Р Е Ш Е Н И Е №260006
гр.
Бургас, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на седемнадесети декември, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 450 по
описа на БОС за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от Е.М.И., ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв. М.П. ***, съдебен адрес ***,
с която е предявен иск срещу Е.А.К.,***, за приемане за установено, че в полза
на ищцата съществува вземане по ч.гр.д.№359 по описа на РС-Несебър, по което е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
за сумата от 27 000 лева, представляваща непогасено задължение, поето по
запис на заповед, издаден на 16.09.2016г., ведно със законната лихва начиная 29.05.2020г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 16.09.2016г. е сключила с
ответницата писмен договор за заем, като й е предоставила сумата от
86 000лева, която последната следвало да върне в срок до 15.09.2017г.
Посочва, че за обезпечение на заемното правоотношение ответницата е издала
запис на заповед на същата дата и се е задължила безусловно и без протест да
изплати уговорената сума. Поддържа, че ответницата не е изпълнила задължението
си да върне цялата заета сума, като не е погасен остатъка от заема в размер на
27 000 лева. В
настоящото производство, явяващо се продължение на заповедното производство по
ч.гр.д.№359/2020г. на РС-Несебър,
вземането се претендира от ищцата на основание издаден на 16.09.2016г.
запис на заповед. Ангажира доказателства.
Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски, в това число извършените
разноски в заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответницата, която възразява, че производството не
следва да се разглежда по реда за търговските спорове. Възразява за
недопустимост на предявения иск поради неспазване на срока по чл. 415, ал.4 ГПК
за предявяването му. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че приложените
в заповедното производство запис на заповед и договор за заем са симулативни.
Посочва, че страните никога не са се намирали в договорни правоотношения, като
кредитор по оспорения като симулативен договор за заем е съпругът на ищцата М.И.и
прикрива остатък от задължението й за възнаграждение към Клас билдинг ЕООД по
договор за възлагане на строеж на главен изпълнител №001 от 24.07.2013г. По
силата на този договор ответницата е възложила на дружеството изпълнението на
строеж на обект на сграда в ЗП2, УПИ XIII, кв.22, в ж.к. Черно море в гр. Несебър, като общо
дължимата сума е в размер на 169 771,51лв. Твърди, че периодично е
изплащала суми на изпълнителя чрез неговия управител, който е съпруг на ищцата,
като при всяко плащане той й носел документи, които да подписва. За изплатените
суми не й били издавани фактури, тъй като съпругът на ищцата обяснявал, че
дружеството е в ревизия и не иска да получава пари по банкови сметки и да
издава фактури. Изнася данни, че въпреки, че е възразила, че изработеното по
договора за СМР има недостатъци и забележки, изцяло е погасила задълженията си
по договора за СМР. Съпругът на ищцата М.И.според изложеното в отговора е давал
на ответницата да подписва множество документи във връзка с договора за СМР,
които тя подписвала безкритично. Посочва, че двамата се познавали и били в
много близки отношения, обяснил на К., че иска да получи банков кредит и е
необходимо тя да подпише документи, като не я уведомил, че вече не е управител
на Клас билдинг ЕООД. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
По делото е депозирана допълнителна искова молба в
срок, с която се оспорва изложеното в отговора. Твърди се, че за получаване на
заетата сума е издадена разписка от ответницата на 16.09.2016г., като от същата
е безспорно установено, че договорената сума е получена от ответницата на
посочената дата, както и, че за обезпечение на паричния заем е издаден процесният запис на заповед на основание чл. 2, ал.1 от
договора за заем. Счита за неоснователно оспорването в отговора, че издадените
документи са фиктивни, респективно договора за паричен заем е симулативен.
Намира, че от от отговора на исковата молба не става ясно каква е твърдяната
симулация–абсолютна или относителна. Освен това според ищцата липсва начало на
писмено доказателство, за да са допустими исканите от ответната страна гласни
доказателства за разкриване на симулацията. Не оспорва, че ответницата е сключила договор за СМР с Клас
билдинг ЕООД, представлявано от съпруга на
ищцата М. И., както и, че тя и синът й са се намирали в близки отношения
с него. Допълва, че именно поради близките им отношения ответницата е поискала
паричен заем от семейството на ищцата, с обяснение, че са й нужни средства за търговска
дейност. Посочва, че поради това, че са били в близки семейни отношения и е
имала доверие на ответницата й е предоставила заем.
Ответницата се е възползвала от правото на отговор
на допълнителната искова молба. Поддържа възраженията си относно реда, по който
следва да се разглежда производството. Потвърждава, че издадените на
16.09.2016г. договор за заем, разписка и запис на заповед обективират
възнаграждение по договора за СМР. Посочва, че към 16.09.2016г. е нямала нужда
от парична средства и е развивала търговска дейност като ЕТ Болеро-Е.К..
Предявен е иск с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 417, т. 9 ГПК вр. чл. 538, ал.1 от ТЗ.
БОС счете възражението на ответната страна за
разглеждане на спора по общия исков ред за неоснователно, тъй като претендираното вземане – предмет на спора е възникнало от
запис на заповед. Търговски са сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ, независимо от
качеството на лицата, които ги извършват-чл. 286, ал.2 от ТЗ, съответно записът
на заповед е абсолютна търговска сделка на осн. чл.
286, ал.2 вр. чл. 1, ал.1, т.8 от ТЗ.
Предвид това е приложим процесуалният ред на глава
32 от ГПК „Производство по търговски спорове“, тъй като вземането е породено от търговска сделка- чл. 365, т.1 от ГПК и спорът не подлежи на разглеждане по общия ред.
Неоснователно е възражението на ответницата за
недопустимост на производство предвид неспазване на срока за предявяване на
иска по чл.415, ал.4 от ГПК. Исковата молба е депозирина
на 16.11.2020г. в канцеларията на БОС в преклузивния срок. Указанията на НРС за
предявяване на иска са връчени на 14.10.2020г. на заявителя, като едномесечният
срок за предявяване на иска по чл.422 от ГПК изтича на 16.11.2020г., който е
първият присъствен ден след 14.11.2020г.
При
преценка допустимостта на производството БОС взе предвид, че при предявяване на установителен иск по чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 417, т. 9 ГПК вр. чл. 538, ал.1 от ТЗ е допустимо в исковата молба да се изложат
твърдения за факти относно съществуващо каузално правоотношение, във връзка с
което е издаден записът на заповед, като с това не се променя предметът на
делото, а разпределението на доказателствената тежест се извършва съгласно т.
17 на ТР № 4/13 г. на
ОСГТК на ВКС.
Окръжният
съд, като взе предвид твърденията
в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Представеният от ищцата документ по чл.
417, т.9 от ГПК по приложеното ч.гр.д. №359 по описа на РС-Несебър за 2020г. – запис на заповед, издаден
на 16.09.2016г. от ответницата за сумата от
86 000лв., платим на падеж 15.09.2017г., е редовен
от външна страна и съдържа всички задължителни реквизити по чл.
535 от ТЗ.
По присъединеното заповедното производство се съдържа
договор за заем от 16.09.2016г., по силата на който Е.М.И. в качеството на
заемодател е предоставила на Е.А. К.в качеството на заемател
сумата от 86 000лева, като последната се е задължила да върне заемната
сума в срок до 15.09.2017г. В чл.2, ал.1 от договора за заем страните са
постигнали съгласие предаването на заемната сума да се извърши чрез плащане в
брой и чрез издаването на запис на заповед в деня на подписване на договора.
Представена е разписка от 16.09.2016г., подписана от
ответницата, съгласно която е получила от ищцата сумата от 86 000лева.
По делото не е спорно, че към подписване на процесния запис на заповед ищцата е била в граждански брак
с М.И.И..
От ответницата с отговора на исковата молба е представен
договор за възлагане на строеж № 1 от 24.07.2013г., сключен между Е.А.К. като
възложител и Клас билдинг ЕООД, представлявано от управителя М.И.И., като изпълнител, съгласно който възложителят е възложил
и изпълнителят е приел да изпълни съгласно строителни книжа и инвестиционен
проект строежа на жилищна сграда в ЗП-2, УПИXIII, кв.22, ж.к. Черно море, гр. Несебър. Неразделна
част от договора за СМР са количествени сметки-приложение №1 и 2, съгласно
които възложените дейности възлизат на 169 771,51 лева.
По делото са представени акт за приемане на конструкция
от 30.09.2014г., разписка от
25.07.2013г. за заплащане на сумата от 30 000лева, представляваща авансово
плащане до договора за СМР от ответницата, договор за прехвърляне на дружествен
дял от 17.06.2015г., съгласно който М.И.И. е
прехвърлил на И.В.К.дружествените си дялове в Клас Билдинг ЕООД.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана
свидетелката С.И.-свекърва на ищцата, която си спомня, че на 16 септември, преди
четири години Е.И. и съпругът й са обсъждали в нейно присъствие дали да
предоставят заем в размер на около 70 хиляди или 80 хиляди лева на сина на
ответницата Д.М., който имал нужда от пари. Посочва, че във връзка с това
ищцата подготвила документи за заем на компютър. Свидетелката не е присъствала
лично на подписване на документите и при предоставяне на заема. Излага, че
ищцата и нейният съпруг са близки приятелски семейства със сина на ответницата Д.и
неговата съпруга. Свидетелства, че синът й е построил къща на Е.К., като от
страна на ответницата имало забавяне на
плащането, поради което свид. И. изразила несъгласие
да се отпусне заем на К.. Според изнесеното от свидетелката парите за заема са
предоставени от снаха й Е.И..
Свидетелят П.В.в депозираните показанията пред БОС
обяснява, че е приятел с ищцата и съпруга й. Посочва, че М.И.се занимавал със
строителство и имал строителна и транспортна фирма, по-късно държал кафене в
гр. Бургас. На 16 септември 2016 година свидетелят В.е пътувал в посока к.к. Слънчев бряг заедно с Е.И. и нейния съпруг, като искал
да закупи мотор от брата на М.И.в гр. Несебър. По пътя станало ясно, че първо
ще минат през Слънчев бряг, за да оставят някакви пари на тяхна позната. Спомня
си, че в Слънчев бряг са спрели до заведение на улицата, където ответницата
била седнала на маса отвън. Свидетелят останал в автомобила, като видял Е. и М.да
подават документи и пари на ответницата. Забелязал, че ответницата разписва
някакви документи и след това ищцата и съпругът й се върнали в колата с
разписаните документи.
Според показанията на свид. И.
и свид. В.ищцата Е.И. до 2016г. не е работила и
гледала детето, след 2016г. ищцата е работила на кафенето на съпруга си.
Разпитаният свидетелят Д.М. –син на ответницата в
показанията си посочва, че ищцата и
майка му нямат никакви отношения, отношения ответницата е имала само със
съпруга на ищцата, който построил къщата им в гр. Несебър. Твърди, че
строителството е започнало през периода 2013г.-2014г., като все още имало
довършителни работи. Според свидетеля Е. не е работила нищо цял живот, а
съпругът й М.се занимавал с различни дейности, но неуспешно, всичките му фирми
фалирали и все го търсели за невърнати заеми и кредити. Заявява, че с Игнатов
се познават още от деца, като никога М.не е
искал пари на заем от него, тъй като семейството му има големи доходи и няма
нужда от пари. Посочва, че държат заведение –барбекю
Ш., находящо се в к.к.
Слънчев бряг, като дружеството се води на името на майка му, развиват успешен
бизнес и на година имат половин милион оборот. Поддържа, че ищцата и ответницата
за първи път са се запознали през 2017г., когато отишли заедно на екскурзия в
Турция, заедно с персонала на заведението на разноски на свидетеля. Твърди, че Е.
никога не е идвала в тяхното заведение с документи, през 2016г. съпругът й М.е
посещавал заведението като клиент, както и за подписването на документи.
Ответницата е споделяла на свидетеля, че при едно от посещенията си съпругът на
ищцата е казвал, че искал да изтегли заем, но не може да го получи на негово
име, защото имуществото на фирмите му е запорирано.
Посочва, че заедно с Игнатов са израснали заедно и затова майка му е подписала
документите на приятелски начала, не са предоставяни пари в заведението и
ищцата не е присъствала никога на срещите им, нито е била клиент в заведението им
в к.к. Слънчев бряг. Според свидетеля по сключения
договор за СМР е останала непогасена сумата от около 8 хиляди-10 хиляди лева
възнаграждение, но тя е дължима на дружеството след приключване на
довършителните работи и снабдяване на сградата с акт-образец 16. Изнася данни,
че ищцата цял живот нищо не е работила, кафенето на съпруга й фалирало след
една година, след това двамата заминали за Германия и се чудели от каква схема
да изкарат пари. Свидетелства за проведен телефонен разговор през зимата на
2020г. със съпруга на ищцата, по време на който той е поискал от ответницата
заем в размер на 3000 лева, за да не му вземат колата, като заплашил, че в
противен случай щял да заведе дело срещу нея.
Свидетелят В.Д.работи в барбекю
Ш. от лятото на 2016 година. Посочва, че съпругът на ищцата М.често е посещавал
заведението през 2016година. През лятото, в края на сезона на 2016година
свидетелят го е обслужвал в заведението, като на масата е имало документи,
които е подписвала ответницата, но не е виждал да се предоставят пари. Твърди,
че е срещал ищцата около два-три пъти в заведението заедно със съпруга й, но на
въпросното подписване на документите тя не е присъствала. Съобщава, че тогава М.е
дошъл сам в заведението с колата, която управлявал, като донесъл джоб с
документи и срещата му с ответницата продължила около половин час в
присъствието на свидетеля Д.М..
Установява се от заключението по назначената
съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Д., неоспорено от страните,
че в информационната система на ТД на
НАП-гр. Бургас са налични данни за деклариран осигурителен доход на ищцата за
периода 01.01.2006г.-31.12.2016г.в размер на
33 985,29 лева и за облагаем доход за същия период в размер на
26 779,44лева, изплатени са дивиденти ог Албена Инвест Холдинг в размер на 47,28лв. и декларирана данъчна
печалба, както следва: за 2008г.-8447,31лв., за 2009г.-0 лв., за
2010г.-1264,46лв., за 2011г.-8447,31лв., за 2012г.-0лв., за 2013г.-0лв. , за
2014г.-0лв., за 2015г.-0лв. и за 2015г.-0лв. Липсват данни да е декларирала
предоставени заеми за посочения период.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е нямала
нужда от заемни средства и е разполага с
доходи към сключване на договора за заем ответницата е представила по делото
нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имоти по нотариални дела №№ 254/2016г.,
51/2016, 1526/2015г., 1795/2015г., 1689/2014г., 2135/2017г., 1001/2017г.,
780/2017г., 1284/2017г., по силата на които е продала свои недвижими имоти на
трети лица, както и два броя договори за покупко-продажба на имоти частна
държавна собственост от 29.11.2013г. и 22.01.2015г., по които е закупила имоти
- частна общинска собственост за сумата от 47 980 лева и 20 050 лева.
В производството по иск с предмет вземане по запис на
заповед в тежест на кредитора е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно менителнично правоотношение
между него и ответника относно претендираната сума.
При предявяване на
установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 417, т. 9 ГПК е допустимо в исковата молба да се изложат твърдения
за факти относно съществуващо каузално правоотношение, във връзка с което е
издаден записът на заповед, като с това не се променя предметът на делото, а
разпределението на доказателствената тежест се извършва съгласно т. 17 на ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС.
В заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК ищцата изрично се
е позовала и на съществуващо каузално правоотношение, по повод на което което е
издаден записа на заповед, като в този случай съгласно т.17 на ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС ищецът – кредитор сочи обезпечителната
функция на записа на заповед
спрямо каузалното правоотношение и доказва вземането си, основано
на менителничния ефект. Подлежащото на изпълнение вземане
в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис
на заповед е вземането по редовен
от външна страна менителничен ефект.
В първото по делото съдебно заседание
ответната страна чрез процесуалния си представител поддържа, че е имало
каузално правоотношение, но не между нея и ищцата, а по сключен договор за СМР
с трето лице, което означава, че липсва каузално правоотношение между страните,
в обезпечение на което е издаден записа на заповед. При липса на
релативно възражение, каквото е общото възражение
на ответника за липса каузално
правоотношение, което да е свързано с издаване на ценната
книга, включително в случаите
на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен
да доказва възникване и съществуване на вземане по
каузално правоотношение.
Когато ответникът твърди привидност на
направеното от него изявление за поемане на задължение по ценната книга, за да
бъде обезпечено изпълнението на задължения му по договорно правоотношение с
трето лице, не се касае за заявено от ответника
- издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа
на заповед, в която хипотеза ищецът трябва да докаже и вземането си,
произтичащо от каузалното правоотношение. Предвид това събраните по делото свидетелски показания относно
обстоятелствата във връзка с каузата за подписване на процесния
запис на заповед от ответната страна са неотносими
към предмета на делото и не следва да бъдат обсъждани.
Въпреки, че в настоящото производство
ищецът не следва да доказва вземането си, основано на договора за заем, съдът
отчита, че съгласно чл. 2 от сключения между страните договор за заем от 16.09.2016г. и съставената
на същата дата разписка за получаване на заемната сума, подписана от
ответницата, в деня на подписването на договора заемателят се е задължил да
издаде запис на заповед в полза на заемодателя за предоставената в заем сума.
Предвид това БОС приема за безспорно установено по делото, че процесният запис на заповед, издаден на 16.09.2016г. за
сумата от 86 000 лева, платима на падеж 15.09.2017г., обезпечава
задълженията на ответницата по договора за заем от 16.09.2016г. с предмет
вземане в същия размер, в който е поето задължение заемът да се върне в срок до
15.09.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.164,ал.1,т. 5
и т. 6 ГПК за установяване на писмените съглашения, в които страните по договора са
участвали, както и за опровергаване на изходящия от заемателя частен документ –разписка не са допустими свидетелски показания. Предвид това са недопустими показанията на свидетеля М., че процесният
запис на заповед не обезпечава задълженията на ответника по договор за заем, че
страните не са постигали съгласие за заемни уговорки, както и, че заемната сума
не е предоставена на ответната страна.
Ответницата не доказва по делото възражението си, че сключеният
между страните договор за заем, в чл.2, ал.1 на който е предвидено, че
вземането на заемодателя за връщане на заемната сума е обезпечено със запис
на заповед, е относително симулативен и прикрива уговорка за заплащане на
възнаграждение по сключения от нея договор за СМР с Клас Билдинг ЕООД. В тази връзка същата не
ангажира обратно писмо или документ, изходящ
от насрещната страна или съдържащ
нейни волеизявления пред държавен орган,
който да прави твърдението за симулативност вероятно и който да може да послужи като начало на
писмено доказателство по смисъла на
чл. 165, ал.2 ГПК.
При горните
мотиви съдът счете, че предявеният иск с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 417, т. 9 ГПК вр. чл. 538, ал.1 от ТЗ е основателен и следва
да бъде уважен.
В полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото
съдебно-деловодни разноски, от които сумата от 2140 лева, представляваща
направени разноски в исковото производство и
сумата от 1170 лева, представляваща направени разноски в заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА за установено, че в полза на ищцата Е.М.И., ЕГН**********, с адрес ***, съдебен адрес
***, съществува вземане спрямо ответницата Е.А.К., ЕГН**********, с адрес ***.№359
по описа на РС-Несебър, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК№206 от 12.06.2020г. за сумата от 27 000 /двадесет и седем хиляди/ лева,
представляваща непогасено задължение, поето по запис на заповед, издаден на
16.09.2016г. за сумата от 86 000лева, ведно със законната лихва, начиная 29.05.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е.А.К. да заплати на Е.М.И.
направените по делото съдебно-деловодни разноски - 2140 лева разноски в исковото
производство и 1170 лева разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: