше да докаже, че процесния имот е неподеляемо жилище, придобито в
резултат на наследствено правоприемство, че при откриване на наследството – към
момента на смъртта на общия наследодател, е живял в делбеното жилище, както и
че не притежава друг имот.
По делото не се спори, а и е установено с мотивите на решението по
допускане на делбата, че съсобствеността между страните е възникнала по
наследство, оставено от общия неследодател С.С. с., починал на *** г. От
заключението на вещото лице се установява, че процесната сграда е жилищна и
неподеляема. Това са обстоятелства, които ползват и двамата съделители с
възлагателни претенции.
Конкретно по отношение на съделителя С.С. се установи, че същият няма друго
жилище. Това е видно от представените от него писмени доказателства – справка
от Агенция по вписванията, СВ гр. П. и удостоверение от Община *** за
нереализирано право на строеж. За доказване твърдението, че той е живял в
жилището към момента на смъртта на общия наследодател е разпитана свидетелката
К. С. – майка на С.С.. Поради близката родствена връзка между страната и св.
/*** и ***/ и предвид евентуалната заинтересованост на последната, съдът,
съобразно нормата на чл. 172 ГПК, е ценил и дал вяра на изложеното от
свидетелката, само за тези обстоятелства, които намират опора в други събрани
по делото доказателства. В тази връзка е кредитирано изложеното от
свидетелката, че след раздялата със съпруга й Т. С., общият им син и настоящ
съделител С.С. е останал да живее при своя баща в с. ***. Последното се
подкрепя от представеното удостоверение за промени в постоянния адрес, където е
записано, че постоянният адрес на страната е бил винаги в същото село.
Следователно от съвкупния анализ на посочените свидетелски показания и писмени
доказателства, съдът намира за доказано, че С.С. е живял в делбеното жилище към
момента на откриване на наследството.
Относно З.С. се установи от събраните писмени доказателства – справка от СВ
гр. П., че същата не притежава други имоти. Това обстоятелство изрично е
декларирано и от страната в молбата и за възлагане. Установяване се от разпита
на св. В. Е., че към момента на смъртта на общия наследодател З.С. е живяла в
делбеното жилище. Според св., чиито показания са кредитирани от съда, доколкото
същата излага преки и непосредствени впечатления за имота, З.С. е работила
заедно със свидетелката във **** в с. ****, като преди смъртта на баща й /б.м.
С. с./ тя живеела с и се грижела за него. Свидетелката сочи, че бащата бил
починал през *** г., като след това З. заминала да живее на семейни начела с
мъжа си в с. ***. Към момента на смъртта на общия наследодател, свидетелката
сочи още, че Т. С. – починал през ***г., *** на наследодателя и баща на
съделителя С.С., също живеел в къщата. Обстоятелството, че в представеното
удостоверение за промени в постоянния адрес за периода *** г. – *** г. З.С. е
имала регистриран постоянен адрес *** не променя извода на съда, че към момента
на откриване на наследството страната е живеела в делбеното жилище. Това е
така, защото от една страна адресната регистрация, особено за регистриран
постоянен адрес, не води непременно до извода, че лицето реално е фактически
свързано с този адрес, а още по-малко, че живее на него. Законът също така
поставя като изискване съделителят да е живял на адреса, а не да е вписал същия
в регистрите на населението като свои постоянен или настоящ такъв. Изложеното
от св. Е. не се оборва и от другите доказателства по делото, в частност от
показанията на св. К. С.. Както се посочи по-горе, съдът е ценил същите по реда
на чл. 172 ГПК, като с оглед качеството й на *** на конкуриращия съделител, не
може да се ползват показанията й относно това дали З.С. е живяла в имота към
момента на откриване на наследството. Още повече като се има предвид, че самата
свидетелка не е обитавала жилището през този период, а е била разделена с мъжа
си – Т. С., от *** г., т.е. преди смъртта на С. с..
С оглед на горното съдът намира, че и двамата съделители, заявили претенция
за възлагана на жилището, отговарят на условията на чл. 349, ал. 2, изр. 1-во ГПК. В този случай, на основание чл. 349, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, съдът е длъжен
да предпочете онзи, който предложи по-висока цена за имота. Следователно, за да
се определи кому да се възложи жилището, следва да се отчетат резултатите от
осъществената процедура по наддаване. При провеждането на същата З.С. е
представила наддавателно предложение за имота в размер на 31 300 лв., а С.С. не
представя наддавателно предложение. Поради това имотът следва да се възложи в
дял на З.С., тъй като тя се явява съделителят, предложил по-високата цена. За
пълнота следва да се посочи, че липсата на наддавателно предложение или
нередовното наддавателно предложение от един или няколко съделители, направили
възлагателна претенция и имащи право да участвата в наддаването, не опорочава
самата наддавателната процедура, а единствено предпоставя съдът да приеме за най-висока
цена една от останалите други редовно предложени цени. Съдът би бил
възпрепятстван да извърши преценка по чл. 349, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, тогава
когато изобщо липсват редовни наддавателни предложения, каквато хипотеза в
случая не е налице.
Предвид изложените съображения съдът
намира, че имотът ще се възложи на З.С. за предложената от нея цена от
31 300 лв., явяваща се по-висока такава от тази на другия съделител с
възлагателна претенция С.С., чиято претенция ще се отхвърли. За уравняване на дяловете
на останалите съделители З.С. ще следва да заплати следните суми:
10 433,33 лв. на С.С., и по 5 216,66 лв. на А.Т. и на С.С., като тя
ще придобие правото на собственост върху имота след заплащане на всички суми.
На основание чл. 349, ал. 5 ГПК парично уравняване, заедно със законната лихва
трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за
възлагане, в противен случая решението се обезсилва по право и имотът се изнася
на публична продан.
Относно
разноските:
Съгласни чл. 355 ГПК страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. За основа на оценка на
дела, съдът взема цената, дадена от вещото лице, а не тази, по която ще се
възложи имота, тъй като същата има значения само в отношенията между
съдилетелите, но не и за определяне на държавната такса, която не може да
варира според определения от съда способ. В тази насока З.С. и С.С. следва да
заплатят държавна такса в размера на 296,26 лв. всеки, а С.С. и А.С. – по
148,13 лв. всеки.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на С.Т.С., ЕГН ********** ***, по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в
негов дял на следния недвижим имот: Двуетажна масивна сграда за обитаване с
площ 77 кв.м., едноетажна паянтова сграда за обитаване с площ 56 кв.м.,
едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 11 кв.м., построени в УПИ
*-***, кв.** по кадастрален и регулационен план на с.***, ЕКАТТЕ: ***, Община
***, одобрен със Заповед № ** от *** на *** на Община ***, с площ от 1168
кв.м., при съседи на УПИ: улица, УПИ *- ***, УПИ * - ***, УПИ * – ***.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда
на чл. 349, ал.2 ГПК на З.С.С., ЕГН ********** ***, следния недвижим имот, а
именно: Двуетажна масивна сграда за обитаване с площ 77 кв.м., едноетажна
паянтова сграда за обитаване с площ 56 кв.м., едноетажна паянтова
селскостопанска сграда с площ 11 кв.м., построени в УПИ *-***, кв.** по
кадастрален и регулационен план на с.***, ЕКАТТЕ: ***, Община ***, одобрен със
Заповед № ** от *** на *** на Община ***, с площ от 1168 кв.м., при съседи на
УПИ: улица, УПИ ***- ***, УПИ * - ***, УПИ * – ***, като на основание чл. 349, ал. 6, изр. 1-во ГПК З.С.С., ЕГН
**********, ще стане собственик на имота, след като изплати на всички останали
съделители в 6-месечен срок от влизането в сила на настоящото решение определеното
парично уравнение на дяловете, заедно със законната лихва.
ОСЪЖДА З.С.С.,
ЕГН **********, да заплати на С.С.С., ЕГН **********, за уравняване на дела
сумата в размер на 10 433,33 лв. /десет
хиляди четиристотин тридесет и три лева и 33 ст./, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.С.С.,
ЕГН **********, да заплати на С.Т.С., ЕГН **********, за уравняване на дела
сумата в размер на 5 216,66 лв. /пет
хиляди двеста и шестнадесет лева и 66 ст./,
ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.С.С.,
ЕГН **********, да заплати на А.Т.С., ЕГН **********, за уравняване на дела
сумата в размер на 5 216,66 лв. /пет
хиляди двеста и шестнадесет лева и 66 ст./,
ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК З.С.С.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 296,26 лв., представляваща 4 % върху
стойността на дела й.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК С.С.С.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 296,26 лв., представляваща 4 % върху
стойността на дела му.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК С.Т.С.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 148,13 лв., представляваща 4 % върху
стойността на дела му.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК А.Т.С.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 148,13 лв., представляваща 4 % върху
стойността на дела й.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К.Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.