Р Е Ш Е Н И Е
№ 261261
12.11.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19753 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по молба с правно основание чл.542 и сл. ГПК.
В молбата на С.П.А., Д.П.И., С.Й.Р., И.Й.Д. е посочено, че първите двама са наследници на В. Я. Л., поч. на ***, а третата и четвъртата – на Л. Я. К., поч. на ***, като В. и Л. били дъщери на Я. И. Р., поч. на *** – дядо на молителите, по майчина линия. Сочи се, че същият е имал още две дъщери – А.Я. Т., поч. на *** и З. Я. Р., починала два месеца след раждането си. Посочено е, че в удостоверението за наследници няма данни за З. Р., но впоследствие Кметство с.*** към Община *** открил единствено акта й за смърт, поради което я вписала като родена дъщеря в новоиздаденото удостоверение за наследници. Дядо им Я. Р. е имал и син И. Я. Р., починал една година след раждането си, за което в Кметство с.*** не се намирали никакви данни. Дядо им Я.Р., след смъртта на баба им М.Р., сключил втори брак с Д. Т. Р., която имала роден син от *** й брак с Т. И. М., поч. на ***, с имена Н. Т.М., роден на ***г. Биологичният баща на Н. починал, когато последният бил на един месец. След брака на дядото на молителите с Д., Н. бил осиновен от Я. Р.. Тези данни черпели от семейно предаваните факти в семейството – семеен регистър, свидетелство за свето кръщение, извлечение от класните книги на Основно училище „***“ с.***, за периода ***-***г.
Твърдят, че Н. Т. М. е осиновен, при условията на пълно осиновяване, според действащия тогава закон, с акт за осиновяване, от дядо им Я. И. Р.. Поради този факт Н. носил имената на дядо им – Я. Р.. Тези данни категорично знаели от семейна история на рода им и от техните възходящи и други роднини.
През лятото на ***г. молителите били известени, че Н. е починал на ***г. в гр.***, щата ***, ***. По тази причина молителите се опитали да се снабдят с документи в с.***, където живял, но освен семейния регистър, друго за *** не съществувало. Не съществували дори картони за гражданска регистрация за това, че Я., Д. и Н. били жители на с.***. В служба ЕСГРАОН получили отговор, че не същуствувало изобщо лицето Н. Т. М. или Н. Я. Р.. Впоследствие от *** чрез Министерство на външните работи пристигнал акт за смърт на Н. и това било основанието да се издадат на молителите удостоверения за наследници. От Кметството обаче не снабдявали молителите с документ за осиновяване на Н. от Я.. Нямало данни, нямало и акт за брак на дядо им Я. с доведената им баба Д.. Молителите знаели, че Н. е осиновен от дядо им, че затова имало съставен акт за пълно осиновяване, отгледан бил от него до навършване на **-та му година, като през ***г. Н. постъпил на наборна военна служба, а през ***г. дезертирал и преминал зад граница. Имало и писма на Н. до сестрите му, но те били изгубени, останала само една негова снимка. Поради това молителите се опитали да се снабдят с документите, установяващи осиновяването на Н., но без успех. Поради изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че Н. Т. М. и Н.Я. Р. са едно и също лице, че това лице е било осиновено от дядо им Я. И. Р., в периода ***-***г., както и да се признае за установено по отношение на Община ***, че е налице пълно осиновяване на Н. Т. М., роден на ***г., жител ***.** в гр.***, от Я. И. Р., роден на ***г. и поч. на *** в с.***. Направено е искане и да се постанови съставяне на акт за раждане на Н. Я.Р., в който като родители да бъдат вписани Я. И. Р. и Д. Т. Р. и вписване на извършеното пълно осиновяване в регистрите за гражданско състояние.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от заинтересованата страна Община ***, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочено е, че в Община ***няма данни за лице с имена Н. Я. Р.. От направена справка в с.*** се установило, че Н. Т. М., ЕГН ********** бил син от *** брак на Д. Т. Р. с Т. И. М. от с.***. След смъртта на Т. М. през ***г. Д. сключила втори брак с Я. И. Р. от с.***. От страна на Общината била изискана информация от архива на Пловдивски окръжен съд дали лицето Н. Т. М. е бил осиновен в периода от ***г. до ***г. от Я. И. Р. и Д. Т. Р., като от отговора било видно, че не били открити данни за образуване на дело за осиновяване на това лице. Не се намерил и акт за сключен граждански брак между посочените лица.
Не е постъпил отговор от Районна прокуратура Пловдив.
В съдебно заседание молителите, чрез пълномощника
си поддържат подадената молба. Ангажират доказателства.
Пълномощникът на Община ***изразява становище за неоснователност на
подадената молба. Ангажира доказателства.
Представителят на Районна прокуратура Пловдив прави искане за оставяне
на молбата без уважение, като неоснователна и недоказана.
Съдът, като разгледа молбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
По делото е представено удостоверение за наследници на Я.И. Р., поч. на ***, издадено на *** с посочени законни наследници Д. Т. Р. – съпруга * брак и нейния наследник Н. Т. М. – син от * брак; наследниците на починала дъщеря В.Я. Л., поч. на *** – молителите С.П.А. и Д.П.И., както и наследниците на починала дъщеря Л. Я. К., поч. на *** – С.Й.Р. и И.Й.Д.; наследниците на починала дъщеря А.Я. Т., поч. на *** – нейни внуци – З. В. Т. и Д. В. Т.. Представено е и удостоверение за наследници Я. И. Р., издадено на ***, в което като наследник е посочена и З. Я. Р. – дъщеря, поч. на ***.
Представено е удостоверение за наследници на Н. Т. М., ЕГН **********, поч. на ***.
Представено е Свидетелство за свето кръщение от ***, според което същото се дава на Н. Я. Р. в уверение на това, че е роден на ***г. , от православни родители Я. И. Р. и Д. Т. Р..
Представено е Извлечение от Семеен регистър, в което е отразено, че Я. И. Р. е баща, Д. Я. Р. – съпруга, Н. Т. М. – син.
Приложено е Извлечение от класни книги, според което като родител на Н. Я.Р., роден на ***г., е записан Я. И.Р..
С писмо, изх.№ ***/***г. от Община *** до Окръжен съд *** е изискана информация дали лицето Н. Т. М. е бил осиновен в периода от *** г. до *** г. от лицата Я. И. Р. и Д. Т. Р.. С писмо от *** от Окръжен съд *** до Община *** се сочи, че в общия архив на Окръжен съд *** за търсения период – от ***г. до ***г. не са открити данни за образуване на дело за осиновяване на лицето Н. Т. М., ЕГН ********** от лицата Я. И. Р. и Д. Т. Р.. След ***г. граждански дела с предмет осиновяване са подсъдни на Районен съд – ***, като след извършена служебна справка в Архива на Районен съд *** е установено, че не са открити данни за образуване на дело за осиновяване на лицето Н. Т. М., ЕГН ********** от лицата Я. И. Р. и Д. Т. Р.. Посочено е, че поради липса на Азбучници и Описни книги за този период и/или съхранени документи, отнасящи се до осиновяването на Н. Т. М., ЕГН ********** не би могло да се удостовери дали се е водило дело с посочените страни.
В хода на производството по делото е изискана информация от Окръжен съд ***, получена с писмо, изх.№ *** от ***, видно от което сред запазените документи и съдебни книжа в Архива на Окръжен съд *** не са открити данни за образувано в периода от ***г. до ***г. дело за осиновяване с молител Я. И. Р.. Поради липса на съхранени Азбучници и Описни книги не би могло да се установи дали е водено дело с посочения молител. Уточнено е, че в Окръжен съд *** се съхраняват азбучници и описни книги от *** г. до момента, като няма информация дали такива за периода от ***г. до ***г. са били унищожени или предадени в Държавен архив – ***, както и дали в тях са записани всички дела и има ли липсващи и/или повредени страници, от които да не могат да се установят данни за образуваните дела.
Представено е писмо – отговор на Държавен вестник от *** до пълномощника на молителите, според което редакцията не разполага с толкова стар архив от периода ***-***г.
Според писмо от Министерство на външните работи – Дирекция „Консулски отношения“ до Дирекция „ГРАО“ МРРБ, се изпраща удостоверение за смърт на Н. Т. / М./, получен по служебен път от посолството на РБ в ***, ***. В писмото е посочено,че лицето не може да бъде открито в НБД „Население“ и изпращачът не разполага с информация към коя общинска администрация да насочи документа.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на с.П. К., която изяснява, че познавала Н. Я. Р., с когото израснали заедно като деца. Познавала го от махалата в с.***. Родители му били Я. и Д.. Наричали го Н. Я. Р.. Не познавала лицето Н. Я. М.. Н. се обръщал към родителите си с мама и тати. През ***г. се омъжила и заминала за ***, като впоследствие по-рядко си ходила на село. Научила, че Н. като отишъл войник, избягал и повече не го била виждала. Нейните родители й разказвали, че Я. осиновил Н.. Баба Д. довела Н. като бебе и той го осиновил. В махалата се говорело, че Н. пращал пари на майка си и баща си по съсед, който им ги предавал. Дядо Я.се грижил за Н.. Не знае кой е биологичният баща на Н.. Не може да каже кога станало осиновяването. Не била виждала документи за осиновяването, от родителите си знаела това.
С.А. изяснява, че познава Н. Я. Р. от малък, бил по-голям от свидетеля с две години. Играели заедно. Ходили в едно училище. Оттам слушал, че Н. Я.Р. се казвал Н. Я. Р.. Не познавал Н. М.. Родителите му били Д. и Я. Р.. Викал им майка и татко. Говорело се, че е син на дядо Я. и баба Д.. Отишъл войник и се чуло, че е избягал извън ***. Идвали милиционери да притискат дядо Я.и баба Д. да казват къде е. След това Н. почнал да им пише писма, да им праща пари. Не се разбрало къде е пребивавал. Казвали, че е син на дядо Я., знаел свидетелят, че Н. е осиновен. Баба Д. го довела като малък. Не знае точно кога бил осиновен, но се бил подписал за осиновяването.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че молбата е допустима, като подадена от лица, които черпят права от фактите, чието установяване се иска, но разгледана по същество е неоснователна.
От представените по делото доказателства – акт № *** за раждане на Н. Т. М. се установява, че същият е роден на ***г., с родители Д. Т. А., по мъж Т. М. и Т. И. М.. Установява се, че Т. И. М. е починал, както и че Д. Т. М. се е преместила в с.***, където е заживяла съвместно с Я. Р..
По делото обаче не се събраха доказателства за водено производство за осиновяване на лицето Н. Т. М.от Я.И. Р.. В периода от раждането на Н. М.през ***г. до *** г институтът на осиновяването се е уреждал от ЗАКОН за припознаването на незаконородените деца, за узаконението им и за осиновяването, утвърден с указ от 17.12.1889 г., под № 483, обн., ДВ, бр. 9 от 12.01.1890 г. и впоследствие отменен, но действащ до 1940 година. Производството по него е включвало явяване пред председателя на съответния окръжен съд, като секретарят на съда, като длъжностно лице от състава на съдебната администрация, е удостоверявало изявлението на страните, че желаят осиновяването. Определението на съда, което допускало осиновяването, се обявявало чрез залепване на места, които определи съдът; освен това, то се обнародвало в "Държавен Вестник" и в местните вестници.
След 1940г. приложение намира Закон за извънбрачните деца и осиновяването, обнародван ДВ, бр.267 от 26.11.1940г., отм., ДВ, бр. 182 от 09.08.1949г. Според чл. 41 от посочения закон осиновителното производство се изпраща от околийския съдия служебно на областния съд по местожителство на осиновителя, за да бъде утвърдено осиновяването. Според чл. 42 съдът проверява изпълнени ли са всички изискуеми от закона условия, дали този, който иска да осинови, се ползува с добро име, дали осиновяването ще бъде полезно за осиновяемия. Според чл.43 съдът в разпоредително заседание, без да излага мотиви, се произнася със следните изрази: "осиновяването се допуска", или "осиновяването не се допуска", което определение не подлежи на обжалване. Определението, с което се е допускало осиновяването, се обнародвало в "Държавен вестник". Според нормативната уредба допуснатото от съда осиновяване имало действие от деня на акта за съгласието; до произнасянето на съда осиновителят и осиновяемият могат да оттеглят съгласието си, а според чл.45 от закона препис от определението, което допуска осиновяването се праща от съда на длъжностното лице по гражданското състояние по месторождение на осиновения за отбелязване отстрани на акта за раждане.
Предвид тази нормативна
уредба, действала в рамките на сочения в молбата период от време, събраните по
делото писмени доказателства, приложени към молбата - Свидетелство за свето
кръщение от ***, Извлечение от Семеен регистър, Извлечение от класни книги,
както и събраните гласни доказателства чрез разпит на с.К., на **г. и А., на **
г., не могат да се
приемат за достатъчни, така че да се приеме, че Н. М. е осиновен от Я. Р.. Не е
установено по делото нито образувано нарочно производство за осиновяване на
лицето Н. Т. М., нито постановяване на определение, с което да се допуска
осиновяването, а в представения по делото акт за раждане на лицето липсва
записването, предвидено да се прави в случай на осиновяване, от длъжностното
лице по гражданското състояние. Тоест, въпреки положените по делото усилия,
липсват годни писмени доказателства за извършено осиновяване. С писмо от
*** от Окръжен съд ** до Община *** се сочи, че в общия архив на Окръжен съд ***
за търсения период – от ***г. до ***г. не са открити данни за образуване на
дело за осиновяване на лицето Н. Т. М., ЕГН ********** от лицата Я. И. Р. и Д.
Т. Р.; че след ***г. граждански дела с предмет осиновяване са подсъдни на
Районен съд – Пловдив, като след извършена служебна справка в Архива на Районен
съд Пловдив е установено, че не са открити данни за образуване на дело за
осиновяване на лицето Н. Т. М., ЕГН ********** от лицата Я. И. Р. и Д. Т. Р.;
че поради липса на Азбучници и Описни книги за този период и/или съхранени
документи, отнасящи се до осиновяването на Н. Т. М., ЕГН ********** не би могло
да се удостовери дали се е водило дело с посочените страни. В архива на Община *** такива данни също
няма; няма и извадка от Държавен вестник за обнародване на определение за
допускане на осиновяването.
Поради това съдът намира, че молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С.П.А., ЕГН ********** ***, Д.П.И., ЕГН ********** ***, С.Й.Р., ЕГН ********** *** и И.Й.Д., ЕГН ********** *** за признаване за установено по отношение на Община ***, че Н. Т. М., роден на ***г. и Н. Я. Р. са имена на едно и също лице, че това лице е било осиновено от Я. И. Р., роден на ***г., поч. на *** в с. ***, в периода ***-***г., че е налице пълно осиновяване, както и за вписване на обстоятелството за извършеното пълно осиновяване в регистрите за гражданско състояние.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на заинтересованите лица и учреждения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.