Р Е Ш Е Н И Е
гр.Добрич,
19.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, десети състав в открито съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА
КОЛЕВА
при участието на
секретаря Диана Й. ,като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1705/2019г. ДРС , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „Теленор България“ЕАД срещу М.И.Т. за установяване
на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5151/2018г. на ДРС.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба.
Обстоятелствата, на които се основават
претенциите и възраженията на страните:
Ищецът твърди, че ответницата дължи
следните суми – предмет на заповед за изпълнение , издадена по ч.гр.дело №
5151/2018г.:
-
260,39
лв. - дължима сума по Договор за мобилни
услуги № … от 29.04.2011г. , изм. С Допълнително споразумение от 01.07.2015г.
за номер … , от която 33,02 лв. - такси
и ползвани услуги , начислени за периода 01.05.2016г. – 31.05.2016г. и 227,37
лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите;
-
279,86
лв. - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 01.07.2015г. за предоставяне на мобилно устройство …..,
Иска се и присъждане на законна лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК.
Претендират се разноските в заповедното
и исковото производство.
Възражения на ответницата по обстоятелствата:
договорът бил прекратен без знанието на ответницата; имало пренос на
номер … от … във ….
Правни доводи на страните:Ищецът
претендира сумите на договорно основание.Ответникът оспорва иска по основание и
размер.
В съдебно заседание страните поддържат
становищата си.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства.Приети са заключения на вещи
лица по съдебно – счетоводна и съдебно-графологична експертиза.
След като взе предвид становищата ма страните
и обсъди доказателствата по делото ,
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Представен е Договор за мобилни услуги от 2011г./ датата не се чете/ със страни: ….
ЕАД-оператор и М.И.Т.-потребител за предпочетен номер ….На 25.04.2015г. към
договора е подписано Допълнително споразумение от ищеца като оператор с
ответницата.На 01.07.2015г. е подписано Допълнително споразумение между страните, по силата на което на ответницата е предоставено устройство …. със сериен номер ….. За същото
устройство е подписан и Договор за лизинг от 01.07.2015г. Ответницата като
лизингополучател се задължила да заплати
за това устройство с телефонен номер …. обща лизингова стойност 459,377
лв. с включен 20% ДДС.
С исковата молба е
представена фактура №…. от 01.06.2016г. за отчетен период 01.05.2016г. –
31.05.2016г. на стойност 53,01 лв. , от които 33,02 лв. – разговори и др.
таксувани услуги и 19,99 лв. – вноска лизинг след 01/01/2014г. и кредитно
известие №…. за отчетен период 01.06.2016г. – 30.06.2016г. на обща стойност
1371,34 лв. за таксувани услуги, вноска
лизинг, начислена неустойка и пр.
Съдебно-счетоводната експертиза дава
заключение, че задълженията по описаните договори и споразумения към тях възлизат на: -11 40 лв. по фактура № …./01.06.2016г.
за период 01.05.2016г. – 31.05.2016г. По договора за лизинг неизплатеният остатък възлиза на
279,86 лв.
Установена е от експертизата начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договор в размер на 1080,38 лв.
Съдебно-графологичната експертиза дава
заключение, че ръкописният текст и подписите в графата „Подпис“ срещу името на М.И.Т.
и в графата „Подпис“ под графата „Име и фамилия на представител на БТК“ЕАД в
Заявление за преносимост на национално значим номер при смяна на доставчика на
мобилни услуги със заявител М.И.Т. не са
изпълнени от ответницата.
Въпросното заявление-л.116 от делото е с
посочен автор М.И.Т. и с дата 07.06.2016г. Отнася се за номер …. и за
пренос на този номер от „Теленор
България“ЕАД като даряващ оператор.
Ответницата е подала по този повод
жалба до … гр.Добри. В нея се посочва ,
че номерът й …. е прехвърлен на 07.06.2016г. от … Към … без нейно знание и
пълномощно. Иска да се върне номера към
Теленор поради дължима неустойка от 1400
лв.
По повод тази жалба от … предоставят по делото отговор до ответницата
от 11.05.2017г. В отговора се потвърждава , че за посочения номер има данни за пренос към … от юни 2016г. , както и че от 19.12.2016г. не е
част от мрежата на …..
Правни изводи:
Съдът намира за доказано по безспорен
начин, че страните са в облигационни правоотношения в периода 01.05.2016г. – 31.05.2016г., за който период са начислени
по фактура №… от 01.06.2016г. ползвани
мобилни услуги- разговори и др. 33,02 лв. По изявления на ищцата, е била абонат
на ответното дружество. Това сочат и писмените доказателства- договор от 2011г.
с …… ЕАД/ от 2013г. - Теленор България ЕАД/ и допълнителни споразумения към
него. Според заключение на вещото лице от тази сума -33,02 лв. са приспаднати
21,62 лв. по кредитно известие № … от 01.07.2016г. за отчетен период
01.06.2016г.- 30.06.2016г. Неизплатеният остатък възлиза на 11,40 лв. За тази
сума искът е основателен и следва да бъда
уважен.
По отношение на сумата 227,37 лв. –
договорна неустойка: Сумата се претендира на договорно/ основание – за
предсрочно прекратяване на договора на между страните/ договор от 2011г. и
допълнителни споразумения/. Не се доказа по делото, че ответницата е инициирала
прекратяване на договора с подаване на заявление за пренос на ползвания
телефонен номер на друг оператор. Съдебно-графологичната експертиза дава
заключение, че представеното по делото заявление не е попълвано и подписано от
ответницата. Следователно този документ
не е автентичен, не е годно писмено доказателства и не доказва твърдяното от
ищеца обстоятелство по предсрочно прекратяване на договора от ответницата.
Следователно не може са се обоснове извод за виновно неизпълнение на договорно
задължение , за което е начислена
спорната неустойка. За тази сума искът
е неоснователен и недоказан и ще бъде отхвърлен от съда.
По данни на … за номер … има данни за пренос
на мобилен номер от юни 2016г. Същевременно е представен и договор между … и А.М.А.
/ … на ответницата/ за същия мобилен номер, по абонаментен план …. Tака обстоятелствата за преноса
на номер … остават неизсяснени.
За тази сума искът е неоснователен и недоказан и ще бъде
отхвърлен от съда.
За сумата от 279,86 лв.- дължими лизингови
вноски: Експертизата установява , че по
договора за лизинг има платени 10 лизингови вноски за периода 01.08.2015г. –
01.05.2018г. Плащането е преустановено на 01.05.2018г. Неизплатеният остатък
възлиза на 279,86 лв. Договорът за лизинг е представен по делото. Съдържа се в
Допълнително споразумение №…./01.07.2015г. Не се оспорва. Съдът изложи вече
аргументи, че доказва наличие на валидно облигационно правоотношение между
страните. Следователно за неизплатените суми за лизингови вноски от 279,86 лв. искът е основателен и доказан и
ще бъде уважен от съда.
На осн.чл.86 ЗЗД ответницата дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК – 13.12.2018г. до окончателното плащане. За това обезщетение не е
издавана заповед за изпълнение и няма пречка то да бъде предмет на осъдителен
иск, както е заявено в исковата молба. Тази претенция е основателна и ще бъде
уважена от съда.
Доводите на ответницата за погасителна давност
по отношение на задължение по запис на заповед няма да бъдат обсъждани от съда,
тъй като са неотносими. Претенцията на ищеца е на договорно основание, а не за
задължения по запис на заповед.
На осн.чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца съдът
присъжда разноски съобразно уважената част от иска: по гр.дело № 1705/2019г. на
ДРС – 50 лв. ДТ, 108 лв. - депозит за вещо лице и 194 лв.- адвокатско
възнаграждение с ДДС. В заповедното производство – 25 лв. платена държавна
такса; 194 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.
На основание чл.78,ал.3 ГПК съобразно
отхвърлената част на иска съдът присъжда разноски в размер на 150 лв. – депозит
за вещо лице, тъй като съдебно – графологичната експертиза е назначена по повод
успешно проведено доказване неавтентичност на заявление за пренос на мобилен
номер и 85 лв. – адвокатско възнаграждение.
С тези мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.Т. ЕГН *******, че ДЪЛЖИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК *********
гр.С. следните суми- предмет на заповед за изпълнение , издадена по
ч.гр.дело № 5151/2018г. по описа на РС
Добрич; 11,40 лв. / единадесет лева 40
ст./- парично задължение по Договор за мобилни услуги № …. от 29.04.2011г.,
изм. с Допълнително споразумение №…./01.06.2016г.
за отчетен период 01.05.2016г.-31.05.2016г., като отхвърля иска за разликата
над 11,40 лв. до 33,02 лв.; сумата от 279,86 лв. /двеста седемдесет и девет 86
ст./ - дължими лизингови вноски за периода 01.08.2015г. – 01.05.2018г. по
договор за лизинг по Допълнително споразумение №…./01.07.2015г.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК ********* гр.С. срещу М.И.Т. ЕГН ****** за установяване
на вземания - предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5151/2018г. на
ДРС в размер на 227,37 лв. /двеста двадесет и седем лева 37 ст./ - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 01.07.2015г. по
Допълнително споразумение към договор за мобилни / фиксирани услуги № …. от 01.07.2015г.
ОСЪЖДА М.И.Т. ЕГН ****** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК ********* гр.С. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумите 11,40 лв./ единадесет лева 40 ст. / и 279,86 лв. /
двеста седемдесет и девет лева 86 ст./, считано от датата на заявлението –
13.12.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
М.И.Т. ЕГН ******* ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК ********* гр.С. сторените по гр.дело № 1705/2019г. по
описа на РС Добрич съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лв. /петдесет
лева/-платена държавна такса, 108 лв. /сто и осем лева/ - депозит за вещо лице и 194 лв./ сто
деветдесет и четири лева/- адвокатско възнаграждение с ДДС и сторени по
ч.гр.дело № 5151/2018г. на ДРС разноски в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/
-платена държавна такса; 194 лв. /сто деветдесет и четири лева/ -адвокатско
възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК ********* гр.С. ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Т. ЕГН ******** сторени
по гр.дело № 1709/2019г. на РС Добрич в
размер на 150 лв. / сто и петдесет лева/– депозит за вещо лице по
съдебно – графологична експертиза и 85 лв. /осемдесет и пет лева/–
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: