№ 18005
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110162131 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата
4524,88 лева, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на ... г. в гр. ..., на портала на паркинг на жилищен комплекс ..., при което са
нанесени щети на лек автомобил ... с д.к. № ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.11.2023 г., до окончателното изпълнение на
задължението.
Ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г. в гр. ..., на Вход/Изход на паркинг на жилищен
комплекс ..., е реализирано ПТП с участието на лек автомобил с марка и модел ..., с рег. № ...,
управлявано от Б. К. Р., собственост на ..., и лек автомобил с марка и модел ..., с рег. № ...,
управлявано от Ц. Н. Д., като съгласно изготвения Двустранен констативен протокол за ПТП
виновен за инцидента е водачът на лек автомобил с марка и модел ..., с рег. № .... Навежда, че
лек автомобил с марка и модел ..., с рег. № ..., е застрахован при ищеца по договор за
имуществено застраховане „Каско на МПС”, а собственикът на лек автомобил с марка и
модел ..., с рег. № ..., е застраховал гражданската отговорност на водача при ответника.
Ищецът сочи, че е образувал щета № ... във връзка с инцидента, вредите са описани от
експерти на дружеството, като на доверен сервиз на застрахователя, оторизиран за марката
..., е възложено да възстанови за сметка на застрахователното обезщетение вредите по
увредения автомобил. За извършените авторемонтни работи с преводно нареждане от
13.12.2022 г. на сервиза е заплатена сумата 9049,77 лева. Поддържа, че във връзка с
ликвидацията на преписката e реализирал обичайни разноски в размер на 15,00 лева. Излага
1
твърдения, че след отправена нарочна покана, ответникът е погасил частично регресното му
вземане до сумата 4539,89 лева, като е останала неизплатена част в размер на исковата
претенция. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът ..., ЕИК ..., оспорва исковете по основание и размер. Навежда твърдения,
че причина за настъпването на произшествието са и действията на водача, застраховал
автомобила си при ищеца, така че този водач, с поведението си, е съпричинил настъпилите
вредоносни последици. В този смисъл сочи, че отговоря до размера, за който е извършил
плащане преди процеса. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира сторените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти:
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
По делото не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че към датата на процесното събитие – ... г. за увредения лек автомобил с марка
и модел ..., с рег. № ..., има валидно сключена имуществена застраховка при ищеца, че за лек
автомобил с марка и модел ..., с рег. № ..., към датата на процесното събитие – ... г., има
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника, че за сметка на застрахователното обезщетение в размер на 9049,77 лева, платено
от застрахователя – ищец в изпълнение на договорното му задължение по застраховка
„Каско на МПС“, лек автомобил с марка и модел ..., с рег. № ..., е възстановен в сервиз ...,
както и че ответникът е удовлетворил регресното вземане на ищеца до сумата 4539,89 лева
преди процеса, в които са включени и 15,00 лева ликвидационни разноски по обработка на
щетата. Поради това, съдът приема, че тези факти са установени по делото.
Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка „Каско на
МПС”, доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при реализиране на
покрит по тази застраховка риск.
В представения по делото двустранен протокол от ... г. участниците в ПТП – Б. К. Р.,
като водач на лек автомобил с марка и модел ..., с рег. № ..., и Ц. Н. Д., като водач на лек
автомобил с марка и модел ..., с рег. № ..., са удостоверили, че на посочената дата между тях
е реализирано ПТП. От описания от участниците в ПТП механизъм и изготвената скица на
пътната обстановка при ПТП в протокола, както и от изложеното в уведомлението за щети
по застраховка „Каско на МПС“, се установява, че водачът на лек автомобил с марка и модел
„...“, с рег. № ..., при завиване надясно, на излизане от паркинга на жилищен комплекс ...,
2
реализира произшествие с насрещно движещия се и извършващ маневра за завой наляво, за
навлизане в паркинга, лек автомобил с марка и модел ..., с рег. № ..., като вследствие на удара
лек автомобил с марка и модел ..., с рег. № ..., има видими щети по предната си част –
увредени предни броня, калник и други. В протокола липсва отразяване, някой от водачите
да е поел вината за настъпване на произшествието.
Представеният протокол представлява частен свидетелстващ документ, чието
съдържание не може да бъде противопоставено на трети лица, в частност на ответника,
които не са участвали в съставянето му. Доколкото ответникът е оспорил удостовереното от
водачите в протокола, за установяване на действителния механизъм на настъпилото
произшествие в производството е допусната съдебно – автотехническа експертиза, както и е
разпитан водачът лек автомобил с марка и модел „...“, с рег. № .... Другият водач не е
разпитан, поради и обективна невъзможност да бъде събрано гласното доказателствено
средство.
От показанията на водача на лек автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., се
установява, че ударът между автомобилите е настъпил при описания в съставения протокол
за пътнотранспортно произшествие начин. От показанията се установява и, че видимостта за
двамата водачи, при извършването на съответната маневра от всеки от тях, е била
ограничена, тъй като оградата на жилищния комплекс /... в гр. .../ била плътна, като след
портала подходът към улицата е само за надясно, така че нито водачите на автомобилите,
които излизат, нито тези на влизащите в комплекса имат реалната физическа възможност да
се възприемат един спрямо друг.
Механизмът на настъпване на пътното произшествие се потвърждава изцяло от
приетото по делото без възражения от страните заключение на съдебно – автотехническа
експертиза, както и от изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание, проведено
на 23.05.2024 г., когато последното заявява, че от техническа гледна точка причината за
настъпване на произшествието е поведението и на двамата водачи, които при ограничена
видимост са се движили при скорост, при която не са могли да спрат при внезапно
възникване на опасност.
Предвид изложеното съдът намира, на база двустранния протокол и останалите
писмени доказателства по делото, показанията на свидетеля, заключението на съдебно –
автотехническата експертиза и изложеното от вещото лице в съдебно заседание, че
произшествието е настъпило поради виновното противоправно поведение на водача на лек
автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., който с поведението си е нарушил правилото на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП – при избиране на скоростта на движение за управлявания от него
автомобил, не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие, каквото категорично представлява друг
автомобил, който навлиза в паркинга на комплекса. Водачът на лек автомобил с марка и
модел ..., с рег. № ..., от своя страна, с поведението си е нарушил същото правило за
движение по пътищата, като при навлизането в паркинга не е съобразил скоростта на
движение на управлявания от него автомобил, така че да може да спре безопасно, ако
3
насреща му от паркинга излиза друго превозно средство.
Съдът приема, че всеки от водачите, при спазване на горепосоченото правило, е могъл
да предотврати настъпването на произшествието в еднаква степен, движейки се със скорост,
съобразена с конкретните изключително ограничени условия за видимост, така че да може да
спре, за да се разминат автомобилите като краен резултат безопасно. Изложеното обуславя
извод, че всеки от водачите е допринесъл еднакво за настъпването на произшествието и за
произтеклите вреди от него, или приносът на всеки от тях е 50 %. Поведението на всеки от
водачите е виновно, доколкото презумпцията не е опровергана по делото.
Съгласно заключението на съдебно – автотехническата експертиза, което е взело
предвид удостоверения от участниците механизъм на произшествието и отразените от
същите видими увреждания по автомобилите след произшествието в протокола за ПТП,
както и посоченото в описа на застрахователя, досежно вида на щетите, всички вреди по
лекия автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ... се намират в пряка и причинно –
следствена връзка с процесното събитие.
От заключението на съдебно – автотехническата експертиза се установява
действителният размер на вредите от 9049,77 лева /определен по пазарни цени, съобразени с
цените на официалния сервиз на марката ..., тъй като към датата на застрахователното
събитие – ... г., лекият автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ... е бил в период на гаранция
от производителя, валидна до ... г. /5г./, за което обстоятелство липсва оспорване от
ответника, който е удовлетворил ищеца за половината от горепосочената сума преди
процеса, отчитайки че водачът на „...“ е допринесъл в еднаква степен за настъпване на
вредите от произшествието - вж. изявление на ответника в открито съдебно заседание на
01.02.2024 г./, която сума съответства на платеното от ищеца обезщетение.
Регресното право се определя до действителната стойност на вредата, която в случая
съвпада с реално изплатеното обезщетение от 9049,77 лева. С оглед приетия по – горе
принос в причиняването, са налице основания за суброгация, за 50 % от платеното от ищеца
обезщетение, т.е. за сумата от 4524,89 лева, която се дължи заедно с 15,00 лева разноски по
обработка на щетата /съдът приема, че сумата от 15,00 лева, претендирана като разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411
КЗ/. Доколкото ищецът признава, че е получил плащане по регресната претенция в размер
на 4539,89 лева /съответстващи на сбора на определените от съда по-горе обезщетение и
ликвидационни разноски/, съдът приема, че с тази сума ответникът го е удовлетворил
изцяло, поради което искът за сумата от 4524,88 лева се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, съобразно представени
списък и доказателства за плащане, а именно в общ размер на 300,00 лева, /100,00 лева –
юрисконсутлско възнаграждение и 200,00 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице
по съдебно – автотехническата експертиза/.
4
Внесеният депозит за възнаграждение на свидетел в размер на 50,00 лева с платежен
документ от 02.02.2024 г., подлежи на възстановяване по предоставена от ответника с
изрична молба до съда банкова сметка, доколкото не е изплатен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца на правно основание чл. 411 КЗ сумата 4524,88 лева, претендирана като
неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., на
портала на паркинг на жилищен комплекс ..., при което са нанесени щети на лек автомобил
... с д.к. № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.11.2023 г., до окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ
на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
300,00 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5