№ 2046
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330203037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0435-
000093/03.05.2022г., издадено от Началник на 2 РУ при ОДМВР- ПЛОВДИВ,
с което на И. С. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
11.05.2022г., а жалбата е подадена на 17.05.2022г.), от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
Наказателно постановление № 22-0435-000093/03.05.2022г. е издадено
от Началник на 2 РУ при ОДМВР- ПЛОВДИВ за това, че на 17.02.2022г.
около 16,10 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Гладстон“, кръстовището с бул. Руски, И.
С. П., като водач на товарен автомобил „Фиат скудо“ с рег. № ****,
собственост на „Клима трейд Инженеринг“ ООД, извършва следното
нарушение: навлиза в описаното кръстовище, като се движи по ул. Гладстон в
посока от запад към изток пресича по бул. Руски. гр. Пловдив и преминава
през кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба, забраняващ
преминаването на МПС, с което е извършъл нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е била наложена
на жалбоподателя глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от
ЗДвП.
Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН Бл.
№ 157053/ 05.04.2022г., издаден от Н. И. Б., *** при 2 РУ-гр. Пловдив,
съгласно който било констатирано, че на 17.02.2022г. около 16,10 ч. в гр.
Пловдив, на ул. „Гладстон“, кръстовището с бул. Руски, И. С. П., като водач
на товарен автомобил „Фиат скудо“ с рег. № ****, собственост на „Клима
трейд Инженеринг“ ООД, извършва следното нарушение: навлиза в
описаното кръстовище, като се движи по ул. Гладстон в посока от запад към
изток пресича по бул. Руски. гр. Пловдив и преминава през кръстовището при
червен сигнал на светофарната уредба, забраняващ преминаването на МПС, с
което е извършъл нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от
нарушителя с възражения
В показанията си, св. Б. потвърждава, че той е съставил АУАН въз
основа на извършена проверка по преписка и снети обяснения на очевидец на
въпросното нарушение – св. И..
По отношение на авторството на деянието, съдът не споделя
възраженията на жалбоподателя. Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
2
предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. В последния случай наказанието се налага на лицето, на което е
било предоставено моторното превозно средство. От показанията на св. П.,
който е управител на дружеството-собственик на автомобила, се установява,
че същият е посочил като лице, което е управлявало автомобила на
посочената дата, жалб. П.. При извършената проверка и снетите обяснения от
П., същият също е посочил, че на 17.02.2022г. за времето от 08.00ч. до 18,00ч.
само той е управлявал автомобила Фиат Скудо, бял на цвят, с рег. № ****,
както и че е възможно и да е преминал през кръстовището на ул. Гладстон и
бул. Руски. При така посоченото, разпитаните в хода на производството св. П.
и св. К. и изложеното от тях, че понякога автомобилът се управлявал и от св.
К., не разколебават безспорния извод, че именно жалб. П. е управлявал
автомобила на посочената дата и потвърден от него в дадените обяснения.
Отделно от това нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП не изисква особена форма
на посочването на лицето, на което е бил предоставен автомобилът, т.е. не се
изисква писмена форма за това, като установяването в случая съдът намира
да е било извършено надлежно от органите на реда.
Същевременно обаче, от събраните доказателства съдът намира, че не
може да се достигне до несъмнен извод, че е било налице извършено
нарушение на нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП по преминаване на забранителен
червен сигнал на светофарната уредба.
В хода на производството, за установяване на обективната истина,
доколкото деянието е било установено на светофарна уредба с
видеонаблюдение, съдът е изискал от Община Пловдив да представи снимков
материал или записи от камерите за видеонаблюдение от кръстовището на
бул. Руски и ул. Гладстон от дата 17.02.2022г. към 16.10ч. С писмо изх.
№ 1140/07.06.2022г., от Община Пловдив е представена снимка, направена с
камера, монтирана на кръстовището. От снимката обаче се установява
единствено автомобилът с рег. № **** в момент, в който същият вече е
навлязъл в кръстовището, при това намиращ се в средата на кръстовището, а
не непосредствено при навлизането му. От показанията на св. И. също не се
установява той да е бил очевидец на момента на навлизането на автомобила
3
на кръстовището. При предявяването на снимката свидетелят сочи, че
гледната му точка и гледната точка на камерата е тази, която се вижда на
снимката, а именно в момент, когато автомобилът се намира в средата на
кръстовището. Същият сочи, че се дава толеранс от две, може би три секунди,
от светването на червен светофар, но реално от фактическа страна се
установява, че моментът, в който свидетелят е видял МПС-то, е моментът, в
който същото се вижда на снимката, а именно – когато автомобилът е бил
вътре в средата на кръстовището, т.е. от фактическа страна свидетелят не
посочва да е установил автомобилът да навлиза в кръстовището на
забранителен сигнал, респ. да преминава стоп-линията или, ако няма такава,
да преминава линията, на която е поставен светофарът, каквото е и
задължението на водача на МПС при червен сигнал на светофар на основание
чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП.
В тази насока релевантни за наличие на посоченото в обжалваното НП
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП са именно визираните в
чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП факти, при които би била налице обществена
опасност на деянието и би била налице необходимост от налагане на
административно-наказателна репресия. Никой от тези факти обаче не се
явява доказан по безспорен начин в настоящото производство. Посоченото от
свидетеля И., че дава толеранс, на първо място звучи не напълно убедително,
доколкото и той самият казва, че се касае или за 2, или за 3 секунди, без да
може да каже колко точно, от друга страна от значение се явява и дали
автомобилът вече не е бил преминал стоп-линията при светването на
червената светлина, още повече и че при нормална скорост за преминаване на
регулирано със светофар кръстовище в градски условия в пиков час от около
20км/ч, дори за 2 секунди автомобилът би преминал разстояние около 10
метра (в зависимост от точната скорост и време може разстоянието и да е по-
голямо или по-малко), т.е. напълно възможно е при големината на
кръстовището, в конкретния случай пресичането му от жалбоподателя да се е
осъществило на разрешителен сигнал, при което би липсвало извършването
на нарушение. Отделно от това, не може да се каже и дали жалбоподателят не
е навлязъл на кръстовището при разрешителен сигнал, но да не е могъл да се
изнесе навреме поради наличието на други автомобили в кръстовището (още
повече че от снимката е видно наличие на други автомобили в кръстовището
в този момент, за които св. И. сочи, че не може да каже дали са преминали на
4
червено), което от своя страна би представлявало отделно нарушение по чл.
50а от ЗДвП, за което обаче не е било повдигнато обвинение и не е било
предмет на разглеждане.
Въз основа горното, настоящият състав намира, че липсват безспорни
доказателства жалбоподателят да е извършил вмененото му административно
нарушение, тъй като не се установи по безспорен начин същият да е нарушил
правилото на чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП.
За пълнота следва да се посочи по отношение на дейността на
административнонаказващите органи при преценката за извършване на
нарушения на кръстовища, регулирани със светофари, че за безспорното
установяване на нарушенията, следва неминуемо снимковият или видео
материалът, представляващи доказателства в процеса, респ. свидетелят,
наблюдаващ кръстовището, да установяват момента на навлизане на
автомобила на кръстовището, а не моментът, когато същият се намира в
средата на кръстовището и излиза от него, доколкото именно първият посочен
момент е релевантен за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на субекта.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява неправилно, поради което и следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лв., поради което
и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати посочената сума на
жалбоподателя. Уговореното възнаграждение не се явява прекомерно,
доколкото същото е в минимално предвидения размер съгласно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая юридическото лице, в
структурата на което е административният орган, се явява ОДМВР-Пловдив,
поради което и разноските следва да се възложат именно върху нея.
5
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0435-000093/03.05.2022г.,
издадено от Началник на 2 РУ при ОДМВР- ПЛОВДИВ, с което на И. С. П.,
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на И. С. П., ЕГН
**********, сума в размер на 300 лв., представляваща сторени разноски в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6